- Лисица и Щъркел
- от Жан де ла Фонтен
- Лисицата решила, ей тъй, на шега
- да покани Щъркела
- да му покаже какво е истинска храна.
- Сипала му малко супа
- в любимата си плоска купа
- И гледала с усмивка лукава
- как Щъркелът се притеснява.
- Тракал Щъркът с дългия си клюн по паницата,
- тракал, но нищо не могъл да вземе от чорбицата.
- Останал си гладен, останал си жаден,
- ама нали бил на гости, трябвало да е благодарен.
- Тръгнал си и благодарил.
- Но вече бил решил
- да си отмъсти за таз измама
- като и той покани Лисана.
- ”Разбира се, както желаеш”, отвърнала Лисана
- и никак не била разколебана,
- а когато дошъл уговорения час,
- тя изтичала завчас
- в квартирата на своя съсед
- да хапне и тя на свой ред.
- Преглъщала от аромата на месцето
- и от вкусния му вид в гърнето.
- Щъркелът за отмъщение
- приготвил сладко угощение,
- но сипал гозбата в гърне
- с тънко гърло и дълго устие.
- Неговият клюн минавал без усилие
- Но не и муцунката на Нейно Хитро Величие!
- Наложило й се вкъщи да се прибере
- засрамена като Лиса, дето са я взели за кокошле -
- с подвита опашка и клепнало уше.
- Измамници, за вас написах това,
- очаквайте и вие подобна игра
- защото
- Каквото повикало – такова се обадило.
превод от френски: Даниела Соколова, 2006г. Някои права запазени
Публикува се с условията на лиценза CC-BY-ND
