- Смъртта и нещастието
- от Жан де ла Фонтен
- Нещастието всеки ден призоваваше Смъртта на помощ.
- О, Смърт, казваше то, колко красива ми изглеждаш!
- Ела бързо, ела да приключиш с жестоката ми съдба.
- Смъртта повярва и дойде, чувствайки се длъжна да го стори.
- Тя почукала на вратата на Нещастието, влезнала и се показала...
- Какво виждам, извикало то, отървете ме от това ужасно нещо
- Толкова е отвратително! Срещата с него ми причинява ужас и страх!
- Не приближавай, о, Смърт! О, Смърт, върви си!
- Когато се почувстваш безсилен, празен като дъно на паница, болен и безрък, спомни си, че си жив, и това е достатъчно. И трябва да си повече от доволен.
превод от френски: Даниела Соколова, 2006г. Някои права запазени
Публикува се с условията на лиценза CC-BY-ND
