Защо да преминем към GPL версия 3
Версия 3 на GNU General Public License скоро ще бъде завършена (От 29.06.2007г. е окончателна бел. прев.), предоставяйки възможност на свободните софтуерни приложения да надградят от версия 2. Тази статия обяснява защо обновяването на договора е важно.
Първо, важно е да се изтъкне, че обновяването е по избор. GPL версия 2 ще остане валидно споразумение и нищо фатално няма да се случи, ако някои програми останат под GPLv2, докато други преминат към GPLv3. Тези два договора са несъвместими, но това не е сериозен проблем.
Когато казваме, че GPLv2 и GPLv3 са несъвместими, това означава, че няма правен начин да комбинира в една програма код, разпространяван под GPLv2, с такъв, разпространяван под GPLv3. Това е така, защото и GPLv2, и GPLv3 са копилефт договори. Всеки от тях казва: „Ако Вие използвате код, разпространяван при тези условия в по-голяма програма, то по-голямата програма трябва да се разпространява също при тези условия.“ (Няма значение дали програмата е „по-голяма“, а само да е друга. бел. прев.) Няма начин те да се направят съвместими. Ние бихме могли да добавим клауза за съвместимост с GPLv2 в текста на GPLv3, но от това не би имало полза, защото GPLv2 също щеще да се нуждае от подобна клауза.
За щастие, несъвместимостта на договорите има значение, само когато искате да линквате, сливате или комбинирате код от две различни програми в една програма. Няма проблем да съществуват GPLv2 и GPLv3 програми в операционната система. Например, условията на договорите на TeX и Apache са несъвместими с GPLv2, но това не ни пречи да изпълняваме TeX и Apache приложения в една система с Linux, Bash и GCC. Това е защото те са отделни програми. По същия начин, ако Bash и GCC преминат към GPLv3, докато Linux остане под GPLv2, няма да има конфликт.
Задържането на една програма под GPLv2 няма да създаде проблеми. Причината да мигрирате е заради съществуващите проблеми, които GPLv3 ще реши.
Една от основните опасности, от които GPLv3 ще предпази, е „тиволизацията“. Тиволизация означава компютри (наречени „устройства“), които използват GPL софтуер, който вие не може да променяте, защото устройството престава да работи, ако идентифицира модифициран софтуер. Обичайният мотив за тиволизацията е, че софтуерът има функционалности, които производителят счита, че няма да допаднат на много хора. Производителят на тези компютри се възползва от свободите, които свободният софтуер предоставя, но не желае да ви позволи да направите същото.
Някои твърдят, че конкуренцията между устройствата на един свободен пазар ще трябва да е достатъчна, за да ограничава лошите функционалности. Може би, конкуренцията сама ще трябва да избягва безсмислени и глупави изисквания от типа на: „Устройството трябва да се изключва всеки вторник между 1 и 5 следобед“, но дори и така да е — изборът на господар не е свобода. Свобода означава да контролирате какво прави вашият софтуер, а не само да може да молите или заплашвате някой друг, който решава вместо вас.
В изключително важната област на Управлението на цифровите права (DRM) — злонамерените функционалности са създадени да ограничават употребата на данните на вашия компютър. Там конкуренцията не помага, защото смислената конкуренция е забранена. Digital Millenuium Copyright Act и подобни закони в други страни обявяват за незаконно да се продават DVD плейъри, освен ако те не ограничават потребителя, според официалните правила на DVD конспирацията (уебсайтът й е http://www.dvdcca.org/, но правилата изглежда не са публикувани там). Обществото не може да отхвърли DRM, като не купува такива устройства, защото такива не се предлагат. Независимо от колко много устройства може да избирате, те всички имат еквивалентни цифрови белезници.
GPLv3 ви гарантира, че сте свободни да премахнете белезниците. Той не забранява DRM или каквато и да е функционалност. Не поставя ограничения на съществената функционалност, която вие може да добавяте или премахвате от нея. По-скоро, той гарантира, че вие сте свободни да премахвате функционалност, точно както производителят е свободен да я добавя. Тиволизацията е начинът да ви бъде отнета тази свобода и за да я защити — GPLv3 забранява тиволизацията.
Забраната на тиволизацията се отнася до всеки продукт, който се очаква (макар и рядко) да бъде използван от потребители. GPLv3 толерира тиволизация за продукти, които са почти изключително предназначени за бизнеси и организации. (Последната работна версия на GPLv3 изрично съдържа това изискване)
Друга заплаха, на която GPLv3 отговаря, са патентните споразумения, подобни на сделката между Novell и Microsoft. Microsoft иска да използва хилядите си патенти, за да накара GNU/Linux потребителите да плащат за тази привилегия и сключи тази сделка с такава цел. Сделката предлага на клиентите на Novell доста ограничена защита от искове основани на патенти на Microsoft.
Microsoft направи няколко грешки в сделката с Novell и GPLv3 е създаден да ги обърне срещу него, разширявайки тази ограничена защита от патентите над цялата общност. За да се възползват от това, програмите трябва да използват GPLv3.
Адвокатите на Microsoft не са глупави и следващия път може да успеят да избегнат тези грешки. GPLv3 затова казва, че те не получават право на „следващ път“. Разпространението на една програма под GPL версия 3 я защитава от бъдещите опити на редистрибуторите да събират такси от потребителите на програмата.
GPLv3 също предоставя изрична патентна защита на потребителите от разработчиците и редистрибуторите. При GPLv2 потребителите имат нужда от лиценз за патента, за да са сигурни, че компанията, която им е предоставила копие, няма да съди тях или хората, на които те предоставят копие, за неговото нарушаване.
Изричният патентен лиценз в GPLv3 не се разпростира толкова, колкото бихме желали. В идеалния случай, ние бихме накарали всеки, който разпространява GPL код, да се откаже от всички софтуерни патенти, заедно със всеки, който не разпространява код под GPL. Софтуерните патенти са порочна и абсурдна система, която поставя софтуерните разработчици в опасност да бъдат съдени от компании, за които никога не са чували, както и от всички мега-корпорации на пазара. Големите програми типично съчетават хиляди идеи, така че не е чудно, ако те имплементират идеи, защитени от хиляди патенти. Мега-корпорациите събират хиляди патенти и ги използват, за да изнудват по-малки разработчици. Патентите вече пречат на разработката на свободен софтуер.
Единственият начин да направим разработката на софтуер сигурна е да изоставим софтуерните патенти и ние се стремим да го постигнем някой ден. Но ние не можем да го направим чрез софтуерно споразумение. Всяка програма, свободна или не, може да бъде унищожена от софтуерен патент в ръцете на трета страна и условията за разпространение на програмата не могат да променят този факт. Само съдебни прецеденти и промени в патентното законодателство може да защитят създаването на софтуер от патентите. Ако бяхме опитали да направим това с GPLv3, то щеше да се провали.
Затова, GPLv3 цели да ограничи и канализира опастността. В частност, ние опитахме да спасим свободния софтуер от съдба, по-лоша от смъртта: да бъде направен на практика собственически, чрез патенти. Изричният патентен лиценз, съдържащ се в GPLv3, гарантира, че компаниите, които ползват GPL и предостават четирите основни свободи, няма да се обърнат и използват патентите си срещу други потребители, за да заявят: „Това не се отнася до вас“. То също така ги възпрепятства да влизат в съглашения с други собственици на патенти, за да го направят.
Други предимства на GPLv3 включват по-добра интернационализация, по-безболезнено прекратяване, поддръжка на BitTorrent и съвместимост със споразумението на Apache. (За пълна информация, посетете gplv3.fsf.org.) Все добри причини да преминете към новата версия.
Промените няма да престанат след окончателната версия на GPLv3. Ако се появят нови заплахи за свободите на потребителите, ние ще трябва да разработим GPLv4, когато настъпи моментът.
Един от начините да се направи това е програмата да се разпространява под „GPL версия 3 или по-късна версия“. Друг начин е всички разработчици да определят кой може да вземе решение за преминаване към бъдеща версия на GPL. Трети начин е да се прехвърлят правата на едно лице, което ще може да обнови версията на споразумението. По един или друг начин програмите трябва да предоставят тази възможност за в бъдеще.
© 2007 Richard Stallman
Буквалното копиране и разпространение тази статия в нейната цялост са разрешени без изискване за заплащане на възнаграждение за територията на цял свят при условие, че това съобщение е запазено.
