Така и така си взех три дни отпуск, точно между празниците, та смятам да се върна към пред-компютърната ми страст. И да не я смесвам с компютрите и интернетските ми активности. Тоест да си пиша дипломната работа по философия и да не се занимавам поне десетина дни с неща, нямащи пряка връзка с нея.
Завърших семестриално още през 2001г., значи наистина станаха 4 години вече… Ако и този път нещо объркам, накрая ще се окаже, че колкото съм бил “вътре” в Университета, толкова съм бил и “отвън, атакуващ завършването си”. Направо не мога да повярвам, че успях през тези години лека-полека, но сигурно да се уплета в примките на родното академично образование. То не че е толкова академично, да не говорим пък, че не е и толкова “образование”. И проблемът не е само в това, че миналата година ме скъсаха на защитата, проблемът е в мен. Основният проблем ми е, че не си преценявам винаги добре ресурсите. Или се хвърлям да върша няколко неща в момент, когато имам сили за едничко, или се ограничавам в едно, въпреки свободния ми ресурс, само защото “съм се опарвал” и гледам да не се разхвърлям…
Но аз не съм недоволен, че така се развиха нещата. Поне няма да тръгна да се тръшкам, я! ;) Ако през лятото на четвърти (или беше трети…) курс бях решил да взема първо изпита при доц. Минева, нямаше да участвам в създаването, оформянето и работата и до днес на екип “Проектория”. А изпита го взех, дори точно доц. Минева, може би без сама да предполага, открехна една врата на моя интерес, която аз впоследствие реших да отворя още малко и която някой ден със сигурност ще намеря време да изследвам по-обстойно. Става дума за интереса ми към философията на анархизма.
——
Така че нищо не е загубено и, както много често казвам, най-доброто е това, което се е случило. Защото от всички наши възможни светове живеем в най-добрия.
Писане на коментар