a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov

Властта и придворните писатели


Отвращавам се да пиша толкова начесто за неадекватността на властта, но някои хора и институции просто не дават почивка и правят гаф след гафа.

Министърът на милицията… тъй де, на полицията Петков е подписал дългосрочно споразумение за сътрудничество с председателя на съюза на писателите. СБП, представяно от шефа си Николай Петев се задължава да произвежда придворна хвалебствена литература, с която да прославя “нелекия труд на служителите на МВР” и да оценява “по достойнство и обективно ежедневието им”, което “да бъде чуто, видяно и разбрано от българските граждани”…

Съвременната власт в България бавно, но със стабилни темпове върви към тоталитаризъм. Някои казват, че “промяна” и “преход” всъщност хич не е имало и че всички политически циркове през последните вече почти двадесетина години са само за разведряване на народонаселението и за запълване на вечерните емисии новини. Може и да са прави, кой знае…

Самият министър казва, че това споразумение възстановява една “хубава и позабравена традиция”. Така професионализмът, отговорността и изпълненият дълг на хората от силовото ведомство щели да “намерят най-верния път към сърцата на читателите”.

А аз си мислех, че признание за качества се постига само когато човек си върши работата добре, правилно, качествено. И без да се грижи за популярността си, без да гледа “брояча” си в проучвания работи за доброто си име сам. Придворни писачи са нужни винаги само на свръх-властните режими. В по-ново време поръчковото писане е градивна част от пропагандната машина. Нима ще възстановяваме държавния пропаганден апарат? Или може би не е бил премахван?

МВР ще открива излъскания си образ в изданията “Пламък”, “Словото днес” и “Новият пулс” и в документални очерци по конкретни случаи. Ще има и конкурси за разкази.

Никой ли няма дежа-вю? Нещо не ви ли напомня едно друго време, друг свят? С “Работническо дело”, “Вечерни новини” и… да и със СБП. Никога не съм разбирал как може свободни художествени професии да се обвързват със задължения към властта и на това да се казва не пропаганда, а нещо друго…

Работата на писателите е да пишат — да пишат както те решат. Работата на полицията е да хваща престъпниците. Толкова е просто. Ако всички показни престъпления и неуредици в страната поне малко намалеят, заслуженото уважение от гражданите ще дойде само. И без поръчкови разкази.

Има още нещо. Дали е случайност, това идва съвсем скоро след гафа на полицията с разследването на блогер? След като се оказа съвсем неадекватна в интернет-среда и реагира неправилно по отношение гражданската свобода на изказването, дали алиансът с писателския съюз не е част от някаква PR-война на властта с блогществото? Един вид “ще видите вие, ние ще напишем повече от вас”. Хм, ако е така — да видим…

 
Още по темата от: Симион Патеев, Валери Дачев, Иван Бедров, Templara, Вени Г., Дончо Ангелов, Весела Ангелова, Васил Колев, Григор Гачев



Tags:
24 July, 2007 - 17:24

Това ми напомня


Това ми напомня случая със “Тютюн” на Димитър Димов - това бе първата книга, за която научих, че в резултат на критика се е наложило не да бъде поорязана за да бъде публикувана, а обратното - да увеличи размера си при това с масивните 250 страници!

Единодушно изказаното мнение, че „Тютюн“ се нуждае от „преработване“, настойчивите подканвания, дългите обсъждания и оказаният натиск карат Димитър Димов, макар и с неохота, да се съгласи да промени романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови герои

Източник : Уикипедия : Димитър Димов

Да си пишат, кой


Да си пишат, кой ги слуша. Впрочем можеш и ти да пишеш, и е по-вероятно да си по слушан :)

Едно време, като за пръв път въведоха сигмите ме кефеха, понеже бяха единствените, които бяха достатъчно ненормални за да се заяждат с мутри. Де що видеха тревопасно конфискуваха тревата, която, ако може да се вярва на легендата сами после си изпафквали преди да се метнат обратно на моторите. Оттогава обаче изтече бая вода и не ги знам дали са същите или не са.

Сега се чуват само неща (слухове, може би) от сорта на:
Един хубав ден един тъп милиционер си пиел бирата с няколко мутри, една кола спряла на улицата и слязло някво момче. Милиционера веднага скочил и му казал че там не може да се спира. Момчето посочило, че само за момент спира за да вземе някъв приятел, и че освен това няма знак “забранено спирането”. Отишли да проверят - и наистина - нямало знак. Милиционера се ядосал, и започнал да бие шамари на момчето. Няколкото мутри, за да не останат по-назад също се включили.
Хубаво обаче момчето се оказало син на шефа на комисията по досиетата..ииии..работата станала мнооого дебела за тъпия милиционер.

http://dnevnik.bg/show/?story


Властта и придворните писатели


Поздравления за горния текст. За наш ужас такива ПР-похвати се изпозват усилено и от правителството на САЩ. Разликата е в ефективността на полицията и поемането на отговорност. Там, в САЩ, а и в т.нар. нормални държави, не е възможно да става по едно поръчково убийство на всеки 13 дни в продължение на години и да няма дори заподозрян, а министърът да стои и да се кефи цинично.

Съжалявам уважаемите служители на МВР, които в момента четат това, но тази истина е тежка и за сметка на това, продължителна.

ми че то и ние


ми че то и ние можем да напишем туй-онуй за полицията :) да обявим и награди освен :)

И добре, но и зле и тъжно


Тъжно е всичко това, защото хаби излишно ресурси. Да, най-вероятно тези поръчкови текстове няма да имат ефекта на истинска тоталитарна пропаганда, но комай само естествената свобода в мрежата ги спира.

Това е добре, защото във времето на Интернет истинска свръх-власт не е възможна. Или е възможна, но явно трябва да е от нов тип, прикрита.

Но и не е добре и е тъжно, защото годинките си отминават, никой от нас не става по-млад, а институциите си стоят унесени в някакъв техен си танц на “прехода”. Хаби се всякакъв ресурс - време, младост, ентусиазъм, дори желание човек да си гради живота тук и да се бори с всякакви глупости… вместо да иде другаде, където не хабят така с лека ръка времето и… ”прехода”.

А няма нито една институция или бранш, дето да е “преходил”. Всичко е в “състояние на преход”. Демек - “абе нищо не се прави, ама вие чакайте… и гласувайте”.

ами не го мисли


ами не го мисли толкова този полицейски PR. гледай си работата, детенцето, жената :) всеки като си върши добре работата и се грижи за някого, светът върви на по-добре :)

всичко е объркано


Lyd, и права си, и не съвсем ;) Да си гледам живота — ама не е така просто. Миналата година в квартала се гърмяха. Посред бял ден, край сладкарница, в която обикновено е пълно с деца. Е как човек да пусне детето си на сладкарница?!?

Казаха, било еди-какво си между еди-какви си хора и… абе важното било, че нямало пострадали. Телевизията пошумя точно половин ден и се зае с по-важните пресконференции и интервюта с дупетати… тъй де, депутати.

Мине се не мине вечер и някъде по-надалеч се чуват гърмежи като от пистолети. Малко по-различни са от пиратките, а то и с пиратки е пълно. Какво става? Никой не ти казва - абе нали нищо не е станало, едва ли не не е важно.

Ама да оставим гърмежите и разните показни разстрели в центъра. Повечето бяха посред бял ден на оживени места… Ама да оставим тях.

Училищата (да оставим и това, че темата дълга и болезнена), болниците, даже дупките в асфалта… Сега са се захванали гледам на доста места да “кърпят”. И как кърпят идиотите — изрежат набързо, не почистят добре, нахвърлят отгоре асфалта и той след точно два месеца е пак на дупки. А, и което им “остане” го насипват с лопати на купчинки по тротоара. Ей това не го разбирам — пълно е с купчинки, които засъхват и се втвърдяват.

Некадърност и безхаберие… Аз си знам колко ми коства да не напиша и аз като някои други “майната ви, заминавам”.

всичката Мара втасала


Дълго казах, извинявай — идеята беше, че всичката Мара втасала, та сега и силово да се управлява силова структура. Навсякъде по света демилитаризират и демократизират полицията, а ние слагаме за кметове полицаи и имаме министър с тоталитарен подход…

Но си права де, разбирам — наистина ако всеки си върши работата, или поне се опитва, нещата ще вървят на добре ;)

Авторитет на институцията


СБП и СБЖ са дискредитирани ченгесарски институции. Не вярвам да има писател, който да стои зад споразумението и да вземе да пише хвалебствие за Румен 5.

пропаганда и демокрация!


Да живее пропагандата и демокрацията!

Хм... лоша работа!


Даам… тази държава започва все повече да не ми харесва. Всичките ни управляващи се излагат като кифладжии, а на всичкото отгоре всеки от тях си е намерил по една вярна агитка, която да им ръкопляска и вече нищо друго не ги интересува. А тези “поети” и “писатели”, на които ще им плащат за да “творят” изкувство са най-неартистичните и лишени от разум същества ако питате мен. Как така някой ще ти заръча да се вдъхновиш по негов адрес ? Още повече пък по адрес на милицията (упс, така де, разбрахме се :)). Защо не вземат да направят по-добре едно реалити или да сложат камери на колите и да излъчват от тях, така ще се види каква я вършат по цял ден, а не да плащат на някви сульовци да лъжат по техен адрес.

А колкото до тоталитаризма - където е текло, пак ще тече! :(

Пенсионерите ще избират червени правителства, а младите ще ги свалят. Това обаче си е наша грешка!

тече нещо


тече нещо подвижно, а комунистическата носталгия по родовообщиния строй е блато. и на цвят, и на аромат. защо очакваме от демагози да се държат като нормални бре? полицията служи и защитава, но милицията е друго - милицията пази чиновниците от народа. правилно казваше ангел ангелов (джендема) преди двадесет години:

…изглежда е приятно някому
да мачка човешки души
от тях да си прави руйно вино
и да го пие в хладни мази…”

цитирам го днес, защото вече втори мандат тук пълзи рекомунизация - а това значи край на свободния полет. обратното (декомунизацията) води до разцвет - примери от последните сто години дал господ, например иракчаните - след ефективното отстраняване на социализма от власт с ракети ги обстрелваха, и те пак гласуваха за собствена конституция, защото искаха да си върнат държавата обратно. чили днес е най-преуспяващата държава на южна америка, а бяха на ръба на водопада при управлението на комуниста алиенде и хората се убиваха в гръб за парче хляб. след 1945та половин германия беше освободена от социализма и стана първата икономическа сила на континента за двадесет години - много преди своите победители, особено социалистическо-комунистическите. а у нас най-премълчаваният факт е кой е донесъл най-високия икономически растеж за последните шестдесет години - това е антикомунистически и пробългарски настроеният министър-председател, когото особено внимателно очернят всичките глашатаи на светлото минало. онзи, който върна земите на българите, а не ги ограби както назначения след него. и никакви пропагандистки крясъци не могат да потулят това, всичко е записано в един многостранен и обективен справочник - the world book of facts, него кривокраки чекисти с мъженствени фамилии не могат да цензурират, защото е на свободна земя и се поддържа от свободни хора.
и още веднъж словото на джендема:

…бе я поглей
май облак зрей
му духни
го махни…”

така и ние можем да им духнем под опашките на ретро-комунистите, за да не цапат святата земя на святата ни родина, и отново да имаме наша си държава.

ирония, не песимизъм


бачо киро, това е цяла статия, не реплика :) С някои от нещата, които казваш съм съгласен, с други — не. Например не зная кой точно “велик” министър имаш предвид, нещо не мога да се сетя, но няма значение.

Да намалим малко афекта и да се придържаме към темата. Комунистите са направили безброй бели по целия свят, съгласен съм — но не искам да зачекваме тази тема. Аз писах с лека ирония и с вяра, че нещата не са чак такива, че проблемите днес се дължат повече на неразбиране и некомпетентност, отколкото на мащабни престъпления с държавата. Каквито са правили на много места в миналото.

Не искам да има такъв тежък песимизъм от тези страници.

да внимавам


да внимавам какво пиша значи. слушам. и на мишел му казаха да внимава какво пише. понеже казва нещата каквито са, а не каквито биха били интересни или розовозахарни. изцяло по темата е това, че при комунистите има отрицателен подбор - издигат се само най-некадърните и най-безотговорните, а свестните отиват за храна на свинете в лагерите на смъртта. да, не ми е за първи път да ме редактират заради “тежкия песимизъм” - почти същото ми казаха и от радио дарик, когато изразих мъката си след убийството на български свещеник пак по заповед и пак от партийните секретари. а през деветдесета година ми режеха редовно телефонните жици, и пак успявах да пращам неизкривена информация за времето преди и около изборите - първите избори след рухването на комунизма. във фидонет против мен плюеше единствено платеният служител на мултигруп, и никога не му отговорих. после се нагледах как неговите господари говорят за прехода, ама недоизказват че преходът е от пълно заробване към свободна инициатива, защото при цялостно изговаряне веднага им лъсват голите гърбове - комунисти не могат да построят гражданското общество, или както му викаме, нов шантан със стари шантонерки не става. и понеже дървото се превива докато е младо, ще продължа да казвам нещата каквито са. а всеки, който иска, може да изтрива неудобното. ето и оптимистичният край, отново словото на джендема:

…ето ги русалките
пляскат със опашките
водно колело
не били русалките
най-били руснаците
водно колело…”

да, има светлина в по-далечния край на тунела. и само закоравелите песимисти знаят, че в тунелите свети единствено идващият срещу нас влак.

аз задавам темите


Да, да внимаваш — и ще слушаш. Сравняваш ме с полицаите, които сплашваха Мишел?!? Това е лично пространство, значи аз задавам темите. Ако искаш, направи си сайт и си пиши.

Не искам да се конфронтирам на тема антикомунизъм, защото аз самият съм антикомунист.

Но пак казвам — това е личното ми пространство и аз определям тона и темите. Не е цензура, разбираш надявам се — така е в блоговете. Това не е фидонет, нито е форум, нито е irc.

Писане на коментар



Статиите на български се коментират на български, с кирилица. Статиите на английски — с латиница на английски.
Обидни коментари, нападки и всякакви несъдържателни текстове не стигат до публикация.
Преценете дали връщане на обсъждането на тема отпреди година и повече има смисъл.
Коментарите имат същите авторски права като статиите и са с препратка към страница, ако е дадено име и URL.
Статиите изразяват личната ми позиция и не ангажират никого. Всички коментари подлежат на одобрение от мен.
Накратко — грамотно, културно и доброжелателно написаните коментари се публикуват при първа възможност.
Другите дори не ги чета, не си правете труда :)
С тези уточнения, радвам се на вашите мнения!
 



Syndicate content

Търсене

Фотоблог

Случайна снимка

Ако сайтът ви е харесал, може да ме почерпите с
или
през ePay

Календар

«  
  »
M T W T F S S
 
 
1
 
2
 
3
 
4
 
5
 
6
 
7
 
8
 
9
 
10
 
11
 
12
 
13
 
14
 
15
 
16
 
17
 
18
 
19
 
20
 
21
 
22
 
23
 
24
 
25
 
26
 
27
 
28
 
29
 
30
 
31
 
 
 

Скорошни коментари

Green web hosting by DreamHost.