Шофирам активно от колко вече, три години? Там някъде. Досега не бях докосвал чужда кола. Удрял съм леко колата един-два пъти… даже не мога да се сетя кой трябва да е бил вторият път. Един път знам, че на заден ход при паркиране на паркинга при общината в Троян се натресох на някаква бетонна буца. Ударих тръбата на ауспуха и цялата задна броня хлътна. Тогава разбрах защо мястото беше свободно – просто хората са виждали бетона и са отминавали. Разбрах също и какво е усещането да чуеш силен трясък и да ти се свие нещо вътре – какво ли е станало, опасно ли е за нас, опасно ли е за колата, ще се оправи ли, дали не е пострадала колата на друг, или пък самият друг… Е, на гърнето му нямаше нищо, а задната броня само я натиснах леко отвътре, тя каза “пляк” и се върна във формата си. Та това беше “бойното кръщение” и искрено се надявах (и още се надявам) да е първата, последна и най-голяма щета.
И все пак днес видях какво е да виждаш колата пред теб, да опитваш да спреш, но твоята кола да има други разбирания за положението. В квартала, на голяма улица, равен и здрав асфалт, край спирка отдясно и минаващи коли отляво в лявата лента. Карах с никаква скорост, движехме се в колона и уж бях преценил дистанцията и от предишните спирания в колоната. След светофар и преди въпросната спирка изведнъж целият път става леден. Не тук-там, както допреди. Тази сутрин е отново под нулата – джаджата на екрана ми показва -7 градуса за София – а вчера се топеше и сега всичко е сковано и хлъзгаво. Има и мъгла, което си е допълнителен бонус.
Та стъпваме изведнъж на “black ice”. Само бях чел разкази на хора за такива неща, не бях имал проблеми преди. Ако съм карал по лед, съм го забелязвал и съм пълзял съвсем бавно. Но така изведнъж и то след леко ускоряване за изнасяне от кръстовище не е било. Усетих как предната кола взе да спира, но някак бавно и полека, прекалено внимателно, без спирачки чак до края. Скъси прекалено много дистанцията до предната му кола, това трябваше да ми подскаже. Чичката вътре сигурно е имал такъв опит. Но нямаше време – разликата в скоростите ни беше достатъчна, за да се ударя. Реакцията ми беше напълно първосигнална – спирачка до ламарината, ABS веднага се включи (на Ровър е малко излишно чувствителен), дръпнах ръчната и включих първа скорост.
Рошко се забави, но някак все едно не му пукаше много да спира чак. Натиснах съединител и бързо един-два пъти спирачката. Исках ABS-ът да ме пусне – при липса на сцепление няма какво да опитва, на чист лед по-добре да блокират колелата, поне така си мислех, а и особено при такава никаква скорост. Целта ми беше просто да не чукна човека – нямаше да е никакъв по-сериозен удар.
И при скорост може би няколко километра в час се ударих в бронята на предната кола. Такъв лед си беше, че въпреки никаквата скорост и неговата кола се отмести – като кърлинг бяхме. Възрастен чичко с жена до него – аз спрях и се подготвих да изляза, но той си продължи с колоната и хич не обърна внимание. Така е решил – че няма смисъл да се разправя, въпреки че очевидно виновният бях аз, не той.
Резултатът – на него май бронята му леко провисна отдясно, макар че може да си е било и отпреди. На мен отляво се счупи захващането на бронята за калника и сега лесно се измъква и стърчи. Трябва да я оправя и залепя – не е много занимавка, знам как, но с това ходене на работа… Освен това са се счупили три-четири ребра на малката предна решетка и сега Рошко изглежда като с избити зъби… :(
Изводът за мен – при възможност и съмнения за резки заледявания на пътя да внимавам повече. Досега все гледам да се изнасям по-бързо в града, за да се пазя от тия зад мен. Да не ме ударят мен. Кой знае с какви гуми са, с какъв опит са, с какъв акъл са… А това аз да ударя някого съм го смятал повечко в мой контрол. Но не е така – резките, изолирани поледици са най-гадното нещо, което може да се случи, защото не го очакваш и защото си е истинска ледена пързалка.
А да – и да не се случва изобщо повече.
ABS
“Исках ABS-ът да ме пусне – при липса на сцепление няма какво да опитва, на чист лед по-добре да блокират колелата, поне така си мислех.”
— Много бъркаш. На чист лед последното, което ти трябва, са блокирали колела. Ще се пързаляш като шейна десетки ако не и стотици метри…
По-добре плавна спирачка, ако трябва на серии, леко и полека, докато не спре колата (или се удариш, хаха). Това е единственото. То и на лед едни хубави гуми имат сцепление, просто е твърде крехко. Но въпреки това, докато колелата се търкалят, имаш контрол, над спиране, завиване, над всичко. Ако блокират — просто си в шейна без управление. :)
Не го преживявай тежко.
Не го преживявай тежко. Леко сте се разминали. Аз имах две тежки ситуации на леда, едната на блога ми съм я разказал накратко, другата горе на Езерото.. пътя който води нагоре се беше оледил. Караш и по светенето на триъгълника на таблото разбираш че нещо не е като хората и си се втасал (всичко адски заледено на завоите). Колата се хлъзга без газ на трета с 800 оборота. Тракшъна полудява. Бавно бавно без паника се излиза някак.
Мишел е прав за гумите. АБС-а не помага при тръгване понякога, когато просто ти спира въртенето на колелото и да кажем при сняг просто няма да може да поизрови малко и да излезе (там се прави лашкане на полусъединител). Но като опира до хлъзгане си помага защото накъсвайки дори можеш да се опиташ да променяш малко траектория :)
ABS хич не е панацея...
Michel, не, не бъркам. Малко съм краен в казването си, но принципно съм прав – ABS не е панацея и в някои определени случаи повече пречи, отколкото помага. Затова на по-висок клас коли може да се изключва или пък има различни режими за различни сцепления… ABS се държи най-добре и най-много скъсява спирането в условия, когато има най-силно сцепление с пътя. Например на сух асфалт при рязко спиране ABS е незаменим. За избягване на авкапланинг – също.
Но колкото по-малко е сцеплението по принцип с пътя, толкова по-проблемно може да е включването на ABS. Не казвам, че трябва да се изключва – казвам, че при ниско сцепление трябва да не се предоверява човек на него и най-добре да опитва да не му позволява да се пусне. При хлъзгава настилка ABS се пуска по-рано и това при някои видове настилки не е лошо. Но при гладък лед може да изиграе лоша шега – на практика цялото спиране е с ABS, а той не може да “захапе” нищо – нито да върне сцеплението на гумата (което е основната му задача, но то сцепление вече няма), нито да я вкопае (защото не е сняг или пясък, а е твърд и гладък лед).
На поледица най-правилният начин за връщане на сцепление е изобщо да не си го губил. Всъщност няма начин, няма и съвет, няма и ABS и подобни, които да помогнат. Може да се намали скоростта с двигателно спиране, но пак внимателно и бавно, за да не се пързаля. При поледица леко и плавно спиране на кола с ABS е трудно до невъзможно, защото ABS се включва веднага, а намесвайки се пречи на плавно спиране (“плавно” и “ABS” не съвпадат).
А при Rover 200RF наистина като цяло ABS се пуска по-рано от при някои други коли. Пишеше някъде, а и всеки път на ГТП ми го казват. Така са я направили, не знам защо. С две думи – човек най-лесно може да се претрепе с ABS именно на лед.
Ако бях видял секунда по-рано, нямаше да чукна човека отпред. Не, не си в шейна без управление – става дума за скорости под 20км/ч, при които кола над тон лесно почва отново да се търкаля на гумите си. Това за шейната е така, но за по-високи скорости все пак. Аз щом усетя, че при поредното пипване на спирачката ABS започва да се опитва да се пуска, просто почвам да карам по-бавно. ;)
Двигателното спиране
Двигателното спиране е най-доброто решение. Ако има време за него :)
Другия вариант е отваряш вратата и скачаш… и да се спасяват :D
добре че бях с предно и бавно
Жоро, ти си с повече електроника от мен – при теб играе и тракшън все пак. А и сигурно е много по-различно на по-тежка кола и то със задно на леда. Аз имах късмета да съм с ниска скорост и ABS може би наистина с накъсването успя да захапе тук-там и да помогне. Ръчната до горе може би беше лоша идея, но първа скорост е помогнала може би повече от ABS-а в случая… Сега като си мисля, се чудя как съм имал време за толкова неща, хахаха. Всъщност ако бях с 30-40км/ч и бях стъпил така на джама и трябваше да спирам, сега щях да правя предница…
да не го правим на проблем ;)
П.П.: Да не бъда разбран погрешно – не съм се опитвал да си блокирам колелата нарочно, разбира се. Но човек трябва да си познава колата и да знае недостатъците й – в случая един по-ранен ABS пречи и с пускането на педала съм опитвал да “нацеля” момента преди тресенето на ABS. Но явно е било безимслено – както ви казвам, при практическа липса на сцепление ABS сработва веднага. То е заради логиката му на сработване, няма начин. Та ето в този случай липса на ABS (или спрян или със специални настройки за късно пускане върху лед) може би би била по-добрият вариант, защото току-виж на късмет човек успял да намали без да блокира колелата върху лед и без ABS. Все едно – изводът е, че на рязка поледица нищо не може да ви спаси – ни ABS, ни ESP, ни колани, ни поставки за чаши. С други думи – при съмнение за поледица се кара бавно.
Pingback
[…] Леко, ама ПТП via turin's blog by turin on 2/20/12 […]
…поставките за чаши
…поставките за чаши за шампанско ли? Не знам, ако караш колата на Джеймс Бонд, може и поставките за чаши да помогнат… :-D
Аз кола с ABS не съм карал, ама просто споделих по опит, че ако блокират колелата на лед или на хлъзгава дъждовна настилка, нищо не помага и колата ще спре пет пъти по-бавно, отколкото ако натискаш-отпускаш на бързи серии педала на спирачката, тоест колелата трябва да продължат да се въртят, поне повечето време… :)
Тъй, така или иначе, добре сте се справили на леда, а и сега имаш повече опит! :)))
Леко... ама на лед няма леко
Добре, че си се разминал само с уплаха! С моя “скромен” опит от 23 години зад волана ще се съглася с горните мнения, че на лед нищо не работи, няма ABS,ASR и т.н. Пробвал съм, тъй като последните 10 години карам висок клас автомобили с всички подобни системи! Моята тактика за справяне с проблема през зимния сезон е следната, първото нещо след като потегля е на подходящ участък с невисока скорост да пробвам сцеплението какво е. Ако усетя “мърдане” или че колата по-лесно се хлъзга (може да е дори и само ако е влажно платното), повишавам вниманието 2 пъти, като намалявам предавката и внимателно следя пътя за заледени места и поведението на автомобилите пред мен за евентуални знаци за опасност. Трябва да се има предвид, че на открити места – булеварди, магистрали, подлези, надлези и т.н. много често обширни участъци се заледяват, независимо че другите улици са сухи дори. Лошото е когато се случи хлъзгане, че човек действа инстинктивно поради липса на време и често по погрешния начин. Правилният начин за действие зависи от това дали има автомобили наоколо или няма. Ако няма, отпускането на газта и коригиране с волана е печелившата стратегия, без спирачки и без превключване на скорости – особено ако скоростта ти е по-висока може да стане трагично ако например от 4-та минеш на 2-ра. Ако пред теб има кола, няма спасение както си се уверил, единственото спасение е голяма Д И С Т А Н Ц И Я! Също така когато е заледено и пред мен има автомобил ако имам възможност не карам в лентата зад него а в съседната, така шансът ми се увеличава, ако няма – голяма дистанция. И един съвет ще споделя за потегляне при боксуване на сняг и лед, обикновено става при наклон – ако колата превърти гуми не подавам газ като повечето юнаци които се закопават още повече, превключвам на 2-ра дори на 3-та и с малко газ и помощта на по-малкия въртящ момент често потеглям, ако освен това гумите са потънали в снега, правя предното с “разклащане” тоест на тласъци. Това е, друго не се сещам :)
Забиеш ли спирачки на лед
Забиеш ли спирачки на лед си си заминал. Единственото решение е карането на скорост и спазването на дистанция. Като има лед започвам да намалявам 50 метра преди завоя, но понякога и това не помага. Тази зима на Т-образно кръстовище с много лед не прецених добре скоростта и влязох твърде бързо. По инстинкт натиснах спирачката и влязох на главната улица като на шейна. Добре, че нямаше други коли, че там си бях останал и аз щях да съм виновен.
Писане на коментар