Arcane Lore

Добре беше, хубаво някак. Спокойно, културно и през цялото време свойски. Нищо общо с политическите шествия, с които доста от нас по една или друга линия сигурно са запознати. Имаше едно такова шествие май, преди време, в студентските ми времена, когато цял народ се вдигна срещу хиперинфлацията, мутрите и пирамидите им и след това без да разбере точно защо и как, постави Иван Костов начело и той насра пейзажа нашир и надлъж. Едно от шествията тогава, мълчаливо шествие, с хората от НАТФИЗ в нощници и с будилници и с колежката ни Вера, която отскочи и избърса с хавлия камерата на телевизията, от което неочаквано и ненужно престорено много се очарова Гарелов. Но това е друга тема.

Видях се с Ванката около час преди протеста, който чак сега разбирам, че официално е бил изместен с половин час напред във времето, за да можели телевизиите “да предават наживо”. Да ви се не види и тъпите журналя, не свикнахте ли най-накрая че не сте най-важните на света, че не сте вие точно единствената “жива връзка с обществеността”. Блоговете “предават” със закъснение във времето и пак успяват да намират по-добре пулса на публичното. Аман от медии… Съжалявам, ако досаждам на някого с неприязънта си към конвенционалните медии (тоест “медиите”, като такива днес, обществените посредници), но това да си винаги не-в-час, да си продажен и да си постоянен обект на лобиране, да си продажен и да успяваш да се продадеш и да продължаваш да се наричаш живата съвест на обществото е нещо изначално объркано. Медиите са contradictio in adjecto, колкото и да не се иска на доста хора. Посредничат не за каквото трябва пред хора, които се правят че им вярват. Да, има съвестни журналисти, но също така има и продавачи на сергия, които са велики поети. Важното е човек да има приоритети - аз ако сега решавах, щях да се занимавам с уеб, не с журнализъм. Какво говоря, аз с уеб си се занимавам тъй или иначе. ;)

Видахме се час по-рано и отидохме да удушим по една бутилка бира. С бърза крачка минахме напряко към Витошка, за да пресрещнем шествието, ако сме закъснели. Намерихме хората пред НДК, на “пироните” в очакване. След кратко озъртане видях друга озъртаща се фигура - тази на Бого. Зарадвах се да го видя, винаги заразяващ е веселият му ентусиазъм. После намерихме и Йовко, Бобсън, Лъчко, Пейо и Маниякса. И Тони и Весела мернах. Стори ми се после че видях и Пламен, но от толкова време не сме се виждали, че не бях сигурен. ;)

В шеги и закачки и инцидентно откраднати от мен кадри мина времето и хората затръгваха. Останахме накрая сред доста полицаи от кордона отзад да режем изолирбанди с Йовко за ограничаване на своеволното бръщолевене в мрежата. Имам особено уважение към изолирбанда, наистина - баща ми е разказвал много случки, свързани с изолации. И с неправилната или невнимателната им употреба от негови колеги навремето. С тока шега не бива, най-много трябва да внимават приятелите му… но комай така е и в публичността. Блогерите сме яко електричество - удряме където е най-уязвимо и най-неуредено. Червени точки в екрана на общественото. Не се възгордявам - това е гласът на хората, неопосредстван от тъпи медии и платени репортажи.

Запознах се с Лъчо наживо и с доста хора се видяхме след много дълго време - Владо a.k.a. Kaladan например се появи при двореца пред погледа ми и страхотно му се зарадвах, но след това загубихме следи. Усмихва ми се и казва “Я да видим как ще ми каже “здрасти” - аз бях с изолирбанд на устата. Разкрещях му се насреща от кеф, а той се засмя “Е, хе, не мълчиш нещо май”. И Жоро Чорбаджойски не бях виждал също от години - някъде след Графа чувам зад себе си глас “Ясене, Ясене”, докато търся панорамни кадри на колоната хора. Озъртам се учуден и виждам Жоро, с жена му и дъщеричката им в бебешко “бу-у”. Сега се сещам, че за последен път май го видях на една от бирените срещи за Линукс в “При Кмета”. Отивам аз към кръчмата, а на входа някой ми вика “Ей, Ясене” - обръщям се - Жоро паркира колелото си. После му го откраднаха май, после си взе кола, че и втора… И с него в шествието се разминахме нататък, но беше готино.

Пред “Невски” по мегафон говориха организатори. Не зная точно кои, не зная дали са същите или нови или други - нали протестите бяха до голяма степен спонтанни. Но все пак този път имаше организация и “запазено билетче” за пред бате Бойко полицая в общината.

Въртях се наоколо и снимах. Притесних може би доста от участващите - но ако съм успял да ви направя хубави снимки, тези дни ще ви ги покажа тук. ;) Накрая извиха хората хоро, после стовариха нов рейс с полицаи и ние с Ванката се изнесохме да пием по още една бира. Огледах се за последно и в търсенето на последните кадри за втората ми карта бях изпуснал явно другите блогери.

Най-много ме впечатлиха две неща - позитивната нагласа, струяща от цялото събитие и възрастните хора, които бяха сред младежите. Не бяха един или двама, доста бяха - но един беловлас дядо беше дошъл с плакат, даже се качи на мини-сцената и каза няколко думи по мегафона. Които стигнаха веднага до хората и отекнаха в аплодисменти.

Видях на площада Димо и с него се зачудихме дали няма други от фото-групата ни, дето правим стрийт освен нас двамата и Йовко. След протеста се застигнахме и си побъбрихме с Рос за психология и философия, за фрилансинг и уеб-предприемачество, за нас и кой как се справя. Казано накратко, имаше хора на всякаква възраст, но нямаше просташки изцепки, така характерни за изцяло политически заредените събирания.

Другото… Другото е в подробности - истинското усещане беше в струящия ентусиазъм и в многообразието на лицата - млади, възрастни, угрижени или не чак толкова, небръснати или оградени в яка и костюм, но винаги усмихнати, поне в очите. А те очите са най-важни…