Arcane Lore

В София след дълго отсъствие. Харесвам града си, макар да му се възмущавам все повече и повече. Може би това е различното между хората, които за първи път тук са отишли на кино и тук са ги завели на първия учебен ден от тези, откривали света другаде. Възмущавам се, защото харесвам София. Знам, че е гадна и мръсна и претъпкана и с всеки ден става все по-гадна, по-мръсна и по-претъпкана и от това май няма измъкване. И знам, че се възмущавам и понякога дори отвращавам от града с основание. Но все пак го харесвам — харесвам го, колкото и да е странно… и заради това.

Мога да се възмущавам и от проблеми във Варна, в Пловдив или в Троян, например. И ще бъда не по-малко искрен, но дори и да ми харесват много Варна, Пловдив и Троян, все пак някакси не ги “харесвам”, поне не по същия начин. Въпреки че точно Троян да успява да печели вече не една и две битки за сърцето ми. Дългото време, което прекарвам там, страхотната възможност да отглеждам сина си на едно далеч по-малко истерично място и чистият въздух, тишината и спокойствието на хората си казват думата. Дори и все там да живея и дори да заобичам града, все пак ще си остава онази приятна тръпка на “завръщането вкъщи”, когато видя в далечината върховете на Витоша.

Странното е, че в тази наша София, “вкъщи” някак губи конкретния си смисъл вече. Нашето си “вкъщи”, гарсониерата, която ремонтирахме и обзавеждахме, сега е почти празна. Повечето ежедневен багаж е в Троян, за ежедневието ни там. При нашите пък е малко по-далечно и макар да е близко, поне за мен, все пак е друга къща и това си е нормално. Жилищният ни поглед вече се рее в друга посока. Остава и все повече изплува на преден план първоначалната ни “жилищна мечта”. Къща с двор. Аз си заплювам и гараж и работилница. И кабинети за двама ни с Краси. Моят — на таванския етаж, с прозорче към планината и малка тераска. За нейния — както тя каже.

И още нещо — детски стаи. И хол с камина, истинска камина с огън. Всичко това — в планината, защото аз на равно не вирея. И, разбира се — близо до София, защото… е, нали вече казах. ;)