Хубав ден, вчерата. Топъл. Имах да дебъгвам един мой пооспагетен леко код и пак не излязох на разходка с Краси и Светли, но към файф-о-клок се поразтъпках из квартала. На уговорка на “халите”, а те — заляти с масички с мартеници и суетящи се около тях лели и баби “ей тия, момче, и те са хубави и не са скъпички”. Поотвикнал съм от лятната топлина, а взе сериозно да ми липсва. Винаги съм го казвал — моят любим сезон е следващият. Не, не точно пролетта, а… ”следващият”.
Прекарах няколко часа в разговор за културата, образованието, нагласите в обществото, интернет-тенденциите и, разбира се, блоговете. Тихичко се прокрадваше думичката “медия”. Говорил съм преди време тук в коментари с Ила за това какво са медиите и дали блоговете са медия. И вчера над чашите с кафе ми се засили усещането, че не посредникът е важен, а посланието. Ако правим блогове, само за да са на върха на купчината с други подобни им, не забелязваме някак, че тази купчина е със смет и сме се изхвърлили. Не че няма цени блогове — напротив, има. Не че всеки блог, взет поотделно, не е ценен — напротив. Но е много лесно да забравим, че не медията е важна, а това, което ни дава и дали то е качествено и истинско или развалено, престояло и подменено в склада. Дали е премислено, почувствано и преживяно или е конфекция. Лесно е да приемем телевизията, например, за стъклен екран с движещи се образи зад него, когато тя в същността си е нещо съвсем различно. И важното трябва да бъде какво се казва, как се интерпретира, как и защо се обговарят обществените тревоги… а другото е чалга.
Вечерта угасваше и следобедът отвъд витрините на кварталното кафе замръкваше, а ние двамата с Боби пиехме кафе и говорехме за култура. Който както я разбира и който както вижда болките и лековете й, утехите и тревогите й. Кварталът ни е най-изолираният в София и само мисълта за придвижване из него или навън ни носи умора. Но в тази изолираност е запазил много други неща, например хора, които във въртежите на всички други дневни грижи намират време и ентусиазъм да мислят за по-важните неща. Било то в политиката, било в културата или пък в спорта… Успява да ни запазва и дава някаква свежест. Засега.
Помислете и вие някой път за такива неща… Може и с кафе, може и в Надежда.
Иде пролет, лято, смазвай байка
Иде пролет, лято, смазвай байка и дай да си направим разходка из парковете — Южен, Борисова градина… има много приятни маршрути за коло-обикаляне в топлите дни:) Можем да ти покажем някои от тях… :)
Хубаво е да се разтъпчеш
Хубаво е да се разтъпчеш и да поговориш с някого на реално, а не виртуално кафе, след като цял ден си зяпал в монитора. Тогава макар и за малко случващото се във виртуалното — блогове, имейли, мега-, гига-, тера- и пр. “байцове” (както казва един много добър приятел) си отиват на мястото. Сиреч, отиват по дяволите :). Има много медии, Яска, и тук си прав — по-важно е какви послания ни носят. Все още ми се ще да вярвам, че в крайна сметка имам избор и аз съм този, който решава кога да дръпне шалтера на компютъра или телевизора. Само където се чудя, защо не го правя по-често?
Средството и съобщението...
Никълъс Нигропонте го каза преди около 15 години, перифразирайки Маклуън: The medium is no longer the message. Като чета днес репортажите от блог-кампа, започвам да се чудя в кой век живеем…
Един от общите ни познати (известен преподавател хуманитарист) беше написал в края на миналия век, че у нас проблемът не е в това, че пространството е малко, ами че времето е бавно :)
Писане на коментар