Category Archives: cycling

2055

Може да е защото така и не свикнах да карам колело в града, може да е и защото харесвам удържането на личните граници, което автомобилът, за разлика от колелото го прави дори физически. Може да е и от мързел, може да е и защото съм от хората с потни жлези и след яздене на колело през града съм хем гроги, хем потен. Но усещам вело-екстремизъм, дори у приятели наоколо. Кофти.

Фото-вело-шествие

Днес привърших с качването на снимките ми от велошествието. Можете да ги видите в тази галерия. Малкото забавяне на галерията е най-вече заради тревогите ми вкъщи, работата по изработката на един сайт и донякъде леката меланхолия от пропуснатия концерт на Blind Guardian. С две думи имам други неща на главата – но все пак обработката на снимките ми отне учудващо малко като общо време.

Снимките

Ами вижте ги.

Снимането

Снимките почти не са обработвани – всички след първите три са само преоразмерени и съвсем леко изострени за компенсиране на ефекта от намаляването на размера. На общо две или три реших да пипна цветовия баланс, още една-две поизправих. Май точно първите три, които са с автофокусния 18-55 от комплекта на апарата, отнесоха най-многото мазане. Китовият е хубав обектив, но за репортажно улично снимане просто не става. Или по-скоро на мен не допада – аз някак не мога да се навра сред хората и да ги снимам. Предпочитам да опитвам да улавям настроенията, средата. А това става само отдалеч със средно дълъг телеобектив.

За пореден път помпата Osawa MC 75-150/3.8 свърши страхотна работа. Не винаги успявах да уцеля съвсем точно фокуса, защото опитвах да улавям моменти. Но все пак надобрявам, няма големи грешки във фокуса. Обективът не е чак разбиващо остър, но постоянната по целия диапазон бленда 3.8 е удобно нещо за такива снимания, при които посоката и видът на светлината се мени постоянно.

При снимане на нещо толкова динамично като събиране на много хора на едно място, с многото им различни настроения, нагласи, желания и представи свързани с проявата, човек няма време да премерва и премисля всичко и само се надява накрая да излязат добри снимки. На част от кадрите например нарочно позатворих блендата, за по-голяма дълбочина на рязкост и да не се тормозя с фокусирането. А и ниското слънце привечер добавя още и разнообразни посоки на светлината, което силно променя и цветовете. В употреба влезе вграденият сенник на обектива, а често и помагане със засенчване с ръка.

Най-важното за такъв вид снимане може би не е да се ползва цял арсенал – някои снимаха със светкавици за запълване – видях поне двама, едно момиче и едно момче. За мен поне важното е да взема този обектив, с който ще снимам всичко и почти или съвсем няма да ми се наложи смяна. Помпата вече за пореден път пасва в ръцете ми заради удобното фокусиране.

Събитието

Признавам си, че съм донякъде разочарован от велошествието. Най-вече точно защото си беше типично шествие, като тези на политическите партии. Наоколо беше пълно с полиция – е, не чак пълно, но три или четири коли, един мотор и няколко пеши полицаи на такова безобидно събиране си е определено забелязващо се. Когато наближи часът за тръгване, полицаите започнаха нервно да се разхождат около групичките и да хвърлят злостни погледи към всички тия нехранимайковци, дето не стига че им правят работа, ами и се бавят с тръгването нещо. Не бях наблизо при тези говорения, не се и доближавах – имах си други интересни занимания. Самото набиващо се на очи и активно присъствие на полицаи ми беше достатъчно, не исках да се ядосвам като разбирам повече.

Най-видимата грешка на общината и силовия й орган беше, че явно никой никъде не знаеше за провеждането на шествието. На всяко кръстовище колоната се забавяше, чуваха се отпред дюдюкания и клаксони, сякаш всяко следващо нещо трябваше да бъде “завладявано”. А иначе за нула време разчистват някой основен булевард, за да мине черна лимузина с два джипа охрана, даже и само със светофари. Спомням си как чаках веднъж на Царя и Раковска около 15 минути на изкуствено задържано червено, докато дойде височайшият. Но да, тряфикът около едно велошествие е прекалено труден за организиране. Защо да се хабят хората…

Друга грешка беше, че полицията реши да “подкарва” хората като някакво стадо – отзад ако човек се позабави съвсем малко, веднага му виква някой от пешите полицаи и от време на време се чува “пърдящата” сирена на колите отзад. Пристъпващи бавно, но целеустремено като овчарски кучета. Знаете го този особен звук на сирената, често го пускат точно когато прелитат някъде с кортеж – едно кратко, но дразнещо “брррънджх!” И защо ни “подкарваха”, за къде бързаха? А, за да може по-бързо да разчистят лентите за движение на изнервените шофьори? Ами ако пътят на шествието беше разчистен и подготвен предварително, нямаше да има забавяния и дори и без “подкарване” неудобството за шофьори и пешеходци щеше да е по-кратко. Но не, виновни са велосипедистите. Защото… какво може да ти направи един велосипедист? Нищо – значи е виновен той.

Иначе настроението на хората беше готино. Надявам се следващите пъти да е още по-масово и лека-полека да може да стане истинско масово свободно движение на колела, пешеходци, детски колички. Без истеричното строяване.

Не липсваха селянии, но аз видях само шофьорски селянии – още на излизането на платното една маршрутка реши да се възползва и да изпревари колоната отляво, в насрещното. Мото-полицаят я спря, а шофьорът вътре бясно и нервно заръкомаха. Нещо от сорта на “ами аз какво да направя, тия идиоти ми пречат”. Може да е бил по-груб, отколкото е прието в разговор с униформен, защото полицаят му извика рязко и ядосано и онзи се сви да изчака. А точно маршрутките са егати лудите шотландски бойци из софийските улици. Чакам деня, в който правилата за движение освен върху редовите частни шофьори ще се разпрострат и върху таксиджийте, маршрутките и градския транспорт. Вярно, има кретени и сред другите шофьори, но сред тези рядко се среща отговорен и дисциплиниран участник в движението.

Аз продължих с колоната до “Попа” и пред кино “Одеон” я изоставих. Имах среща с приятел и закъснявах, но ми остана хубавото настроение от велошествието. Въпреки някои недоразумения, всичко беше много весело и приятно – хората се усмихваха и ако аз рисувам тук по-черни цветове, то е заради мен, не толкова заради шествието.

До следващия път, до следващото шествие – а дотогава вижте още разкази и галерии: Antonia (галерия), Georgivar, Michell (галерия), Kozzmen, Българска Индимедия, За земята.

П.П.: Мишел ме е издебнал и без изобщо да усетя ме е хванал как изчаквам кадри – тук. А дали някой пък ще се познае на моите снимки? :)

Велошествие в София

Във вторник, 15 май в София ще се съберат велосипедисти, скейтъри и всякакви други колесни немоторни фенове. Идеята за велосипедно шествие не е от тази година – доколкото зная, тази година ще е деветото поредно. Тайфата ще тръгне от паметника на съветската армия и най-вероятно после ще мине през Попа, алеите пред НДК, Витошка, Света Неделя и жълтите плочки по Царя. Може да не е точно това маршрутът, но кого го интересува всъщност – освен сухарите бюрократи в общината?

“Критична маса” (en/bg) става традиционна за София – това е прекрасна новина на фона на безумното моторно движение в града. Град, в който е нормално да се отнема предимство, в който таксиджиите и шофьорите на маршрутки са неуязвими за произшествията, които предизвикват и неуловими за иначе строгия контрол на автотранспорта. За който контрол е нормално по всяко време на деня отделни централни улици да се затварят заради огромния вече брой автомобили със специален режим, возещи всякакви парвенюта от парламента и министерствата. Град, в който има, в интерес на истината, велосипедни алеи – но всички те са очертани или в градинката пред НДК, или по Витошка – две места, които и без това са си забранени за автомобили.

Мисля, че не е нужно да познавате организаторите или да сте с голяма компания – просто в хубавия майски следобед нека излезем с байкове за разходка из централните улици. Пак ще има шофьори-каскадьори, пак карането на колело в центъра ще е малко геройство. Но поне на някого някъде може да му присветне, че в тоя град има и велосипедисти. И да задържи тази мисъл за по-дълго време от една предизборна кампания.

Bike ’em

И аз открих сезона! Преди малко с отмаляли ръце внесох колелото вкъщи, смених дрехите, от които вече капеше вода и седнах да пиша. Приятно е да си припомням, че това е личният ми бележник и освен кампании, призиви и публицистика има място и за най-нормални блогерски статии.

Общо “излетът” ми отне някъде около два часа, може би малко по-малко от два. По средата на пътя, когато взех да се връщам, на два-три пъти си казах, че няма да го бъде и тази година просто ще отсвиря колелото и ще пътувам с гр-“адския” транспорт. Но е било момент на слабост – супер си е на колело! Макар да е опасно… Но е опасно не заради колелото, не заради карането ми, не и заради устройството на улиите ни. Е, можеше да има и алеи, да.
Но най-голямото бедствие на пътя са шофьорите. Бях забравил какви дебили има из софийските улици. Добре че старите навици бавно се забравят и бях нащрек през целия път. Например някакви зареждат магазин. Ще кажете – хубаво, трябва си. “Да, ама не!” Не стига че са задръстили цялото движение в едната посока по “Стамболийски” и минават само ненормалните бакшиши и наперените “голфаджии”, ами и наредили, моля ти се, някакви кашони на ръба на рампата на камиона. Висока купчина, на външния ръб на рампата, този към платното. Тръгвам да заобикалям и гледам все пак да не си убивам съвсем скоростта, а някакъв кретен (в последния момент го виждам) подхвърля поредния кашон върху купа. Кашоните се люшват навън към пътя, към мен, който минавам отдолу в момента. Натиснах педалите и не се обърнах – май нещо се разсипа, ама не ме интересува. Дано да са повредили стока.
Ако беше паднал кашонът върху мене? Празен кашон няма да ме нарани, но отляво фучаха безмозъчните шофьори – на такова място и при такъв трафик ако паднеш, си ставаш на палачинка директно.

Друг пример – има едно кръстовище в София, което е уникално – “Оборище” и “Левски”. Там по цял ден префучават лъскави коли, правят десен завой без да гледат за пешеходци и отлитат към парламента. Наоколо има лъскави заведения и репортажите от парадната акция на полицията по проверка на нощните заведения и колите пред тях винаги са с кадри от това кръстовище. То си е страшно да се пресича пеша на пешеходната пътека и при зелен светофар, пък какво става с колело… Там например не бих експериментирал с левия завой, определено. Дето се вика “не само ще те сгазят, ами и няма да те лежат”.
И там – задръстване. Червено е вече от поне 5-6 секунди, обаче колите продължават да прииждат към центъра на кръставището. Все едно ще закъснеят, да им се не види. Аз слязох от колелото, “спеших” се и пред очите ми видях как едно момче тръгва да пресича (има си зелен сигнал човекът), минава между едно камионче и една лъскава кола и чичката в сребристия металик нарочно дава газ. Притисна му крака гадината и момчето се задърпа, освободи се и го изгледа стреснат. А оня се хили и маха с ръка “ами мини отзад, бе, що минаваш пред мен”. Ами аз ако можех като пешеходец да подпра с коляно въртящата гуми кола и да кажа “къде, бе, пази се, че ще те сгазя”, дали щеше да им е приятно?

Ненормалници. Не зная кои станаха в повече в София – хората или автомобилите, но това определено трябва да спре!

Иначе беше приятно. Повече гледах да карам по тротоарите, защото още не съм свикнал със шофьорите. А пък и те – с велосипедистите. Видях много хора с колела в центъра и с доста се разминахме по тротоарите. Явно и други са имали критичен опит с шофьори. ;)

Мислех си, че тези дни ще ида да изненадам бившите ми колеги от енергото и ще покараме малко с Жоро и Макс. Може след тяхната работа да им ударя среща на по бира.

И друго си мислех. У нас неща като “критична маса” няма начин да станат, поне не в близкото бъдеще. Не за друго, не защото няма да се съберат достатъчно байкъри и пешеходци, ами просто у нас шофьорите са с опасно ниска култура. По време на “критична маса” в големите градове шофьорите се възмущават, но се примиряват и почти винаги проявите минават без големи инциденти. А у нас ако тръгнем така, масово по улиците, май шофьорите хич няма да дават предимство, ами ще газят наред.

Все пак времето вече е хубаво, пролетта дойде и освен в смрадливия и задушен център трябва да се кара и в парковете. Защото обиколката на Витоша наближава ;)

Време за колело

Вече втори ден времето е изненадващо топло, сухо и приятно. След измислената зима, която нито имаше достатъчно сняг, нито беше достатъчно дълга. Но за сметка на това успя да ни побърка всички с мигновените и нечовешки застудявания, обилните дъждове и вездесъщата кал по улиците.
Вече наистина идва пролет… “Пролет, пролет, пролет пролет! С момичешки устни, с момчешки ръце…”
Вчера си беше дори горещо на моменти, а вечерта беше мека. С Краси се видяхме с Дени и Андрей и отидохме на гости на кумовете ни, които имаха годишнина от сватбата. Дървена – пет годинки ;) През целия път си мислех, че вече е време да постегна байка, да го смажа и да напомпам гумите. И да стана отново нормално мобилен в града, да мога да ида навсякъде, без да се дърпам за реверите с проклетите контрольори в градския транспорт. Тия некадърници май усетиха по-топлото време и започнаха всяка вечер вече да си правят хайки в подстъпите към Надежда – или на спирката на рейсовете на надлеза, или на тази на “Орион”. Много добре знаят, че привечер няма откъде да се купят билети, дори май шофьорите са в комбина с тях. Един идиот отказа да ни продаде билети, нямал уж, а след това го видях как показва тестенцето на един от “хайката”… Да знаете, ако пътувате към най-изолирания транспортно квартал (Надежда и прилежащите му Свобода, Толстой и Връбница) – или се движете на групи, или си вземете още през деня билети. Хайките се събират на тия две места, за които казах, а отделни групи от двама-трима контрольори постоянно сноват между трамвайните спирки “Триъгълника” и тази в началото на Ломско шосе.
Тоест докато големите отряди отцепват района, малки дозорни групи сноват и “прочистват”. Леле, колко са ми познати… и как ги ненавиждам! Всички в Надежда ги ненавиждат, но няма какво да направим – целият квартал е откъснат от железопътната линия. Надежда е най-недостъпният квартал в София. Който ходи там, трябва да плати данък на СКГТ. Някой навремето сигурно е гушнал голям рушвет (или е изпълнил партийна поръчка) за построяването на “Надлез Надежда”, който изолира пешеходно квартала. Другият квартал, който е засегнат от влакова линия, е Люлин, но там има тунел, има мостове, има и метро. А до Надежда няма никакъв, ама никакъв пешеходен достъп. Отгоре през надлеза е самоубийство да се минава пеша – при натоварено време ще те сгази лавината от коли, а нощем ще те отнесат подпийналите шофьори на “най-бързата кола”, фолксваген голф. Откъм “Орион” е същото… Пешеходецът трябва да е наистина смел, за да се добере до Надежда или да се измъкне оттам.
С велосипед е малко по-лесно, поне не е забранено за колела. И по надлеза, и по моста към “Орион” може да се минава с колела. Аз поне не съм виждал знаци за забрана. Но пак си е ужасно опасно – мен преди на няколко пъти замалко не са ме прегазвали разни кретени на надлеза. И на всичкото отгоре – ядосани, моля ти се! Крещят ми и ме псуват, като прелитат с огромна скорост. Аз какво – като съм на две колела, съм с два пъти по-малко предимство, така ли… Тъпанари.

Ако се задържи няколко дни, скачам на байка. Не че имам толкова къде да ходя, де – откакто напуснах работа повече стоя вкъщи. Но въпросът е принципен. Миналото лято почти не съм се качвал на друг транспорт ;)

Честита пролет!

Отново на две колела

Днес ми е първият ден след 20 Април, в който идвам на работа с колело. Не бях се качвал въобще на велосипеда оттогава. Един разговор с Ванката сутринта след купона вкъщи, по пътя до работата ми и неговото вкъщи, ме убеди, че никой няма право да ми казва дали да използвам велосипед или не.

Особено тъпите шофери, които си мислят, че цВилиВили-зацията същеВствува, само защото те карат коли и градовете са възникнали, за да има нещо около бензиностанциите.

А всъщност улиците не са за автомобили, пътищата от време оно са за да могат по тях да ходят хора. А не да се страхуват дали оня кретен насреща е на кеф и дали ще ги подмине, без да има опасност за живота им или белотата на дрехите им.

—-

Все едно, днес мина добре, макар че всъщност през почти цялото време карах по тротоарите.

—-

Имало осъдени медици в Либия, ах, на война в Ирак по войниците стреляли с истински куршуми…

Простотии! Някой сеща ли се поне веднъж на седмица колко ЖЕРТВИ ИМА ПО УЛИЦИТЕ?

А някой замисля ли се, че пешеходците винаги имат предимство, като кара колицата си, защитен зад ръждясалите й ламарини?

—-

Ух, продължавам минаването ми от Amanda на Bacula, че взех да се ядосвам с тая тема за трафика…