Arcane Lore - Comments for "Домашни тревоги"

А понякога нямаш избор

Bogomil — Sun, 20 Jul 2008 15:16:00 +0000

А понякога нямаш избор и дори и да искаш да го “дадеш” на някого, няма на кого. Аз съм за това да се гледат само от родителите :)

Е, аз пък чета блога

lyd — Sat, 19 Jul 2008 23:43:00 +0000

Е, аз пък чета блога ти редовно и знам, че се изморяваш. Ето защо ти предлагам и друга гледна точка :) Светли сега е малък, вие сте млади, но умората се натрупва, както и други неща. Иначе е щастие, да :) Но понякога се налагат компромиси.

Според мен, до 3 години

haz — Sat, 19 Jul 2008 23:06:00 +0000

Според мен, до 3 години децата имат нужда основно от майка си и баща си. Пожелавам ви да продължите да бъдете със сина си и да имате само проблеми на родители на здраво, активно и непослушно хлапе:)

Изключително важно е да си почивате обаче, умореният човек няма достатъчно търпение и доброта.

Поздрави.

трудно е, но не чак толкова

turin — Sat, 19 Jul 2008 20:27:18 +0000

Всъщност акцентът ми като пишех изобщо не беше върху това, че ние си гледаме детето. За мен е нещо естествено и съвсем в реда на нещата.

Причината да пиша беше, че когато един от двамата е болен, става трудно. Пак не бих се отказал, просто ми е трудно. И заради умората от бебегледането, и заради забавянето със служебните неща. Точно в момента тук нямаме и на кого да го оставим, но и да имахме, пак бих опитал да се стегна и да съчетая нещата.

Не е чак нечовешки трудно, а и няма по-голямо щастие от това да гледам сина си всеки ден. Да съм около него и да съм поне мъничко част от ежедневните му чудеса с откриването на света. Трудно е, уморително е, ама айде сега — и в казармата е трудно, и осем часа в офис е уморително. ;)

Краси днес е по-добре, вярвам, че бързо ще се излекува.

най-добре гледат родителите

turin — Sat, 19 Jul 2008 20:21:00 +0000

Не си развиваме “продължение” и детето ни е изпълнено с доверие в света и оптимизъм. Един от най-веселите и социални бебоци, които познавам е. Може да е заради самия него си, може да е и защото винаги намираме време да го погушкаме, да си поиграем с него, да сме такива, че всеки ден с нас да му е ценен и страхотен.

Не сме приритали за помощ да оставяме детето си извънредно на грижите на други. Нито сме тръгнали на почивка, нито работим нощни смени или нещо подобно. ;)

Имаме възможността да се грижим за сина си и смятам, че това е най-страхотното нещо. И двамата сме си вкъщи. Смятам, че точно ние, като родители, знаем как най-добре да се грижим за детето си.

Всичко друго за мен е компромис и идва със съответната си цена.

родители-герои :)

lyd — Sat, 19 Jul 2008 05:57:00 +0000

Привет, Ясен!

Винаги се радвам на родители като теб, но в същото време ми звучат малко крайно. Когато се наложи да оставя за пръв път сина си за 2 месеца у майка ми, се чувствах ужасно. Същото сподели и моя приятелка по същото време. Така че знам какво е.

В същото време, обаче, човек не може винаги навсякъде да огрее и е хубаво да има доверие в света като цяло :) Има много други хора, които биха могли да се грижат за детето ти не по-зле от теб самия :) Усещането, че не си незаменим е освобождаващо :)

Може би за съвсем малките бебета не е подходящо, но за вече поотрасналите е съвсем ОК да се оставят на грижите на други хора — едно че така научават повече за света, друго че стават по-уверени, изпълнени с повече доверие в света и оптимизъм. Стават и по-гъвкави, понеже развиват способността да общуват с различни хора.

Едно че не можем да бъдем всичко за децата си, друго, че те в крайна сметка са отделни личности и трябва да се развиват като такива, а не като наши продължения. Пък и не сме вечни, нали?