Arcane Lore - Comments for "Живеем в тоталитаризъм"

С повече бистрене на политиката. И без срам от него.

turin — Sun, 25 Jan 2009 22:36:00 +0000

Как — ами трудно. Не зная рецепта, но все ми се струва, че единствено важното е да се работи по правилната обща нагласа и по развиване на чувствителността по проблемите и разбирането им.

Няма конкретно “как”, или може и да има, но сигурно хората по света праявт докторати по такива теми и пак не изчерпват всичко. В някакъв смисъл и двата начина, за които говорим, са обречени — пропагандата заради зависимостта си от статуквото и “просвещението” заради липсата на подкрепа от него. “Тук и сега” “владее”, а не всякаквите умозрителни въздушни кули.

Въпросът е как отделяме ежедневното от проекта си за бъдеще. И как изобщо виждаме пътя към това бъдеще, дори описан с конкретни стъпки?

Аз например не виждам обозрима възможност представителната демокрация да стане поне търпима в България. Ние дори не можем да скрием корупцията, камо ли да я ограничим и премахнем. Да махнем тия от валяка и да качим на него някой, на когото “вярваме” — това ми иде като дежа вю. А времето не е без край, когато говорим конкретно — нямаме сто живота, за да пробваме комбинации.

Затова за мен работещият вариант е да възпитавам сина си не да оцелява ден за ден, а да прави проекти за бъдещето на света си. И също така да бистря политиката над чаша бира с приятели в кръчмата и хич да не ме е срам от това — даже си мисля, че с това правя много повече, отколкото ако си замъкна задника до стаичката с бюлетините. Не, сериозно — бистренето на политиката “по кръчмарски” много се подценява. Обругава се. И хората продължават да го правят, но някак се срамуват от това и се самобичуват, защото такава била “народопсихологията на българина” и това било срамно. Глупости — ако политиката се бистреше истински в кръчмите, отдавна доста неща да са “избистрени” и доста идеи да са обговорени, ама сериозно и с плам и с хъс.

Но не — все се казва, че той българинът разбирал от политика, футбол и коли и все за това бърборел на чашка — и съответно никой не гледа сериозно на това. А не трябва — това е серизно, това е пулсът на въпросното разбиране и нагласа.

Въодушевих се и се отплеснах, но защо го казвам — казвам го, защото и блоговете започват да се смятат от доста хора като такава “кръчма”. В която се шуми нещо, бърбори се, мрънка се… Ама нека се шуми — то и без това не е важно, то е като онзи “кръчма толк”.

А не е така — блоговете са също пулс на това разбиране на общото. И да — в този смисъл това е моята подсказка — блоговете са един от начините за промяна. Не просто “интернет”, а блоговете. Без да ги надценяваме, разбира се. Лека-полека ще помогнат.

Мда генерализирането обикновено не е правилно

Божо — Sun, 25 Jan 2009 21:49:00 +0000

Мда генерализирането обикновено не е правилно.

Вярно е, че общественото разбиране и нагласи трябва да се променят.

Обаче как може да стане, когато от едната страна е малцинство, а от другата мощната пропагандна машина, включваща медии, развлекателна индустрия и даже целенасочено пускане на слухове, ако щеш?

промяната трябва да е стабилна и да не е инцидентна

turin — Sun, 25 Jan 2009 18:44:00 +0000

Божо, две бързи забележки:

1) Моят начин задава стабилност на промяната. Както системата, “средствата на властимащите” днес са стабилни, така и нещата, които всички исакме могат да станат и те стабилни след време — именно като станат част от нагласата, от общественото разбиране. Ако няма такова нещо, всяка промяна е нахалост, защото не удържа противодействието. И си живеем в едни “преходи” и “революции” — размахвания на махалото или завъртания на масата с папото пред единиците, седналите да се облажат от липсата на стабилно разбиране, липсата на нова култура у множеството.

2) Като се казва за “хората, които се вълунват от съдбата си” е малко некоректно да се визират само тези, които излизат на поредния протест. И тези, които отиват да гласуват на избори. И тези, които агитират околните и те да идат да си “пуснат гласа”. И аз се вълнувам от съдбата си, вълнуват се и всички близки и приятели, с които не пропускам възможност да поговоря на такива теми. Вълнуват се и хората из блогсферата — не само коментарите тук го показват. Тъй че генерализирането “свестните и будните са еди-къде си” е лоша реторика — най-малкото не е вярно, а и винаги е субективно.

Иначе съм съгласен с другото. Мерси, че се включваш — ценя мнението ти. Знам, че ще разбереш и тези две забележки ;)

Това “всички” обезличава

Божо — Sun, 25 Jan 2009 17:46:00 +0000

Това “всички” обезличава и в крайна сметка означава ”никой”.

Съгласен съм, че не сме излезли от тоталитаризма.

И с много други неща съм съгласен. Но начина за действие, който предлагаш е обречен, понеже докато малкото хора, които осъзнават проблема се мъчат да превъзпитават околните, средствата, които са в ръцете на властимащите “превъзпитават” много по-голяма маса и много по-бързо.

И не става въпрос да се сменят едни управляващи с други, а да се упражнява контрол върху тях. Иначе които и да дойдат, няма да са по-добри, ако се чувстват безнаказани. Един начин за контрол е гражданското неподчинение.

Но вижда се разликата между ‘97-а година и 2009 — хората, които се вълнуват от съдбата си бяха в пъти по-малко, след 2-3 години може би няма да са и стотина.

"новите хора" системата си ги асимилира

turin — Sun, 18 Jan 2009 08:52:38 +0000

демократ, наистина — пълен абсурд. Много добър пример е това за протестиращите полицаи.

PS, приемам го като иронична закачка. Закачка с мен и закачка със статуквото. Всъщност където има доза ирония, винаги има надежда, защото иронията е все пак похват в изкуството на убеждаването; не е някакво отричане. ;)

За Костов и Желю не знам. “Фашизмът” съм чел още навремето, макар, признавам си, не от кора до кора. Прекалено статистически подробно ми се видя като студент-философ. “Нови хора”, казваш… Аз пак твърдя, че в една тоталитарна система номенклатурата определя кадрите, а не обратното. Политиката определя политиците, а не обратното. Общоприетото води нагласите и разбирането.

Не виждам друг начин за “измъкване”, освен концентриране върху самия проблем. А за това първо трябва да припознаем абсурда и безизходицата на положението ни. За това трябва много работа по осъзнаването и разбирането на социалното ни изобщо. Трябва много работа и по културата, всеки както я разбира тази думичка. Иначе сме в някакъв постмодерен политически тоталитаризъм, от който все се измъкваме и все попадаме отново.

Много си прав, но за съжаление малко са

PS — Sun, 18 Jan 2009 01:20:00 +0000

Много си прав, но за съжаление малко са онези, които са способни да оценяват като теб. Може би час от човечеството все още не е достигнало необходимия стадий на интелектуално развитие, за да може да види, разсъди, пък камо ли и да намери адекватно решение за ситуация от такава величина.

Единствено в България

Аман от популизъм, важна е позицията! — Sat, 17 Jan 2009 23:16:00 +0000

Единствено в България преходът м/у “демокрация” и “комунизъм” е минал без жертви и благотворително. Желю Желев според много хора е бил прикрит комунист, като “Фашизмът” е написан според тогавашните настроения колкото да послужи за прикритие, а Костов според някои източници по време на първите протести на СДС е писал статия за “Работническо дело” на тема “Как БКП трябва да се отърве от опозицията” (отделен е въпросът, че според някои политически анализатори СДС първоначално е създадено колкото да замаже очите на хората). Симеон Сакскобурготски и Ахмед Доган няма смисъл да ги коментирам. Просто ни трябват млади хора във властта, трябва ние да участваме, колкото и да ни мързи.

Какво означава тази дума

agabaga — Sat, 17 Jan 2009 22:54:00 +0000

Какво означава тази дума “тоталитаризъм” и има ли почва у нас?

Излишъкът от власт наистина е голям

демократ — Sat, 17 Jan 2009 21:03:00 +0000

Излишъкът от власт наистина е голям, щом като полицаите, които представляват самата държава, ходят да протестират. Т.е., поради липса на друг, самата държава протестира против себе си. Пълен абсурд!

Страхотна снимка, Lyd!

turin — Thu, 15 Jan 2009 21:12:12 +0000

Страхотна снимка, Lyd! И много приятен разговор, въпреки някои смешни абсурди около него — аз как се шашнах, като “зацепих” за представянето ти, а пък и цялата празнична атмосфера и детски джангър наоколо все дърпаше към други разговори и теми :) Беше ми наистина приятно, радвам се, че се запознахме и наживо! ;)