turin's blog

Завръщането на Рошко

turin — Thu, 17 Jun 2010 14:06:08 +0000

Онзи ден баща ми дойде да ме закара до гумаджия, за да отвият болта на коляновия вал на Рошко. Болтът се затяга силно, аз не можех да го отвия, както ми трябваше, за да довърша ремонта, а гумаджиите имат пневматични гайковерти с ударни приставки. И затова можеха да ми свършат идеално работа. Щях да си платя, разбира се. Но не би.

Отиваме до един гумаджия наблизо, при когото и баща ми, и брат ми си правят гумите. И аз съм ходил веднъж там, когато през пролетта спуках гума в квартала. Та отиваме и добре, че първо отидохме да питаме, а не както аз бях решил “отиваме с колата, теглим я направо – какво има да отказва, какво има да питаме, то е само един болт”. Влизам аз, изчаквам майстора да добалансира колелата на някакъв голф и се приближавам. “Кажете.” Обяснявам му, че ми е нужна помощта му да отвием един болт на колянов вал, ще му докараме колата след малко, а той само да “откърти” болта, аз ще му покажа точно къде и как. “Само гуми! Гуми само!” Мигам на парцали, разпервам ръце и невярващо питам защо така, какъв е проблемът. Вдига скандал, започва да говори на голфаджийчето за мен, как трябвало да съм идел на монтьор, той не можело да пипа болтове, особено пък на “колянов вал” и как ако се повредяло нещо, съм щял него да обвинявам. Пак казвам, че всичко ще подготвя и ми трябва само той с инструмента си да отвие един болт, най-обикновен болт… Не.

Ядосах се, обиколихме другите гумаджийници наоколо и накрая се върнахме, а аз продължих следобяда да ремонтирам колата в жегата. Вчера пък баща ми минава по друга една работа и аз тържестрено му заявявам, че точно в 3 без 15 съм отвил болта. Успях да сваля стартера с много спрей и тръба в звездогаечния глюч. После след десетина неуспешни опита, най-накрая успях да заклиня отвертка там в маховика. В последния момент реших да включа на пета скорост и макар да нямаше кой да ми помага и да натиска спирачките, с лашкане на болта, пак с тръба за удължител, най-накрая болтът подаде. Като го отвих видях, че е бил завит с епоксидно лепило – нямам идея защо и защо не са го затегнали просто с нужното усилие, по учебник. Отвратих се още повече от пишман-майсторите, дето само взимат парите на хората, за да им трошат колите…

И така снощи вечерта колата вече имаше два “пробни старта” от по десетина секунди. Но стана тъмно и довърших тази сутрин. В началото започваше да пуши много, ама много. Откъм изходящия колектор, ауспухните тръби от двигателя. Реших, че гори масло и всякакви други неща, които са попадали там по време на ремонта. Но как да е сигурен човек? Със свито сърце опитвах пак и пак, докато започваше да пуши много и гасях. Накрая направих и малко кръгче и като че ли вече почти нямаше пушек. А сега вече съвсем изчезна. Ясно – доизгаряли са някакви омаслявания по тръбите.

В началото двигателят тракаше като трактор. Като че ли това вече леко поутихна, би трябвало да са били празните повдигачи, които лека-полека са се напълнили с масло. Масло, което не е точно масло, между другото. От пресеченото масло преди ремонта е останало тук-там по малко и сега като е влязло и се е смесило с маслото, му придава един такъв жълтеникаво-кафеникав, но непрозрачен цвят. Скоро ще му добавя нещо за промиване и ще сменя с ново.

Другото, което ме тревожи, е дали съм зацепил съвсем правилно ангренажния ремък. Другите ремъци са лесни, особено този на хидравликата се сменя с поглед. Но ангренажа уж го правих както си трябва, но когато махнах фиксиращата планка и завъртях на ръка няколко оборота, като че ли колелата на разпределителните валове вече не бяха с белези в съвсем права линия… Може да има леее-ко разминаване, но колата запали и работи. Чува се лек шум, който не мога още да преценя дали е от ангренажа или от нещо друго, като хидравлична помпа, компресор на климатик или алтернатор. Възможно е и ремъкът да е зацепен добре, защото двигателят си работи равномерно, но пък самият ремък да се опира леко някъде в кутията. Трябва да проверя това.

И третото, което май е най-тревожно е, че когато поработи, надува маркучите. Като че ли – не съм съвсем сигурен, май надува както и преди ремонта. Вариантите като че ли са два – 1) да изпуска от чисто новата гарнитура и да вкарва изгорели газове в охладителната течност и 2) капачката на разширителното казанче да е с повреден клапан и да “задържа” налягане над допустимото в системата.

Ще ми се да е второто – една капачка е няколко лева, а смяна на гарнитура е няколкостотин. Мисля, че е капачката и при първа възможност ще я сменя. И без това трябваше да съм го направил отдавна…

——

Бях решил като тръгне, да я занеса веднага на автомивка и да светне. Но първо ходихме на рожден ден на татко, кръгла годишнина, отидохме само половин час след като бях сглобил, пуснал и тествал малко колата. Мивката ще поизчака.

Искам и да ида някъде наоколо в някоя природа и да покарам и да поснимам. Непременно ще го направя, да. Добра идея си е.

PayPal for Bulgarians, at last

turin — Mon, 01 Oct 2007 19:36:07 +0000

I hardly believed my eyes too, but it finally happened — PayPal now supports sending money to Bulgarian accounts. A while ago in the spring this year lot of people jumped with joy that there was a registration from Bulgaria and with Bulgarian bank cards allowed. That was nice, but until now these profiles of ours were no good for anything except payment. If one had money in one’s credit card and a willingness to spend them on the Internet, one had a chance. But the other way transactions didn’t work — you just end up with a big sign “your account is send-only” or something like that when you try a money request.

So all the payment from websites that recognise only PayPal just didn’t work for us. Lately I wrote about my hard times with TextLinkAds, who pay just by PayPal and by cheque. Well, if I only have waited some more for that first test payment from TLA, I could now have transferred my money easily to my PayPal account.

I have recommended many times MoneyBookers, because their service have worked for me and I have received some real money through them. It is something I couldn’t even hope with PayPal until now. Who knows, If some day I receive money through them and it’s all ok, I would recommend them too. Or more likely it will the same whether we’re using MoneyBookers or PayPal, because with both these sites we will be able to do our job.

Just a week ago, last monday I wrote about TLA and the problems with cashing a cheque in Bulgaria. In the comments (in Bulgarian version) I mentioned that I don’t believe PayPal will unlock it’s Bulgarian accounts. And now, only a week later… Wow, my site, it’s influence… scary… :D

(Some conspiracy theory here involved, haha ;)

That means I’ll have to rework the block at the right panel for buying me a beer to work not just with ePay (a Bulgarian online money operator). But with my growing interest in Django and Pylons and fading one in Drupal who knows whether I’ll first update the block or I’ll go for rewriting my site with Pylons…

In the meantime you could by me a beer with the means available :P (Update: the donation form now works with PayPal)

Greetings to all who waited for these PayPal accounts and I hope we receive lots of money through them! :)

Web development the nomad way

turin — Thu, 27 Sep 2007 17:01:21 +0000

While we’re talking about web development… If one tries not to write PHP, what alternatives would you recommend? I’m addressing this to people who are developing with web-frameworks. I’m aware of Django, Pylons, Jinja and Mako, I know about Rails. But in general on the shared hosting plans one finds no support for mod_python or mod_ruby, but just for mod_php and CGI. Not that these are new things, not that they are hard to implement, it’s just because the sysadmins are some lazy bastards. Don’t get mad on me if you’re a sysadmin — I know this because I was a sysadmin myself. En masse people use PHP and CGI, i.e. that’s enough. Who are they to be spoiled with Python and Ruby…

But that’s not a serious attitude. The other obstacle is that many of the python or ruby frameworks need shell access and availability of some commands to get installed and managed. The convenience in writing PHP is that the code may be taken, compressed in an archive and put on another server where it will be almost certain it will just work. Yes, there is for instance CakePHP, but it’s… PHP and I want a little rest from it. :)

I kind of like Jinja and Mako and I try out some little things based on them at home and I have worked on smaller projects with Rails. But I can’t say that a Rails project is something that one could just “deliver” at any hosting. It’s the same with python-based systems, if it’s not worse. So is there a way for me to use some template system or a more complex framework with python or ruby and to have such “portability”? Which of these “environments” is most “nomad”? And which one you would recommend?

What are you writing on? I’m not asking about writing from scratch or for customising a general CMS — these things are clear. If you give me some arguments with your recommendations, you’ll just rock ;)

Recorder

turin — Fri, 21 Sep 2007 11:28:31 +0000

I’m telling stories all the time, mostly in the evening before I get asleep. And maybe after that, I don’t remember. A permanent blogger, And the most interesting, most precious things remain untold. And unwritten. I have no keyboard around me to write them down. Even if a reach out for one, it all changes a bit, somehow it adapts to go out and imprint itself on the screen. Dreams have to be killed a bit to be written down. In the museum of natural science there is a whole floor with nailed butterflies, beetles and all kinds of bugs. Just a pin through the body and it stays there nailed on for years. Under a glass, with a sidelong description and appointed cleaners to dust around. Writing always changes the world. One who doesn’t notice it is insensible, one who always looks with regret on that turning of thoughts to words is a driveller. So we’re looking for the golden mean, but is there one?

If I could just write my daydreams in raw format… Remember Dr. Aki Ross from “Final Fantasy”? She wrote down her dreams. I’m thinking of something much simpler, about “day”-dreams. And when I’m outside walking or travelling I’m thinking music. I cannot play this music later, because it always turns out to be something diferent and the very act of playing somehow pull me out to somewhere else. Pins again — and under the glass. And there is no way to write that too, it has to suffer with it’s transition played music. To get born in pains and become something else. Sure, these happen to be nice songs sometimes. And some of the texts are nice also. But it’s not the same…

First money from Fotolia

turin — Tue, 26 Jun 2007 20:35:43 +0000

I’ve just received my first money from selling stock photos in my profile at Fotolia. Fotolia is a microstock site for commercial stok photos.

It sounds a bit complicated, but it’s not — it’s about such kind of photos that can be used for instance in the making of newsletters and printed materials, in comercials in media and in websites. In fact it’s about everything, that meets some simple criteria — to have good technical quality and nice concepts in composition, to have clear accents in focus and well balanced defocus, to have no trademarks or copyrighted objects. And if there are human faces to be seen, the photo has to be accompanied with signed by every person in it model release document.

My photos are nothing special — I know about lot of other people profiles in this and in similar stock sites, that are lvels above mine. And I mean even people from Bulgaria like me.

Nevertheless for me this first payment is a reason to feel happy, because at last half of my photos there are made with my film camera before I got Pentax *istDL. And with homemade lightig, DIY macro-tents from home materials and instead of flashes — lamps and reading spotlights.

I’m aware this is not the professional way, it’s not even the recommended amateur way. But for me it was very important im my growing as a photographer to prepare each shot and to for instance see how exactly dark reflections affect the shooting of glass. Not that I’ve beome some kind of expert with this first payment — no, but it’s nice for my self-esteem and for growing up.

In the lower right corner of my site there is a list is several such places for photos microsales. These are the stock sites that are useable enough, enough developed and in the same time have a way to send payments to Bulgaria. And you san send photos there online. Out there there are countless stock agencies, but most of them have the photos mailed to them in CDs. I neither have enough photos for CDs, neither have faith in post offices.

I have some growing earings in several other sites, but Fotolia won the contest for the first earnings transfer. Money came fast in MoneyBookers and converted to my local curreny BGN, as I have ordered.

It just remains to decide when to transfer them to my bank acount and have them in cash. And to decide what to do with them — whether to use them for urgent bills or to wait to have some more and use them later for some photo gear…

Guardian in the rain

turin — Fri, 18 May 2007 17:43:13 +0000

At this moment Blind Guardian must be playing in “Festivalna” hall in Sofia or maybe more precisely they are finishing now. Soon people will start to scatter if they didn’t already. Still maybe it is a bit early but after some half an hour it will all end and “Festivalna” will become the stupid round building in “Slatina”. Or whatever the name of that area is, for it’s a place between three suburbs.

Аз съм си вкъщи и явно не съм на концерт, щом пиша това. Бях решил да си заредя доста песни на Гардиън и да компенсирам настолно, но имахме други тревоги. Явно и Светли имаше доста свои си тревоги днес, та накрая ни попритесни допълнително с редуване на рев и хълцане от рев. Не съм слушал днес още нищо, освен станалият редовен диск с Бах, така любим на бебо. И на преминаване през кухнята по някое и друго парче от радио “Ретро”. Готино радио, преди малко танцувахме тримата с мъника под звуците на “My oh my” на Слейд.

Та някъде там, в дъждовна Слатина или дъждовен Редут или както там се води, точно сега Калин мята коси и повтаря след Ханси Кюрш “don’t break the circle” и посред разказите за елфи и гоблини вдига показалци и малки пръсти и се оставя на музиките от “Damned for all time” до “The bard’s song”.

Бях казал, че и аз ще ида и както преди време из коридорите на ректората пеехме “Valhala deliverance, why’ve you ever forgotten me” така и сега, там… Калинский е обещал да разправя, аз си стоя без музика и бавно довършвам този текст и все повече се чудя какво правя с живота си в представяните, мечтаните подробности. В общите неща и в непредвиденото ежедневно живеене се справям, сигурно успявам да свърша и някои неща наистина както трябва, или поне се надявам. Но защо малките нещица, на пръв поглед незначителните подробности, които съм си ги представял някак, сега все ми се изплъзват. Не ходя на концерти, рядко се виждам с доста от важните ми хора, често липсва сякаш онова авантюристко “да правим каквото искаме, да става каквото трябва”.

Какво, остарявам? Брргх, да бе да. Може би просто продължавам да планирам, продължавам да мечтая. А трябва да отделям по някое малко местенце всеки ден и за осъществяване. На някое от тези, малките нещица. Да ходя на концерти, да свиря на “Уембли”, да обиколя с ветроходна яхта моретата, да пиша книги, да рисувам отново… Е, може би без това за “Уембли” - то е малко на шега, стига ми само да свиря. Може и да е другаде.

Велошествие в София

turin — Sun, 13 May 2007 12:56:55 +0000

Във вторник, 15 май в София ще се съберат велосипедисти, скейтъри и всякакви други колесни немоторни фенове. Идеята за велосипедно шествие не е от тази година - доколкото зная, тази година ще е деветото поредно. Тайфата ще тръгне от паметника на съветската армия и най-вероятно после ще мине през Попа, алеите пред НДК, Витошка, Света Неделя и жълтите плочки по Царя. Може да не е точно това маршрутът, но кого го интересува всъщност - освен сухарите бюрократи в общината?

“Критична маса” (en/bg) става традиционна за София - това е прекрасна новина на фона на безумното моторно движение в града. Град, в който е нормално да се отнема предимство, в който таксиджиите и шофьорите на маршрутки са неуязвими за произшествията, които предизвикват и неуловими за иначе строгия контрол на автотранспорта. За който контрол е нормално по всяко време на деня отделни централни улици да се затварят заради огромния вече брой автомобили със специален режим, возещи всякакви парвенюта от парламента и министерствата. Град, в който има, в интерес на истината, велосипедни алеи - но всички те са очертани или в градинката пред НДК, или по Витошка - две места, които и без това са си забранени за автомобили.

Мисля, че не е нужно да познавате организаторите или да сте с голяма компания - просто в хубавия майски следобед нека излезем с байкове за разходка из централните улици. Пак ще има шофьори-каскадьори, пак карането на колело в центъра ще е малко геройство. Но поне на някого някъде може да му присветне, че в тоя град има и велосипедисти. И да задържи тази мисъл за по-дълго време от една предизборна кампания.

Тайните числа и блоговете

turin — Fri, 04 May 2007 11:34:03 +0000

Знаете за най-тайното число на света, нали? Това, дето никой няма право да си го намисли, няма право да го съобщава, нито да го има записано някъде?

09-F9-11-02-9D-74-E3-5B-D8-41-56-C5-63-56-88-C0

Сега да не каже някой, че правя нещо нередно - аз всъщност не го зная онова тайното число, а само опитах да налучкам.

Тези дни се случиха някои интересни неща около технологиите за цифрова защита на издателските права. Не говоря само за шума около “числото”, а и за различните развития в лобирането за отказ на издателите от DRM.

Обсъждаше се и директивата IPRED2. Беше приета в Европейския парламент - с малко, но достатъчно мнозинство, без предложените в кампанията на EFF поправки. Типично по парламентаристки - представителите на народа когато стане дума за нещо извън “компетенцията” им (разбирай нещо, от което не могат да извлекат пряка и бърза полза) винаги гласуват хаотично и небрежно. Директивата ще се обсъжда в Съвета, нищо чудно и там да мине. Някои смятат приетия текст за малка победа, но какво са малките победи на фона на силите на издателите на съдържание? Особено в днешния Интернет, който издига ценността на съдържанието до невиждани висоти? Друго беше преди време - някой публикува нещо, изрепчат му се, спрят му сайта и готово. А сега - има огромни сайтове за обмен, както на мултимедия, така и на най-обикновени текстови новини. Които набират все повече потребители, трафик, всякакъв вид мрежов ресурс.

Дори и да е декриминализирано използването на защитени продукти за лични нужди - кого го е грижа? Не, наистина - ако няма откъде да си купите хляб, какво ви интересува, че е без пари? Нима това е свободата - не, това е още една от ръчките, с които монополистите на съдържание “нагласят” Интернет за себе си. За мен IPRED2 е пълен провал - ако си казвате “кой си пък ти”, вижте сайта на EFF. Политиците винаги могат да направят мили очи, казвайки “Ох, този път не успяхме, защото то много сложна тематика, пък ние много малко време имахме - ама вижте, все пак нещо направихме, нали? Ще се постараем повече другия път, а вие гласувайте пак за нас! А, да - и ако искате, пращайте ни петиции и писма, ние много обичаме да ни се обръща внимание!”. Блях. Ще гласувам, да. Ама друг път.

Но да се върнем на числата. Изведнъж навсякъде прогърмя, че защитата на HD-DVD е пробита и има някакво вълшебно число, което просто я размазва тая защита. Все едно едва ли не ако отпечатам на картонче числото, всеки диск, който докосна с него, ще се разкодира. Ама на минутата, значи!

Глупости. Това число е известно не от вчера, още преди месеци са го открили, едва тези дни се е разшумяло из мрежата за него. Някой замисли ли се какво всъщност представлява това число? Ами аз ще ви кажа - нищо не представлява! Може да е всичко, така че за нас с вас то просто не значи нищо, ама нищо.

Някой знае ли как да го използва, използвал ли го е, има ли възможност да го използва? И да има такива хора, едва ли четат моя блог. Не се обиждайте - ако разбивате шифриращи алгоритми и защити на корпоративни технологии, едва ли ще искате да си признаете публично, и то точно тук.

Някои казват “да, това е просто едно число, но всъщност е голяма победа на свободата на словото и победата на здравите сили над цензурата в интернет е огромна крачка към свободното интернет-общество на бъдещето”. Наистина ли? Хм, добре звучи, вярно. Ама силно се съмнявам.

Защо се съмнявам в победата над цензурата? Защото такова нещо няма - щом съществува цензура, тя просто не може да бъде победена. Контролът над информацията е истински и съществува само когато е тотален. Казват, че Digg.com под натиска на потребителите си решили да не се предават и да се борят докрай. Както пише Кевин Роуз “If we lose, then what the hell, at least we died trying.” Ох, че патетично, да се просълзи човек. И това е същият сайт, който сваляше новина след новина за числото и изтри потребителите, които в началото публикуваха и коментираха? Същият сайт, който за няколко епизода от подкаст-проекта си Diggnation е бил спонсориран от HD DVD Promotion Group?

Нищо лошо всъщност - бизнесът си е бизнес, спонсорството е пари при условия. Но защо условието да е цензура? И защо малко след вдигането на толкова шум Digg.com застава с гърди пред куршумите? Ако HD-DVD индустрията поиска, сигурен съм че може да разкаже играта на сайт като Digg. Въпреки критичната маса потребители. Защо не стана така, защо днес Кевин е герой, след като вчера модераторите изтриха маса новини, коментари и осмеляващи се потребители?

Разберете ме правилно - харесвам Digg.com, даже много харесвам идеята за свободен новинарски сайт с разпределена отговорност. Проблемът е, че Digg доказва, че не е такъв сайт. А е просто поредният манипулиращ и манипулируем лоби-портал. Да, звучи кофти, знам. Но те просто изпуснаха шанса си да се докажат пред интернет-общността, че са нещо ново. Не става с малки новини и ежедневни ненужни “свободи” - важно е как се държиш в такъв момент. Когато те настъпят по мазола, тогава явно проличава истинската ти медийна концепция.

А ако Digg не е нищо ново под слънцето, защо тогава да не чета добрия стар Slashdot? Вярно, там има модерация и строг контрол - но кое ми гарантира, че при Digg няма да го има пак същото? Не казвам, че хората са постъпили лошо, нито че сайтът е кофти - напротив. Просто разочарованието е в това, че моделът на Digg.com привидно беше принципно нов. Привидно.

Още нещо. За числата. Знаем, че има битка между два пазарни “лагера” за налагане на новите технологии за запис. Не съм запознат дали HD-DVD или Blu-Ray е “печелела” - не е моята област точно това. А и игрите в мътното под лъскавата медийна глазура няма начин да ги видим. Но поне едно е факт днес - сега се говори за HD-DVD много повече, отколкото когато и да е било друго за всички формати на запис, взети заедно. Нима това не е някакъв вид актив? Не мога да повярвам, че някой ще позволи да се вдигне толкова много истеричен шум около едно число, без да има изгода. Ще си позволи дори да заплашва един след друг сайтове и да иска да се изтрие упоменаването на числото. Никой не е толкова наивен, че такава цел може да успее. А всъщност толкова малко устройства са продадени, че не е никакъв проблем числото да бъде сменено. И какво остава тогава? Свободата, правдата, премахването на цензурата? Не, просто шумът около HD-DVD. А, да - и геройството на Кевин Роуз от Digg.

Не че не би било добре да е другояче :)

Отглеждане на дете. Дрешките.

turin — Sun, 29 Apr 2007 19:49:49 +0000

Нека ви разкажа за гледането на малко дете. От една страна това е основното, което заема ума и времето ми напоследък, а и от друга винаги съм вярвал, че стойност имат само тези статии в блоговете, които имат смисъл като теми, а не като успешни попадения за харесване от публиката и покачване в разните броячи, рейтинги и сборници. Аз преживявам всичко това и понеже също така лично и съкровено преживявам и всичко в сайта си, нека поговорим за бебетата.

Има много и различни подготовки за деня на раждането. Или, което е по-осезаемо за нас, татковците - деня на изписването, когато виждаш детето си наживо, тук и сега и дори ти го дават да го вземеш в ръце. Няма ги разните стъкла, витрини на родилното, срещи през заключени прозрачни врати. И са интересни всички тези подготовки, и са трудни някои от тях - например като бъдещ татко трябваше да свикна с мисълта, че не трябва да оставям семейството си без доход, но в същото време и не трябва да работя неща, които не ми харесват или са против разбиранията и принципите ми. Само пример за една голяма пренатална таткова дилема. Има и други. Ще пиша и за тях.

Думата ми беше за дрешките. Когато казахме на роднини и приятели за бъдещия ни син, много бяха предложенията за бебешки дрешки. В първия момент се замислих - ами хубаво, прекрасно е даже така хората да ни предлагат, но пък ние чак толкова дрехи къде ще държим и ползваме… Хората си ни напомняха, но пък до раждането имаше още доста време. Към последния месец все пак избрахме бебешки магазин и влязохме да понапазаруваме.

Добра идея е първо да обиколите бебешките магазини и да си изберете най-евтиния. Не, не се шегувам - всъщност артикулите са ако не съвсем, то почти едни и същи. Но има огромна, ужасяваща разлика в цените между магазин в центъра и в квартала. Има разлики и между квартално “равнопоставени” магазини - просто някои са с по-големи складове, по-специализирани са или пък имат по-голяма клиентела и могат да си позволят по-ниските цени. Изберете по-евтиния. Една бяла памучна камизолка може да бъде в няколко варианта според закопчаването и връзчиците си. Но като цена може да варира доста. А какъв е смисълът да давате грешни пари за бебешко бельо, което първо е важно не да е модно или да знаете че е скъпо, а да е удобно и второ ще бъде износено са нула време. И ще дойде време за по-голямата дрешка - по-добре тогава да има парички за нея, да са спестени поне малко от първата.

Или не, ако това ви звучи прекалено стиснато - а не е, просто е обективно - тогава нека кажем, че спестените левчета (и дори десетолевки) от тези дрешки ще са за изхарчване в някой ресторант или за шоколади, да речем. За сокчета и лакомства за майката по време на свижданията в родилното.

И, разбира се, остава и другата препоръка - предложените от роднини и приятели бебешки дрешки не трябва да се отказват. Е, ние вече имаме достатъчно, наистина, затова не ни предлагайте на нас ;) Казвам, че всяко ново бебе има нужда от такива дрешки и в началото те просто не стигат. Идва момент, в който скринът се запълва с комплекти за смяна и вече може да се пере по-нарядко, но в началото два или три комплекта просто са малко. Едно е да переш половината дрешки през няколко дни, съвсем друго е да переш всяка съблечена дрешка.

Все си мисля за културата на споделяне. Не зная дали знаете, но например има и у нас опити за развиване на споделянето на вещи през Интернет. На английски се нарича “freecycling”, надявам се някой да намери и наложи успешен превод на български преди да се транскрибира. Вярно, родните опити върху културата на споделяне са много плахи и неуспешни - относително малко хора ползват Интернет, а парите за изпращане на вещта все могат да влязат в друга употреба в домакинството. Иначе идеята е много добра - когато някоя вещ вече не ти е нужна и само ти задръства мазето или тавана, по-добре да я дадеш на някого, който има нужда. По обратния път съвсем нормално е след време ти да имаш нужда от нещо и някой друг да ти подари ненужното си.

Та може в другите си форми споделянето на вещи да не е много на почит у нас, но определено бебешките и детски дрешки и обувки са съвсем друга работа. У нас дрешки се наследяват, споделят и обменят често. Цените на детската конфекция са изкуствено завишени и понякога да купиш обувчици или дънки на малкото си детенце е същият разход, като да си вземеш за себе си. Това, че използваният материал е по-малко не играе в случая - става дума за стока, която се купува рядко, но сигурно. Все си мисля, че в икономиката има специален термин за това, но не го зная. И да са ми го казвали приятели, не се сещам. Вид стока, която продавачът може да си позволи да я държи на висока цена дори и при липса на купувачи - просто защото е сигурен, че купувач рано или късно ще се намери, дори и цената да е неоправдано висока за използваните за направата ресурси. Това са детските дрешки, обувки, играчки и всякакви други аксесоари.

Няма искам, няма не искам - може днес да излезеш от магазина, но утре ще влезеш и ако ти кажат двойна цена, ще си я платиш. Ако беше по-друга стока, щяхме да го наричаме изнудване. При детските стоки го наричаме нормален пазар.

Така че ако ви предлагат дрешки за бъдещото ви бебе, не си казвайте “вече имаме по две от всяко, не ни трябват” - трябват ви. Вземете ги - и след време, когато детето ги надрасне ги подарете на ваши близки. Сигурно ще има хора, на които да послужат. Запазете веригата. Не прекъсвайте кръга. ;)

Сбогом Gaim, здравей Pidgin!

turin — Mon, 09 Apr 2007 10:17:25 +0000

Gaim е многопротоколен клиент за моментни съобщения. Първначално името е било “GTK+ AOL Instant Messenger” - всъщност корените на тази програма, която днес от доста хора се използва като jabber-клиент са оплетени с протокола за съобщения на “Америка онлайн”. Сега става ясно и защо Gaim винаги е бил неподходящият избор за джабер-клиент. Неподходящ избор и за програма за моментни съобщения изобщо.

Защо неподходящ? Ами винаги при Gaim е жертвана функционалност в името на поддръжка на повече протоколи. Вярно, доста време това беше удобна програма за icq - когато беше почти невъзможно човек да убеди приятел, че наистина не иска, не иска и не иска да ползва icq при наличието на свободната и по-развита алтернатива Jabber/XMPP. Дълго време точно разработчиците на Gaim първи правеха хаковете из icq-библиотеката си, за да е съвместима с поредната тайна и внезапна промяна в протокола на icq. Други екипи (например сещам се за този на Miranda) разчитаха да ползват поправения icq-плъгин точно от екипа на Gaim.

Gaim изпусна възможността да стане програмаТА за съобщения в GNU/Linux среда и се залиса по постоянно хакване на собственическите протоколи. В същото време джабер-сървърите вече поддържаха транспортери и всички разпространени собственически протоколи за моментни съобщения можеха да се “прекарват” през джабер-сървъри. Съответно на потребителя му трябва наистина добър - стандартен, поддържан и работещ джабер-клиент. А приставката на многопротоколния Gaim никога не достигна истинско уважение сред ползващите предимно и само jabber.

Проблемът с името е легален - AOL дълго време са водили тайни преговори с екипа на Gaim. Причината в началото е била в първото име на проекта, което съдържа запазена търговска марка на компанията. След това, при преименуването на Gaim проблемът е останал, понеже AOL като големи хитреци са регистрирали “AIM” за означаване на своя си клиент за моментни съобщения. “Gaim” прилича прекалено много на “AIM” и явно от гиганта са притискали дълго време разработчиците със заплахи за скъп процес. Накрая, по съвет на правните си консултанти, разработчиците решават да прекръстят проекта отново и да “избягат” от нападките на медийния гигант.

Новото име на програмата е “Pidgin”, библиотеката се преименува от “libgaim” на “libpurple”, а конзолният текстов клиент от “gaim-text” става “Finch”. Страхотна логика и говорящи имена, нали?… За всичко това е подписано и споразумение с AOL и спираното от правни спорове излизане на новата версия 2.0 на програмата вече е обявено. Само че под друго име - Pidgin.

Всъщност името “Pidgin” съдържа донякъде скрит смисъл - думата pidgin (пиджин) означава междуетнически контактен език. Това е такъв език, който се формира много бързо при нуждата говорещи на два или повече езика различни групи хора да общуват. Най-често - за търговия или при колонизиране. Намекът явно е за многопротоколността на програмата - Pidgin “говори” няколко езика, поддържа няколко затворени собственически протокола. Хитро.

Нямам големи симпатии към многопротоколните клиенти, а и Gaim от доста време вече не ми вършеше работа за инцидентно свързване при нужда с icq без шлюз на джабер. Явно два месеца да се изостави хакването на icq-протокола е достатъчно, за да спре да работи приставката.

Има развитие в разработката на Gossip и Gajim, очаква се и новата верися на Psi. Дано по-скоро екипите внедрят и поддръжка за пренос на глас и видео. Гугъл нали затова “натиснаха” общността за своята библиотека “jingle” преди време. А Gaim, Pidgin и подобните им - интересни са, да. Но определено пропиляха отдавна шанса си да са водещи в технологията за моментни съобщения.