Daily moods

Може да е защото така и не свикнах да карам колело в града, може да е и защото харесвам удържането на личните граници, което автомобилът, за разлика от колелото го прави дори физически. Може да е и от мързел, може да е и защото съм от хората с потни жлези и след яздене на колело през града съм хем гроги, хем потен. Но усещам вело-екстремизъм, дори у приятели наоколо. Кофти.

Опитвам се да си сменя сам маншона на външното каре. Искам да сваля целите полуоски направо. То така ще е по-лесно, а и тъкмо да прегледам и другите маншони как са. Но нещо инструментите са ми никакви, гайката на главината не помръдва, а китайското гедоре (т.нар.) тръгва да се огъва. Другият вариант е в сервиз – наблизо ми казаха 20 кинта за маншона и 30 реглаж предница, ако поискам. Но искам аз.

Слязох да свалям капак на ангренажа да видя с кой вид съм и като вдигнах отдясно и свалих колелото, що да видя – всичко в зеленикаво масло, подкалникът отвътре напръскан при въртенето на колелото, даже самата джанта отвътре зеленясала. Подсказка – спирачната течност е хем зелена, хем масло. Кофти. Дано е само затръгвал маркуч, дано не е сериозно пробит. Че един е 50 лева, а се сменят заедно двата.

Разминават ми се периодите на внимание с тези на будност. Дори и да спя следобяд с децата, вечер не мога да остана да работя до късно, защото и да не ми се спи, вече нямам достатъчно внимание. Обратно, да будувам през деня и да се опитвам изобщо да свърша нещо е безумие, щом през няколко минути Светко идва да ме пита нещо, да ме врънка за “Мечо Пух” или да го изпишквам. И на фона Оги реве. Идилия.