Daily moods

Зимата в Троян е по-трудна от зимата в София. Не заради студа. А защото тук на всяко кръстовище освен за приближаващите автомобили, трябва човек да обхожда с поглед и всички хора наоколо, в някаква разумна отдалеченост. “Разумна” тук значи такова разстояние, от което биха могли да те разпознаят. В някакъв смисъл по-лошо е да не поздравиш, отколкото да се пребиеш на леда. Взе да ме уморява това.

Светко не ме оставя почти хич, Оги пък не оставя майка си. Майка й, обаче, ни остави и замина някъде за десетина дни. Уж е по-спокойно, но не съвсем. Защото щом сега не мога да се добера до компютъра да посвърша нещо, какво ли ще е след месеци? Когато успявам пък, сред плача на Светко, който ме вика да е с мен, ми е виновно. Ентусиазмът ми за уеб-проекти е малък, за фотография – никакъв. Празници.

Снощи ходихме при Мила и малка Дени, за малко видяхме и Дени и Андрей. Светко си игра с “кака Дейи”. Беше готино, макар и за съвсем кратко. Аз така се разплух от това, че друг си играе с детето, че едвам станах като си тръгвахме. :) Днес очакваме тъщата. Може би ще остане у нас, а пък Краси трябва да влиза в родилното вече. С нетърпение чакаме всичко това да мине и да мине добре. В София, ден 7.

Водихме Светко при неговата доктор Петкова. Зарадва се, а и тя си го позна. Помни ни още от посещението преди раждането, а и след това покрай операцията беше взела всичко много присърце и ни помагаше с документи, изследвания, прегледи. Светко си я харесва. Предписа мехлем за алергичния обрив, дето му се появи. Взех си промоционално телефон с план към Globul. Ще видим тепърва как е. В София, ден 4.