a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov
StatusNet profile   Diaspora profile   ClaimID profile   LinkedIn profile

July 2008

Civic електро — обмисляне първо


Проблем 1: Вече има достатъчно и различни модели електромобили на пазара, но цените са немислими. Сигурно бих харесал Tesla Roadster, например, но изобщо не изкарвам достатъчно. Да не говорим за по-скъпите спортни модели. Две от марките, които харесвам (Мицубиши и Субару) имат мащабни изследвания и изпитания и заявяват сериозни намерения да пуснат серийно малки градски и средни семейни електромобили. Но хем все още не са на пазара, хем цената ще е като на ново Legacy или повече.

Решение 1: По някое време ще си направя сам електрическа конверсия на обикновен сериен автомобил. Като разбира се опиша и документирам процеса в сайта. Материали за четене има безброй в мрежата, даже има много фирми, които продават готови китове за по-нетърпеливите и/или непретенциозните.

Проблем 2: Конверсия на Impreza е неизгодна, защото са тежки коли. Самоделните конверсии се правят почти винаги с един централен двигател и се използва наличната трансмисия на колата, а двойното предаване ще товари допълнително. И се губи идеята на Импреза, особено ако се наложи да се сложат по-малко батерии, за да се пести тегло. Достъпните са тежки, а новите литиево-полимерни са компактни, но струват майка си и баща си. Вариант е да се махне и цялата трансмисия и да се ползват мотори в колелата, но те 1) ще са по-скъпи и 2) ще има страшно сложно софтуерно калибриране на всичко накрая, за да върви както трябва в различните пътни условия. Иначе е перфектното решение и е естествен електрически AWD. Мицубиши вече се готвят да пуснат такива техни MIEV.

Решение 2: Преобразува се нещо по-леко. Масово в Интернет хобистите препоръчват Honda Civic 5-та серия (1992-1995г.). Успяват да докарат докъм 60-70 км. на зареждане. Серийните, специално обещаните от Субару и Мицубиши са с два-три пъти по-голям пробег, но хобистите ползват предимно оловно-киселинни акумулатори, защото са достъпни. При системите с променливотоков двигател с кадърно проектиране пробегът може да бъде увеличен. Особено ако се направи зарядна спирачна система — такъв двигател съвсем лесно се превключва в алтернатор. Особено в градска среда спиранията са много и чести. И контролът на двигателя (обороти и въртящ момент) е по-прецизен — на практика (грубо погледнато) постояннотоковият колекторен двигател не подлежи на управление.

От хибриди не се интересувам, освен ако не са зареждаеми хибриди и резервният заряд идва от слънчев панел. Всичко хибридно, съдъжащо ДВГ не е за мен. Да не говорим, че не става за do-it-yourself — прекалено сложно е механически. Такива системи са ефективни само ако са големи агрегати — затова от дълги десетилетия се ползват в корабостоенето.

Тук само си говоря, нахвърлям някакви неща. Не съм специалист по автомобилостроене, но хей — и не искам да бъда. И не е нужно да бъда, за да стана електромобилен хобист. Вярно, докато изобщо започна с такова начинание, ще карам друго. Най-вероятно някоя Impreza ;) И без това засега дълъг, няколко стотин километров извънградски път е немислим с електромобил. Най-малкото няма станции за зареждане, а и зареждането на старите достъпни оловно-киселинни акумулатори е най-малко няколко часа.

Въпрос: Някаква по-добра цел на конверсията от Civic-а с AC-мотор, възможно най-добрите евтини тягови батерии, отделни батерии за запазване на “екстрите” по колата и зарядна спирачна система?



Тази вечер приятели се събират на раздумка и разпивка някъде в централна София. Беше много особено усещане да си говоря с няколко човека, те да ме канят на срещата, а пък аз да съм в малък и спокоен град, далеч от тях. Липсват ми приятелите, но иначе съм щастлив, че съм далеч от София, тъпия й градски транспорт, нахалните й шофьори и циганията й. Спокойно ми е, а това е безценно.

Tokin baut:
Stardate: 2 July, 2008 - 22:25

 

Докато аз се ослушвам, хората правят неща. Сайт като http://identi.ca не ми е най-належащото, по-скоро смятах да го направя за почивка и да се уча да пиша сайтове на Django. А и този identi.ca е малка част от това, което съм обмислял аз. И все пак е кофти малко — тормозя се тука с глупости, а някъде някой прави идеи като моите. Те идеите за общи, ама все пак. ;) А, между другото — R.I.P. Twitter!


 

Докато търся данни за проекта ми за електрическа конверсия на кола, попаднах на този сайт: http://metricmind.com/audi/main.htm. Перфекционист и пише много верни неща. Явно масово хобистите правят неефективни конверсии. Искам да направя като него, всичко да е изпипано. Значи може да е и по-тежка кола (Аудито е тежко, 4х4). Сериозно обмислям да взема Subaru Impreza и да я конвертирам кадърно. Супер!


 

Военни взривове — още един от старите ни страхове


Мислех да не пиша за това, исках да не се ядосвам. Но като чувам, че всеки политик говори за “политическа отговорност”, за “комисия за оценка на щетите” и никой не може да разбере, че един квартал на столицата ни тази нощ (поне тази, може и повече) ще спи без прозорци, ми става обидно.

Вчера (вече) сутринта гръмна склад със стари боеприпаси край София. Много се изписа и изговори през целия ден, много журналисти и политици си закрепиха кариерите днес. Ще хвърчат обвинения, плюнки и оправдания още дълго време. Ще се размахват искания за оставки и “поемане на отговорност” отново. Чух се с роднините и приятелите ми в града и подразбрах, че всички са добре — това ме интересува, това би трябвало да интересува всички всъщност. Е, то се оказа че нямало чак голяма видима опасност, но като не съм бил там при експлозията е нормално да се ошашкам от истеричните пищенета на журналята цял ден по телевизията. Аман, само плашат хората.

Не казвам, че боеприпасите са безвредно нещо. Всеки, който е ходил в казарма знае, че са едно от най-опасните неща в света, защото са създадени да убиват и осакатяват. В тоя ред на мисли — пак добре, че са гръмнали складовете с обикновени снаряди, а не нещо по-“модерно”. Има всякакви гадости, вярвайте ми — отново, който е бил войник сигурно си спомня поне началното обучение, ако не друго. И всякаквите насочени взривове, касетъчни бомби, химически и биологически снаряди и какво ли още не. Ако пък сте били ученик по комунистическо, все помните поне едно от НВО-тата и посещенията на подземен обучителен център на Гражданска Отбрана.

Помните и касетките със смешки на Милодраг Иванов и Шкумбата с явяващия се на изпит по гражданска отбрана. “Говорете ми, колега, за пораженията при ядрен взрив”. Знаехме ги наизуст. Касетките, де ;)

Май това, което най-силно ме е впeчатлило от тия военни технологии са мините. И особено противопехотните. Учихме колко видове има и как точно убиват, дали убиват или само осакатяват. Честно… не мога да разбера хората, които се кефят на военните технологии в подробностите им.

——

Всичко ще отмине за три дни, разбира се. Това, което ще остане, ще са предизборните боричкания на кметове, премиери и президенти. Ще го видим, защото покрай пира на лъвовете ще има и огризки за хиените от медиите.

А всичко това изобщо не е важно!

Случило се е — гръмнало е. Нормалното е сега по най-бързия начин да се върнат пари от данъците за помагане на хората там. Не с комисии — каква е тая комисия, която ще “оценява щетите”?!? Отиваш на място, вадиш пари от бюджета и купуваш прозорци на хората! Още днес! Много ясно, че има щети, всички ги видяхме. Държавата трябва да започне да се учи да връща пари и да възмездява гражданите.

Сега докато се натуткат и докато си изиграят театрото с крещенето един срещу друг из телевизиите, хората ще се бръкнат в джоба и ще си сменят сами прозрците. И ще останат с още по-обидно чувство към държавата. И ще са прави — на каква се прави тая държава, та да ги кара да спят дори една нощ с изкъртени врати и прозорци? Може би хората в Челопечене и Чепинци са виновни с нещо за взрива? Може би сами са си строшили прозорците и сега за наказание трябва тази нощ да са на студено и ветровито? Ай, сиктир…

——

Още нещо абсурдно — някой, май заместник-министър някакъв каза, че това било “много неприятно бедствие”. Бедствие? БЕДСТВИЕ?? Това не е просто бедствие, това е АВАРИЯ!

Ужасявам се от управа, която не разбира разликата между “бедствие” и “авария”. Макар донякъде всичко такова да е вид беда, все пак “бедствие” се нарича нещо по-различно. Едното е външно, природно, независещо от хората. А за другото се носи отговорност. То е в резултат на грешка. Грешка от невнимание, незнание или некадърност — все грешка.

Не може да се казва на аварията бедствие. Внася се друг смисъл и аварийното, за което се носи отговорност се замества с бедственото, което е неизбежно и неочаквано, идващо свише. А са знаели, не е като да не са знаели, че точно този склад за бомби е опасен.

Не ми се пише за такива неща. Искам хората да си вършат работата — военните да си пазят оръжията, политиците да решават проблеми и подобряват живота ни, а журналистите да ни информират, като не си изсмукват скандали от пръстите.

В тоя смисъл — журналистите цял ден мрънкат, че органите са реагирали мудно и дълго време не е имало информация. Вярно е, да — това е кофти. Най-вече не за журналистите, а за самите хора, които живеят в района и не са знаели какво става. Дали ни напада някой, дали самолет е паднал, дали има радиация — изобщо пълно неведение.

Но за това са си виновни самите журналисти. С тяхното нагаждачество, довело до това всеки днес да знае, че от медиите нищо не зависи. Медиите могат да се използват от силните на деня, но не и самите те като обществен фактор да провокират диалог. Ако беше иначе, самите медии щяха за нула време да се свържат с когото трябва. И тези “когото трябва” нямаше да си позволяват да не вдигат телефона, да не дават информация и да не действат бързо.

Изобщо, защо да действа бързо една управа в страна, в която медиите са кротки и на каишки, а хората са изтормозени от всякакви съвсем екзистенциални въпроси като “ще мога ли да си платя всички сметки тоя месец или пак ще търся заем”?



Знаем, че Top Gear е майтапчийско предаване и Джереми Кларксън казва правилни преценки, но украсени с простотии и шоуменски изцепки. Накратко, ревю в Топгиър може да ви удовлетвори само ако е положително. Но е много прав за Toyota Prius, това модерно недоразумение:
http://youtube.com/watch?v=-Ph-D9-l0_w
и особено:
http://youtube.com/watch?v=oOvp69lnZbA
Съгласен. Не хибриди, само електрика!

Tokin baut:
Stardate: 4 July, 2008 - 00:41

 

На Запад се чудят какъв електромотор да си намерят за самоделната електрическа конверсия, а на нас всичко ни е под носа — http://kostov-dcmotors.com. Как можах да забравя, че България е световен лидер в областта на електромоторите! Нашите стъпкови мотори например са се ползвали в космическата совалка на НАСА, те движат рамената на манипулатора й. Електрокари, батерии, мотори — ние сме хората!

Tokin baut:
Stardate: 4 July, 2008 - 11:32

 

ICN.bg са пълни некадърници! Не стига, че когато ги ползвах преди за сайтовете на Lindeas беше нормално периодично да няма услуга няколко часа през нощта, ами и не мога да разбера как да си взема домейн, който още стои при тях. Има описано как се трансферира КЪМ тях, но никъде не дават Auth Code за трансфер ОТ тях НАВЪН. Имаше някакъв отделен сайт, но не го намирам. Няма и линкове. Тъпаци са ICN.

Tokin baut:
Stardate: 4 July, 2008 - 14:41

 

Стига бибипкане!


Стига с тия клаксони в града! Маса шофьори си избиват комплексите, като постоянно се пресягат към бутона на волана. И защо бибипкате бе, идиоти? Трябвало да се спазва закона и правилника, важно било да се кара съобразено, не знам си какво. Глупости — точно тия, дето се изживяват като много велики шофьори, дето пресичат кръстовището не когато имат право, а когато преценят, че е “съобразено”, дето карат с по 30 или повече над ограничението, щото “това ограничение е остаряло, моята кола е съвременна и стабилна” — точно тия са градските свирчовци.

Ползването на звуков сигнал в населено място, освен ако не е с цел избягване на произшествие, е забранено. Нямате право да бибипкате, анадънму? Ама си ядосан, ама ти кипва, ама всички наоколо в движението са тъпаци и само ти си геният, ама как искаш да се развикаш на някого или да го напсуваш или набиеш, ама нямаш начин, затова нервно замахваш към волана и го “освиркваш”? Няма значение, нямаш право! Ако толкова те е сецнал градският стрес, ако толкова те е стиснал за топките, иди във фитнес или се запиши за бокс, карате, айкидо, каквото ти душа сака. Или иди на село, тъй де, върни се на село, иди на някой пуст баир и викай с цяло гърло.

Или си намери хоби. Все едно, само не ми бибипкай! Две неща ми се виждат крайно логични като развитие на автомобилостроенето — първо да се махнат мигачите. Така и така никой не ги използва и най-много само да объркват русите каки в SUV-ове. Второ — махнете ги тия клаксони, не ги монтирайте! Първото е на шега, второто е съвсем сериозно.

За какво изобщо в една кола трябва да има клаксон?!? Да не говорим, че такива сирени имат и рейсовете и тировете. А там какъв звук е, не е истина… Обезкостява печено пиле от пет метра. И тоя тормоз — в града?!? Около училища и детски градини? Около къщи със спящи бебета? Простотия.



Tags:
5 July, 2008 - 15:48
7 коментара
 

Мицубиши са пуснали информационен сайт за новите им електромобили iMIEV, които скоро влизат в серийно производство. Дълго ги изпитваха, имаше новини и за улични изпитания в големи западни градове. В сайта e описан електромобил с един централен двигател. А първите модели бяха с 4 двигателя в колелата. Много иновативно, но явно не се е наложило.

Tokin baut:
Stardate: 5 July, 2008 - 21:14

 

Пропуснат превод на Claws Mail


От доста време вече поддържам превода на Claws Mail, пощенски клиент за X. Взех превода от Георги Данчев още преди сравнително скорошното ре-брандиране на проекта, когато се казваше Sylpheed Claws. Това беше нещо като “тунинг”-версията на клиента Sylpheed. Последната версия на програмата, 3.5.0, е без български превод. Причината е в мен, защото пропуснах срока за предаване на обновения превод. И понеже от една страна никога не е бил 100% и от друга така или иначе вече бях пропуснал и предното обновяване, Paul Mangan от екипа на проекта е маркирал българския език като неподдържан и той е премахнат от версия 3.5.0.

За следващата версия ще гледам да обновя и предам навреме превода.

Причината да не е в статистиките със 100% е, че винаги в преводите, които съм участвал (и преди в KDE, и сега в GNOME) за мен е било много по-важно текстовете да са разбираеми и смислени и да стоят добре на екрана, отколкото да са завършени за статистиката. Няколко понятия в интерфейса на Claws Mail ми стояха непреведени и неготови и затова голяма част от съобщенията са непреведени. Но това не пречеше общият поглед върху екраните и рутинната работа с програмата да се вписват добре в преведена среда на GNOME.

Да, зная, че много неща бяха недовършени. Ще поработя върху това, когато подготвям обновения превод за следващата версия.

Причината да не успявам за се “впиша” с преводите не е, че нямам време или че не е работа, която може да се свърши от един човек. Това е сравнително малка програма, със сравнително малко низове и малко работа по превода.

Истинската пречка за мен е, че налагат на преводачите строг ритъм на изданията. Две седмици преди изданието низовете се замразяват, след това една седмица преди изданието се приемат готовите преводи. В седмицата между замразяването на кода и приемането на преводите всеки преводач, който възнамерява да изпрати обновление, трябва да се обади и да го заяви. Аз се обаждах няколко пъти поред, но след като повечето пъти не успявах, ентусиазмът ми взе да се охлажда.

Повдигнах въпроса в списъка на преводачите там за въвеждане на някаква по-лека система, която да позволи на хората да “надзъртат”, когато имат свободен половин-един час и да превеждат. Да могат да работят между версиите. Низовете са на практика по-непроменливата част от кода. Дадох като пример Launchpad на Убунту, но не е задължително да се ползва самото то. Там има много проблеми и напрежение около платформата. Когато я проектираха, от Убунту казваха, че ще е свободен софтуер, а сега някои части са свободни, но цялата система и интеграцията й не е. Сложна тема, но все едно — идеята ми беше за някакъв преводачески сървър с уеб-интерфейс за превеждане. Има много такива решения. Хей, даже може да се направи с Drupal, има такава приставка за редактиране и графични статистики на PO-файлове.

Предложението беше посрещнато с неодобрение. Винаги съм можел в свободния си час да се вържа през SSH или да си източа кода през CVS и да си работя с настолния редактор. Било по-лесно и удобно. Не казвам, че не е удобно. Но ми стана малко кофти, че някои други ми обясняват кое на МЕН ми е удобно и лесно.

На практика отношението към преводачите на Claws Mail е като към програмисти на голям проект с отворен код. Проект с критична маса разработчици, където конкурентната среда премахва нуждата от глезене на всеки отделен разработчик. А истината е, че Claws Mail е сравнително известна програма, но известна в тесния кръг на малко по-хакерски настроените потребители. Какъвто е например Kazehakase в света на уеб-четците. Масово хората са доволни да ползват Evolution и съответно Epiphany. Да не говорим, че от така стесненото потребление на Claws Mail още по-малко са хората, които решават да се ангажират с проекта.

Това е видимо, само трябва да се провери колко на брой са участващите в разработката. Колко са преводачите, например. В момента активните и налични на сайта преводи са 13 на брой. А бяха повече. Може би от екипа са решили да няма превод с под 85%, не знам.

Ще кажете, че 13 езика е доволно много за програма, която не е най-популярната в класа си. Но това е доста стар, отдавнашен вече проект. Най-малкото българският превод е присъствал вече поне… не зная, може би поне 6-7 години? Данчев се е включил по време на версия 0.8.3 :) Проектът е регистриран в SourceForge през 2001г. Кога е започнат родителският Sylpheed не ми се проверява. Мисълта ми е, че 13 езика са малко. Само от последната версия са махнати точно 12 превода.

Иначе освен развит и отдавнашен, Claws Mail се представя като най-лекия и бърз графичен пощенски клиент за среда, ползваща GTK+. Наистина е хубава, функционална и бърза програма. Малко встрани от концепцията на Evolution, но това си има своите добри страни.

Как точно ще управляват проекта си е проблем на екипа разработчици. Не критикувам, само опитвам да обясня на свикналите за ползват преведен на български Claws Mail защо ще видят 3.5.0 без превод.

Изданията са приблизително на всеки два месеца, аз имам подготвени файлове за довършване — тъй че съвсем скоро отново ще има превод ;)



Толерантността е за всички


Не бях на гей прайда в София, защото не съм в града. Ако бях там, със сигурност щях да обмисля дали да ида. Нямам пряк ангажимент с темата, не съм хомосексуален — но това за мен няма значение. Когато някъде се разпалва дискриминация и омраза, трябва да има позитивно настроени и широко скроени хора, които да го предотвратяват. Аз се смятам за такъв. Но явно в управата на града, сред журналистите и в средите на неориентираните и незрели хлапета такава нагласа е рядкост. Отвратителното в цялата история е, че тези, които би трябвало да са най-открити и най-отговорни — управляващите — са най-лицемерни. Пред господаря-рейтинг всички те са равни, няма как. Някои журналисти ги последваха — как може, само например де, да поканиш в студиото за нещо, което претендираш, че е равностоен дебат човек, който открито и масово призовава към насилие? Но да оставим хората от националистките организации — там също сигурно има и свестни и кадърни момчета и момичета. Да оставим и журналистите — за тях пък да са повече нагаждачи и по-малко посредници им е станало навик вече.

Друго ми е по-странно — как можа да се допусне вниманието към събитието да се отмести от истинските проблеми и всички да се концентрират върху сексуалността? Хора коментираха от позицията на религията и обидното беше, че не коментираха случилото се като социално случване, като отношение между две обособени групи човешки същества, а говориха за подробността на секс-частта в темата. Къде отиде дискриминацията? Къде отиде чувствителността на обществото ни към неправдата, към насилието и към нетолерантността? Защо разговорът беше изместен към секса — защото за всички ни вече денят започва и завършва с голите каки по билбордовете и арогантните директни послания в телевизионните реклами ли? И защото за нас този въпросен секс от рекламите е ненакърним и емблематичен? Че то реклами с елемент на гей-задявка има вече от доста дълго време. Лично аз, да ви кажа, ще си живея много по-добре, ако в рекламите и билбордовете изобщо престанат да натъртват за секс и ако най-накрая вземе че свърши тоя “сезон на дините”.

Става дума за това, че една група хора организирано нападна друга група в централна София. Вторите имаха официално разрешение от властите да са там, а първите — не. Не мога да проумея как основна новина на деня стават думите на призоваващ към обществена нетолерантност и списването на дискриминиращ “регистър” от негови съмишленици в друг град. За това ли беше всичко? Къде е чувствителността на медиите към пострадалите, към тези, дето са отишли на мирно весело шествие, а са били замеряни с бомбички?

Едното е мирно събрание, а другото е организирано насилие над група хора. Едното е социално градско събитие в лятна София, а другото е престъпление. Така ли го представиха? Не, опитаха се да ”балансират”…

Става дума не за това кой какво прави в личното си пространство, а за това кой кого напада публично. Две коренно различни неща са. И не става дума за това кой е хомо и кой хетеро и т.н. На парада сто на сто е имало и хора, които не са гейове, или поне в началото са щели да се включат. Ако нямаше пуснати заплахи още дни преди парада, много хора щяха да идат, само за да подкрепят различността.

Защото всеки е различен, всеки по свой си начин. Утре може да маргинализират феновете на джаза или алпинистите, например. Доводи за “неестественост” винаги могат да се намерят и за това. Или пък да отритнат читателите на блогове или самото понятие за обществена опозиция. Крачката е малка, защото прекрачването е същото.

Аз чакам времето, когато всички тия неща няма да са “новина”. Навремето, да кажем, е имало настроения и против театъра — ама то като ги знае човек какви шматки са театралите. :P Още по-преди пък и философията е била счетена за “развращаваща младежите”. Нищо ново под слънцето.

Но и толерантността и тя е отдавна. А е нещо, от което има нужда всеки отделен човек. ;)

——

П.П.: Разбрах, че българските анархисти открито са подкрепили парада, като са участвали със свой транспарант — черен, разбира се. За пореден път се убеждавам, че политически и изобщо обществено най-адекватното е отричането на потисничеството във всичките му форми. Браво на решилите да идат и да се заявят като анархисти на парада! Официалната позиция на ФАБ е леко по-различна и е опит за дистанциране от проблема, но както знаем, точно при анархизма е малко неуместно да се говори за централизирана представителна организираност.

В този ред на мисли — никой неанархист не осъзнава, че политически най-дискриминираните винаги са били точно анархистите. То проекти за свободни местни управления са им били обещавани и след това е минавала червената армия да коли и опожарява. То колко пъти пък са били сравнявани с фашисти, националисти, комунисти, терористи и какво ли още не. Анархизмът като понятие е изцапан от нарочно насаденото разбиране, че означава “хаос”, когато всъщност изобщо не се визира хаотичност или престъпност, а само свобода и местно самоуправление.

Анархистите сме най-дискриминираните. Не защото хората не разбират анархизма, а защото го разбират по превратен начин.



Tags:
7 July, 2008 - 17:09
8 коментара
 

Всички ще станем свидетели как модните днес хибридни автомобили полека еволюират към чисти електромобили. След голям медиен и спорен технологичен успех с Prius от Toyota са решили да послушат потребителите. Вече не само ще има зареждаеми хибриди Prius, а и Prius със слънчеви панели на покрива. И двете модификации днес се правят от трети фирми.
http://tinyurl.com/5r7b3d
http://tinyurl.com/5a6lm2

Tokin baut:
Stardate: 7 July, 2008 - 17:54

 

Биодизел, казват някои. А пък Световната банка казва, че биогоривата са причината за 75%-то покачване на храните в световен мащаб. Иначе уж се бил очаквал скок на цените с 30%, от които правителството на САЩ твърдяло, че едва 3% са заради биогоривата. Според The Guardian — само за да предпазят имиджа на президента си. Вестникът пише за разкрития таен доклад на банката.
http://tinyurl.com/6e3tew

Tokin baut:
Stardate: 8 July, 2008 - 00:17

 

Електромобил: регистрация и име


След дълго обмисляне наум на темата за електромобили и хибриди и след обявяването на идеята ми за самоделна конверсия се ентусиазирам все повече. Вече имам чувството, че съм изчел почти всичката литература в Интернет по въпроса, а е повече от ясно, че само съм разгърнал кориците. Нищо не е по-малко чернобяло от общоприетото разбиране за проблема с автомобилите и по принцип двигателите с вътрешно горене.

Колекцията ми от отметки по темата набъбва заплашително, макар както винаги да съм силно критичен към качеството на всеки нов сайт и да не чета глупости или повтарящи се неща. Следя международния пощенски списък на електромобилните хобисти (EVDL, Electric Vehicle Discussion List), прегледах освен архива му и доста от по-големите теми в DIYElectricCar. Не можах да не се впечатля на ентусиазма, с който хората там са се заели с проект за opensource дизайн на вградени в колелата двигатели. Такива, каквито Siemens разработват и каквито Mitsubishi имаха в прототипите си Lancer MIEV и Colt MIEV, но накрая махнаха в очаквания сериен iMIEV.

Разбирам как истинските любители са еднакви навсякъде и във всякаквите области. Еднакви с любовта си към споделянето на темата. Не самото хоби, а споделянето е важното. По същия начин, по който е при свободния софтуер. Дали човек ще се интересува от софтуер заради ентусиазма си по проекти като ядрото Линукс или ще се интересува от електроника и технологии за производство на батерии заради ентусиазма си по беземисионните електромобили — разликата е в само в подробностите.

Може би както софтуерният интерес лесно се обръща от това любителско и манияшко към бизнеса (както е при прехода от свободен софтуер към отворен код), така подобно движение ще има и при колите. Вече се забелязват наченките — модният аксесоар Тойота Приус е нещо такова. Недовършено, нарочно орязано и спорно ефективно, но с гаранция, съпорт, дилъри и лъскави наръчници. При софтуера катализаторът беше липсата на алтернатива. При колите може би ще е външна и по-груба, неизбежна — цените на петрола и изчерпването му.

Иначе в мрежата е пълно с помпозни “еко” заглавия, зад които не стои нищо. Вече доста от “новините” из сайтовете ги разпознавам по вестникарския им стил, пълен с неточности и преувеличения. Както писах наскоро, много хора изобщо не разбират какво е енергията. Електромобилните хобисти, за моя радост, се оказват много по-запознати и образовани, доста често със специализирано образование по електроника, енергетика, програмиране или химия. Електромобили има много по-отдавна, отколкото ще ви кажат журналистите в някоя такава “новина”. Нещо повече, из вестниците няма нито една концептуално “нова” технология — нещата са измислени преди години.

Все повече се убеждавам в правилността на решението да си направя качествена и изпипана конверсия на конвенционален автомобил в електромобил.

Толкова много неща има по измислянето, подготовката и осъществяването, че ще трябва да карам едно по едно. Тежките етапи на планирането, смятането на токове и мощности, ровенето в каталози за интегрални схеми или тестването на готови електроники не ме притеснява много. Любознателен съм и мога да уча, имам техническа обща култура, а за наистина експертните неща имам към кого да се обръщам. Друго ме тревожи — първото нещо, което ще трябва да се уточни, ще трябва да е хронологично последното в проекта. По стара българска традиция ще се кара отзад напред…

Точка първа: Да разбера каква е процедурата за изпитване и регистрация на самоделна електрическа конверсия на кола в България. И съответно каква е цялата процедура за регистрация в КАТ. Силно се надявам се не се окаже най-критичната точка от проекта.

Трябва да избера и някакво име на проекта. Обикновено това не е важно, но писането за идеята в блога ми внесе и този въпрос. Нещо нямам имена засега. После, когато започна, ще си отделя някъде в сайта местенце само за този проект.

Предстоят ми и няколко приятни етапа, като например избиране на кола-донор. Първо набелязване на марка и модел, после избор и на конкретния донор. Важното е да е такава, която ще ми е приятно да карам — това е истинското ограничение. След като гледах как са конвертирали Subaru Impreza купе и то сега не само че не отстъпва на бензиновия си оригинал, а даже постоянно печели пистови състезания — значи няма ограничения за модела.

Но регистрацията може да е най-сложното нещо в такъв проект. Дано не е най-бавният ;)



Днес като излизахме, спряхме на кафе във виенската на площада. Рядко опитваме да сядаме в заведение — Светко от радост пропищява ушите на всички, включая нас. Днес успях да изпия капучино, Краси — да хапне тортичка. На съседна маса един човек пиеше тоник с лед малко нервно. Не беше от нашия шум — родил му се син. Оказа се един от поповете. Благослови Светли, ние пожелахме здраве на малкия Давид.

Tokin baut:
Stardate: 9 July, 2008 - 17:23

 

Важен ден е — днес дават по телевизията първия епизод от петия сезон на “Шеметен град” (“Spin city”). Michael J. Fox, когото всяко хлапе помни от “Завръщане в бъдещето” напусна сериала. В новите серии е заменен от Charlie Sheen. Майкъл през 98-ма обявява, че е болен от Паркинсон. През 2000г. се разделя с екипа и с актьорстването. Сега се появява епизодично като глас в анимации. Тъжно е някак.


 

За почивка от работните неща (обичам спагети за ядене, но напоследък взех да ги правя и в кода) и за моите си проекти разцъквам MTOS (MovableType Opensource). Много кадърно направена система. WordPres яко й диша праха (съжалявам, WP-манияци). Drupal не отстъпва по функционалност, но MT е по-елегантен някак. За нетипични неща Django/Rails управляват, но всичко по-типично май трябва да е на MTOS.


 

Връщам си думите за MT назад. Интересна купчинка код, особено за историята. Преди, когато не се ползваха WP или Drupal и започваше бумът на блоговете, MovableType беше просто някакъв страхотен неоткрит свят за много блогъри. Много иновации тръгват именно от MT. И все пак в 2008-ма е малко неудобно. Ако искам да се концентрирам върху съдържанието, с две ръце съм за Drupal.

Tokin baut:
Stardate: 13 July, 2008 - 21:12

 

Отвращава ме, когато хора, дето хал хабер си нямат какво е да имаш дете, поучават относно какво даваме, оставяме, причиняваме и т.н. на “децата си”. Не казвам за разликата да си “направиш” и “имаш” дете, а че да си свързан така силно на екзистенциално ниво, за което да си тотално отговорен, но без това да е повод за хвалба или натякване — това прави всички горни поучения кухи, досадни и лицемерни.

Tokin baut:
Stardate: 14 July, 2008 - 00:09

 

В почивните дни поработих по сайта ElectriClub. Някои като се запалят по нещо правят конференции. Аз пък правя сайтове. :) Много неща има за дооправяне, много за добавяне, сигурно и някои трябва да се махнат. Но вече е използваем, а и съдържанието няма да се загуби, внимавам за него. Дето се вика — айде юруш на маслините, ама леко с фикуса, че е на хазяйката :D

Tokin baut:
Stardate: 15 July, 2008 - 00:16

 

Не знаех, че Toyota официално има корпративен блог — “Open Road Blog”. От октомври миналата година, задвижват от Typepad. Изглежда редовно списван, не е от измислените занемарени корпоративни блогове, дето ги слагат заради модата. Subaru има само новини и сезонно списание, вярно от дълги години все пак, но не зная блог. Чак да завиди човек на тойотаджийте :P

Tokin baut:
Stardate: 16 July, 2008 - 02:38

 

Слави Трифонов напоследък е мега зле. Обяснява на Кен Хенсли от Uriah Heep на развален английски как навремето като слушал “Lady in black” му напирали хормоните, щото харесвал брюнетки. “Lady in black” не е на сексуална тема, изобщо не става дума за жени или хормони. Текстът е един от най-смислените. Има всичко — ярост, неравенство, дзен, анархия, пътуване към себе си. Какви жени, какви пет лева?


 

Музика на тъмно


Имам натрапливото чувство, че с минаването на годините културата, започнала някъде в края на 50-те и продължила с разпилявания докъм 80-те на миналия век все по-плитко и пошло се експлоатира в днешната масова градска.

За някои например текстът на “Lady in black” е нещо като “старовремска чалга”. Може би точно Слави Трифонов не може по друг начин, той си е чалга отвсякъде. А и откакто се разболя и сега е свръх-изнервен (от лекарствата ли, не знам и не ме интересува от какво), вече и се изчерпи тотално. Но все пак да се имаш за музикант, да твърдиш че си широко скроен и да свързваш “Lady in black” със свалки с чернокоси и “Hotel California” със статистики за самоубийства е… тъпо. Може да е оправдано в някакъв по-“жълт” смисъл, но за мен си е откровена простотия.

Специално за “Lady in black” в английската Уикипедия са написали съвсем кратко “It tells the story of a man wandering through war-torn darkness and encountering a goddess-like entity who consoles him”. И това също няма нищо общо с тръпката и настръхването при всяко чуване на песента, но поне не се говори за “чернокоси красавици”.

Не казвам, че всеки трябва да се превъзнася по текстове на песни, по концепции и внушения на стилови течения и т.н. Нито пък че трябва да ги разбира, още по-малко че трябва да ги приема. Не е и хич нужно, ако си спортист или политически коментатор например. Но в телевизиите е пълно с музикални “разбирачи”, които чисто и просто никога не са слушали музика истински, не са истински любители.

И това не им е важно, важното е да е смешно, да е раздвижено шоу, да има дъвки за очите, които да задържат зрителите за поне няколко рекламни блока. Чалга, нали ви разправям…

Всъщност това няма никакво значение… There is no strength in numbers. Have no such misconceptions.

За слушане: текст. Да се чуе поне веднъж на тъмно и не като фон. Ползването като фон е една от най-лошите употреби на музиката.



Яйца за кмет


Звучи като “сливи за смет”, не е съвсем същото, но пак е поучително. В дните, когато големият шум навсякъде е как кой колко европари откраднал и кой точно от опозицията трябва да се дореди да катурне президента, нещо много показателно мина набързо по новините. Замеряха Бойко Борисов с яйца и го освиркваха.

И представяте ли си — телевизията се осмели да го отрази! Някой най-накрая посмя да покаже по телевизора бате Бойко леко объркан и силно издразнен от едни досадни и мрънкащи протестиращи софиянци (не ги е срам, да протестират, а-ма-ха!).

Хората защитаваха единствената зелена площ в квартала си. В която сами са засадили дърветата преди години. Кметът пък метнал един параф на разрешение за строеж на детска градина. И не му пука, че хората протестират — отива там и камерата го снима как троснато се обяснава на хората че щяло да бъде еди-как си, щяло да се прави еди-какво си и нямало да се прави нищо нередно. Чакайте бе… не бяха ли точно хората, жителите, гражданите… народът дето решаваше кое къде как кога и защо да се прави?!?

Има проблем с детските гразини, знам. Но начинът да се реши е като се работи по решаването му. А не като се подхвърлят преди изборите разни проекти. Проблем с детските градини назряваше от много време, кметът няма начин да не е можел да разбере още в началото, стига да се е бил поинтересувал. Ама всеки може да се грижи само за вида си пред камерата и да точи лиги за все повече и повече власт. Хората не избират кметовете си заради имиджа им… или поне не би трябвало да е така, нали? А детските градини — нищо, да се оправят хората. Хвърлиха една торба с пари за сайт за регистриране в детски градини — сайтът се скапа. Май пак Сирма беше замесена, аман.

И какво отговори кметът, когато един човек му каза, че въпросният квартал е с най-много детски градини в София? Почна да се оправдава, че повечето били препродадени, че всичко било разграбено преди неговото кметуване, той какво можел да направи… Абе този кмет изобщо НЕЩО МОЖЕ ЛИ да прави?

Все някой му е виновен, все някой му е бил пречел, все заради някого другиго… Понякога си мисля, че ако тези, дето пречат на Борисов вземат та се спрат поне за седмица, той ще реши всички проблеми не само в града, ами и в страната направо… И ще щипне към съседните държави, и тях да оправя. Както Левски беше казвал и както Че Гевара беше тръгнал. Абе герой е тоя човек, титан! Моля ви се, политици, спрете да му пречите на човека, поне за няколко дни спрете! Ама много му пречите, значи…

——

Първото освиркване на Бойко Борсов по телевизията си заслужава разказа на една история, която съм чул случайно и нямам пряка връзка със събитията в нея.

Значи в един краен квартал на София (или направо някое от селата, не помня) имало някакъв екологичен проблем. Мисля, че разправяха нещо за последици от наводненията, например на някоя река бил отнесен някакъв малък защитен бент, който не правел впечатление, но индиректно се замърсявала водата в квартала. Или нещо подобно, наистина не помня подробностите, а и не са важни в случая.

Един от жителите бил хидроинженер и запретнал ръкави, подострил моливите си и изготвил подробен доклад за положението, с технически предложения за решаване на проблема. Консултирал се с колеги, специалисти по различни неща, включително екология, канализация, архитектура. Тяхната помощ добавил към предложението си и събрал една внушителна дебела папка по въпроса.

Човекът давал предложението на различни инстанции, но без никакъв резултат. Понеже дълго време и хората в квартала се оплаквали къде ли не и никой не помагал, накрая решили да излъчат делегация и да идат при “бате Бойко” в най-най-голЕмата община. И со индженерчето напред да влязат, да дадат предложението и да се уговорят да се реши проблемът. Инженерът сам с връзките си с колеги не можал нищо да направи, затова решили да действат и отишли в общината.

Приел ги кметът, хората избутали отпред на масата инженера и нашият герой сложил дебелата папка на масата, отворил я и започнал бързо-набързо да нахвърля проблема и конкретното предложение, заради което са дошли.

Кметът на първата минута го спрял и казал “чакай, чакай, за какво говорим”. “Ами в квартала ни има екологичен проблем”. “А, така кажи, добре (обърнал се към служител) я ми извикайте тука Димитрова!” Може да бъркам името, а и може хората, дето ми разправяха историята да са го объркали. Или да са го чули самите те грешно от източника, не знам. Става дума за заместничката на кмета по екологичните въпроси. Не зная дали е същата, която е и днес, нямам идея дали са се сменяли. Няма значение — някаква млада жена, момиче, заместник по екологията.

Влязла въпросната, а докато я чакали не обсъждали нищо — правилно, човекът си е назначил заместници, откъде-накъде той ще се занимава с всичко, щом като си има кой да го замества… Та влязла и кметът й метнал на масата папката с предложението със строгите думи “до понеделник този въпрос да е решен!”.

Така, рязко и уверено. По казармено. По офицерски.

Срещата с това приключила. Инженерът бил стреснат и разочарован, даже не му искали обяснение на чертежите и формулите, даже не му дали да представи проблема.

А селяните? Селяните излизали от общината с усмивки на лица и тупали по врата инженера с думите “Ей тъй се върши работа бе, виде ли бе, момче! Не като тебе хъкътъ-мъкътъ! Бате Бойко виждаш ли как го реши за нула време проблема!”.

Доколкото разбрах, нищо не е било решено още дълго време, може би и изобщо. Не зная подробности. Както казах, това е дочута от втора-трета ръка история. Може и да не е вярна, не знам. Важното е не дали е вярна в подробностите, важен е краят й — “Така се върши работа, момче!”.

Сто на сто тия хора са гласували след това на следващите кметски избори точно за същия кмет.

Иди, че разбери…



Домашни тревоги


Поздравявам всички родители, които като нас сами си гледат децата! Макар и двете баби да са ни казвали, че ще се радват да гледат Светлин, ние се справяме с абсолютно всичко сами. Много са причините, най-малкото живеем далечко от роднините. Виждат го, разбира се, но в грижите за детето има много, много повече от виждане или ходене на гости.

Много от приятелите ни, които имат деца на горе-долу същата възраст като нашия бебок имат поне на кого да оставят за малко детето. Поне да вземат глътка въздух и да съберат малко енергия и нерви. Ние не сме се разделяли със сина си и нямаме и желание да го оставим да расте далеч от нас, за да отидем на почивка, например. Как ще почиваме, нали всеки ден и по цял ден ще го мислим и ще ни липсва? А и той е много общителен и весел, но като ни няма около него, започва да се оглежда учудено и все по-притеснено.

Помага ни това, че сме заедно. Аз не ходя в офис на работа и когато е нужно помагам. Това понякога и пречи, защото понягока и двамата заедно се изтощаваме и уморяваме. Но няма начин, справяме се.

Краси тези дни е малко болничка и аз се опитвам да поема всички грижи за бебето. Налага ми се, няма начин да вдигна ръце. В началото бях свръх-изнервен и дори се поскарвах на малкия, от което той съвсем се отчайваше. Днес, след като за втори път се върна от болницата, се поуспокоих малко за здравето на милото и съм в по-ведро настроение, макар грижите да стават все повече. Светко също май усети, че мама е по-добре и че тати е по-спокоен и пак започна да грее с очички.

Малко изоставам от работата си, защото единственото ми свободно време за работа по традиция през последните месеци е през нощта. А сега, като не мога да поспивам и дори през повечето време да подгъвам крак през деня, вечерно време просто не ми остават сили. Тъпча се с кафета, но не помагат. Все едно пия не силно нескафе с мед, а някакво нектарче. И затова ги спирам, тъкмо и да не се тровя.

Успявам все пак да работя, надявам се да си свърша задачките. Точно преди два-три дни ми пратиха нови поправки по софтуера. Добре, че Краси е по-добре, иначе сигурно хич нямаше и да влизам в мрежата. Сега вече се логвам да си прочета джабера, пощата, да си прелистя новините в четеца и да опитам да попиша малко PHP. Но умората ме притиска и сигурно тази вечер ще се предам. Преди три нощи ми беше последното целонощно оставане и още не мога да си върна силите. Нормално, като през деня гледам, нося, храня, преобличам и къпя бебето. Ходя да му взимам храна, ходя на пазар, готвя. Утре ще го изведя да се разхождаме из площада.

Не се оплаквам, добре ми е. Приоритетът е семейството ми. Краси и Светли да са здрави и щастливи. Щастлив съм, само всички да сме наред. Работа винаги ще има.



Имаше грешка в udev в Debian Sid. Вчера обновявам, лаптопът се приспал на харда като съм затворил капака и после щото батерията му не държи, се изключил съвсем. Днес опитвам да вляза — липсват куп записи на устройства в /dev. Ровя да оправям, всичко изглежда ок. Пуснах кабел от AP до лаптопа и се свързах. Обнових aptitude, имаше нова версия на udev. Обнови се и заспа. Рядко имам проблеми със Sid.

Tokin baut:
Stardate: 19 July, 2008 - 23:18

 

По bTV в момента дават “Смисълът на живота” на Монти Пайтън. Който не го е гледал, пропуска много. Който не е гледал и другите филми на великолепната трупа — също. “Животът на Брайън” ми е любим (нищо общо с актуалния сериал). Заигравката с Христос е върховна. “Смисълът на живота” също е култова класика. Гледайте, хора, гледайте смислените неща! ;) Велики са, ставам от машината, за да си припомня.


 

ДВГ — начин на употреба


Само който не е карал отдавна кола или не е сядал никога зад волана не знае колко трудно е всъщност. Не говоря, че не може да се научи горе-долу — това става още на курсовете или скоро след като човек започне да кара редовно. Имам предвид, че съвременните автомобили са толкова претрупани със странични на движението занимания, че е обяснимо защо руси каки в SUV-ове и уморени дядовци в москвичи не се справят с градския трафик.

Движението по пътищата има едно основно изискване: придвижи се, като не нараняваш, не убиваш и не рушиш собственост. Но на практика в една кола има толкова много външни на тази основна цел неща, толкова малки, но критични подробности и занимания, че всеки нешофьор може да се хване за главата.

Ръчните скорости

Да, зная че много хора ги харесват. Аз лично леко им се дразня. Не защото не може да се свикне да се ползват, а защото са отживелица, която съвсем нелогично е масово разпространена и търсена. Причината да има различни скорости и скоростна кутия и да има съединител е в една особеност на двигателите с вътрешно горене. При нула об./мин. те имат нулев въртящ момент. Това означава, че за да може изобщо да задвижи колата, ДВГ трябва първо да се развърти до определени обороти. Съединителят осигурява плавния преход и връзка между неподвижните колела и вече бързо въртящия се двигател.

ДВГ дори не може сам да заработи, даже за да може да влезе в работен режим му трябва външната сила на стартерен двигател. Стартер, който е… правилно — който е електродвигател. Електродвигателите имат въртящ момент още при нула оборота.

Но да оставим за момент темата за електромобилната конверсия — не мога да разбера защо толкова много повече ръчни скорости се продават у нас и в околните страни. Съгласен съм — когато веднъж човек свикне с “ръчката”, не е проблем. Когато стане чисто механично движение, отработен навик, върху който не се замисляш, е ок. Но все пак това са излишни действия и излишни решения. Колкото и механизирани и отработени да са, със сигурност отнемат части от секундата от това безценно време, което дели всяка критична ситуация от катастрофата.

Автоматиците, от друга страна, през последните десетилетия са се развили достатъчно, за да са доста често по-пъргави и по-прецизни от комбинацията на ръчна скоростна кутия и опитен шофьор. Това последното може да е спорно, съгласен съм — но колко процентно са наистина опитните шофьори по пътищата?

Празен ход

Всички всеки ден чуваме по улиците как колите работят на празен ход. Осовено по кръстовища и в задръствания, но далеч не само тогава — при всяко превключване на скоростите има време, в което двигателят работи не за задвижването на колата, а “за себе си”. Абсолютно ненужно.

Свикването с празния ход е част от свикването с ръчните скорости по-горе. ДВГ имат силно стеснен обхват от работни обороти. Всяко падане под долната граница затормозява двигателя или направо го спира. Всяко преминаване на горнат аграница пък рискува повреда на двигателя. Поставят се фабрично ограничения на ниските обороти, за да не може да “падат” прекалено. И така двигателят винаги работи, харчи гориво и хаби енергия. От момента на запалването си до момента на спирането си. Огромна част от това време е заета от работа на минимални обороти на празен ход. Особено в града. Начинът автомобилът да се спре, да не се движи, но да е в готовност да потегли най-често означава да работи така. Някои нови модели имат и специални стартери за бърз старт и стоп и двигателят спира при празен ход и се пуска автоматично с натискането на газта. Но се срещат рядко и сигурно в близките десетилетия ще изчезнат заедно с отмирането на ДВГ.

Да не говорим за “форсирането” на празен ход или на по-ниски предавки, което някои “мъже” правят в кварталните улици, за да впечатляват. И да будят бебета, за което заслужават бой по канчетата, ама и това е друга тема ;)

Съединител

Пряка нужда от наличието на ръчни скорости. Още един педал на пода, за който трябва да се мисли. “Долен ляв фрикцион” :D Ок, не чак да се “мисли”, но все пак като скоростите и той е още едно скъсяване на разстоянието до катастрофата. Чисто механично, физически — колкото и да сме отракани и бързи, трябва ни време, за да може да се премести левият крак, да се съгласува с десния на газта или на спирачката, да се съгласува и с ръката на скоростния лост евентуално и чак накрая да натисне педала.

Съединителите са настроени различно и затова всяка различна кола си иска някакво време за “свикване”. Не можеш да се качиш на колата на приятел и да почнеш “просто” да караш — няма такива опери, първо трябва да се изтормозиш със свикването с различния ход на педалите и скоростния лост.

Преминаваме през всичките тормози, свързани със съединителя, като потегляне на наклон, задържане на наклон, синхронизиране на скорости (да, има синхронизатори, но и на тях им трябва време и плавно пускане на съединител, а това също забавя реакцията). И на всичкото отгоре е още една от безбройните въртящи се части на автомобилите с ДВГ и то такава част, която се изхабява и има нужда от поддръжка.

——

Малко смахнато звучи, но двигателят с вътрешно горене изобщо не е удобен за такива малки мащаби и за динамично използване в градска среда. Звучи смахнато, защото всяка кола у нас е с такъв двигател и всички хора съвсем очевидно си ги ползват. Системата е добре отработена и днес има наистина качествени автомобили и се карат значително по-лесно от едно време.

Но принципно погледнато всичките “характеристики” на този тип двигатели — нулев въртящ момент при включване, малък обхват на работните обороти, нуждата от скоростна кутия, най-вече употребата на ръчна скоростна кутия, съединителят, високото ниво на шума, работата на празен ход… — ги правят “so last century”…

——

Щом сте прочели дотук, значи темата ви е интересна. Не я приемайте остро, защото не е насочена толкова “против” всички тези неща, колкото “за” ориентирането ми към електромобили и електрически конверсии. ;)



Макар все още по малко заради другите ми грижи, и тук в Троян снимам. Не съм запълнил картите, но съм доволен. Най-вече детайли, на ново място чист стрийт е малко неудобно. Ако бях турист щеше да е ок, но така се притеснявам. Но съм забравил кабела и не мога да превхърля и кача. Снимам и видео, но за него нямам firewire. Доизснимах последната лента, а тук във фотото не ми се дава. Чудно положение.

Tokin baut:
Stardate: 25 July, 2008 - 11:51

 

Отглеждане на дете. Прохождането.


Прохождането е едно от нещата, които определено се забелязват, отбелязват и запомнят. Довчера едва пристъпящото бебче, което мама и татко на разходка придържат наведени с една или по-често направо с двете ръце вече изведнъж започва да реди тегели напред-назад из къщи. Много дълго се очаква детето да проходи, но на него му е някак като че ли все едно. Някои бебета прохождат много рано, на първия рожден ден на едно приятелско бебче имаше детенце на десетина месеца, което от два-три месеца вече уверено щъпуркаше. Някои път се пускат сами да ходят доста по-късно. Мен ако питате, тревогите “ах, кога ще проходи” са повече родителски — на самото бебе си му е съвсем спокойно и когато то си реши, просто се изправя и тръгва. Разбира се, както при всичко друго, свързано с децата, ако има някакви медицински тревоги, трябва думата да има лекар-специалист. Но иначе няма място за тревоги. Ако не прохожда, значи все още не го е намерило за нужно :)

Светли проходи миналата седмица, на почти точно 15 месечна възраст. Още отпреди това, от няколко месеца вървеше прав, но придържан за ръчички. В началото едвам-едвам стъпваше и макар това да беше един от големите кефове на всяка разходка навън, много бързо се уморяваше. Лека-полека и почти незабележимо за нас започна да стъпва все по-уверено, а пък ние започнахме да го придържаме за едната ръчичка само. И така, едвам забележимо като развитие, месец-два преди да проходи вече си обикаляше цялата стая с хващане за предмети и подпиране на стените. В началото с огромно внимание и доста адреналин, по-нататък с растяща увереност и редовната грееща усмивка.

Не на бънджита, проходилки и юздички

Твърдото ми убеждение е, че такива неща само вредят на бебето. Това е подкрепено и от думите на ортопеда, който в ранна възраст му направи редовния преглед на костната система и ставите. Най-естествената помощ за прохождането е леко придържане от родителите — всичко друго е издевателство над костната система. Понякога по-голямо, понякога по-малко, но винаги в някаква степен вредно. А изправянето и прохождането на бебе е толкова сложно и свързано с растеж и развитие на цялото тяло, че не си заслужава да се жертва заради няколкото по-свободни часа за родителите.

Дори придържането на ръцете трябва да е внимателно — ние винаги гледахме ръцете му да са най-много хоризонтално или леко повдигнати, никога чак изпънати нагоре. Продължителното държане на ръцете изпънати нагоре, за да е по-удобно на придържащия възрастен, води освен до нетипична поза на костите и до притискане на гръдния кош и затруднено дишане. Ако така се придържа детето, то много бързо се уморява и започва да се задъхва. Затова най-добре е леко да се приведем и да оставим бебето да “ни води”. Това значи доста навеждания и доста вървене приведени из паркове, площади и градинки, съответно и болки в кръста и гърба, мускулна треска, леки схващания. Но всичко това минава много бързо и е нищо пред голямата радост да знаем, че за детето ни не са жертвани грижи.

За бънджита, проходилки и други “помощни” средства ортопедът беше достатъчно обоснован и обстоятелствен, като ни даваше съвети за гледането и прохждането.

Визирам тези проходилки, които представляват количка, в която вътре се слага бебето и евентуално се връзва с каишчици. На практика в такива проходилки бебето не се научава да ходи, а да се обляга и виси и да избутва проходилката с накланяне на съответната страна.

Като проходилка може да се използва нещо, което се движи и което бебето може да хване отстрани, за да се придържа и да избутва. Едни приятели ползват за това една играчка, хипопотам с колела и вертикална стена от задната част. Детето им хваща играчката за дръжката отгоре на стената и започва да обикаля стаята с нея. Нашето дете пък тук само започна да използва столовете с облегалка. Хваща се за облегалката на стола и започва да го бута из стаята. Която е предварително “разчистена” и “обезопасена” и има много място за такива разходки. Та такъв вид проходилки са ок и могат да отменят част от придържането и разхождането. Но всякакви други “класически” проходилки са вредни.

Може би най-важното за тези въпроси е човек да отиде при добър ортопед и просто да го слуша какво казва.

Защото за прохождането, както и за доста други неща, “бабешките” и “приятелските” съвети са почти винаги крайно погрешни. Като казвам “бабешки” имам предвид заръките на днешните ърбан-баби, които хич не знаят натрупания опит на доста поредни поколения, който може все още да се намери само на село. Селските баби сигурно могат да кажат, по-скоро да покажат, много за гледането на бебета. Точно на село никога не се оставят децата да висят в ластици, да обикалят двора в проходилки, нито им се връзват поводи като на впрегатния добитък. Такива “усъвършенствания” се тачат точно от градските баби, които са вече привикнали към градския стрес и ценят много възможността за половин час дрямка, докато бебето си деформира ставите, мятайки се в бънджито.

——

И тъй, Светко вече ходи и припка навсякъде :) Промъква се тихо за проучване или изненадване или пък тича и пищи от радост :)

Тези дни нямам никакво време за блога си, защото малкото ми налично време го отделям за служебна работа. А е малко, защото Светли постоянно снове и макар Краси вече да е доста по-добре, все пак трябва да щади крака си и аз често гледам да помагам. При програмистката, пък и при всякаквата софтуерна работа, всяко такова прекъсване води до още по-големи забавяния, защото след него трябва да си припомням какво съм правил, какво съм имал предвид, докъде съм стигнал, какви са били идеите ми. И така до следващото прекъсване… ;)

Направихме и прощъпулник, но за това друг път.



Вече нялолко блогъра пишат за новия филм за Батман “The Dark Knight” (“Тъмният рицар”). Бил еди-какъв си, бил добър, ама не какъвто “трябва”. Ще взема да го гледам. След като харесах “Sin City” и редовно заспивам на глезени скучнотии като старите “батмани”, предвкусвам пир. Може после да пиша за филма, ама как аз съм го усетил, а не “какъв трябва да бъде”. Изкуството е за себе си, не за другите.

Tokin baut:
Stardate: 31 July, 2008 - 12:52

 

Екология на всеки


Грижата за околната среда и като цяло балансираното, екологично мислене за развитието върви много зле в България. Ако екологията е знанието за равновесието в природата, разбирано най-общо, то у нас определено няма въжеиграчи. Не обвинявам природозащитниците — тук обвинявам всички инвеститори, които търсят печалба на всяка цена и всички собственици на земи, които позволяват инвеститорите да им промиват мозъците.

Но, както казах, спасение явно няма. Иракли е на път от доста време и вече май даже не е новина за медиите. На Рила копаят и строят, защото само ако успеем да привлечем всичките скиори по света, представяте ли си… То ще е един туризъм, то ще е един кеф, едни доходи, пари, пари. Пред такава перспектива на кого му пука за някакви пършиви езера. Пък и те езерата ще останат, ама само какви яки хотели ще вдигнат наоколо, че и пътища, и яко туристи — абе голям кеф, нали? То по цялото море всичко като е застроено да не би да е зле, а? Даже там има още място за хотели, дори и да няма достатъчно вода за пиене и да няма канализация — абе на кого му пука, бе-е-е…

Странджа? И Странджа ще наакат, само гледайте! Единствената мъничка победа преди време беше обявяването за незаконен на един строеж край Варвара — а дали го бутнаха? Май не, нали… Нищо — ще го узаконят като утихнат нещата и него.

Днес гледах репортаж от протеста в София и от решението в министерството, че всичко било наред и около 5000 декара от парка влизат в устройствения план на община Царево. Предвидени са за застрояване. Кметът на Царево, известният вече рушител Петко Арнаудов от БСП стоеше мазен и доволен на масата до министъра Чакъров и грееше от кеф. Предвиждат се докъм 60 000 легломеста. Всъщност май са “предложили” от общината повечко — 9000 декара със 100 000 легла — но са им одобрили “орязана версия”. Така се прави — казваш нарочно повече, за да може после да намалиш и да кажеш “ето виждате ли, ние даже намалихме площта за застрояване”. Тарикати дребни. Ама нямало да се застроява чак всичко — една малка част от земите били предвидени за инфраструктура и обслужващи постройки. И-и-ха, верно ли бе?

Така че не се надяват, ами направо вече потриват ръце и се канят да пуснат багерите и да застроят почти 100% от крайбрежието. Ще останат само мънички точици — устието на Велека и Силистар.

Тъпо ми е за местните, които не разбират как яко ги работят. Да, наистина може част от тях да поспечелят някой лев от застрояването — но голЕмата парА ще падне в джобовете на малцина избрани. Дядо и баба на село пак ще си останат с пръст в устата и без пари за хляб, най-често защото са продали на уж изгодна цена имота си на инвеститор. Имота, дето техните баба и дядо още са го събирали, кътали са го и са казвали на децата си “имот не се оставя” и “тая земя ще ви храни, ако я копаете”.

Факт е, че в мрежата “Натура 2000” влизат доста земеделски земи и частни гори. Но е факт също така, че за всяко ниво на защита в мрежата се полага на собственика съответно обезщетение. Така че дори и изобщо да не работи земята си, собственикът на имот в границите на “Натура 2000” ще получава постоянно компенсация от държавата. Е, вярно — не са много пари накуп, но пък са постоянен доход. Ако човек реши да обработва имота си в защитената територия, като се съобразява със съответните конкретни ограничения, може освен обезщетението от държавата да реализира и печалби от реколтата.

Ама е много по-яко да продадеш имота на инвеститор и да гушнеш една топла-топла пачка наведнъж, нали? Вярно, ще ги изпиеш за нула време, ама все пак тръпката е по-друга от някакво си обезщетение и някакви си реколти. Да, някои няма да продадат на инвеститори, ще издържат на натиска им и ще си направят сами свои си хотелчета. Колко време ще издържат на конкуренцията на големите и колко усилия по поддръжката ще им коства, какво качество изобщо ще успеят да поддържат и накрая колко пари ще могат да спечелват е друг въпрос.

Но искат хората бе, искат да си осерат земите, защото били техни. Частен имот, разбираш ли, мога да правя каквото си искам с него. И защитен да е, няма проблем — ще се обадим на бай кмета Арнаудов и той ще ни уреди, ще пусне там далаверката с министъра Чакъров. Няма оправия ви казвам, няма!

——

Защо го пиша това? Всъщност не иронизирам — наистина, няма оправия. Преди време писах, писах много и гледах да са все разбираеми и важни неща, да не се повтарям и да не пиша глупости. Някои може би са забелязали, че от известно време вече избягвам да пиша на такива теми.

 
http://yasen.lindeas.com/tag/ecology
http://yasen.lindeas.com/tag/irakli
http://yasen.lindeas.com/tag/strandja

Резултат няма. Официален резултат няма — иначе блогъри наоколо също пишат и някои от читателите сигурно мислят подобни неща. Но щом властта си е навила на пръста да застроява — не виждам как някой може да каже копче. И то всякаква власт — изпълнителната в столицата, местната в общините, всякаквите контролни органи, дето уж са експертни, а всъщност са купени и платени, самите инвеститори с интересите и плановете си. Какво говорим, даже някакъв беше вадил пистолет в Рила и беше заплашвал съвсем директно.

Решението?

Решението е у всеки от нас поотделно. Няма общо решение, което статуквото да позволи, няма смисъл да го чакаме. Всеки от нас трябва сам за себе си да реши дали е за застрояването или не, какво е отношението му към екологията по принцип и конкретно за всеки проблем. И съответно сам за себе си да реши как да пристъпя към всяка такава гореща тема.

Аз не карам ски. Няма и да се уча. Това е моят начин да не участвам в замърсяването на планините и урбанизирането на заснежените склонове. Ски-туризмът е основната причина за застрояването на планините. Нещо повече — ски-туризмът е почти единствената причина за застрояването на планините.

Вече няма да ходя на море в малък курорт. Ще ходя на море със семейството си и с приятели с автомобил и ще отсядаме в голям град. От големия град ще се придвижваме до желания плаж пеша, с колела, с градски транспорт или с автомобила, ако е по-далечко. Няма да използвам никакви услуги на местни малки хотели. Храна има в изобилие на други места и не е нужно да спонсорирам виновниците за застрояването на Черноморието. А пък и не отивам на море за да се тъпча, я!

Да не говорим, че в България по морето няма толкова отдалечени плажове, до които да не може да се стигне за нула време с автомобил след закуска от близкия голям град. Вярно, автомобилите замърсяват въздуха — но много повече замърсяват природата малките курортни селища. А и аз някой ден ще си правя електромобил, така че и това отпада като притеснение.

——

Екологията не е някаква политическа концепция или лозунг от преди изборите. Както и свободата, демокрацията, изкуството, образованието на децата ни, дори пресичането само на зелено — всичко това зависи от нас.

Имам предвид от всеки от нас. Поотделно, не заедно и не показно. От мен. От теб.