Arcane Lore

Отвратен съм.

Днес бях на протеста за защита на анонимността и против подслушването в Интернет под надслов “Свобода, а не страх”. Първата ми работа, след като напиша това, ще е да махна банера с линк към поканата за протест от всичките ми сайтове. Ще го направя с погнуса, защото за мен цялата идея е омърсена и дори призивът за офлайн протест вече ми докарва само нерви и киселини. Бях казал преди време на Бого Шопов, че понятието “електронна граница” трябва да бъде оправдавано и пълнено със смисъл много повече онлайн, в самата мрежа, отколкото с казионни офлайн протести. Електронната граница е там, докъдето достига опитността ни в т.нар. “електронно”. И не, не може да се “защитава” с протести по улиците, с гласуване на избори и всякакъв род подобни глупости. Без мен тия неща вече — аз съм свободен в Интернет именно защото съм в Интернет. Иначе, в тук-сега биологичния, политически и жилищен свят е пределно ясно, че съм тотално контролиран.

Затова моят протест и моят глас в това “опипване на границата” е бил и остава изцяло онлайн. Важно е какво пиша тук, например, а не дали съм бил някъде на някой площад, за да правя масовка на една или друга офлайн кауза. Която, горката, рано или късно осъзнава, че си е най-проста и загубена (“загубена” и в двата смисъла) политическа такава.

Отидох малко преди 11ч., както беше по покана. Още на първия завой на алейката към центъра на градинката видях Йовко и Хриси, бързащи към същата цел. Малко стари клавиатури, две-три мишки и групичка от двайсетина ентусиаста, оглеждащи се с ентусиазъм за познати. Там видях и Йовков, после ми се обади Влади и каза, че трябва да дойдат и Мишел и Ани. (Към края ги видях в далечината и им махах, но не знам дали ме забелязаха.) Разменихме по два лафа с Ему, после видях Комитата с една клавиатура тип “за самоотбрана” под мишница. Бобсън изскочи със снимка на табелка от сисадминска конференция, на която пишеше “Sisko Sistems” или нещо от сорта. Сашо Шопов се завъртя с типичния поглед на програмист на джава (не подлежи на определение, трябва сами да видите). Седяхме малко настрани с Милен и си говорихме общи неща за неговата “необиколка на България”, за фотографията и за наредбите за подслушване. Бого Шопов се стрелкаше навсякъде и стоеше пред едни камери да обяснява кое как и защо и тъй нататък.

Имаше десетина момчета с черни знамена. Черни и черни с вариации — анархистите, с различните им разновидности. Не зная дали защото те си бяха съвсем адекватни на протеста и прилично кротки (само един-два пъти някой да изскандира нещо), или защото аз самият съм анархист по убеждения, но мисля че хич не пречеха. Даже напротив.

Простотията почна след това.

По някое време Нели Огнянова се приближи и се разприказвахме кой ще дойде, кого тя познава и накрая все пак кога и какво ще правим. Викнах едно “Бого?” на преминаващия и след малко, като се поосвободи, дойде при нас. Каза, че още малко трябвало да изчакаме, защото пред църквата (Ал. Невски) се събирала друга групичка и като се присъединят към нас, тогава ще се тръгне на шествие пред парламента (никаква главна буква тука вече, сори) и изобщо както си беше обявено. Хм, много добре, викам аз, значи само трябва да чакаме.

И след малко… идват откъм църквата някакви образи, мятат трибагреници. Аз се зарадвах в началото, даже им щракнах два-три кадъра отдалече. Ама нещо… не ми стоят както си му е редът. Един вид… звъни ми телефонът, ама… някак… международно ми звъни. Нещо не е таман. И по едно време като почнаха да квичат на един мегафон. Някакви простотии, лозунги против подслушването в Интернет, нещо за свободата. Даже направо изреваха в мегафона слогана на цялата протестна кампания “Свобода, а не страх!”.

Изтръпнах. Много рядко виждам знамето на БНС по събития, а всъщност хич и не тръпна от очакване да го видя, де. Отпред крачи с изпъчени гърди, широка усмивка и луд блясък в очите (не че го докарва, просто това му е естественото състояние) Боян Расате. Или както там се казва въпросният. Като почнаха да крещят тяхната си простотия, лозунгът им, там за “социален и национален” и вече не бях изтръпнал.

Понеже претръпнах. Обърнахме се с Милен и си продължихме разговора в другия край на сбирката. А оня, лудият, минава през хората с армийката си, изтъпанчва се по средата и — познайте — правилно, всичкото журналар му се лепва “вие какво мислите”, “според вас това и това”. Какво да мисли бе, идиоти с идиоти? Той не мисли — набарал е малко публично внимание и идва да го снимате, толкова ли не разбирате с малките си медийни мозъчета? Идват избори, на кого му пука за някакви си интернетци, някакви си блог-активисти, даже за някакви си анархисти? Тия не са интересни — ама виж, Расатката е друга работа. Блях, помия…

——

Помолиха ги няколко пъти да свият знамената. Никаква реакция. Бого Шопов им каза по техния мегафон, че това е социален протест, не политически и ако обичат, да бъдат така добри да свият знамената. А оня пък се дере, че “гейовете и циганите ни карат да свалим знамената, но ние няма да го направим!” Ха сега да каже кои точно гейове и кои точно цигани от протеста са това. И още нещо — и да са гейове, и да са цигани, него какво го бърка, особено на протест със съвсем различна тематика и патос?!? Още нещо… кога и къде тоя човек е виждал “интернетя” и като как би го описал?

Евала на анархистите — веднага свиха своите. То и без това бяха общо 4-5. А тия от “расаткомандата” бяха на принципа “един човек — едно знаме”. Гора от знамена на (айде да не пиша името на партията, нямат нужда от индексиране, нали). Оня взе мегафона и почна да крещи, че това бил българският трибагреник, това в центъра бил знакът на рода Дуло, че не знам си какво. Алооооу, не ми пука, дори и да е знакът на рода Вокил, ясно ли е? Първо на първо никой не те е канил и второ, ако кан Испор види за каква злостна пропаганда се ползват символите на рода му, ще стане на вентилатор.

Видях и Калоян, не успях да му се зарадвам веднага, защото бях бесен заради ситуацията. Той вика “какво, заради фашагите ли?” Викам да, заради тях. Но не е само заради тях. И заради НАС. Защо изобщо се допусна това събиране да стане поредната превзета от Расате и компания проява? Защо толкова много хора все пак продължиха с шествието, вместо или 1) да се каже на полицията да отдели натрапниците, защото не е техен митингът, или 2) просто да се разпърснем, пък тия да си ходят да си шестват където си искат?

Повървяхме на стотина-двеста метра зад шествието, видяхме как зад Двореца на крайната спирка беше пълно със знамена с “оня знак” и… просто понапсувахме три-четри пъти за оправяне на настроението и отидохме да пием бира и да си говорим за нас си, за GNU/Linux и за бизнес.

Тъпо ми е, че толкова много хора останаха. Смесени със знамената и френетичните писъци на Расате. Не зная кои са останали, но и не ми се ходеше дотам да ги навивам един по един за среща на кафе и бира. Не ми се доближаваше до “събитието”. Дано да е било ОК все пак, дано всички са доволни и дано има някаква ефективност.

Но се съмнявам. Както казах още преди да се прецака пейзажът, “Resistance is futile!” Затова — без мен на офлайн протести. Протестирал съм доволно много. Бил съм и на барикади, блокирал съм университета си, какво ли не. Ефект — нулев. Моят протест е съществуването на Arcane Lore онлайн. Ако нещо мога да променям, ако нещо мога да казвам и да се надявам да бъда чут, това е с този сайт, това е тук.

——

Само не разбирам…

След като има разрешение за събиране и шествие, защо лицето за контакт с полицията не поиска няколкото полицая, охраняващи митинга, да ни защитят и отделят от нахлуващите със знамената националисти? Аз съм отишъл на митинг и шествие в подкрепа на анонимността в Интернет и против подслушването — не съм отишъл на политическо събрание на Расате! Отива човекът за контакт при старшия на полицаите и му казва очи в очи “така и така, брат ми, тия НЕ СА С НАС, много моля да влезете в наша защита и да ги отделите!”

Вариант две — може би всъщност тая групичка е била очаквана и предварително уговорена?!? Ако е така, то пак е лоша организацията, защото това трябваше да се знае. И ако се знаеше, аз и още много хора изобщо нямаше да си правим труда да бием път в събота сутринта, за да ходим на такъв протест. Ако е било предвидено и ако “групичката пред църквата”, за която разбрахме, е била същата въпросна, тогава всички ние бяхме яко излъгани! Не, направо бяхме подлъгани да се намешаме в политическа проява на т.нар. “националисти”. Оставяме настрана десетината момчета от анархистични организации — анархизмът не е политическа партия, те не само че не пречеха, ами тях даже не ги вълнуват изборите. За които избори Расате натрупа още малко медиен актив днес. На наш гръб. Е… мерси!

И накрая… хора, защо не се разотидохте всички? Защо изобщо продължихте — защото това е единственият протест и защото това е единственият начин да се направи нещо ли? И защото шестването под чужди знамена е ваша “малка жертва”, която можете да си позволите и после да спите спокойно? Е, аз не мога да я направя и отказах да участвам.

Не зная какво е станало с протеста по-нататък.

И не ща да зная!

Повече на офлайн протести не участвам! Няма да храня политиците, я! И разни wannabe-политици, като този днешния.

Много хора наоколо писаха предварително за протеста, някои повече от веднъж. Аз не успях — нямах време. И съжалявах, че даже банерите поставих в последния момент.

Днес вече не съжалявам, че не съм писал. Ама хич! Напротив — съжалявам, че ми се налага да пиша днес това. Ама вече ще гледам да не съжалявам за такива неща занапред.

Все го казвам, все разправям, че истинската позиция, истинският ни глас е в самия Интернет, в сайтовете ни. Не другаде, не навън, не на митинги и пред урни, където сме никои. Вече няма само да го казвам.

Нямам никакво време и това ме изнервя. На бебо му растат още кътници и вечерите е мъка. Денем вилнее из цялата стая и апартамент. Не е като в Троян лятото, където тичаше из площада. С Краси сериозно си недоспиваме. А аз имам два ангажимента — да си довърша работата, че да напусна в края на месеца и още едно нещо, което засега е в тайна. Не, не е служебно. Та само дано издържа. Как — идея си нямам!

Току-що разбрах, че е излязъл Dillo 2.0! Не мога да повярвам още… След дълги години, дори след принудителното замразяване на проекта накрая явно има светлина в края на тунела! Dillo е това, заради което бих бил шута на такива каци с бъгове като Firefox и Epiphany! Лек, бърз, без излишни глупости, но работещ. Не, още не съм пробвал Dillo 2.0, имам само старата.

За пореден път се впечатлявам от digiKam. Ползвам GNOME, но и Qt-приложения. Хей, че то Gajim, дето е GTK е толкова бавен и тромав, че макар да го ползвам, ми иде да удуша всички, които харесват Python и GTK+. Пуснах digiKam, претърси ми за нови снимки, обнови данните за преместените, подреди всичко по албуми и дати. Има си всичко, за което F-Spot може да мечтае. И не работи с гадното Mono.

Ще има OpenFest 2008 в София. Ако и вие като мен през има-няма ден-два сте се зачудвали какво става в опънфестската правителница и сте отваряли сайта на инициативата, значи и вие сте се чудили какво става. Е, вече е ясно — десет дни преди самия фестивал хората от кухнята му изпуснаха инфо, че фестивал ще има, сто на сто ще го бъде пак на същото място и обявиха дати.

Мястото е Военният клуб в София. Датите са 1-ви и 2-ри ноември (не мога да вдяна как има хора, които пишат месеците на български език с главни букви, справка — сайта на ОпънФест, ако не са го коригирали, де).

Програмата все още не е ясна. Както пише Йовко, правенето на такова голямо събитие без почти никакви ресурси си е трудна работа. Иска се много ентусиазъм и много свободно време. Получава се някаква маргинална слава, но както сами виждате, заради правописни грешки и затворена организация на събитието лесно и тая слава се рискува в очите на по-критичните блогъри. ;)

Не е това начинът, по който си представях фестивала, докато Йовко ми разказваше за него, когато се срещахме в градинката пред НДК и бавно вървяхме към мястото на софийската линукска среща. То беше във времето, когато такава среща имаше. Да, днес няма. Няма го и същият OpenFest — може би е за добро, кой знае. Зная, че много хора са подкрепили идеята и са помагали на Йовко и другите, когато организираха най-натоварените и разгласявани издания на фестивала. Когато месеци предварително всички знаеха кога и къде и събираха пари за рейсове и влакове, за бири “за след това”, събираха ентусиазъм и идеи.

Всъщност много от тези хора и днес сигурно се тормозят с OpenFest 2008 Sofia и може би хич не им е полезно едно такова поредно мрънкане като моето. Но аз си имам право на мрънкане! И аз съм казвал с ентусиазъм “да, страхотно, давай” в началото. Вярно — не съм помагал много. Моите сили тогава хвръкнаха по сдружение “Свободен софтуер” — и хвръкнаха още в началото му. Защото то среда си нямаше, разми се бързо-бързо. Даже като гледам как си стои все още сайтът му, горкото даже и край си няма. Ей-така си хвръкна и хората се пръснаха и даже не ми се вярва повечето от тях да се домъкнат за днес обявения ОпенФест след десет дни.

Но има и нещо хубаво в това ново превъплъщение на ОпънФест-а. Хубавото е, че идеята lives on и някъде другаде хората си правят ОпънФест и не се притесняват седмици и месеци предварително да го казват. Ако можех, бих се вдигнал до изданието на фестивала в Русе. И може би бих жертвал посещението на софийското. Може би можеше в София да има OpenArt като миналата година. Доколкото се разбира от постното (надявам се засега) обявление на сайта, тази година няма да има. Може би сред организаторите няма хора, които да се интересуват от такъв раздел. Не ги интересува — не го правят. Ами да — ама то затова идеята беше да се обявява рано, предварително в средите и да се работи със самата тази общност, а не на мускули срещу нея и с десетдневни предизвестия.

Но нищо, де. На никого не се бъркам вече. Аз ще си бъда в София. Не заради OpenFest 2008, а просто защото… ще си бъда в София. Ще ми е приятно да ида на събитието. Не защото е безплатно и не защото за десет дни ще се събере супер-страхотна програма (hint: засега я няма изобщо). А защото темата ме интересува. И защото ще мога да се видя с поне част от хората, в чиято интернет-среда вирея и аз. Поне с част, поне с тези, които не са заети следващия уикенд.

Иска ми се това да е някакво оттласкване и догодина нещата да задобреят. Но знам нещо друго, нещо, за което в разговори с няколко вече хора от същата тази общност все повече се съгласяваме. Успешните проекти са лични. Може да не са еднолични, макар че най-лесно и чисто е да са си еднолични. Може да са на двама или максимум трима единомислещи. Но са лични, свои и се правят на всяка цена и по най-добрия начин. Някога си мислех, че е тъжно, но днес знам, че е прекрасно. Защото така трябва. Общите, безлични и откъснати неща, които се измислят в затворени стаи и затворени кръгове и се обявяват десет дни предварително… просто не струват.

Софийският OpenFest 2008 е изключение, разбира се — елате на празника на софтуерната свобода! И аз ще съм там, и аз ще слушам, ще снимам и бира ще капе по брадата ми. ;)

Колкото повече си търся лаптоп, толкова повече варианти отхвърлям. Затова реших да се поспра. Моделите, които засега обмислям, са Acer Extensa 5220 и Acer Extensa 5630. Първият е с едноядрен Celeron, но си има всичко, а вторият е с Core Duo, но пък някои неща няма. Евтини решения са, но много добри за такива. Другото е нещо от P-серията на HP (6910p или мъникът 2510p), но са по-скъпички. Дилема.

Тия в телевизията са идиоти. Честно! Даваха сега как в Италия някой спечелил рекордна печалба от лотарията им, 100 милиона евра. Това — хубаво. После една кака разсъждаваше без да й се отдава, че всички били развълнувани и тегленето било събитие за цялата страна заради рекордно голямата печалба и вероятноста да се уцели била стигнала 60 милиона към 1. Ха сега, де — кой клас да я върнат да повтаря?

Днес получих спам, който още нито съм изтрил, нито съм пуснал на bogofilter с “дръж, спам!”, не съм и докладвал онлайн със spamassassin. Все още седя и гледам невярващ на откровената наглост. Виждал съм какви ли не спамове, но признавам си — толкова отчаяна стратегия рядко се вижда. Явно от CenTransit.bg са решили, че каквато и да е известност ще им дойде по-добре от мишата дупка, в която явно живуркат в момента. И макар да знаят, че много лесно може в индекса на търсачките след два месеца блог-статиите срещу наглия им спам да са далеч, далеч по-нагоре от всичките им собствени мижави сайтове, явно са поели риска. Другият вариант е да са си освен нагли и откровено тъпи — не изключвам и тази много вероятна възможност.

Може би съм се поразглезил напоследък, май отвикнах от спама. Откакто доставчикът ми на хостинг реши да ми премести акаунта на някакви нови сървъри, явно нещо много се е променило по отношение на пощенските политики. Ако преди си беше съвсем в реда на нещата да пристигат по около 200 спама на ден, макар и веднага автоматично разпознати като такива, отбелязани като прочетени и надлежно захвърлени в папка “spam”, то от няколко седмици получавам едва по около десетина.

И много рядко филтрите ми се затрудняват и хвърлят по някое съмнително писмо в папката “strange”. Така стана и днес. Гледам — непрочетено писмо в “strange”, отварям го и какво да видя… Отгоре се мъдри изключително мъдрият надпис:

Съгласно Закона за електронна търговия ви съобщаваме, че настоящото писмо е непоискано търговско съобщение

Брей! И надолу почва най-нормален бесен и нагъл спам. От типа, който повечето хора трият без да разглеждат. От типа, който разчита на няколкото процента потребители, които още не са “свикнали” и ще прочетат докрая. И дори евентуално ще вземат да се обадят.

Забелязвам, че има някакви “вълни” в спама, който идва до мен. Мога само да предполагам, че е свързано със сайта ми или с други сайтове, откъдето може да ми бъде изровен адресът на пощата. Само предполагам, защото не съм специалист по темата. А зная много добре, че у нас спамът е зараждаща се, но вече много активна индустрия и има както кадърни професионалисти, така и горе-долу добре плащащи фирми. Тоест спамът не се “движи” от някакви идиоти като CenTransit — те само са се изръсили за услугата. Технически спамът далеч не е толкова проста работа, колкото на някои им изнася да твърдят и на практика си се прави от кадърни IT geeks. Не че защитавам някого от тоя бранш — за бой са както едните, така и другите. И най-вече такива прошляци като marketing@centransit.bg, задето се захващат с поръчка на такива неща.

Е, може точно този спам да не е хич сложен или скъп. Нямам идея, пък и не ме вълнува колко са се ръснали в “Отдел Маркетинг CenTransit.bg”. Ето все пак малко заглавки за занимавка:

Received: from centransit.bg (thestoremaker.net [212.95.174.182])
 by (адресът на сървъра на доставчика ми) (Postfix) with ESMTP id A8BB8188FA1
 for (моята е-поща); Tue, 28 Oct 2008 09:27:58 -0700 (PDT)
Received: from workstation ([192.168.0.1])
 by (Merak 8.0.3) with SMTP id UB106958
From: "Marketing Team" <marketing@centransit.bg>
Message-ID: <db2de4ac6e3eaf438547e1f61ad38761@centransit.bg>
X-Mailer: Microsoft Office Outlook 12.0

Тъжна работа. В едно съм сигурен — ако реша да ходя на почивка, да резервирам изгодно хотелска стая и изобщо да прекарам едно незабравимо изживяване по коледните и новогодишни празници, сто на сто няма да се обадя на “Marketing Team” <marketing@centransit.bg>. Препоръчвам и вие да ги избягвате. Има много начини за успешна реклама в Интернет. Как така толкова време минава и все има фирми, които си мислят, че със спам могат да съберат по-голяма и най-вече по-лоялна критична маса от клиенти, че да им потръгне бизнесът? Има и друг вариант — да знаят много добре, че такъв открит спам ще има малък и кратковременен положителен ефект и после ще се обърне срещу тях, докато конкуренцията бавно, но сигурно ще си гради доверие в доволни отделни клиенти. Може да го знаят, но да не им пука, защото са фирма-еднодневка и си имат сайт-еднодневка. Абе… тяхна си работа ;)

Най-отдолу има линк за “отписване”. Нали никой в 2008-ма не си въобразява, че като ползва линк в спам-писмо за отписване, ще бъде отписан наистина? И няма да бъде отбелязан в базата от данни като “проверен” и “истински” мейл? :)

Тия от сайта с полети и резервации за почивки по празниците дори не са се постарали да сглобят някакво скриптче с постен дизайн и съобщение “Адресът ви е отписан успешно” или нещо подобно. Дали са направо линк mailto, който да изпраща писмо до адреса Marketing Team (marketing@centransit.bg) с тема “Unsubscribe”. Да бе, много хитро… Значи да “кликна тук ако не желая да получавам повече информация от CenTransit.bg© 2008 Centransit.bg” и после не само да потвърдя, че пощата ми е валидна и че си я чета, ами и като послушно момче да им кажа “аз не само чета всички боклуци, които ми пращате, а мога и да ви пиша писма, когато ми кажете”.

Мизерници…

——

Правилният начин в случая не е да отговаряме, нито да се доверяваме на каквито и да са обещания за “отписване”. В спама няма понятие като “отписване”, особено пък на валиден адрес. Правилният начин е писмото да се пусне на локалния филтър да го анализира и запомни като спам, да се докладва и в сървърите в Интернет като спам и накрая да се изтире. И трите стъпки се поддържат от всеки читав съвременен пощенски клиент. Е, може преди това и да се блогне по темата, че да мине неприятният вкус в устата ;)