Arcane Lore

Някъде в далечината звучи Dire Straits. На отворени прозорци се чува много от външния шум, макар да съм с капки и памуци в ушите. Преглеждам какво имам да довършвам — малко PHP за (вече) старата ми работа и една редакция на превод на софтуер. Нямам търпение да привърша и да преместя папка “Marsh” в пощата си от /work в /work/old. Днес бях малко на разходка с бебо. Снимах. Нищо особено, но е гот :)

Не знам само аз ли го забелязвам, но цялата тая истерия около “изборите”, където и каквито и да са те, е отвратително пошла работа. Сега цяла сутрин по една от телевизиите ни занимават с “епохалните” избори в САЩ (брр, звучи ми като “структуроопределящи”, направо като нещо, свързано с “Кремиковци” или с поредния нов преход у нас).

Обама щял да спечели, ах, Обама щял да спечели, ах, ама Маккейн как топи предпината, ама вие знаете ли колко много хамериканци ще гласуват, ама направо почти 50% ще гласуват, ах, Обама щял да спечели…

Алоу, вие нищо не знаете! Какви 50%, какви пет долара? У нас някакви умни главички се напъват да направят гласуването задължително, като по комунизма — а вие за някакви си 50% се напикавате от кеф. :)

Не съм против Барак Обама, да не ме разбере някой грешно. Е, то аз не съм против и Джон Маккейн, тъй де. Да си кажа правичката, и Ралф Нейдър да спечели, хич няма да е зле. Направо ще им мине отзад на всичките “републиканци” и “демократи”. Е, вярно — няма да спечели, пък и няма да им мине. Ама нали говорим за “избори”, значи си говорим глупости. Всъщност… като се замисля, може би съм ма-а-алко повече “за” Обама. Но то не е защото зная нещо за програмата му. Не е защото съм слушал речите и дебатите му. Не е защото зная политическото му минало и развитието на позициите му. Не е защото всички тия неща съвпадат в голяма степен с моите лични разбирания.

Е, защо тогава — ще питате. Ми много просто — схемата е едно към едно с нашенските “избори” — заради телевизията.

Това, което мен лично ме интересува в краткосрочното развитие на Щатите е дали ще разрешат сондирането за нефт в шелфа, дали ще преструктурират най-накрая енергетиката, за да горят поне малко по-малко въглища за сметка на повече водни и атомни централи. И евентуално за някакви по-маломощни заигравки, ако има възможност слънчеви и в краен случай ветрени. Така де — най-най-големият замърсител в света е САЩ, а пък те на нас в бедна България ще си позволяват да ни тряскат глоби и санкции и не знам си какво. Интересува ме също как ще се развива автомобилната индустрия. Не защото съм фен на американските коли — за мен окей са си Субару, Хонда и Мазда — а защото в САЩ е най-голямата електромобилна хобистка общност. И е може би най-големият и най-стабилен пазар на бранша. И ако там индустрията успее да се обърне към електромобилите, ще стане много по-лесно и на други места, също и тук.

Но за разлика от разните тъпи “прогнози” за “изборите”, от които треперят като ученички на концерт на Бон Джоуви всички напоследък, за тия неща предвижданията хич не са розови. Щатите ще продължават да горят въглища в ТЕЦ-овете си, защото това е един от най-сладките бизнеси там. Изключения са разни “екзотики” като в Калифорния, дето има еко-ограничения и тем подобни. Ама то ако в Калифорния няма екзотика, къде? Както изключения са и каращите модния артикул Приус. За да компенсират евентуалното намаляване на запасите им от другата най-сладка суровина, нефта, ще започнат да дупчат и крайбрежието си. Трябва да се пълнят пещерите, иначе като привърши нефтът, може да изпуснат монопола върху складираните припаси. На кого му пука за екология и за туризъм — нефт си е това, трябва да се цоцне. И с електромобилите ще стане така най-вероятно. “Новината” Шевролет Волт по последните слухове може и да не види бял свят. Вилнее криза, пък те хибрид тръгнали да произвеждат серийно. И то в “Америка”. Айде, “на-а кана-а-ала!” Както става с GM EV1 в края на 90-те. Виж, отрочето на дъщерната марка на американците, Опел Волт може и да се появи. Ама тук е Европа, тук е друго — най-малкото не ни чакат ”избори”.

Ах, “избори”, “избори”… Писна ми — Обама и Маккейн трябва да си плащат рекламно време заради цялата тая простотия в обществената ни телевизия. Да, знам, трябва да сме ангажирани, да сме в крак с промените в света — а нали самият Обама е промяна, пише му го с главни букви на всяка катедра, от която говори по новините.

Но много хора забряват нещо. Преди да приема, че изборите са промяна, трябва да бъда убеден в това. Преди да махна с ръка и да изгледам всичките предизборни “новини”, трябва да съм убеден, че гласът на хората има значение. Преди да мога да гледам без намръщване и псувни наум как някой ми говори за “промяна”, за “преход” и за “епохално”, трябва да бъда убеден, че нещата по принцип могат да бъдат променяни, преходи може да има и че наистина има хора и поколения, които доживяват да живеят на границите на две епохи.

Но за целта трябва да бъда убеден. Не, не е моя работа, не е мое това усилие. Трябва да ме убедят. Може с примери, може с лични примери — още по-добре. Всички, които участват на избори, са вече в бизнеса с политиката, така че са имали предостатъчно възможности за това. С правене на реални промени, с правене на истински преходи и с довеждане на надеждата за по-добър живот пред границата между епохи в тук-и-сега света ми.

Другото е плява. А, да — и избори…

Прелиствам активните билети в разработката на Laconica (http://laconi.ca/trac/report/1) и си мисля, че едно парче код няма да реши проблемите и нуждите на микроблогването, било то и парче код под Affero GPL. Евала на тия хора, че пускат под AGPL, това е правилният начин! Но всичко е много сложно, за да се реши с единствен проект. Мисля да си изровя записките по темата и да почна. Поне за мен си.

5 ноември, вече цял ден след изборите в САЩ.

Айде стига с тая “обама”, де! То бива, бива, ама… Байгън!

::За кого е законопроектът за управление на етажната собственост
::от Костадин Златков

Законопроектът за управление на етажната собственост предстои да се приеме от НС на второ четене. Той се създава, първо за да обслужва интересите на монополистите, доставчици на енергийни, комунални и други услуги и второ за да могат да се усвоят милионите евра, отпуснати от ЕС, за саниране на сградния фонд в България. Фирмите, имащи апетити за това (за еврата) не искат да преговарят с отделните собственици, а с юридически лица (граждански сдружения), защото искат да санират цяла сграда, а не части от нея и за да са сигурни в плащането на предоставената услуга. Сумите, които ще трябва да плащат собствениците в тези сгради, ще са големи и банките, които ще управляват този ресурс, ще отпускат заеми срещу обезпечение (ипотека). Така ще са удовлетворени и строителите и банките. Когато дойде време да се плащат сметките, отделните собственици, които нямат пари ще затруднят плащането на общата сума, дължима на банките и същите, за да си върнат заетите пари, ще предложат на търг тези сгради. Логичното следствие е индивидуални собственици, редовни платци, независимо че са платили задълженията си, да си загубят жилищата. Защото гражданското сдружение (юридическото лице) е фалирало, изпадайки в несъстоятелност. Отговорността е на сдружението. То се е разпореждало със сградния имот от името на всички собственици. Така много собственици могат да се окажат без жилище и на улицата. После, ако са луди, могат да потърсят правата си в съда срещу фалиралите юридически лица. Не трябва да се забравя, че тези сдружения ще трябва да се управляват като юридически лица и да имат съответстваща за това отчетност, да плащат данъци и т.н. Волята на индивидуалния собственик няма да има значение, защото решенията ще се взимат с мнозинство 2/3 от общото събрание, а чрез предвидените процедури е възможно решенията да се гласуват и от 1/3, а когато две сгради имат общ покрив или обща абонатна станция са възможни и други извращения. Оставям на Вашето въображение да се сетите как едната сграда би могла да придобие другата, или и двете да бъдат погълнати от банките.

На кръглата маса, организирана по инициатива на "Гражданско сдружение срещу корупцията и незаконното строителство", на тема: "Управлението на етажната собственост в България и страните от Европейския съюз — съответствия и различия", състояла се на 23.10.2008 год. в "Шератън София Хотел Балкан", част от проекта "Законопроектът за управление на етажната собственост — заплаха за интересите на българските граждани и проводник на корпоративни интереси. Нормативна уредба на етажната собственост в България. Предложения за изменения и допълнения в съответствие с настъпилите промени в обществените отношения и градската среда", някои съзнателно, а други не, говореха за странични проблеми, целящи да се внася "шум", да се отклонява вниманието от истинските проблеми, да се протака за да минава време, да се омаломощават защитниците на справедливата кауза, за да се осигури възможност да се приемат толкова клаузи и "философски тези" в НС, колкото успеят да се пробутат в угода на енергийното лоби.

Един от представителите на корпоративни интереси, лобиращи за приемането на този законопроект е Топлофикация. Фундаменталният й проблем е загубеното доверие от клиентите й, а от там и неплащане на сметките, защото е невъзможно отказването от услугата. Защо неплащането е масово? Безспорно е, че при консумиране трябва да се плаща, при неплащане да не се консумира, но и при неконсумиране да не се плаща! За съжаление при сегашната нормативна уредба третата хипотеза е изключена, за нея почти не се говори или ако се говори, дебатът се прекратява със заявлението, че е технически невъзможно да се отчита след абонатната станция. Това не е случайно! Мит е, че консумираната енергия в една сграда се отчита на входа на абонатната станция, защото е "технически невъзможно" да се отчита по абонати. Това просто не е вярно. Приказките, че се действа по този начин, защото тръбите в жилищата преминават вертикално, а не хоризонтално също е лъжа. Топлофикациите не желаят да отчитат по абонати, защото ако го направят ще загубят възможността легално да прибират от клиентите си недължими от тях около 100-на милиона лева годишно, прехвърляйки им по този начин колкото се може повече от технологичните си загуби от пренос на енергия, а фирмите за дялово разпределение ще фалират. Услугата им е ненужна, издръжката им е огромна и лежи върху потребителите. Дейността им може да се извършва от доставчика с един елементарен софтуер. Тези фирми са на бивши величия от ръководния състав на Топлофикация и в тях работят бивши служители от системата. Подробен анализ съм направил (не без помощта на инж. Илия Димитров — магистър по топлотехника) в статия, публикувана в бр. 400 на в-к "Седмична поща", озаглавена "За Топлофикация, Хитър Петър и още нещо". Кражбата на енергия от съседи също е мит! Ако има такива, то те са единични случаи, които умишлено косвено се поощряват! При отказване от услугата хоризонталните отклонения към радиаторите се отрязват и заваряват. Много е просто! Защо това не се прави? Защото по този начин митът се поддържа жив! По същата причина не се спира парното и там където това е възможно. Потвърждение за това, че и при новото строителство се действа по същия начин, като се ползва методиката, принуждаваща хората да плащат енергия независимо, че не я потребяват е статията на писателя Емил Измирлиев. Много забавно и поучително четиво. Казва се "[http://yasen.lindeas.com/book/central-heating-propaganda-and-blackmail#comment-4595 Бандитската топлофикация]". Относно италианския опит, мнението ми е, че същата философия, която се опитват да легитимират у нас, в Италия не са успели да я вкарат през парадния вход и затова са я промъкнали през задния, чрез фигурата на "администратора — управител".

Костадин Златков — методолог по счетоводна отчетност, 2008г. Някои права запазени

Публикува се с условията на лиценза [http://creativecommons.org/licenses/by/2.5/bg/deed.bg CC-BY]

Проблемите с монополите в България са много по-големи и болезнени, отколкото сме свикнали да си мислим във всекидневието. “И на вас да ви…” не върши работа, когато монополизмът става все по-здраво оправдан и защитен законово. “Топлофикация” е само един от проблемите и даже не е достатъчно добре разпознат като проблем от хората. “Всеки трябва да си плаща” е валидно, но има моменти, в които не е достатъчно. Моменти, в които и за самата официална власт пазарното правото на монопола става по-важно от пазарното и гражданското право на отделния човек.

Предлагам ви първо малко цитати:

Законопроектът за управление на етажната собственост предстои да се приеме от НС на второ четене. Той се създава, първо за да обслужва интересите на монополистите, доставчици на енергийни, комунални и други услуги и второ за да могат да се усвоят милионите евра, отпуснати от ЕС, за саниране на сградния фонд в България…

…когато дойде време да се плащат сметките, отделните собственици, които нямат пари ще затруднят плащането на общата сума, дължима на банките и същите, за да си върнат заетите пари, ще предложат на търг тези сгради. Логичното следствие е индивидуални собственици, редовни платци, независимо че са платили задълженията си, да си загубят жилищата. Защото гражданското сдружение (юридическото лице) е фалирало, изпадайки в несъстоятелност. Отговорността е на сдружението.

——

Защо, след като през 2006г. ЕС приема Директива № 2006/32/ЕО, със срок на изпълнение м. май 2008г., в която изрично се изисква в сметките на крайните потребители на енергия да се включва само реално измерено количество, този факт се прикрива и което е по-лошо, не се предприема нищо за изпълнението и? Какво налага да се измислят, сложни и придружени с безумни и наивни аргументи, методики за разпределяне на топлоенергия, след като е много лесно и евтино да се измерва точно?…

…ако Вие заминете в чужбина за 3-4 години, връщайки се от там ще разберете, че сте “крали топлоенергия от съседите си”, били сте осъдени от доставчика по бързата процедура (за каквато се лобира в момента), съдия изпълнител Ви е отворил апартамента със свидетели и ако е намерил достатъчно покъщнина за да погаси дълга Ви, я е продал на търг, а ако не е намерил е пристъпил към продажба на жилището Ви.

Не разчитайте само на тези кратки цитати. Прочетете целите статии, не са големи и си заслужават размисъла.

За кого е законопроектът за управление на етажната собственост

За Топлофикация, Хитър Петър и още нещо

Ако пък имате предубеждения по темата, първо прочетете какво пише Костадин Златков и след това конфронтирайте своите тези с неговите обяснения. Ако има разлика в позициите, разбира се. Покажете в коментар резултата.

Днес е 10 ноември. И ако в първите години след “промяната” задължително свързвахме тази дата с помпозната абдикация във властта, довела после до кръгли маси, до СДС, митингите и шествията и няколко наистина големи промени в законите, то днес това е най-вече денят на парното. Да, днес пускат топлото в София. Първи трябва да са болниците и училищата, а другите да сме чак за утре. Но нещо клокочи в тръбите, значи може би ще има и у нас.

Изминалите деветнайсет години са като този студ в последните дни вкъщи. Нещо се променя — да, променя се. Имаме надежда — ами имаме си, но си имаме и мафията в “Топлофикация” и в цялата енергетика. Така и с политиката — промени, преход, реформи, прозрачност, честност, отговорност… Навремето пък имаше “гласност и перестройка”, помните ли? У нас я пишеха “преустройство”. Мама и тати се абонираха за “Огонек” и там пишеше всякакви явно супер-ценни и вълнуващи неща. Мен повече ме вълнуваха Скорпиънс. Wind of change някъде тогава трябва да е тръгнал по радиата. Малко по-късно ги видях наживо на стадиона, бати ме заведе на първия ми голям рок-концерт. Като се замисля, май и досега ми остава най-големият, в смисъл с най-много публика.

Не знаех, че ще завърша философия в същия факултет, където е учел и пиел президентът Желю и още няколко от брадатите “дисиденти”, дето се вясваха по телевизията по ония времена — Иван Калчев, Николай Василев. Не знаех и че студентските ни протести ще станат толкова големи и важни за медиите, а пък накрая ще се окаже, че всичко е било много шум за нищо. Само бях чувал за първите протести, първата студентска стачка. В университета мернах няколко човека, които бяха участвали активно и в тази въпросна първа стачка. И каращи второ или трето висше. Нещо като професионални студенти-стачници. Бяха само един-двама, не е било някакъв модел, но ми стана странно. Толкова години да правиш нещо и… нищо да не направиш.

Спомням си как по-преди, още в прогимназията, когато щяхме да се готвим за комсомолчета батковците и каките от горния клас си изгориха публично комсомолските книжки. Всъщност не съм го видял, де — разказваха ми. Помня как беше почнал да излиза вестник “Демокрация” и с баща ми и майка ми се редувахме да чакаме на огромната опашка пред малкия квартален РЕП за заветния брой. На практика будката работеше само заради тоя вестник тогава.

А днес децата сигурно не знаят и какво е “РЕП” и откъде идва съкращението. Нито знаят за “ХоРеМаг”, нито са яли от старите десертчета “Република”, нито знаят, че “Идеал” е “дъвка за балончета”.

Не знаят също сигурно, че днешният побъркан и болен Волен преди време беше главен редактор (тук погрешка написах “гладен”, ама дали е грешка наистина) на “Демокрация”. Даже някакво интервю бях чел някъде с него, ама нищо не си спомням. Нещо безлично беше, клиширано и неинтересно. А днес въпросният е един от двамата луди, бутащи се в политиката — дето единията е в парламента, а другият е навън, ама и двамата са с тоя болен блясък в очите, дето все едно някой им е светнал с фенерче в ухото.

Имаше и “Град на свободата”. Имаше го и “танкът Станко”. После някой запали партийния дом и той ама много бързо се разпали, видиш ли. Отнесоха звездата отгоре с хийхоптер, катурнаха и паметника на съветския Вожд. А отзад зад паметника преди това имаше магазин “Явор”. Мебелен магазин, светеха му големите букви “Явор” привечер, когато ме взимаха с трамвая от Алианса. И всеки път сочех запотеното стъкло и виках “магазин “Ясен”, магазин “Ясен”. Тъй де, откъде-накъде съученикът ми Явор ще си има магазин на негово име, а аз — не? Обаче когато минавахме през Лъвов мост, всички притихваха и гледаха предимно към източната страна. Помня, че веднъж попитах коя е тази сграда от другата страна. Леля Лили, която понякога ме взимаше от френски, ми каза тихичко, че това е милицията. А аз започнах на висок глас да разпитвам ама как така, какво е милицията — знаех какво е милиционер, това е чичкото, който стои в средата на кръстовищата и маха с една пръчка, ама милицията какво е, това е нещо като жената на милиционера ли? Милата, изтръпна цялата и взе да ме увещава да си говорим за това после, като се приберем, а дотогава да гледаме кестените и новогодишните украси наоколо…

Днес ли?…

Днес какво — пак си е същото. Нямаме една партия, но имаме коалиция, в която все се намърдва или пак същата партия, или други партии, но със същия познат ни тертип функционери. Нямаме “вечна дружба”, но пък когато САЩ каже “пращайте войски” пращаме и даже не го правим на проблем. А когато пък в САЩ изберат Обама, точно на следващата вечер официално обявяваме, че изтегляме войските си. Защото, видите ли, отведнъж им бил изтекъл мандатът. Нямаме “Кореком” и скъпи луксозни стоки има навсякъде, ама пак нямаме начин да си ги купим. Вече знаем, че държавата има огромен дълг и трябва да го изплащаме, но пък освен него ще трябва да изплащаме и личните си дългове, понеже покрай другото, покрай деветнайсетте години суматоха все някак трябваше и да се живее, да се яде.

Да, няма я вече ръководната роля на партията, няма го срастването на властите, няма преследване и дискриминация (или поне на хартия ги няма, това все пак е малка, но крачка). Има всякаква информация, словото е свободно и всеки може да говори каквото си иска. Но пък толкова много луди се навъдиха и толкова много глупости се говорят, че никой не иска и да слуша.

И макар бидейки антикомунист мога да приема, че РСО в послединте си години е било готово за реформа, остаряло и претръпнало, достатъчно ояло се, за да се спира пред прекалените изкушения на крайната власт. И всички се надяваха, и аз макар и малък също, че или ще има реформа на обществото, или ще има някакво съвсем различно нещо. Като в рекламите на западните филми, дето ги пускаха по “Телевизионен справочник”. А то какво стана? Просто дойде новият тоталитаризъм на мутрите.

Вярно — с годините нещата се понаместиха и днес май се живее с по-свободно дишане. Вярно — нямаме пари, вярно — и по-зле ще става в идните месеци заради кризата. Но поне можем да си излеем мъката и за пореден път да се самозалъжем, че самите сме си виновни. Че не сме избрали когото трябва, “а сме могли”. Че ни е лош късметът, че са ни лоши съседите. Хеле пък източният е съвсем некомуникативен. :)

Това са малките промени. Големите промени, както се очаква, са и общи, глобални. Има Интернет, който все по-сигурно достига границата на общуването ни. Обществото лека-полека се прехвърля в тази среда. Засега само с единия крак и то съвсем несигурно и неуверено, но все пак… Някои казват, че било лошо, че истинското общуване е физическо и е извън тия неща. Всъщност истинското общуване никога не е било физическо — физическото много по-лесно разделя, отколкото събира. Събират идеите, чувствата, емоциите, нагласите. А те хич не са физически. По-скоро днес да четеш хартиена книга или да подаряваш откъснато цвете или да пишеш писмо в плик е някакъв вид фетиш. Има хора, които го харесват, но това е вкопчване и втренчване във фетиша им, а не истинска култура или истинско общуване.

Много стана…

Ама и много време мина, а пак сме най-бедните в Европа и сме най-отчаяните и сме сигурно сред страните с най-много луди и кандидат-луди. Преди години с колегите в университета се майтапехме, че май за нас няма да се оправят нещата, ама дано поне за децата ни стане добре, че да растат без такива глупави стресове. Е, ето — вече синът ми расте и нито образованието ни е образование, нито здравеопазването ни е здравеопазване, нито пък властта е прозрачна или там каквато искаше да става…

Тъй че… майната му — честито ви парно! Ако все пак го пуснат, де… Че то докато не фалира “Топлофикация” все пак и на това “пускане” ще се надяваме. Или, както е тръгнало… на глобалното затопляне…

OsCommerce ми беше най-бързо инсталираното “нещо”. Даже не повярвах, че се е накатерило, та проверявах в базата. Таман го разцъквам и гледам хвалят две други — Zen Cart и Magento. Бях чувал преди за Zen Cart, ама за Magento мернах, че било най-най. И трите са свободни проекти, разбира се. Още ме сърбят ръцете да си пиша аз, то най-добре. Готовите ту изкушават, ту “отрезвявам”. Увидем, здраве да е.

Онази нощ е починала баба ми Богдана. Говорих на два пъти с мама, вечерта успях да чуя и тати — цял ден с чичо обикаляли града, за да се разправят с бюрократи. Искам тати да е спокоен и да не се товари, много му се събра в последните години. На неговата възраст е нормално да си гледа пенсията, да си почива и да се радва на внучетата. А не да тича постоянно по частни проекти към разни фирмички и да проектира електростанции вместо всякаквите там назначени млади днешни пишман-инженери в бранша. Не да му крадат колата и да му разбиват къщата. Искам светът, чиято надежда дядо Стоян така и не дочака и двайсетина години по-късно съпругата му остави за дочакване от нас и децата ни най-накрая да започне да идва. Баба е починала в съня си и сега е в по-добрия свят.

Помня как се радваше, когато отивахме горе с брат ми и баща ми или пък отивах сам. И сядахме на фотьойлите, тя намаляваше радиото и започваше да ме разпитва за моите неща. И все се усмихваше, кимаше разбиращо и започваше да вмъква в разговора нейни разкази за подобни случки от нейното детство и младост. Тогава аз вече бях някъде в началните и средните класове, а тя беше загубила дядо заради лекарска грешка. Лека-полека като че ли намаляха събиранията по празници и рожденни дни в тясната им гарсониера. Нямаше го веселият шум от едно време, когато големите вдигаха наздравици на масата в кухнята, а аз с братовчед ми и братовчетките се щурахме наоколо и играехме на гоненицо-криеница.

Обезсилвам се, като помисля, че даже нямам нейна снимка от мен, а се пиша фотограф. Но пък нали не снимаме хората, за да имаме образите им, когато не са вече сред нас? По-скоро ми е някак тежко, че не успях да покажа на баба, че фамилната история наистина ме засяга и интересува. Че не събрах и записах спомените й, а тя се надяваше някой от нас да го направи. И все пак сама е писала разни неща, подреждала е снимки и събития. Гузно ми е малко пред поколението колеги на дядо, част от които веднъж-дваж видях на сбирка на “Съюза на възпитаниците на ВНВУ и техните наследници”. Видях погледите им, когато кимаха към мен и промълвяваха “О, внукът на кап. Праматаров, браво, браво!” Братовчедките Невена и Ангелина писаха стихове, а аз дори не показвам моите никъде. Тъжно ми е, че през последните години почти не съм минавал да видя баба си, а навремето като малък съм прекарвал дълги дни под техни грижи — баба ми ме води на френски, дядо ми ме учи да рисувам и понякога на семейни вечери разказва нещо малко за войната, артилерията и “щуките” и времето преди лагерите. Та аз тогава изобщо даже не знаех, че е имало такива ”лагери”…

Но не това е важно. Всички тези неща и всичките ни близки хора са завинаги в сърцата ни. Всичко друго е преходно и извън нас. А ние те обичаме, бабо Богданке! Бог да те прости!

Google започват да правят същото с OpenID, като преди с Jabber/XMPP, когато изнудваха общността за тяхната Jingle. Стават доставчици на OpenID, наскоро и Microsoft били станали с Live ID. Те са си лика-прилика двете фирми. Внедряват OpenID, ама както и каквото те кажат. Ще омажат още една добра идея и ще налагат “стандарт”. Гадно, дано не оакат OpenID.

Днес е световният ден на философията. Третият четвъртък на ноември е. Целта — философията, достъпна за всички. Тазгодишната тема — Всеобщата декларация за правата на човека. Честит празник!

http://unesco.org/shs/philosophyday2008

На кого са нужни толкова много правила? Да вземем за пример правилата за движение по пътищата. Някой знае ли ги всичките? А на път през друга държава? Или колко са хората, които във всяка отделна ситуация се съобразяват с всичките тези правила? По-важно ли е да се спазват и помнят всякакви повтарящи се, излишно ограничаващи и дори в конкретни случаи противоречащи си правила за нещо или е по-важно това нещо да се върши правилно?

Вярно, добре звучи максимата, че “незнанието на нарушението не го оправдава”. Но това изобщо трезво мислене ли е?

Или е втренчване в манията за все повече правила, все повече извънреден ред… все повече власт?

Не желанието за нарушаване от незнание на закона е истинският проблем. Проблемът е в нежеланието за знание на закона. Кой би искал да си отрови няколко дни от живота, за да чете преплетени един с друг текстове с тежък изказ, само и само да разбере дали има право да се жалва или сам е в нарушение? Законът е далеч от хората — далеч във всякакъв смисъл, далеч с нарочно неразбираемия си изказ и с постоянното посредничество на дипломирани “преводачи” на законите. Законът не е писан, за да се разбира — целта му е да се изпълнява. Законът от средство е станал цел.

Говорих с баща ми по такава тема, когато пътувахме миналия уикенд до вилата. Той ми даде един прост пример, който говори сам за себе си. Мисля, че е истинска история, в някакво предаване са го давали или са го писали в някаква статия — но и да не е, не е важно.

В някакъв средноголям малък градец навътре в Щатите имало пътни катастрофи. Както навсякъде, не много повече, но все пак си се случвали постоянно. Изведнъж спрели. И някакви хора се поинтересували защо вече няколко години в градчето нямало нито една катастрофа. Тъй де, първите години го приемали за добър късмет и изключение от статистиката, но няколко години поред са си постижение за отбелязване и проучване.

Оказало се, че всичко се променило неусетно, но отведнъж, когато новоизбраният местен шериф нарочно решил да махне всички пътни знаци. Всички. И катастрофите секнали.

Обяснението — има достатъчно общи и естествени правила, според които хората могат да живеят.

Всяко излишно правило всъщност е в услуга на някого конкретно и в ущърб на други.

Когато имаш правило за предимство на дясностоящия, всякаквите знаци, маркиорвки и регулировчици само пречат. Защото целта на всички е избягване на катастрофата, а едно просто общо правило за предимството си е съвсем достатъчно. Освен ако, разбира се, някой не е тръгнал да се самоубива, но то от такива всичките знаци на света не могат да предпазят. Има още няколко такива общи правила, с които всяка ситуация, колкото и “сложна” да е, може да се изчерпи.

За всяка област от живота има достатъчно естествени правила и достатъчно кратки и ясни общи писани правила. Малко и логични правила се помнят, съобразяват и спазват много по-лесно.

Всичко друго е внесено в системата само привидно за улеснение. Всъщност не само че не улеснява, а и затруднява, защото гради среда на рекет.

Били отворили Starbucks в София. Чудо голямо. Няма да се навра в такова място по свое желание. Както заобикалям и DunkinDonuts, KFC, McDonalds. Не се пушело. А може ли и да не се яде и пие направо? На мен може да ми е неприятно да гледам мляскащи и сърбащи? Трудно е с кафенетата. Jimmy’s успява да оцелява като готино. Но други ги развалиха. “Чартър” беше за ремонт, но вече е някакво тъпо “Costa”.