a direct publicism site
personal pages of Yasen Pramatarov
StatusNet profile   Diaspora profile   ClaimID profile   LinkedIn profile

December 2008

Женене и омъжване


Сигурно много хора се замислят, преди да кажат за някого, че е “женен” или “омъжена”. Преди време май и аз казвах по-честичко “женена”, но лека-полека, с такива замисляния съм си наложил да казвам “омъжена” за бракосъчетана жена и съответно “женен” за съпруга й. Разбира се, за много хора всичко това не е проблем и те си следват някаква тяхна неосъзната езикова логика, като почти винаги казват на всички, че са “женени” и точка.

Не се бях сещал, но май всъщност “женена жена” хич не е неправилно или пък некоректно към статута й на такава “с мъж”. Думичките идват от “женене”, “женитба” и др. под. Няма думи “мъжене” и ”мъжитба”.

Жената е оженена, защото е преминала през ритуала на жененето, инициирана е с женитбата си в това свое ново, оженено състояние. По същия начин е и при мъжа — и той е “женен”, но не защото до него има жена, а защото и той е иницииран в “женеността” си.

Няма никакво “омъжване” в цялата работа. Поне не етимологически, от тази въпросна връзка с “женитба”. И не е “политически некоректно” (арргх…) да се казва, че жена е женена за мъжа си. Дума “омъжване”, разбира се, има. И тя се отнася директно и само до жените, които вземат за мъж съпруга си, “о-мъж-ват” се за него.

Ако някой търси “коректност”, то може точно “омъжването” да се атакува. Защото “жененето” не е “зависимост от жената”, а е свързаност с ритуала на женитбата. Докато “омъжването” винаги пряко препраща към принадлежност към мъжа — просто няма откъде другаде да идва, няма ритуал по ”мъжене”.

Понякога точно очевидното е припознато грешно.



Tags:
1 December, 2008 - 07:18
5 коментара
 

Чао, Pownce


В света на микроблогването има трима големи играча. Единият е голям по възраст и право, другите два са малки, но “големи” по това, че си играят с първия, когато многобройните други, заливащи мрежата днес, са били още пред зачатието си. Но вече оригиналните играчи са с един по-малко.

Единият голям е Twitter. А другите “големи” са Pownce и Tumblr. Не броим Jaiku, защото те станаха evil as Google can be преди няколко месеца и потънаха някъде в средата на линка “more” сред услугите на гиганта. Нищо лично против Jaiku, но вече не спадат към оригиналните старт-ъпи, а и откакто си промениха условията и отказах да цъкна “I agree” под тях, автоматично погребаха профила ми. И да става нещо в джайку, за мен вече е като нечутата счупена съчка в гората.

Pownce си заминава на 15-ти този месец. Втора жертва на поглъщане в сектора, но този път не така приятно и безболезнено като това на Jaiku. А поглъщане със сдъвкване. Pownce е купен от SixApart и първата новина на новото ръководство е последна новина за сайта. Не разбрах за колко пари са купени и дали наистина са купени за пари. Из мрежата има къде тъжни, къде иронични коментари, че най-вероятно цената е “100 долара и възможност за работа в SixApart”. Не е много нелогично да е така. Някои се заяждат, че не може Kevin Rose, един от съоснователите на сайта, от всяко нещо да прави Digg. Екипът на Pownce се разпръсва, както се разпръскват и верните му довчера потребители. Част от екипа отива в SixApart на работа, заявяват, че ще работят в отдела, който прави услугата Vox.

Но Vox е нещо толкова различно от типа услуга, която даваше Pownce, че масово потребителите се извръщат с отвращение. Друга голяма част са отвратени и от перспективата да се влеят в ордата на Twitter. За повечето в Pownce Twitter просто “sucks”. Една думичка, но казва всичко — наистина Pownce даваше (ще дава още седмица-две) много по-богата услуга, отколкото постния, еднообразен и праволинеен Twitter. В Pownce не просто се размятаха съобщение за моментното състояние, а цели завършени реплики, всяка със свои коментари (в Twitter “отговорите” са строшени като функционалност още по замисъла си) и най-вече — Pownce беше платформа не само за текст, а и за всякакъв вид медия. Само на прима виста се сещам за Thomas Hawk, един от хората зад друг “старт-ъп с конкуренция”, Zooomr, който поддържаше там микро-фотоблог, отделяйки внимание и на коментарите вътре и на многослойната свързаност с другите потребители…

Но това са подробности, Pownce не е Twitter и Twitter никога няма да го замени, но също така вярно и важно е, че всеки сайт, дори и да дава уникални или качествени услуги и дори да има много потребители, ако тези “много потребители” не са критична за мащабите на сектора, в който работи сайта, всичко рано или късно свършва.

А в точно този сектор Twitter с умелото си набиране на маса потребители още в началото си успя да вдигне летвата високо. Ама много високо. И днес не мога да обясня на човек в разговор защо, аджеба, има хора, дето я ползват тая услуга… но е истина, че много, ама много маймуни се катерят на тоя клон всеки божи ден.

И въпреки че Pownce започва да действа едва няколко месеца след Twitter, в такава силно конкурентна среда явно който първи дръпне, направо печели гонката. Днес има безброй мънички такива сайтове, и за Tumblr и Jaiku почти никой не се сеща много-много.

——

Нееднократно вече питат Leah Culver дали поне ще пуснат кода на сайта под GPL. Засега няма отговор, а може и SixApart да са точните хора за такъв въпрос. Лично аз не вярвам да го пуснат. Но не е и нужно, защото вече има спецификация OpenMicroBlogging и сайтове с кода на Identi.ca.

——

Малко страскащо ми звучи. Този тип сайтове смятам, че ги познавам. Системите за състояние имам предвид, не старт-ъпите като сайтове изобщо. Всъщност… нещо повече от “познавам”… но засега — толкова. А пък като гледам как “големите” не си поплюват и откупуват ценни платформи или пък купуват ги и ги закриват, за да не се пречкат… Ми страшничко си е. Но какво пък — най-обикновено море с акули. ;)

Аз не съм бил никога активен в ползването на Pownce, но ми харесваше ентусиазма на хората. Откакто започнаха, почти не успяха да променят нещо, нямаха нови версии, замайващи нови функционалности и т.н., но все пак те по начало си бяха оригинални и богати като услуга.

Ако някой от вас е ползвал Pownce, дано не е разочарован.

И разбира се — всичко това е типичен пример, че не трябва да си доверяваме съдържанието на сайт, който е извън наш контрол. И особено който не е отворен към публикуване на кода си под свободен лиценз или не ни дава възможността за съдържанието си да ползваме свободен лиценз.

——

Повече по темата в SixApart, TechCrunch, Andy DeSoto, Inquisitr. Аз вече не помня къде го мернах. Обявлението в блога на Pownce не линквам, защото… то май няма много смисъл. ;)



Вчера за първи път усетих зъбките на Google. PageRank-ът на четири мои страници падна с 2 точки. Това -2 е точно за сайтовете, които са в системата на TextLinkAds.com. Зная добре “политиката” на Гугъл спрямо конкуренцията, умело замаскирана в брътвежите на Мат Кътс като “запазване на смислените връзки в индекса” и “борба със спама”. Е, вчера научих, че съм бил и спамер.


 

Ударените по PR са yasen.lindeas.com (този сайт, от 5 на 3), lindeas.com (от 4 на 2), news.lindeas.com (от 3 на 0) и photo-clubs.net (от 4 на 2). За всичките начинът за монетаризиране е с реклами. Може би само photo-clubs.net може да печели и от продажби, но не е развит, много далече от такова печелене е. Парите от реклами са малко, но въпросът е принципен. Тоест дали да се занимавам изобщо.

Tokin baut:
Stardate: 5 December, 2008 - 10:48

 

Свири ми се.
Наскоро ме питаха защо не слушам музика. Аз наистина не слушам напоследък. Не мога като Дикс да си свиря вече “за момента”. Всички от групата се пръснахме, а китарата ми нощува в бебешката количка в коридора.
Не съм добрият слушател. Може би затова и не съм меломан. Аз съм по-друг.
И ми се свири. Може да намирам време понякога. И за кратко котаракът да се радва на празната количка.

Tokin baut:
Stardate: 6 December, 2008 - 21:46

 

Щом видях, че не чета нещата от FOSS Planet, а се залисвам по разни псевдо-политически статии на български, реших да си почистя четеца на емисии. Имам няколкостотин RSS-записа, повечето на хора и то на български. Които ми допадат за четене си ги следя отдавна, поне повечето. Но ще съм по-критичен за нови записвания. Например първи изгоряха двама блогващи журналисти, остана един. Времето си е мое.

Tokin baut:
Stardate: 7 December, 2008 - 17:58

 

Гърция не е по-добро място за живеене от България, поне не по отношение на обществената свобода.
В Атина полицаи конфронтират невъоръжена и непровокираща група анархисти и застрелват от упор в сърцето 15 годишно момче от тази група. Оставят трупа на улицата, като отмъщаващи бандити. Следват масови протести и размирици във вече поне 10 различни града.
http://ur1.ca/01wp
http://ur1.ca/01wm

Tokin baut:
Stardate: 7 December, 2008 - 18:16

 

Един поздрав за всички, изкушени от цифровата фотография, дето все още имат чувство за хумор насред цялата патардия около бясната надпревара между Canon, Nikon, Sony, Pentax, Olympus… http://www.youtube.com/watch?v=tnwf2RShNV0 :D :D :D

Tokin baut:
Stardate: 10 December, 2008 - 12:53

 

Прекалено рекламно ми стои всичко около “upgrade party”-тата на WordPress. Ники Бачийски да не ми се засяга, продуктът им наистина е готин и начинът, по който го промотира у нас с тия партита е свеж. Ама е тъпо всеки път при нова версия основна тема на WP-блоговете (тоест на 80% от блоговете) да е кой как се е “обновил”. Аз обнових http://UrbanStyle.org за една минута, както всеки път. И какво?

Tokin baut:
Stardate: 12 December, 2008 - 10:43

 

Уеб-проекти — обговаряне първо


От доста време обмислям работното си развитие, това, на което някои хора му казват “професионално” и градят кариери с него и трупат препоръки и CV-та. Аз не гледам чак така вманиачено на нещата, обичам да мисля простите неща просто. Сложни неща за мислене си имам достатъчно, все пак философията ми е специалност.

Дълго време вече разходите ни вкъщи застрашават приходите, и то на моменти сериозно. Тази година, от началото на януари, работех за една фирма като отдалечен програмист на PHP/MySQL. Не ми се говорят подробности, защото в блога си запазвам приятен тон, но си знам, че на два пъти вкъщи останахме на червено, и то точно заради неуредици от страна на работодателя. Мога дълго да говоря за това, че в България отдалечено не може да се работи, поне не компютърно програмиране и администриране, и то не защото няма хора, а защото фирмите ни са отчайващи. Тук се работи в офис — да те вижда шефът, да те вижда мениджърът, да те вижда и чистачката, да си в ъгъла приведен над екрана и да се “вижда”, че работиш. Ако някой изобщо се навие да вземе хора отдалечено, то или 1) организацията е никаква и накрая мениджърът те изкарва тебе виновен, или 2) изискванията са нарочно направени в пъти по-високи от тези за офисната работа и когато не ги покриеш, пак мениджърът те изкарва тебе виновен.

Разбира се, никого не обвинявам конкретно — ако човек има някакви проблеми с работата си, значи не е помислил достатъчно, преди да си сложи подписа под договора. Аз поне за себе си знам — вече никакви работения отдалечено, освен за хора и фирми, за които съм 100% убеден, че могат да работят отдалечено с мен.

Друго ми е на сърцето, това с отдалечената работа беше лирично отклонение. Допих си кафето, няма вече, спокойно ;)

Дилемата ми днес е дали да започна няколкото вече проекта, които се обмислят и “зреят” от доста време или да разчитам изцяло на един постоянен, но все пак нисичък доход, който ще получавам след нова година.

Плюсовете на проектите — много искам да поема по първия път, защото ще е много интересно, ще е свързано тематично и с въпросния постоянен доход (за това ще разказвам по-нататък тия дни, още ми е рано) и най-вече може да е по-доходоносно. А само който има малко дете ще ме разбере, като казвам, че с малко пари просто винаги се остава на червено в края на месеца.

Минусите им — става дума все за уеб-услуги, а кой у нас толкова използва родни уеб-услуги… Така де, самият аз даже избягвам. А за да се печели от една такава услуга трябва някак да се достигне критична маса, иначе сайтът не се развива, запада и накрая е по-добре да се закрие. За българските мащаби това означава, че или трябва проектът да е успешен и то в кратък срок, или по-добре да не се започва, защото разходите по поддържането му ще превишават евентуалните приходи.

То това е и причината всички (или почти всички, ок) услуги в българското уеб-пространство да са постоянно финансово поддържани от някоя от харчещите пари в бранша фирми. Тези, дето се правят на “портали” и “консорциуми”. И са пълни с всякакви изкопирани от западните сайтове услуги, дето (практически) никой не ползва, ама нали фирмата налива едни пари, та сайтовете мърдат все пак.

Такова бъдеще не ми допада. Ако някой иска да си купува сайт с услуга, за да запълни “портфолиото” във “футъра” си, да гледа в друга посока.

Друг минус е, че тези идеи стават вече няколко, включително една-две, които са мислени заедно с други хора. Всичко е някак свързано едно с друго, но не се виждам да движа толкова много неща наведнъж. Не за друго, ама бебето вкъщи постянно иска внимание, а аз даже лаптоп в момента нямам. И тук идва другият проблем — при намаляващ баланс трябва да харча освен за всичко друго и за работен инструмент.

Надявам се всичко да се нагласи, а и ми се видя подходящо да седна да пиша за това в 12:12ч. на 12.12. Трябва да гледам по-ведро на нещата и, както казах, простите неща да ги мисля просто. Писането на сайтове е просто нещо, масово това много хора даже не го наричат “програмиране”. Не че и то е много сложно, де. Сложно може да бъде измислянето им. А там така и така съм хвърлил време и внимание.



Tags:
12 December, 2008 - 12:12
6 коментара
 

Защо не пиша нищо за бунтовете срещу полицията и властта в Гърция? Защото съм писал вече много за анархистичната визия и макар да имам какво да кажа, щом видя някоя “умност” във “вървежните” ни блогове ми се отщява. Но чужди блогове са проникновени. Удивително е как искреното, личното на т.нар. “народ” се разбира по-добре отдалеч, отколкото отблизо. Гърция ни е прекалено близка, за да я разбираме.

Tokin baut:
Stardate: 13 December, 2008 - 11:49

 

Ивзинявам се на всички, които ме четат и вчера са търсили някой от сайтовете http://yasen.lindeas.com, http://lindeas.com, http://urbanstyle.org, http://novo20.com, http://svobodnaplaneta.com, http://bokehclub.com. Или са от все още малкото, отварящи http://photo-clubs.net или http://plasr.com.

Хостингът ми беше повреден и нямах услуга (web, mail, jabber) от тях (DreamHost, :-%$^&) цял ден.

Tokin baut:
Stardate: 16 December, 2008 - 14:30

 

Има едно общо мрънкане, което не ми харесва. Все повече се пише за “заспалия ни народ”, за това, че, видите ли, в Гърция какви са будни и умни хората, а тук ние сме “уфсе”. Не така, не трябва така. Когато аз имам възмущение, работя по проблема. Моето се основава на това, че нагласата на хората, разбирането им е нискокачествено. Не че нямало протести. И работя по въпроса, по разбирането. Пиша.

Tokin baut:
Stardate: 19 December, 2008 - 09:32

 

Неприятна новина, дадена без източник, без други мнения, без смисловата й среда води единствено до дословното си преповтаряне. Така работят пропагандата и жълтата преса. Не харесвам медиите, но понякога по-кофти и от тях са такива медийности в блоговете. Недейте така, моля — важните неща поне цитирайте. Ние мислим, докато четем!

Tokin baut:
Stardate: 19 December, 2008 - 22:22

 

В БАН


Тъй като когато няма новини, слуховете тръгват сами, а аз не си падам по слухове, нека си призная малко леко предварително — можете да поздравите новото попълнение в секция “Онтология и епистемология” на Института за философски изследвания (ИФИ) към БАН — приет съм за редовен докторант по епистемология там.

Изпитът по специалността беше на 1-ви и 2-ри декември, съответно писмен и устен. За едно обявено място се бяхме кандидатирали 4-ма човека, от които на изпит се явихме двама. Въпросите изтеглих аз и се паднаха “Прагматизъм” и “Епистемологията post mortem”. Първият се отнася към философията на познанието на традицията на прагматистите, а вторият е за съвременното развитие, след атаките на постмодернизма и постструктурализма, тоест след заявената от тях “смърт” на традиционната епистемология и философия изобщо.

Писахме и по двата въпроса и комисията прие и одобри работата ми. Аз, все пак, не съм съвсем доволен от себе си, може би защото се бях подготвял донякъде избирателно — можех далеч по-леко, обширно и с интерес да пиша и обсъждам проблеми като примерите на Гетие или принципните разлики в традиционните епистемологични трактовки и всякаквите им критики. Не се бях настроил историкофилософски достатъчно — може би заради предния път, когато кандидатствах историкофилософска дисциплина в СУ и макар да се бях готвил много, бях отрязан, защото “не съм това, което търсят”. Поставям си още една мислена обеца на ухото и за пореден път си повтарям, че философията е в голямата си част четене на текстове и позоваване на автори. Не е съвсем добре да не мога да се сетя веднага имената на основоположниците на прагматизма, при условие, че на предния изпит в СУ съм писал точно за тях (пак ми се беше паднал прагматизъм). Може причината да е, че когато 1) говоря с колеги за философия, все говорим през понятия, а не през автори и когато 2) пиша в блога си, все гледам да правя философия, която да се разбира от читателите и по подразбиране приемам, че ще се разбира по-добре, ако няма препратки към имена.

След като минаха двата изпита по епистемология, с колегата се явихме в края на миналата седмица и на изпит по английски език. Взех го, макар че и там мислех, че ще се справя далеч по-добре. Но когато седнах между изпитващите, усетих как гласът ми заглъхна и после при лексикалната теоретична част и при свободния разговор някои езикови термини и обикновени думички просто се изпариха от ума ми. Макар да ги знаех. Реших, че е заради все по-рядкото ми говорене на езика. Чета всеки ден, но не говоря наживо. Която и да е причината, не е приятно. Така забравих френския, сега ако попрестана да чета сайтове и пощенски списъци на английски и спра да превеждам програми, за няколко месеца ще съм на ниво ”хън-мън”.

Изчиствам мое си разбиране на темата, по която ще работя. Имах малко подготвени идеи и те се обогатиха с нещата, които ми представиха хора от института, включително евентуалния ми бъдещ научен ръководител, по време на консултациите след езиковия изпит. Мисля, че (малко предварително) мога да кажа, че темите, по които се работи, нагласата на отвореност към нови проблеми и изобщо цялата обстановка в тази секция на ИФИ ми действа ентусиазиращо и обнадеждаващо. А пък и познавам някои от младите там, те са философски мотивирани и са готини хора — две неща, които в комбинация са супер.

Официално ще съм докторант в БАН след празниците, но приемам и неофициални поздрави. :P



Tags:
22 December, 2008 - 11:57
12 коментара
 

Вкъщи често има по пет-шест видими безжични точки. Когато преди година взех служебния лаптоп, имаше няколко без защита. В една-две съм влизал, все за кратко да видя дали пролемът е в моя рутер или в лаптопа. После ги изпозаключиха. Днес настроих новата машинка и се закачих за съвсем кратко за някой си ILIAN. Настроих се и излязох — имам си мой нет с по-силен сигнал. Сега гледам — вече е с парола.

Tokin baut:
Stardate: 23 December, 2008 - 01:37

 

Най-добри пожелания


В дните преди Коледа и Нова година, когато т.нар. медийно пространство жужи с честотата на някакви национални, религиозни, общоморални, на моменти дори етнически или пък политически всякакви най-разнообразни “гордости” и помпозни клишета на “правилност”, намерих едно приятно празнично пожелание. Премина през един фотографски пощенски списък, изкопирано от друг пощенски списък, за това не смея да се изказвам за авторството му.

Ето ви го от мен с широка усмивка, спокойствие и позитивно настроение:

Please accept with no obligation, implied or expressed, my best wishes for an environmentally conscious, socially responsible, low-stress, non-addictive, gender-neutral celebration of the winter solstice holiday, practised within the most enjoyable traditions of the religious persuasion or secular practices of your choice.

Понякога едно изречение може да казва в пъти повече от най-шумната “предколедна” истерия и най-големите празнични намаления и суетенета около пазарувания, подаръци, превзета политическа коректност и фалшива толерантност. Макар точно това изречение да си пада малко дългичко.

Желая на всички добро настроение и щастие в сърцата. И мир, спокойствие и разбирателство.

Поне за празниците — то все отнякъде се започва. ;)



Няма хубав редактор за блогове под GNOME. Нито един не струва. Ама изобщо. Особено ако е нужна поддръжка на множество блогове/акаунти. Опитвам сега и пиша това със ScribeFire на Iceweasel/Firefox, но то е за браузър, не е отделна програма. Бива (макар че е бая тежичко), но пък Iceweasel не ми е основният браузър, даже напротив — избягвам да го ползвам.

Tokin baut:
Stardate: 28 December, 2008 - 01:55

 

Много малко снимам напоследък. Изключвам снимките на Светлин, най-често вкъщи (напоследък и не излизам). Снима ми се, но все не става. Оправданието за този сезон ми е, че е много студено. Пролетта кой знае какво ще е. А миналите вече поне две зими не преставахме да се събираме на стрийт с агитката тук. Марков, Петър, Емо, Ангел и Ирена например последно съм виждал на стрийт накуп преди ДВЕ години!

Tokin baut:
Stardate: 28 December, 2008 - 13:25

 

Настройвам си лаптопа. Уж познавам добре Debian, а вече няколко дни се потя с четеца за карти. Пъхам аз SD-картата от пентакса, тя влиза бая навътре, нещо щрака уж… обаче нищо не излиза с dmesg. Зареждам всякакви модули, един от друг по-невероятни и ненужни — все нищо. Преди малко в отчаянието си натиснах още по-силно картата, тя цъкна съвсем навътре и GNOME я монтира и показа. Мигам на парцали.

Tokin baut:
Stardate: 29 December, 2008 - 18:44