Daily moods

При цена на бензина вече твърдо над 2.40лв. за литър (А95, по-високооктанови няма смисъл за моята кола) вече определено пътуването върви към графата “лукс”. Вярно – бавно, но уверено натам отива. Кофти. Успявам да направя среден смесен разход около 7/100 (тоест доста нисък), което значи, че газ за мен е слабо рентабилно. Остава едно – най-накрая електро-конверсия или поне мотори на задните колела.

Може да е защото така и не свикнах да карам колело в града, може да е и защото харесвам удържането на личните граници, което автомобилът, за разлика от колелото го прави дори физически. Може да е и от мързел, може да е и защото съм от хората с потни жлези и след яздене на колело през града съм хем гроги, хем потен. Но усещам вело-екстремизъм, дори у приятели наоколо. Кофти.

Опитвам се да си сменя сам маншона на външното каре. Искам да сваля целите полуоски направо. То така ще е по-лесно, а и тъкмо да прегледам и другите маншони как са. Но нещо инструментите са ми никакви, гайката на главината не помръдва, а китайското гедоре (т.нар.) тръгва да се огъва. Другият вариант е в сервиз – наблизо ми казаха 20 кинта за маншона и 30 реглаж предница, ако поискам. Но искам аз.

Слязох да свалям капак на ангренажа да видя с кой вид съм и като вдигнах отдясно и свалих колелото, що да видя – всичко в зеленикаво масло, подкалникът отвътре напръскан при въртенето на колелото, даже самата джанта отвътре зеленясала. Подсказка – спирачната течност е хем зелена, хем масло. Кофти. Дано е само затръгвал маркуч, дано не е сериозно пробит. Че един е 50 лева, а се сменят заедно двата.

Кафе с Велин и после връщане от Студентски град до нас. Пътят напряко през града не ми пречеше изобщо, но да се шофира в Студград е тотално отвратително! Бях леко изнервен, но и да не беше това… Пълно с мутри, които карат като луди. Едвам се изнесох след половин час пълзене напред и назад от моя страна и бибипкане, закани и селски подвиквания от беемвета, от страна на други. И то в дъжд. Отврат.