Daily moods

Какво става с мен? Хора наоколо закриват блогове, чак мен ме подпитват какво правя. Уморен съм. Няма друга причина да ползвам ежедневно Identi.ca, вместо да пиша в блога си. Децата ми поглъщат всичкото внимание (чат-пат и нервите) и вярвам, че това е по-добре от вманиачаване в статистики на блог. Но блогът си ми е жив! Едвам издържам (буквално) с парите от БАН. Иначе сме добре. Дано скоро пропиша.

Не пиша. Заспивам в 12, ставам като сомнамбул около 7. Пускам филмче на Светко, имам десетина минути да си долежа, после му правя попара. Закусваме с Краси, после се почва дневното лудеене. Следобяд спят, а аз излизам да обикалям центъра за авточасти за ремонта. Вечер се лудее, после идва къпане, обличане, приказки и приспиване. Всичко с безкра-айни убеждавания. Към 11 спят и имам час за Интернет.

Не знам как имат сърце продавачите на детски играчки. Най-омразна и коравосърдечна работа. Да напълниш цял магазин с изкусителни играчки, да завземеш част от тротоара, за да привличаш деца от още по-далеч наоколо. Да гледаш с прикрита радост как децата се втурват и награбват три-четири играчки и плачат за още две край вече отчайващите се родители. Да предлагаш “по-евтина”, уж за баланс. Отчайващо.

До поликлиниката за преглед и документи за Краси. После до Ася и малката Мила, в детския център до тях. Закъсняха и ги видяхме за малко. Светко се стресира много от другите деца там. Свикнал е в Троян децата по площадките да са весели и готови за игра заедно. А тук едно нервно бебе му крещеше. Скарах се на баба му. Следобяда спа, но се събуди с рев. Впечатлен. Съседът не е тропал. В София, ден 2.

Понякога ми е трудно да обясня на приятели умората, стреса и отчаянието в малки дози, но постоянно. Не мога да обясня и на приятели с малки деца. Но има едно британско филмче, комедия на BBC. Повтарят го сега по GTV — “Blessed”. Превеждат го “Благословия или наказание”. Ние не сме чак така истерични като героите, но филмчето е добро обяснение.