Daily moods

На влизане под моста на Подуяне при лек дъждец и хлъзгав разкален асфалт, зад мен се лепва такси. Тъмно е, настилката е коварна от дъжда, влизаме с леко над 60км/ч, а оня тъпак се лепва за бронята и включва дълги. Карам в лява лента, но тъпите бакшиши трябва да разберат, че градът не е магистрала и няма “бърза лента”. Накрая задмина опасно, ядосах се, тръгнах да гоня (Рошко си може) но се отказах.

Миналата седмица колата пукна (пак) маркуч и изхвърли антифриза на пл.Журналист (или както се казва сега). Баща ми ме изтегли до квартала, иначе никакво добро отношение от “колегите” шофьори. Един даже опита да мине между нас, през въжето. Бибипкания постоянно, псувания, юруш. Идиоти. Толкова за “шофьорската взаимопомощ”. Сега Рошко е на майстор, да оправи тоя маркуч. Дано е последна неизправност.

Rover 200 1.4 16V, бензин, 1997г. Бял. Още съм под влияние на адреналина, днес на всеки пешеходец се молих да пресича по-бързо и да не ме кара да спирам. Че тръгването още ми е трудно. 30-тина пъти я загасих. Ще й свикна бързо. Скоро ще спретна фотосесия, както си требе. Първо да мине преглед, после реглаж на ГИ, че не превключва. Мания, много се кефя. И всички вкъщи — също. Най-накрая с бу-у. :D