Daily moods

Светко не ме оставя почти хич, Оги пък не оставя майка си. Майка й, обаче, ни остави и замина някъде за десетина дни. Уж е по-спокойно, но не съвсем. Защото щом сега не мога да се добера до компютъра да посвърша нещо, какво ли ще е след месеци? Когато успявам пък, сред плача на Светко, който ме вика да е с мен, ми е виновно. Ентусиазмът ми за уеб-проекти е малък, за фотография – никакъв. Празници.

Снощи ходихме при Мила и малка Дени, за малко видяхме и Дени и Андрей. Светко си игра с “кака Дейи”. Беше готино, макар и за съвсем кратко. Аз така се разплух от това, че друг си играе с детето, че едвам станах като си тръгвахме. :) Днес очакваме тъщата. Може би ще остане у нас, а пък Краси трябва да влиза в родилното вече. С нетърпение чакаме всичко това да мине и да мине добре. В София, ден 7.

Ходихме из магазини за дрехи за бебето. Ужасна скъпотия. В един магазин в Надежда има нормални цени (можело значи) и като сме в София, ще пазаруваме само от там. В Троян също има къде, там като цяло няма такива скъпарски безумия. Губихме време и в “Хиполенд”, как успях да опазя Светко да не види играчките, не знам. Взехме едно малко сладко сиво слонче, де ;) Съседи — сайлънс. В София, ден 3.

До поликлиниката за преглед и документи за Краси. После до Ася и малката Мила, в детския център до тях. Закъсняха и ги видяхме за малко. Светко се стресира много от другите деца там. Свикнал е в Троян децата по площадките да са весели и готови за игра заедно. А тук едно нервно бебе му крещеше. Скарах се на баба му. Следобяда спа, но се събуди с рев. Впечатлен. Съседът не е тропал. В София, ден 2.

Днес ставам на 33. Ако почакам още малко, ще съм на 33 и 1 ден, роден съм към 1:30 сутринта. Бях в ужасно отчаяние и кофти настроение. Но Краси и Светко ми направиха най-страхотния ден-ден! Уморен съм, а имам толкова впечатления от днес. Ходихме до Царевград Търнов, каквото е останало от него. Ядохме бишкотена торта, все се смяхме и ми се обадиха няколко човека. Ще си догледам CSI и ще спя. 33…