Daily moods

Една добра идея, много добра идея. Вместо да се ядосвам, че не мога да наема офис, сега търся хубав гараж с вода и ток някъде в квартала. Много, много по-евтини са от офисите. А на мен не ми трябват стъклени витрини и тем подобни. Пък и Рошко ще може да стои на сушинка, че и по някой ремонт да му хвърлям. Краси се сети за това, много добра идея. Хм, колко фирми и групи са тръгнали така…

Захващам се с много неща едновременно, а нямам достатъчно време дори да се наспивам, камо ли да градя “кариера” и тем подобни. Поемам ангажименти, които ако са важни и хората са ми ценни, след това ми носят още стрес, заради липсата на време, бебегледане и сметки. Защото такива ангажименти гледам да не провалям. На свободна практика е трудно, на стипендия от БАН — повече. Чак си се чудя направо.

Дали да не стана един дизайнер. Не съм бос в материята, а и дизайнерите на свободна практика са доста по-свободни тематично, по-търсени и ценени. Рисувал съм като малък и като ученик, щях да се готвя за ВИАС (ХА не беше достатъчно “инженерна” за нашите), но се разминах. Отдавна не съм хващал молив, но онзи гъдел е останал. Едва ли ще намразя рисуването като администрирането и програмирането.

Вчера Ванката Кирков ми подхвърли няколко въпроса, говорехме за преодолими и непреодолими неща при работенето сам. Да, мога да използвам търсени и съответно ценни мои ресурси и възможности. Мога да консултирам за GNU/Linux, както за сървъри, така и настолно. Мога да правя по-интересни и иновативни сайтове. Мога да консултирам работа по ИТ-проекти, като ползвам малките си знания по ITIL и дългогодишната си подготовка по философия. Мога и да снимам за пари. Абе всичко мога… Проблемът, отговорих аз, е в това, че за “отлепяне” от земята при работата сам са нужни две неща — 1) време и 2) пари. А те все не се засичат заедно…