Daily moods

Снощи ходихме при Мила и малка Дени, за малко видяхме и Дени и Андрей. Светко си игра с “кака Дейи”. Беше готино, макар и за съвсем кратко. Аз така се разплух от това, че друг си играе с детето, че едвам станах като си тръгвахме. :) Днес очакваме тъщата. Може би ще остане у нас, а пък Краси трябва да влиза в родилното вече. С нетърпение чакаме всичко това да мине и да мине добре. В София, ден 7.

Цял ден днес търсих квартира в Герман и Панчарево, солидно подкрепен и окуражаван от приятели. Мила и Дени свършиха страхотна работа, обаждаха се на безброй телефони и питаха във всеки магазин. Имаше само една къща в Герман, но не е за нас — няма отопление, вътре е леко захабено, а и пътят е черен и кален. Пък и дворът е с техни лехи и едва ли би могъл да се ползва. Нямаше друго. Търсим. Дано има.

Автомобилът дава само привидно усещане за организираност и справяне. Всъщност разчитането на него действа обратно. Като знам, че съм с кола, поемам в пъти повече ангажименти и накрая все не успявам за нещо. Или направо закъснявам за всяко, за което “успявам” — заради търсенето на място за паркиране. Днес така се разминах с Мишел и Ани. И пообиколих за две паркирания и накрая за измъкване от града.

Много малко снимам напоследък. Изключвам снимките на Светлин, най-често вкъщи (напоследък и не излизам). Снима ми се, но все не става. Оправданието за този сезон ми е, че е много студено. Пролетта кой знае какво ще е. А миналите вече поне две зими не преставахме да се събираме на стрийт с агитката тук. Марков, Петър, Емо, Ангел и Ирена например последно съм виждал на стрийт накуп преди ДВЕ години!

Тази вечер приятели се събират на раздумка и разпивка някъде в централна София. Беше много особено усещане да си говоря с няколко човека, те да ме канят на срещата, а пък аз да съм в малък и спокоен град, далеч от тях. Липсват ми приятелите, но иначе съм щастлив, че съм далеч от София, тъпия й градски транспорт, нахалните й шофьори и циганията й. Спокойно ми е, а това е безценно.