Daily moods

Знам – понякога доста мрънкам, но всеки има границите си. Моите се простират някъде до живеенето с тъща ми. Сигурно щеше да е пак така, ако идваха нашите. Моето семейство си е отделно, мое (наше) и в това е цялата магия. Много ще се постарая когато остарея да помагам на децата си само когато те сами искат. А не когато аз “преценя”. Междувременно се лекувам с Accept. Баси, обичам стария метъл! \m/

21ч. е, а на улицата ни в Троян гърми някакъв познат хеви метъл. Не мога да се сетя какво точно, но преди малко бяха надули Judas Priest. Преди седмица-две минах по тъмно по пешехондия мост и от кафето над реката дънеше Yngwie Malmsteen. Не казвам, че е шумно — напротив, градът е спокоен, просто хората са живи и с вкус. Скоро ще реша, че точно Троян е рок-столицата. И рокерски град е. Абе класика!