Daily moods

Върнахме се от море. Снощи, в 11 часа. Три седмици – е, всъщност на самото море 18 дни, но общо ни “нямаше” 21 дни. То не е море това, направо си е начин на живот. Има много интересни неща за разказване, водих си бележки и тия дни ще започна да пускам и тук със задна дата. Връщането пък беше епопея – колата закъса от лошо гориво, “спасяваха” ни, абе обиколихме родината. Добре сме. Само уморени.

Светко не ме оставя почти хич, Оги пък не оставя майка си. Майка й, обаче, ни остави и замина някъде за десетина дни. Уж е по-спокойно, но не съвсем. Защото щом сега не мога да се добера до компютъра да посвърша нещо, какво ли ще е след месеци? Когато успявам пък, сред плача на Светко, който ме вика да е с мен, ми е виновно. Ентусиазмът ми за уеб-проекти е малък, за фотография – никакъв. Празници.

Днес е Великден, Христос възкресе! Може би трябва да празнувам, или поне да почивам отатък в игри с бебо, вместо да седя пред лаптопа. Причините да съм в мрежата, когато всички са извън нея са две — 1) да си редактирам есето за приложни онтологии, а нещо запецнах и 2) да си намеря работене, което да ми дава достатъчен доход, за да се изнесем под наем. Второто става наложително. Търся PHP-telework.

Честита Баба Марта на всички! Да сте живи и здрави, румени и засмени. Бели и червени като мартенички. Пролетта да дойде бързо, да донесе усмивки и щастие на всички и да прогони всички мразовити настроения! Абе с една дума — кеф!

Днес, четвъртък, в Троян е пазарен ден. Утре пък започва празникът на манастира, с неколкодневния му панаир. Простира се от Орешак по целия път до входа на манастира, километър и нещо от двете страни със сергии. Съответно в града е мини-гмеж. Два пъти се възмутих от паркирани коли, препречващи ни пътя. Пловдивчанин и софиянец. Аман, и тука ли налазвате? За щастие като мине август пак всичко е ОК.