Daily moods

Четвърти ден и най-накрая съм малко по-добре. Enterol-ът ми помогна най-много, но и той не успя съвсем за закрепи положението. Искам да се излекувам по-бързо и да се прибирам в Троян. Втора седмица без Краси и Светли е ужасно дълго. Рошко стои долу измит от дъжда и готов за път. Утре е празникът на Троян и ще има веселби, малкият ще танцува и тича по площада. Да можех да се прибера и да го видя.

Болен съм. Миналата нощ изкарах в треска, с компрес вода на челото и ходене през час до тоалетната. Днес съм малко по-добре. Нагъвам дюля като невидял, пих чай от джоджен, пих Smecta, наливам се периодично и с Fervex. Идилия. Дано тази нощ смъкна малко температурата. Най-лошото е, че моите хора са в Троян, Светли хълцаше по телефона “искам да додиш”, а аз не съм намерил още подходяща квартира.

Заведох Арти на поредния преглед. Котарачко вече е добре, но раната му не е зарастнала. Абцесът е бил огромен, явно една от причините да се изтощи така. Пак е с превръзка, лекарите казаха, че зараства седмица-две. Към гърба е добре, но към хълбоците има джобове навътре. Не става за пластика, защото е с размер на кафеена чашка, много е. Мирише, милият, не може да се мие. Трябва баня, но ще почака.

Болен съм. Температура, втрисане, болки в гърлото при преглъщане, студена пот. Дано не е начало на ангина и дано не ме удари в ушите. Засега леко ми е заглъхнало лявото, дано не е от това. Краси и Светли заминаха за Троян при майка й в понеделник и почти веднага след това се разболях. Кофтито е, че имам много работа. А и иначе можех да се видя с приятели на слънце и бира. Нищо, дават го дъждовно.