Daily moods

Нов ден, ново тичане по и от децата, ново броене на стотинки, спане следобед за отърваване от главоболието (трябва да си направя нови очила, ама…). После ново къпане, укротяване, обличане, укротяване, четене на приказки, гушкане за укротяване на децата. И нова вечер, в която се залъгвам, че уж напредвам по мои проекти. А нито текстът върви, нито имам работа. Е, как да не се депресира човек?

Защо всички обяви за работа завършват с “енергичен, млад и приятелски екип”, какво да правим ние 30-тина годишните? И защо всяка обява втълпява, че “адекватност при висок стрес” и “способност за работа под напрежение” са добродетели? Напишете го – “наехме неориентирани студенти и търсим някой да си трови нервите с тях, а и се натрупа бая работа”. БАН ме убива – няма пари, а нямам право на договор.

Какво става с мен? Хора наоколо закриват блогове, чак мен ме подпитват какво правя. Уморен съм. Няма друга причина да ползвам ежедневно Identi.ca, вместо да пиша в блога си. Децата ми поглъщат всичкото внимание (чат-пат и нервите) и вярвам, че това е по-добре от вманиачаване в статистики на блог. Но блогът си ми е жив! Едвам издържам (буквално) с парите от БАН. Иначе сме добре. Дано скоро пропиша.

След като напоследък се тревожех и смятах дни и стотинки до 17-ти, когато трябваше да преведат стипендията, днес без конкретно очакване проверих сметката си. О, чудо — парите са били преведени още на 5-ти. Стоят си в банката, а аз се тормозя. БАН и ДСК е умопомрачителна комбинация. Два пъти не са съвпаднали датите на стипендиите. Изобщо — ужас. Но добре, че са дошли пари, да не им се ядосвам сега.

Писал съм в блога последно преди цял месец. Стресът ми пречи да пиша. Имам всякакви идеи и неща за нахвърляне, но нямам никакъв ентусиазъм за време за блога. Защото съм и изтощен. Светли ни събира целодневно (понякога и целонощно) вниманието. Недоспиваме си, ама много недоспиваме. Вървя като сомнамбул. Всеки иска срокове от мен, аз едва си помня името, а и едва имам в портфейла пари за сметките…