Daily moods

Лична рецепта: стани докторант и ще престанеш да списваш блога си. Всеки ден ще ти липсва, ще ти липсва и по няколко пъти на ден. Ще блогваш наум безброй пъти, но щом додрапаш до сайта си, ще се радваш и на микроблога. Дето преди си се чудел “за какво толкова ще ти е”. Не че ще четеш много по специалността, напротив. Ще ти липсват хобитата, все ще търсиш “почивка”. С деца си — ефектът се умножава.

Какво правя? Не пиша, защото съм в труден избор — трябва ни кола, а компромисите между желания, познания, фенство от една страна и финансова възможност и притиснатост от времето от друга са трудни и сложни. Особено като се правят в среда на изоставащи текстове за докторантурата и Светко, който все повече иска да си играе с тати. “Долу, ади тати, отте вънн!” И тъжното “Баботи тати” и “Тати БАН”. :(

Ама какво съм се впрегнал аз — каквито и да са нещата, които ме притискат, все са някакви външни подробности. Дали ще е работна среда в офис или пък както сега, четене и писане за докторантура, по-важното е да съм спокоен и щастлив. Дори и да ме “скъсат”, най-много да ме вземат за присмех тук-там. И чудо голямо. Животът не свършва с една докторантура. Не трябва да се тормозя, зле е за щастието. ;)

Искам да пиша за елекромобилите с двигатели в колелата, за ремаркетата-тласкачи и съответните плюсове и минуси при електромобилна конверсия с такива технологии. За четирите завиващи колела и докъде е стигнала тази идея днес. За много такива неща, също да започна бизнес плана за фирма за конверсии по поръчка. Но нямам сили — малкият е болен, от БАН ми искат текстове, а аз съм на ръба на изтощение.

Бях възмутен от нещо неправилно. Подкрепи ме само една колежка, в лично писмо. Другите? Все едно съм влязъл наистина в гнездо на оси, както някои му бяха казвали преди. Един явно много остроумен колега писа:
Знаете ли: роден съм през 1973г. и по обясними причини от 1979-1980г. насам не съм общувал с хора като Вас!
Изискано, нали? Поне се ориентирам кой какъв е.
N.B.: Да не се ядосвам.