Daily moods

Следя през RSS форума за микросток на Роби и компания, но е друго да вляза в самия сайт, в профила си и да започна да ровя непрочетените теми. (Микро)стокърите у нас са задобряли страшно много напоследък. Дори да оставим спецовете и старите пушки, има хлапета, които оня ден са хванали апарат и понякога правят супер неща. Става ми малко кофти, че нямам възможност да снимам. Време имам, нямам нерви.

Вчера се видяхме за стрийт с peterst. Отправна точка — класиката “гръчкото кафе”. Аз поснимах, въпреки дъжда. Неснимала душа не трае. Скрихме се накрая за напоително и нахранително бърборене по наши си теми — аз убивах жива бира, той мореше спиртни напитки. Тия дни трябва да ида да гледам един Rover 420D, готино дизелче. Дано и цената е готина и дано най-накрая съм с кола, че се не трае.

Изпуснах и срещата на микросток-фотографите днес. Ей-сега сигурно се събират в кафенето и след малко ще тръгнат към студио или пък ще отворят лаф на тема осветление, обективи и обработка. Не, не ставам по-“труден за виждане”, само имам домашни грижи и (пак) съм възпрепятстван. Чакам вече с нетърпение пролетта, топлото време и късното стъмване, за да започна да излизам по-често на снимки с хората.

Много малко снимам напоследък. Изключвам снимките на Светлин, най-често вкъщи (напоследък и не излизам). Снима ми се, но все не става. Оправданието за този сезон ми е, че е много студено. Пролетта кой знае какво ще е. А миналите вече поне две зими не преставахме да се събираме на стрийт с агитката тук. Марков, Петър, Емо, Ангел и Ирена например последно съм виждал на стрийт накуп преди ДВЕ години!

Днес още преди да отворя очи знаех, че навън е бяло от сняг. Гледах как после танцуват снежинките, показвах на Светлин и го гледах как се възхищава. После исках да снимам от прозореца и да пусна снимки в блога, но изведнъж в четеца ми дойдоха няколко първоснежни честитки и снимки от блогове и се поотказах. Не снимах докато валя, защото тичах след г-н Бебешон, а сега съм и уморен, и не ми се снима.