Daily moods

Кафе с Велин и после връщане от Студентски град до нас. Пътят напряко през града не ми пречеше изобщо, но да се шофира в Студград е тотално отвратително! Бях леко изнервен, но и да не беше това… Пълно с мутри, които карат като луди. Едвам се изнесох след половин час пълзене напред и назад от моя страна и бибипкане, закани и селски подвиквания от беемвета, от страна на други. И то в дъжд. Отврат.

Писна ми от неработещи програми на Python. Ето как, ако програмки като PyRoom ви гърмят, да ги оправите: https://bugs.edge.launchpad.net/pyroom/+bug/365477 Накратко, ако имате зададена LANGUAGE, сменете в /usr/share/pyshared/PyRoom/__init__.py реда
languages_used.append(lang_in_env.split(‘:’))
с
languages_used.extend(lang_in_env.split(‘:’))
Мразя Python. Както всичко с претенции, е топла бира.

Не знам как имат сърце продавачите на детски играчки. Най-омразна и коравосърдечна работа. Да напълниш цял магазин с изкусителни играчки, да завземеш част от тротоара, за да привличаш деца от още по-далеч наоколо. Да гледаш с прикрита радост как децата се втурват и награбват три-четири играчки и плачат за още две край вече отчайващите се родители. Да предлагаш “по-евтина”, уж за баланс. Отчайващо.

Има хора и разговори, които могат да те откажат от блогване много лесно и за дълго време. Става ти гадно и ядосано. И с мен е така сега. Все си казвам да не се занимавам, като ми се обяснява какво били блоговете и какви били блогърите. Почти винаги идва от хора, дето и хал хабер си нямат. Нито от блогове, нито от факта, че личното им мнение по въпроса не ме интересува. Сега трябва да ми минава…

Григор пише, че ако престъпници и мафиоти “управляват по-добре” от сегашните управници, трябвало именно те да станат новите управници. И че човек трябвало сам да намира “своите” политици и да ги промотира по стълбицата и после да виси по мигинги, като трябва да ги сваля от власт. И така всеки път. Така било правилно. Григор ме кефи с ентусиазма си, ама изтръпвам от такива думи. http://ur1.ca/w6b