Daily moods

Взех от баща ми две стойки за повдигане на кола. За укрепване, след вдигане на крик. Помня ги още от старата Skoda 100S. Колкото и необмислено да звучи, решил съм сам да си сменя маншона на дясното външно каре, който се спука в петъка. Вчера взех от ул.Симеон маншон, в комплект с две скоби и пликче грес за 15 лева. За смяната на маншон изчетох бая, само дано инструментите са ми достатъчно здрави.

Слязох да свалям капак на ангренажа да видя с кой вид съм и като вдигнах отдясно и свалих колелото, що да видя – всичко в зеленикаво масло, подкалникът отвътре напръскан при въртенето на колелото, даже самата джанта отвътре зеленясала. Подсказка – спирачната течност е хем зелена, хем масло. Кофти. Дано е само затръгвал маркуч, дано не е сериозно пробит. Че един е 50 лева, а се сменят заедно двата.

Rover 200 1.4 16V, бензин, 1997г. Бял. Още съм под влияние на адреналина, днес на всеки пешеходец се молих да пресича по-бързо и да не ме кара да спирам. Че тръгването още ми е трудно. 30-тина пъти я загасих. Ще й свикна бързо. Скоро ще спретна фотосесия, както си требе. Първо да мине преглед, после реглаж на ГИ, че не превключва. Мания, много се кефя. И всички вкъщи — също. Най-накрая с бу-у. :D

Вчера се видяхме за стрийт с peterst. Отправна точка — класиката “гръчкото кафе”. Аз поснимах, въпреки дъжда. Неснимала душа не трае. Скрихме се накрая за напоително и нахранително бърборене по наши си теми — аз убивах жива бира, той мореше спиртни напитки. Тия дни трябва да ида да гледам един Rover 420D, готино дизелче. Дано и цената е готина и дано най-накрая съм с кола, че се не трае.

Обмислям варианта вместо Импреза да си вземем Роувър. Причината е една — по-евтини са. Разликата е от небето до земята, но пък и Rover 200 все пак си е кола. От 98-99г., тогава все още не са китайски, а са на BMW май и тези модели са съвместен проект с Honda. Не зная дали мястото на задната седалка ще е ок. И все пак се заглеждам за Subaru. Пусти пари. Иначе, Impreza-та ще е по-здрава. Дилема.