Daily moods

При цена на бензина вече твърдо над 2.40лв. за литър (А95, по-високооктанови няма смисъл за моята кола) вече определено пътуването върви към графата “лукс”. Вярно – бавно, но уверено натам отива. Кофти. Успявам да направя среден смесен разход около 7/100 (тоест доста нисък), което значи, че газ за мен е слабо рентабилно. Остава едно – най-накрая електро-конверсия или поне мотори на задните колела.

Опитвам се да си сменя сам маншона на външното каре. Искам да сваля целите полуоски направо. То така ще е по-лесно, а и тъкмо да прегледам и другите маншони как са. Но нещо инструментите са ми никакви, гайката на главината не помръдва, а китайското гедоре (т.нар.) тръгва да се огъва. Другият вариант е в сервиз – наблизо ми казаха 20 кинта за маншона и 30 реглаж предница, ако поискам. Но искам аз.

Взех от баща ми две стойки за повдигане на кола. За укрепване, след вдигане на крик. Помня ги още от старата Skoda 100S. Колкото и необмислено да звучи, решил съм сам да си сменя маншона на дясното външно каре, който се спука в петъка. Вчера взех от ул.Симеон маншон, в комплект с две скоби и пликче грес за 15 лева. За смяната на маншон изчетох бая, само дано инструментите са ми достатъчно здрави.

Харесвам колата си, най-вече външния дизайн. Преди, като търсех Subaru, хич не смятах, че ще карам хечбек, но сега с Rover 200RF обикалям и гледам другите коли и все не мога да харесам друго (което не е сто пъти по-скъпо). Вчера залепих поглед за една Impreza новия дизайн, хечбек. Толкова плюха, че това развалило Субару. А сега ме кефи! Не е изящно като 200RF, но пък е Subaru! Maybe my next car.

Миналата седмица колата пукна (пак) маркуч и изхвърли антифриза на пл.Журналист (или както се казва сега). Баща ми ме изтегли до квартала, иначе никакво добро отношение от “колегите” шофьори. Един даже опита да мине между нас, през въжето. Бибипкания постоянно, псувания, юруш. Идиоти. Толкова за “шофьорската взаимопомощ”. Сега Рошко е на майстор, да оправи тоя маркуч. Дано е последна неизправност.