Daily moods

Какво правя? Не пиша, защото съм в труден избор — трябва ни кола, а компромисите между желания, познания, фенство от една страна и финансова възможност и притиснатост от времето от друга са трудни и сложни. Особено като се правят в среда на изоставащи текстове за докторантурата и Светко, който все повече иска да си играе с тати. “Долу, ади тати, отте вънн!” И тъжното “Баботи тати” и “Тати БАН”. :(

Днес бяхме на бебешки рожден ден — Борянка на Лени и Пацо стана на годинка. Светко си игра много в парти-центъра, прекара си страхотно. След като още от вчера му казвахме, че ще ходи на рожден ден. Едно момченце грубо му взимаше играчки, ядосах се. Като се върнахме постоянно бъбреше и разказваше за нещата там. Видях се за кратко с приятели. Трябваше да се прибираме, не останахме за продължението.

Днес като излизахме, спряхме на кафе във виенската на площада. Рядко опитваме да сядаме в заведение — Светко от радост пропищява ушите на всички, включая нас. Днес успях да изпия капучино, Краси — да хапне тортичка. На съседна маса един човек пиеше тоник с лед малко нервно. Не беше от нашия шум — родил му се син. Оказа се един от поповете. Благослови Светли, ние пожелахме здраве на малкия Давид.

Честит ми татков ден! В дена на бащата поснимах навън и като се върнах Светко протягаше ръце да го гушкам, разнасям и да си играем заедно вкъщи. Смяхме се много и сега сладко спи, а навън някой пръска заря с ракети над квартала. Може би друг татко. Краси днес чела дневника, който водеше на бебо преди месеци и си спомня какъв миличък е бил. Миличък е и сега, да ни е жив и здрав малкият калпазанин!

Видяло се е, че все нямам време напоследък за блога, поне микро-то да уважа. Последните седмици, може би месеци вече (представата за време и тя се размива) е малка лудница вкъщи. Светли пищи като яде, пищи преди да заспи, вика и се кара за играчки, пада и се удря и пак пищи… и така по цял ден. И цяла нощ. Почти го свикнахме да си спи в неговото легълце и взеха че тръгнаха нови зъбки явно. Стрес!