Daily moods

Снощи ходихме при Мила и малка Дени, за малко видяхме и Дени и Андрей. Светко си игра с “кака Дейи”. Беше готино, макар и за съвсем кратко. Аз така се разплух от това, че друг си играе с детето, че едвам станах като си тръгвахме. :) Днес очакваме тъщата. Може би ще остане у нас, а пък Краси трябва да влиза в родилното вече. С нетърпение чакаме всичко това да мине и да мине добре. В София, ден 7.

Водихме Светко при неговата доктор Петкова. Зарадва се, а и тя си го позна. Помни ни още от посещението преди раждането, а и след това покрай операцията беше взела всичко много присърце и ни помагаше с документи, изследвания, прегледи. Светко си я харесва. Предписа мехлем за алергичния обрив, дето му се появи. Взех си промоционално телефон с план към Globul. Ще видим тепърва как е. В София, ден 4.

До поликлиниката за преглед и документи за Краси. После до Ася и малката Мила, в детския център до тях. Закъсняха и ги видяхме за малко. Светко се стресира много от другите деца там. Свикнал е в Троян децата по площадките да са весели и готови за игра заедно. А тук едно нервно бебе му крещеше. Скарах се на баба му. Следобяда спа, но се събуди с рев. Впечатлен. Съседът не е тропал. В София, ден 2.

Превод от бебешки: “Аз съм ядосан — ще ви оставя, ще си обуя маратонките и ще ида в БАН. Ще взема едни феодални старци, лелята ще ми ги завие в торбичка и ще си ги донеса вкъщи да папаме”. Светко знае, че всяка седмица ходя в БАН, тогава ме няма вкъщи и си “тръгвам”, от друга страна е чувал за простотията на Симеон Дянков. И от телевизията, и от наши възмутени обсъждания вкъщи. Логика. :)

Какво правя? Не пиша, защото съм в труден избор — трябва ни кола, а компромисите между желания, познания, фенство от една страна и финансова възможност и притиснатост от времето от друга са трудни и сложни. Особено като се правят в среда на изоставащи текстове за докторантурата и Светко, който все повече иска да си играе с тати. “Долу, ади тати, отте вънн!” И тъжното “Баботи тати” и “Тати БАН”. :(