Daily moods

Писал съм в блога последно преди цял месец. Стресът ми пречи да пиша. Имам всякакви идеи и неща за нахвърляне, но нямам никакъв ентусиазъм за време за блога. Защото съм и изтощен. Светли ни събира целодневно (понякога и целонощно) вниманието. Недоспиваме си, ама много недоспиваме. Вървя като сомнамбул. Всеки иска срокове от мен, аз едва си помня името, а и едва имам в портфейла пари за сметките…

Когато си вземам кратка почивка, все се разболявам. Може би през другото време съм все на ръба на пренатягането. Или отвъд него, не знам… Така не ми харесва. Всичко около мен е страхотно и макар да имам резон да се обвинявам, че на трийсет и кусур още не съм ок финансово, това са бели кахъри в крайна сметка. Променям се. Този път обратно, към себе си. За другото Fervex и Strepsils вършат работа.

Искам да пиша за елекромобилите с двигатели в колелата, за ремаркетата-тласкачи и съответните плюсове и минуси при електромобилна конверсия с такива технологии. За четирите завиващи колела и докъде е стигнала тази идея днес. За много такива неща, също да започна бизнес плана за фирма за конверсии по поръчка. Но нямам сили — малкият е болен, от БАН ми искат текстове, а аз съм на ръба на изтощение.

Тези дни съм пак на ръба. Много новини около Светли, расте с всеки ден и ни впечатлява постоянно. Трябва да приключа работата, че да се махна. А все няма кога вкъщи. Пуснах сайта да се кешира във файлове, за по-бърз достъп уж. Ритат ми се вече сайтовете на споделения хостинг, ама ей-на, свикнал съм там. По-нататък нещо ще се мисли. Спи ми се нечовешки. Снима ми се. Бе направо ми се пие. Ама нъц…

Нямам никакво време и това ме изнервя. На бебо му растат още кътници и вечерите е мъка. Денем вилнее из цялата стая и апартамент. Не е като в Троян лятото, където тичаше из площада. С Краси сериозно си недоспиваме. А аз имам два ангажимента — да си довърша работата, че да напусна в края на месеца и още едно нещо, което засега е в тайна. Не, не е служебно. Та само дано издържа. Как — идея си нямам!