Arcane Lore

Наблюдение първо (блогове-млогове…)

Бложенето стана мода, или казано по модерному — стана “фешън”. Някои с леко пренебрежение отбелязват как до съвсем скоро блогове имаха (имахме) предимно работещите в ИТ, които тъй или иначе по по-естествен начин заживяват в Интернет. И още по-точно — изкушените от темата за софтуерната свобода. Което за мен беше прекрасна среда и днес, във фешън-гмежта взема сериозно да ми липсва.

Какво е лошото на модата? Ами честно казано нищо, стига да не става самоцел. И понеже дълго време с удоволствие следях все по-нарастващ брой блогове, започнах да усещам неудобство в тая среда. Ако някой каже нещо, то се преповтаря пет пъти, четири от които без никаква обратна връзка към първата статия, сякаш всеки е сам за себе си перфектната “медия” и не изпуска ресурс наникъде. Има блестящи изключения, разбира се, има хора, които със самото си бложене работят за цялостта на смисъла в мрежата.

И тук идва проблемът — тези ценни места мога да си ги следя и да си ги чета с кеф и спокойствие и с чаша кафе в ръка и сам. Или с пряко отваряне на сайта, или през настолния ми четец на емисии, или през препратки, намерени в други подобни им по качество блогове. За какво ми е общ уеб-агрегатор тогава? Ами правилно, не ми трябва. То е все едно да се видя с приятели за да обсъдим нещо интересно и да идем насред голям магазин преди нова година. Или пък в кръчма по време на световното, застанали точно под телевизора.

Освен че не си чуваш приказката, или направо събеседниците отказват за се настроят за разговор в тоя шум, или всеки идва отнякъде непознат и незапознат с общите теми и вълнения и почва да си дава мнението. И в двата случая — кофти тръпка и се прецаква ищахът. Е няма начин — не, мерси.

Приближение първо (осмисляне на публичността)

Имам своя си нужда от преосмисляне на бележника ми, от преоткриване на чистия кеф от списването му. Минаха четири години и може би е нормално да не ме влече вече еуфорията на “айде да се съберем”, “айде да си коментираме колкото може повече”, “айде да се линкваме за щяло и нещяло”, “ама ти за оная кампания писа ли”, “айде да сме по-нагоре в класациите”. Като си помисля, май мен и преди никога не ме е тресла тая треска.

Едно от първите неща, които съм започнал да правя, е да събирам и определям по-ясно идентичността си в уеб. Вече ако тръгвам да оставям коментари някъде, то е само през OpenID. (N.B.: да си включа и коментарите тук към openid-поддръжката) Сайтът ми работи като OpenID-адрес за моята идентичност, още преди месеци включих делегиране на yasen.lindeas.com към доставчика ми на OpenID. Доставчик, на който имам доверие за личните си данни, който е доказал се и се развива постоянно — http://yasen.myopenid.com е профилът ми. Единственият друг OP (OpenID Provider), който ползвам, е http://claimid.com/yasen и то не за друго, а защото дава по-добра видимост на профила в уеб. Използвам claimid.com за уеб-профил и myopenid.com за автентикация.

Така поне хората, които мнението ми ги интересува, ще знаят, че наистина съм го дал аз.

Второто нещо е да се отдръпна настрани от общите уеб-агрегатори. “Общи” разбирани едновременно като публични и като такива без ясна и конкретна насоченост. Няма да казвам имена на сайтове, но много шум влиза оттам, ама много. А аз на шум не мога да пиша, не мога и да снимам напоследък. Който наистина иска да следи сайта ми, искрено вярвам, че ще продължи да го прави и след това — има много начини. Или през специализирани агрегатори, или през емисиите ми (те си работят нонстоп, запишете се сами при вас, настолно), или пък с директно зареждане на сайта ми.

Това е стъпка, за която на няколко хора в лични разговори съм казвал вече и в тия ни разговори сме стигали съгласие с “мда” онлайн или замислено утвърдително кимане с глава наживо. Светът не свършва с “фешъна”, а пък е по-добре да влизаме с удоволствие в сайта ми — и аз, и читателите.

Наблюдение второ (фото-криза…)

Напоследък не мога да снимам, казвал съм го на фото-аматьорите, с които дружа — и онлайн, и при срещите ни наживо с някои от тях (много редки срещи напоследък, но и това ще оправим). Донякъде нарочно, донякъде и поради липса на пари в края на миналата година не съм си купувал нищо ново за SLR-системата. Държа си обективите, които имам от доста време. SMC Pentax-M 50/1.7, Super-Multi-Coated Takumar 105/2.8, Super-Takumar 135/3.5, Pentacon auto MC 135/2.8, Pentacon auto 50/1.8, Osawa MC 75-150/3.8 и обектива от комплекта на Pentax *istDL, SMC DA 18-55/3.5-5.6. И отделно филмов пълнокадров Canon EOS 3000 с китов обектив EF 38-76/4.5-5.6.

Непретенциозна система отвсякъде, но допреди половин година ми вършеше страхотна работа, ентусиазираше ме да разработвам фото-идеите си. И днес с ръка на сърцето бих препоръчал на всеки започващ с това хоби да си вземе възможно най-евтиното и да снима. Например един *istDL втора ръка вече струва смешните 300-400 лева, пък аз съм го купувал за хиляда, и то пак от човек. А Pentax *istDL е страхотен апарат, наистина страхотен! Има много неща, на практика всичките достатъчни неща за любителско снимане. С peterst си говорихме, че дори има функции, които са заключени във фирмуера, просто защото няма достатъчно копчета на тялото за управлението им. Той например наскоро си настрои сам фокус-системата на неговия *istDL — през настройки в менюто при включен режим debug на фирмуера. Абе Пентакс са супер, коригиране на бекфокус при Канон или Никон сигурно няма да мине без сервизен стенд в лицензиран сервиз и съответно една кофа пари…

Но ми липсва желанието да снимам. Идеи имам, даже се тормозя от прекалено много идеи и прекалено много “канене”. Трябва ми фото-“reset”. Сигурен съм, че е период и ще го преодолея. Предполагам, че е нормално и е някакъв етап от доброто ми, “здраво” развитие като фотограф.

Иначе продължавам да обичам да седна на спокойствие пред екрана и да разглеждам снимки на други хора. Най-вече на хора, които познавам наживо или онлайн — нещо не ме влече да ровя из големите фото-общности. Дори и в 23hq.com влизам в моя си профил и разглеждам новите снимки на хората, които вече съм добавил в списъка си. И да, разбира се — прелистването на папката “photo” в настолния ми четец е удоволствие, към което пристъпям с жар и нетърпение всеки ден. ;)

Приближение второ (моите снимки в уеб)

Ищахът за снимане сигурно ще си дойде от само себе си, когато разреша нещата, които са наоколо и които му пречат. Първо започнах да интегрирам фото-идентичността си в уеб по подобие на блог-идентичността, за която говорих. Отписах се от всички сайтове, които или не ми допадат съвсем, или пък изобщо не ползвам. Останаха само 23hq, където периодично влизам да дооправям и развивам превода на български и UrbanStyle.org, който пък администрирам.

Махнах се отдавна и от всякаквите родни фотографски спам-форуми, то и без това там не само форумната част, а и средното качество на снимките май западна. Оставам си за “вратичка” форума Bokeh club, който ми е близък и тематично. Но дори и там ако някой ми убива ентусиазма, просто няма да обръщам внимание — за мен точно ентусиазмът е важен.

UrbanStyle ще е един от двигателите за новия ми фото-интерес. Другият двигател ще е личният ми фотоблог. И двата от доста време се каня да реорганизирам. ЪрбънСтайл има много изчакващи идейки, доста от тях дадени от хората от общността там (за което съм им много благодарен и страшно им се кефя). Ще има много нови неща, на практика ще е изцяло нов сайт, като се запази досегашното съдържание и общност. Да, хората в ЪрбънСтайл не са просто “потребители”, защото участват със свой си ентусиазъм, напоследък практически те движат сайта и са точно уеб-общност. Макар и в малки за Интернет размери.

Фотоблогът ми е това, което преди повече от половин година взе много да ми отеснява и донякъде беше причина за фото-спънките ми. Drupal е хубава система, когато става дума да се направи бързо и качествено наистина мащабируем и голям сайт. И аз я познавам достатъчно добре и в подробности. Но за личен проект, дори и за такъв с толкова много и различни раздели като Arcane Lore си е малко излишно претоварване.

Отдавна смятам да пренапиша сайта си, lindeas.com, urbanstyle.org и изобщо всичките си проекти, но все се чудех на какво да започна. Хем да не се забия в девета глуха, хем пък и да не е нещо ограничаващо и да ми отеснее. А пък и все нямах време. След разговор по джабър със zbrox ми се загнезди идеята за Django. Бях започнал малко неща с Pylons и Rails, но като се замисля… мнението на Рос ми стига. А и по-важното е да започна сериозно и фреймуърк-ът да е удобен, всичко друго ще си дойде само.

Та основното ми приближение към проблема ми със снимането в близките седмици и месеци ще е реорганизиране на кода и на дизайна на фотоблога ми. За да ми е по-примамливо да качвам нови снимки, а нови снимки искам да качвам, много искам и искам да качвам по много. ;) След това ще дойде наистина запретването на ръкавите около строежа на новия UrbanStyle.

Когато се постопли малко времето (че сега за един месец вече втори път боледувам), ще направя и втора атака на фото-ентусиазма ми. При всяка удобна възможност — стрийт с фото-тайфата в София. На малки групи, максимум трима или четирима човека — които когато успеем. С повече хора акцентът на вниманието пада върху самата тайфа, а не върху търсенето на кадри. А кадри в стрийта има много, страшно много. Ако има нещо, което да ме вдъхновява истински, това е street- и candid-фотографията. Не “репортажната”, не — репортерите са тия изроди, заради които хората по улиците ни гледат с неодобрение и притеснение нас, стрийтващите фото-любители.

Пък ще видим какво ще излезе. Ако се позакрепя финансово с новата ми отдалечена работа, може да се пресегна за един FA 50/1.4 — ще ми пасне ама много таман на моя стил снимане и ще ми е допълнителен стимул.

Наскоро бях проверил как се е развил Zooomr, един сайт за споделяне на фотографии, който все не съм ползвал активно. В началото се впечатлих, но днес вече зная защо не съм качвал фотографии там - вече две седмици “компанията от двама” и “с един само разработчик” се опитва да пусне новата версия на сайта. Или поне така твърдят. Постоянно на страницата им има разни неща от сорта на “Кристофър работи усилено”, “Говорете с Томас Хоук наживо по време на фоторазходката му” или “Гледайте наживо как Кристофър спи”. Две седмици няма сайт, а те се снимат с уеб-камери на фоторазходки и как спят. Откачена работа.

Толкова хора са отделили толкова време и с желание са качвали и подреждали снимките си там, а те две седмици не могат да се справят с един сайт. Да, сигурно е много сложно, сигурно наистина хардуерът не е издържал, сигурно базите от данни са много натоварени… А тестове?

Тъпо е две седмици да гледаме уеб-камери, като истинската причина да зареждаме сайта е фотографията, а не некачествени широкоъгълни уеб-камери с ниска резолюция.

Когато се прави такъв проект, написването на кода е най-малката част от работата. По-голямата е измислянето на всичко - от най-малката идея до пускането. А най-продължителното са изпитванията, тестовете. Отделяш пробна машина, на която започваш с малко натоварване и малък обем на данните да проверяваш дали всичко се държи както трябва във всички възможни комбинации от действия и натоварвания. После увеличаваш натоварването, доколкото позволява пробната установка, увеличаваш и действията… Изпитваш продукт. Хората пишат стотици страници в стандартите с най-различни процедури на изпитванията. И тези стандарти се четат, изпитванията се правят - дори и най-малкото нещо, като вафла в станиолче например, е минало изпитвания по стандарти - държавни и международни.

На фона на безхаберието на двамата кибер-герои от Зуумър отношението на екипа на 23hq не престава да ме изненадва приятно. Вчера писах на човек от екипа им с молба да провери какъв е проблема с паролата ми за тестовия им сървър. За да поработя върху превода, когато намеря време. Отговори ми с решение след минути.

Вярно, че в 23hq по-бавно се внедряват новите неща, особено след като Flickr в последно време лека-полека навакса и стана читав сайт. Вярно, че 23hq няма да стане хостинг за видео, онлайн-телевизия или пък агенция за фотопродажби и онлайн-изложби - все неща, които обещаваха от Zooomr. Но поне работи и си личи, че се прави с кеф - а това значи и внимателно.

Днес си говорихме със zbrox по джабер за сайтовете за снимки. Не, не българските измислени - нито двата псевдо-художествени, нито другите, дето работят като фото-хостинги с реклами. За сайтове от ранга на Zooomr, Flickr и 23hq ставаше дума. Миналата година заедно преведохме 23, за което бяхме “повишени” в про-акаунт. Ваучърите изтекоха и настана време да се решава дали да остава човек с базовия 23hq, дали да надстройва акаунта си или просто да се махне в друг сайт.

23hq бяха дръпнали доста бързо напред, миналата година по това време въвеждаха честичко по някоя и друга новост, а и е приятно да си мъничка част от новосформираща се общност. Сега 23 има проблеми, надявам се да са временни. Нови възможности не са представяни през последните месеци, работният сайт, на който са и черновите на преводите или спира, или работи много бавно. Доста от станалите нормални за Flickr неща липсват - макар това да не е чак беда, защото Flickr е претоварен с линкчета и бутончета и понякога това може да пречи.

Все пак в 23hq има бързо завихряща се българска общност. С наистина хубави снимки и идейни фотогрупи. Това поне ще ме задържа в сайта. :)

Покрай тези сравнения между 23hq и Flickr се сетих за друг сайт, който миналата година беше във всеки втори фотографски блог - Zooomr. Проект на 18 годишния Кристофър Тейт, това беше спряганият за заместник на Flickr сайт от ново поколение - с нови технологии и с ново отношение към потребителя.

Наистина Zooomr тръгна бомбастично, особено с версия 2. Но за вкуса ми беше прекалено бавен сайт - може би заради всякаквите интеграции с карти, места, хора, други сайтове…

Това, което днес ме впечатли, след като няколко месеца не бях посещавал профила си в Zooomr е очакваната нова версия 3 (Zooomr Mark III). В момента сайтът е спрян заради миграцията към новата версия. Нещо което също ме впечатли - всъщност спрян е само интерфейсът на профилите, иначе самите снимки са достъпни. Тоест ако сте избложили нещо със снимки от Зуумър, тези снимки ще са си достъпни и статиите ви няма да пострадат. Едно на нула.

К-Тейт пише, че в новата версия има общо 250 нови функционалности и подобрения. Е, сигурно не са всички чисто нови супер-дупер лъскави бутончета, но все пак явно момчето, което е и собственик и основател на компанията зад Зуумър си върши работата. Две на нула.

Заявена е и крачка към продуктовата фотография. В новата версия ще може снимките да се продават, като потребителят ще получава 90% от печалбите. Нямам идея под каква форма ще е продаването, дали ще е с пълните права или за конкретна употреба (royalty-free), дали ще има раздел в сайта за лесно откриване на снимки, кои системи за разплащане ще се поддържат. Но на фона на отдавна работещите сайтове за продажби на продуктови снимки това си е като удар с глава в стената. Явно главата трябва да е желязна. Три на нула.

Без ограничения. Да, странно звучи, но Zooomr Mark III е заявен като сайт без ограничения на потребителските профили. Нито върху броя, нито върху размера на снимките. За всички потребители. K-Tate пише в блога на сайта “we believe in you guys”. Е, сигурно поне в началото ще има изгърмели дискове, счупени raid-масиви и надхвърлени сметки за трафик. Но все пак… Четири на нула.

Преди време, може би миналата година - когато гръмна шумът около Zooomr, имаше един малък скандал между Зуумър и Фликър. Кристофър се обадил на Flickr с молба да му дадат достъп за новия сайт до комерсиалното API на Flickr. Идеята зад всичко това е, че Фликър “печелят точки” с казването си, че отделните им потребители запазват пълните си права и възможност за промяна върху снимките си. Логично това означава, че ако някой иска да си копира снимките от Фликър в друг сайт, например Зуумър, не би трябвало да има проблем - защото Фликър са обещали тържествено на потребителя, че той е най-важен и че снимките му са си негови.

Какво отговаря основателят на Фликър Стюард Бътърфийлд - отказва категорично. “We choose not to support use of the API for sites that are a straight alternative to Flickr.” Ще кажете - правилно, пазарно, мениджърско, принципно. Не точно - по-скоро е като гугълското извъртане. “Ние сме добри”, ама всичко “става както ние решим”. Къде е потребителят, къде са неговите права над снимките? Ако има хиляди снимки в профила си, това значи ли че трябва да ги източва и да ги качва на другия сайт на ръка? Това API е точно за автоматизиране на такива действия. Да е забранено за ползване от конкурентни сайтове на практика означава да е забранено по принцип. За кои е разрешено - за сайтове за продажба на кебапчета ли? Нелогично…

Та за новата версия на Zooomr е обявен и публичен API. Независимо дали е за разработка на приложения за работа със сайта, за работа с друг подобен сайт или за прехвърляне. Това повече прилича на принципно и правилно май. Някой брои ли… пет на нула? :)

От вчера сайтът за споделяне на снимки 23hq има превод на български език. Преводът е мой, по него работя откакто от 23 обявиха, че започват работа по пълната интернационализация на системата. Радвам се, че бях от първите включили се в превеждащия екип и че толкова скоро вече всички българи могат да използват услугите на 23 на родния си език.

Преводът не е идеален, не е и съвсем пълен. В момента са преведени 88% от всички съобщения. Това за стандартите на 23 е достатъчно преводът да бъде обявен за “зрял” (“mature”) и да бъде включен не само на сървъра за разработка, но и в потребителския сайт.

Това означава, че имам още работа по изчистване и поправяне на превода, както и по доближаването на 100-те му процента. Но в момента 23hq е напълно използваем на български. Радва ме и бързата реакция на хората от 23, които прегледаха статистиките, одобриха превода и публикуваха новината още същия ден:

“…We’ve just added Bulgarian to our list of supported languages at 23 — if you’ve been waiting for this for ages, turn on Bulgarian now. A great big thank you goes to Yasen Pramatarov for doing the translation for us…”

А в същото време преводите на немски, френски и италиански напредват бавно и трудно… :)

——

23hq е интернет-сайт за споделяне на снимки. В него има място както за професионални и любителски фотографски общности, така и за лични снимки. Всяка снимка, албум, разказ, фотоблог и т.н. имат управление на достъпа. Също така можете да публикувате под различни лицензи - освен пълно запазване на правата можете да използвате лицензите от CreativeCommons. Промяната на лицензите и много от другите настройки става бързо и лесно, защото сайтът използва много AJAX. Промените се записват без да се презарежда страницата. Има поддръжка на фотографски групи, която в момента е в пробен етап. Многобройните етикети към публикациите и удобните лични адресници и списъци със записвания на потребителя правят ориентирането сред безбройните снимки лесно и приятно.

23hq е подобен на Flickr, който преди около половин година беше закупен от Yahoo! и вече не е толкова изчистен на външен вид като преди. 23hq печели единствено от абонаментите за разширено членство (“23 Плюс”) и няма никакви реклами. Единственото ограничение на обикновените профили е месечният лимит на снимките. Но той е достатъчен за повечето потребители и почти не се забелязва.

23hq и Zooomr са двете фотографски места, които се развиха като алтернатива на Flickr. Макар в тях все още да има по-малко снимки и потребители, отколкото в гиганта Flickr, пътят пред тях изглежда чист. Най-малкото защото спазват едно от основните правила на оцеляването в мрежата - не отказват свързаност. В 23hq на всички подходящи места има препратки към подобни снимки, разкази или мултимедия в други сайтове и Flickr не е цензуриран в тези списъци.

——

Който прояви интерес може да намери моите публични снимки на адрес http://www.23hq.com/turin