Arcane Lore

Google и другите големи в бизнеса с уеб-търсенето Yahoo и Microsoft (Live) обявиха официалната си подкрепа за т.нар. “canonical URLs”. Това са такива адреси, които са маркирани за идентичност и позволяват до голяма степен да се намали дублираното съдържание. Да, знам — мъгляво и неточно казано е, но не искам да изпадам в подробности. Основното е, че 1) наистина един от големите проблеми на смисловата свързаност на мрежата е точно дублирането и 2) “големите” си дават вид, че си плюят на ръцете да се справят с този проблем.

Това само по себе си е голяма новина. Дали ще отреже спам-сайтовете с бръснач? Дали ще позволи най-накрая проектите за semantic web да минат в най-лявата бърза лента? Не зная. Даже се съмнявам, защото за такава промяна трябва canonical urls да са наистина масови. Нещо повече, дори да е проблем да ги нямаш в сайта си. Малко съм черноглед, защото това изобщо не е първият технически опит за удържане смисловата цялост на уеб-а. Или на Интернет изобщо, не само на уеб. Например и днес има SPF-записи в пощенските сървъри, но ползват ли се масово? Да, преди време същите тези Google включиха в пощенската си услуга Sender Policy Framework. И какво от това? Спамът си продължава, а е-пощата продължава да е едновременно най-уязвимата и най-ползваната услуга. Хората говорят за прехвърляне на тази комуникация към XMPP от години, но няма резултат, защото в XMPP спамът може да се контролира. А спамът е един от най-маститите интернет-бизнеси, включително и у нас. Нещо повече — в уеб може би това е най-сладкият и гарантиран приход.

Интересното в това е, че клиентът винаги може да премахне спама от полезрението си (поне в достатъчна степен), но продължава да има много пари в цялото това занимание… Всъщност точно тези “големи играчи” нямат голяма полза от спирането на спама. То е като с вирусите и антивирусните програми. Има начини да няма вируси, но каква печалба имат тогава антивирусните фирми? Да казваме директно, че точно те в повечето случаи провокират писането или дори пишат въпросните вируси е в обсега на недоказуемите конспиративни теории. И все пак…

Но може би за пореден път получаваме косвено доказателство, че Google се е превърнал в недосегаем монополист в основния му бизнес, рекламите. Никой не се заблуждава, че Google е услуга за поща или онлайн-календар, да речем. И търсачката, която е най-използваемият им продукт (за някои е и единственият), е в някакъв смисъл само инструмент за генериране на печалби от рекламите.

Въпросното доказателство е въвеждането на две неща — canonical urls и профилираните реклами. Два хода, случили се доста скоро един след друг, които показват, че Google може да си позволи да работи срещу “класическия” спам. Но в името на един нов вид спам, спамът, който може пък и да ни харесва, който може дори да ни е и полезен — таргетираната реклама.

Някой ще каже “и какво от това, нали не сме против рекламите, а само против спам-а”. Всъщност е въпрос на гледна точка. Спам-ът е вид реклама. Вярно, наложил се е като нежелана реклама. А и на практика всичките видове явни реклами, включително целият спам и цялата система с контекстни реклами могат да бъдат спирани, отрязвани и неполучавани от клиента.

Но не е ли малко странно, че за свързаността на масовия уеб се работи най-вече през реклами? След като дублирането на съдържание и спамът са неща, които не могат пряко да попречат на смисъла в уеб, макар и да са тежък удар върху категоризирането, не е ли странно, че точно тези проблеми се атакуват? Много по-ценно за автоматичното категоризиране на съдържанието би било, например, работа по проблема със счупените и изтекли линкове, т.нар. “link rot”. За това работят на практика само archive.org и някои от сайтовете за социални отметки (напр. Furl). Е, там няма толкова парички от реклами, колкото в търсачките. Които винаги се ползват и където лесно се смесва търсено съдържание с платени реклами. Особено ако са “таргетирани” и лека-полека ни се харесват.

Canonical URLs са хубаво нещо иначе. Да видим и дали ще се внедрят достатъчно масово в близките години, че да има ефект и някакъв смисъл от тях.

Сайтът ми има празник — преди пет години Arcane Lore се появи и оттогава личното ми браузване на мрежата е по-различно. Имам свой си “дом”, свой си остров, където да почивам и своя си работилничка, където да пробвам всякакви неща. Сайтът започна всъщност на 21-ви януари 2004г., но лека-полека присещането за това се измести към 22-ри. А ето днес е вече на 23-ти, малко на патерица. 05, 06, 07, 08…

Идея от доста време за сайта ми е да напиша нещо, което да избира случайна публикация от миналото и да я показва на видимо място цял ден. И на следващия ден — пак друга случайна. Не че са толкова важни и ценни публикациите — по-скоро на мен самия ще ми е приятно да се сещам какво ме е вълнувало преди и как съм го мислел. Може да не са само статии от блога, а по един запис от всичките видове съдържание — блог, снимки, микроблог, уики.

Уикито тук затихва, но напоследък ме занимава идеята за видеоблог. Ако имам досаттъчно време и ако успея да направя всичко достатъчно удобно, бързо и лесно за публикуване… и, разбира се, ако имам какво да снимам, може да се появят и движещи се снимки.

Съвсем в началото на новата година правих промени по софтуера, който движи това място. Дълго време ползвах серията 5.х на Drupal, но реших да обновя до 6.х най-вече заради pingbacks. Другият вариант беше да напиша сам нещо, например да мигрирам приставката от версия 6, за да е съвместима с по-стария API на Drupal 5.х. Но честно казано не ми се занимаваше изобщо. От друга страна, автоматични обратни свързвания не е най-важното нещо на света — така и така слагам адрес на trackback и всеки, който иска да ми прати свързване към негова публикуция, може да го направи. Но WordPress доста разлигави блогърите в това отношение. ;)

От това обновяване се получиха някои проблеми и общо около ден и половина някъде не всичко в сайта работеше правилно (или изобщо работеше). Ако точно тогава сте влизали тук — извинявайте за неудобствата! След това вече оправих външиня вид на (почти) всичко и разчистих разните грешки, които се появяваха тук-там (например нямаше емисии, после снимките в емисиите не бяха в пълен размер).

——

Промяна за блога ми е и липсата на реклами. Малко преди Нова година Google ме наказа за платени линкове от TLA [1503, 1504]. Въпреки че от един момент нататък бях сложил “nofollow” (с което пък не бях коректен към TLA). Изведнъж отнемане на 2 точки от Page rank и то точно там, където има реклами е силен намек. Сега вече отдавна въпросните платени препратки са махнати, писано е на Гугъл и точките са ми върнати. Много хора веднага ще кажат “ами много ясно, то при закачане към TLA хем се нарушава идеята на ранка и на “nofollow”, хем и не знаеш дали някой як спамер няма да ти се “лепне” там и така да те зарази и теб и да те накажат”. Да, така, знам го и това. И все пак TLA правеха, макар и по много гаден начин, осребряване на такъв сайт като моя. Google AdSense е съвсем друга бира. (Което ме подсеща да си пожелая да благоволят да ми махнат ban-а и от там.)

Има още много неща да се случват на този сайт в близките месеци.

Ще има реклами. Но истински — свързани с общата тематика на сайта и евентуално с линк към отделна страница с описание. Тоест не реклами за вдигане на Google PR, а слотове за сериозни таргетирани платени реклами. Когато го доизмисля това, ще пиша. Не само за тук, а и за в другите проекти, които развивам. Надявам се вече да започна по-сериозно и с фотография — фотоблогът ще е едно от основните места тук, а по някое време ще се появи и сток-секция. Зависи дали ще имам някакво развитие в продуктовото снимане. Новата страст, видеото, няма изгледи да надделее над фотографското в мен и ще си остана по-скоро и доколкото успявам фотограф.

——

Пожелания? Мога само да си пожелая да ми е все така приятно да зареждам тази страничка и да намирам достатъчно време, за да правя всички тези нови идеи за промяната й. И, разбира се, може би да не я зареждам прекалено често, за да не ми и омръзва. Все съм успявал да стоя встрани от жълтото и скандално блогване, блогването на всяка цена и за всяка “класация”. Възнамерявам и занапред. Така е най-добре. :)

Днес получих спам, който още нито съм изтрил, нито съм пуснал на bogofilter с “дръж, спам!”, не съм и докладвал онлайн със spamassassin. Все още седя и гледам невярващ на откровената наглост. Виждал съм какви ли не спамове, но признавам си — толкова отчаяна стратегия рядко се вижда. Явно от CenTransit.bg са решили, че каквато и да е известност ще им дойде по-добре от мишата дупка, в която явно живуркат в момента. И макар да знаят, че много лесно може в индекса на търсачките след два месеца блог-статиите срещу наглия им спам да са далеч, далеч по-нагоре от всичките им собствени мижави сайтове, явно са поели риска. Другият вариант е да са си освен нагли и откровено тъпи — не изключвам и тази много вероятна възможност.

Може би съм се поразглезил напоследък, май отвикнах от спама. Откакто доставчикът ми на хостинг реши да ми премести акаунта на някакви нови сървъри, явно нещо много се е променило по отношение на пощенските политики. Ако преди си беше съвсем в реда на нещата да пристигат по около 200 спама на ден, макар и веднага автоматично разпознати като такива, отбелязани като прочетени и надлежно захвърлени в папка “spam”, то от няколко седмици получавам едва по около десетина.

И много рядко филтрите ми се затрудняват и хвърлят по някое съмнително писмо в папката “strange”. Така стана и днес. Гледам — непрочетено писмо в “strange”, отварям го и какво да видя… Отгоре се мъдри изключително мъдрият надпис:

Съгласно Закона за електронна търговия ви съобщаваме, че настоящото писмо е непоискано търговско съобщение

Брей! И надолу почва най-нормален бесен и нагъл спам. От типа, който повечето хора трият без да разглеждат. От типа, който разчита на няколкото процента потребители, които още не са “свикнали” и ще прочетат докрая. И дори евентуално ще вземат да се обадят.

Забелязвам, че има някакви “вълни” в спама, който идва до мен. Мога само да предполагам, че е свързано със сайта ми или с други сайтове, откъдето може да ми бъде изровен адресът на пощата. Само предполагам, защото не съм специалист по темата. А зная много добре, че у нас спамът е зараждаща се, но вече много активна индустрия и има както кадърни професионалисти, така и горе-долу добре плащащи фирми. Тоест спамът не се “движи” от някакви идиоти като CenTransit — те само са се изръсили за услугата. Технически спамът далеч не е толкова проста работа, колкото на някои им изнася да твърдят и на практика си се прави от кадърни IT geeks. Не че защитавам някого от тоя бранш — за бой са както едните, така и другите. И най-вече такива прошляци като marketing@centransit.bg, задето се захващат с поръчка на такива неща.

Е, може точно този спам да не е хич сложен или скъп. Нямам идея, пък и не ме вълнува колко са се ръснали в “Отдел Маркетинг CenTransit.bg”. Ето все пак малко заглавки за занимавка:

Received: from centransit.bg (thestoremaker.net [212.95.174.182])
 by (адресът на сървъра на доставчика ми) (Postfix) with ESMTP id A8BB8188FA1
 for (моята е-поща); Tue, 28 Oct 2008 09:27:58 -0700 (PDT)
Received: from workstation ([192.168.0.1])
 by (Merak 8.0.3) with SMTP id UB106958
From: "Marketing Team" <marketing@centransit.bg>
Message-ID: <db2de4ac6e3eaf438547e1f61ad38761@centransit.bg>
X-Mailer: Microsoft Office Outlook 12.0

Тъжна работа. В едно съм сигурен — ако реша да ходя на почивка, да резервирам изгодно хотелска стая и изобщо да прекарам едно незабравимо изживяване по коледните и новогодишни празници, сто на сто няма да се обадя на “Marketing Team” <marketing@centransit.bg>. Препоръчвам и вие да ги избягвате. Има много начини за успешна реклама в Интернет. Как така толкова време минава и все има фирми, които си мислят, че със спам могат да съберат по-голяма и най-вече по-лоялна критична маса от клиенти, че да им потръгне бизнесът? Има и друг вариант — да знаят много добре, че такъв открит спам ще има малък и кратковременен положителен ефект и после ще се обърне срещу тях, докато конкуренцията бавно, но сигурно ще си гради доверие в доволни отделни клиенти. Може да го знаят, но да не им пука, защото са фирма-еднодневка и си имат сайт-еднодневка. Абе… тяхна си работа ;)

Най-отдолу има линк за “отписване”. Нали никой в 2008-ма не си въобразява, че като ползва линк в спам-писмо за отписване, ще бъде отписан наистина? И няма да бъде отбелязан в базата от данни като “проверен” и “истински” мейл? :)

Тия от сайта с полети и резервации за почивки по празниците дори не са се постарали да сглобят някакво скриптче с постен дизайн и съобщение “Адресът ви е отписан успешно” или нещо подобно. Дали са направо линк mailto, който да изпраща писмо до адреса Marketing Team (marketing@centransit.bg) с тема “Unsubscribe”. Да бе, много хитро… Значи да “кликна тук ако не желая да получавам повече информация от CenTransit.bg© 2008 Centransit.bg” и после не само да потвърдя, че пощата ми е валидна и че си я чета, ами и като послушно момче да им кажа “аз не само чета всички боклуци, които ми пращате, а мога и да ви пиша писма, когато ми кажете”.

Мизерници…

——

Правилният начин в случая не е да отговаряме, нито да се доверяваме на каквито и да са обещания за “отписване”. В спама няма понятие като “отписване”, особено пък на валиден адрес. Правилният начин е писмото да се пусне на локалния филтър да го анализира и запомни като спам, да се докладва и в сървърите в Интернет като спам и накрая да се изтире. И трите стъпки се поддържат от всеки читав съвременен пощенски клиент. Е, може преди това и да се блогне по темата, че да мине неприятният вкус в устата ;)

Преди имаше истински блогове, всъщност почти всеки блог си беше “истински”, личен дневник или бележник. Не ме разбирай погрешно, не тръгвам да роня сълзи по миналото на мрежата. Макар както навсякъде по света, и у нас Интернет да има периоди в развитието си, които са разделени от масовото навлизане на повече “модерни фенове”, отколкото средата може да изтърпи. Не се оплаквам, явно е нормално явление — тъкмо нещата започнат да работят добре и се “разчува”, става “яко и модерно” и за нула време плъзват туристи, които със завишената си консумация и практически никакъв принос дестабилизират средата. И трябва да мине време, докато останат само тези от тях, които наистина се интересуват и докато започнат да се грижат за успокояването и после за развитието на тази среда.

Така е било преди време в Щатите с масовото нахлуване на AOL-потребителите в Usenet през септември 93-та. И с българските блогове днес има нещо като “безкрайния септември” на Usenet. Днес вече е трудно човек да си намери и хареса нов блог за четене. Да му е приятно да ходи на гости на автора и през повечето време само да го чете. Много по-лесно е да се “разпишеш” някъде, да си оставиш линк към своя си блог без да имаш какво да кажеш. Защото отвсякъде ни се втълпява, че мрежата трябвало да стане “социална”, че “социалните сайтове” са “върхЪ” и ако някоя услуга не е “социална” или ако авторът не разбира от “уеб-две”, значи е пълен загубеняк и сайтът му не трябва да се посещава. И аз се радвам на web2.0, но още поначало блоговете, разбирани именно като лични дневници, са си изцяло в концепцията на web2.0. Мрежата не “става” социална, мрежата по начало си е социална. Даже започнаха тук-там да наричат “социалните” сайтове “обществени”. Било превод, било на български. На човек може много лесно да му писне от “социалния уеб”, честно ти казвам! Развитието на мрежата е към личното и ценно съдържание, а не към някакви кухи социални форми.

Блоговете днес масово са стенвестници. Създават се, за да бъдат само посещавани, а ако може пък и да докарват по някое левче от рекламки — мм, цена нямат. На хляба мекото. И аз пускам тук понякога реклами, но те никога не са били основното. Стана модерно гоненето на класации в търсачки и писането всеки ден, за да не се изостава от класациите по блог-хостингите и да не се “изпада” надолу в агрегаторите. Търси се жълтото, което ни е близко. Каквото вълнува класа, училището, квартала и то разказано по пищен начин и с много снимки. Защото стенвестниците се четат на минаване в коридора — важно е да има яко снимки, за да е “смилаемо”. А ако е нещо скандално или е по актуална тема от медиите — мм, още по-добре. Ще минат да прочетат и утре следващото. Никакви блогове не са това. Стенвестници…

Блоговете били новата медия. Всеки се надпреварва да прави по-добри огледала, с които да заслепява минувачите. Да “отразява действителността”, най-често почти без лична позиция и казване от първо лице. А всъщност блоговете са пряка публицистика, директна връзка с публиката — без посредник, без медия. Затова са “не-медия”, отричане на посредника. Някои хора все пак успяват да съчетаят личната позиция, чисто блогерското с добре премерена гражданска журналистика. Но това е трудно и като стил се гради дълго. Затова и другите сайтове са повече. Ако не е предизборно време, ще са някакви кампании или нещо друго в трето лице. Или най-много в първо лице, но множествено число — “ние трябва”. Ами като “трябва”, вижте там, направете си го, разберете се и се оправете и не ни казвайте, че всичко това са блогове. Фирмите си правят “корпоративни блогове”, групи хора списват блогове на кампании… и всичко това всъщност не са блогове, а новинарски сайтове. Истинският блог на фирма или на кампания е нещо, което се пише от първо лице и което разказва за ежедневието “зад кулисите” на работата. А не е основното занимание.

И аз пиша понякога кампанийни неща, и хората които чета редовно и те понякога списват такива статии в блоговете си. Но се ужасявам само при мисълта да превърна сайта си в “медия”, “кампания” и затова всички текстове запазват личното, интимното, моето. И когато дълго време в някой от следените от мен блогове не видя нищо лично, просто отписвам сайта от четеца си, махам отметката от браузъра си и продължавам напред. Безлични сайтове в Интернет има безброй, защо да се спирам и да продължавам да ги наричам “блогове”, като те само формално са такива? Ползват “черупката” на блог-софтуер и затова се наричат блогове? Да си се наричат ;)

Някои мислят, че това отчуждаване на популярните блогове било развитие, някаква блог-еволюция. За тях личната позиция и пряката публицистика са недоразвити, едва ли не срамни форми на бложене. За мен това не е никакво качествено развитие, а си е чисто и просто задръстване на мрежата с глупави сайтове. Винаги го е имало, просто днес е много по-лесно всеки да го прави. Добрата новина е, че доста от тези “опитващи” блоговете хора намират добрата нагласа и започват да пишат ценни, въздействащи и лични неща. Започват да увеличават личното съдържание в мрежата, съдържанието с позиция и с ентусиазъм.

Нека никой не се припознава, не казвам “ти” или “вие”. Това е моята визия за ценността на блоговете и може би е едно от поредните ми опитвания да определя по-добре моя си личен бележник. Имам още няколко месеца до четвъртата му годинка, до рождения ден, когато правя такива премисляния. Но традициите са и за да се нарушават, а и какъв блог ще е, ако не си споделям такива лични размишления ;)

Обичам “разхвърляните”, дават повече простор. Може би не само в текстовете тук, а и наживо. Има хора, които се вманиачават по формалния, общоприет, конвенционален “Ред” и смятат, че са подредени. Аз се чувствам добре, когато мога да намирам нещата си, а не когато са подредени като аптекарски шишета. Ако двете съвпадат — хубаво. Но най-често когато някой ми “подреди” нещо след това с часове не мога да го намеря. Веднъж така пропуснах изпит в университета. Търся си аз цяла сутрин студентската книжка, преравям всички места, където съм я оставял и където е логично да е, но не я намирам, закъснявам и отивам да видя колегите на излизане, вече настроен да ходя втория ден. А майка ми точно предния ден ми била “подредила” бюрото и оставила студентската книжка на видно място подравнена в единия ъгъл. Знаела, че ще ми потрябва, но аз не съм открил реда, по който да я намеря.

Снимането е много лично занимание. Леко се скофтих, като видях, че от може би два месеца почти нямам кадър, който да ми харесва. Нещо повече, от който да съм доволен като етюд, като междинен резултат в ученето и задобряването в нещо. Просто няма. Снимах почти всяка събота може би около два месеца. Все с приятели от фоторазходките, тръгнали от urbanstyle.org, после и на сесии с модел на simplestudio.org. Страхотно е, спор няма — всеки път ми действа амбициращо и ентусиазиращо. И все си мисля, че в картата съм събрал поне няколко добри кадъра. А когато ги видя на голям размер на новия монитор, направо ми се отщява да снимам. Не зная какво ме променя, дали огромните нерви около липсата на достатъчно проекти за работа, дали грижите и тревогите около Светли, дали това че не съм снимал на филм може би цяла година вече…

Избори някакви пак се задават — този път отново ще ни лъжат, че има местно самоуправление и че наистина си избираме управата на общината. Малките кметове пак ще се назначават, доколкото разбирам, за общински събетници отново ще се гласува пропорционално по партии, доколкото разбирам. А досегашните ясни кандидати за кмет на София са един от друг по-големи гламчовци. Бойко Борисов продължава да си развява полицейския кон и да се прави на “яко момче от народа”. Тити Папазов, дето сме го виждали по телевизора как заеква в скороговорки в интервюта за баскетбол ще “спасява” града. СДС казаха нещо от сорта на “повече свобода и по-малко държава”. Пламен Юруков спечели бързо интереса ми с такова казване и не сгреших в първата преценка, че или съветниците му са философи, или той самият е забъркан така. Не зная дали изобщо може да направи нещо, но поне това, че има свой си бизнес малко го оправдава — нагледали сме се на безброй политици, които влизат в кацата с меда за да лапат, щото нямат откъде иначе. Не може само един такъв факт да приспи анахристичното в мен, но засега поне външно Юруков е доста добре премерен в казванията си. Нещо повече, обяснява ги, за разлика от останалите, дето като папагали повтарят написаното от съветниците им и знаят само да сучат локуми в интервютата.

Рекламите от автоматични кампании и тяхната приложимост към малките сайтове и личните дневници е напоследък “гореща” тема. Не, няма да казвам “за” и “против” отделен сайт за реклами, няма и да обяснявам как и защо съм сложил реклами. Който иска, може да се запише за рекламите през моя референция и да пробва сам. Но няма да агитирам — накратко не съм доволен от автоматичните реклами. Те вършат работа за сайтове с голям трафик и “случайни” потребители. Личните страници не са нито достатъчно посещавани, нито човек може да си прави гаргара с посетителите си. Правилният начин е да се рекламира нещо конкретно, като човек се договаря за твърди и реални пари. Блогът е ресурс не защото по някаква случайност този месец е “направил” еди-колко си посещения, а защото аудиторията му е профилирана. И посетителите са читатели, които се връщат, за да четат пак текстове по темите, по които се пише. Най-адекватната реклама в лични дневници е насочената към читателите и щадяща ги. А това с автоматични кампании не може да стане — дори и да са “контекстни” пак не е достатъчно премерено.

Градът се е напълнил със селяндури. Не хора от село — на село има страхотни хора. “Селяндур” е нещо като “градски идиот”, само дето си е наред психически. Та напълнил се е. Не зная кога е станало и само мога да предполагам как. Но лека-полека селянията е масовата градска култура вече. Да си “ърбън” в класическия смисъл вече е старомодно, днес най-градското нещо е да опънеш барбекю между блоковете, да извикаш родата от кюстендилско и граовско (нищо против областите, имам и аз роднини и оттам) да си докарат москветата и “новите” голфове. Да се събираш така по потник или без през ден след работа, да вмирисваш цял квартал на скара. Но да си е твое, “частно”. На общинска земя, ама какво от това? Че то тука единият ти дядо е имал къща навремето, преди лошите да му я отчуждат, да построят тия грозни блокове на нейно място. Вярно, имаш три апартамента в тях, ама това не ти пречи да се държиш навсядъке като у вас си. Не е и лошо да си бетонираш в градината пред блока две пейки с маса между тях. Не, не пейка на алеята, както го прави (тъй де, не го прави) общината — в градинката, за да може да си пиеш ракийката, да бодеш доматите и да плюеш люспите наоколо. Докато викаш “ай наздрай, комши! аа, тука ного убаво стана!”. Нищо, че майките с деца нямат къде да седнат, нали си си сковал маса с пейки в земята, дето е на единия ти дядо! Че може привечер и белотец да се удари, а така! Пък и колата ти е “паркирана” удобно, тука под балкона, дето си я ремонтираш и дето й преточваш маслото в “тревната” площ

Както ми каза един таксиметров шофьор преди месец-два “айде, айде, сега у Перник ракията че вадат от хладилнико, стига сам работил”. А твърдеше, че е от моя квартал. Сигурно “другият дядо”…

Та някой ден общината трябва да започне пак да отчуждава земи. Не масово и не на обикновените хора. А на тия, дето откраднаха толкова неща и построиха на бивши общински земи молове, автогари, бизнес-сгради и какво ли още не. Лека-полека след години общината ще започне да си събира пак ресурса, с който сега все още се хвали, че “била богата”. Ще започнат да работят и контролните общински служби. Например разните там озеленявания, строителни контроли и т.н. Трябва да започнат. Защо ли — защото цялата тая общинска земя, дето й казват “общински терен” е и моя. И твоя, и на всички, дето сме заедно в общността, жители на общината. Общият интерес е интерес на всички и затова е по-важен. А най-важен е този интерес, който крепи общността, който е жизненоважен за правилното и подреденото й съществуване. Този интерес няма начин да е частен, той винаги е общ.

Друг е въпросът, че никога не е управляван както трябва. Но все някой ден и това ще стане. Общото го изисква. Само дето не вярвам да стане с избори…