Отглеждане на дете. Среща с котката.

turin — Wed, 29 Oct 2008 21:10:55 +0000

Днес пуснахме Арти в хола след двугодишно изгнание. Милият, в началото стоеше на прага чучнал и гледаше стреснато. Ту към нас, тук към малкия, който прав на килима в центъра на стаята пищеше и ухилен до уши го сочеше “моу-моу, моу-моу!”. Ушите на котарака се въртяха на всички страни и така, предпазлив и невярващ, пристъпи вътре.

Мина на една почетна обиколка, като набързо от воле подуши всички предмети по пътя и се качи на частта от ъгълчето, която всъщност е пренесена от кухнята. Там стоя дълго, явно усетил познатата и сигурна му мебел. Понеже на практика всичко в стаята е коренно променено, откакто не е влизал. Тоест откакто знаехме, че синът ни е на път. Даже не една, много промени е пропуснало котето. Нито леглото е на същото място, нито съществува вече старият диван, на който така обичаше да мързелува и който систематично унищожаваше с острене на ноктите. Нови разни малки мебели, бюрото на ново място — абе направо всичко различно.

А минаха вече няколко години от времето, когато аз на стълба в центъра на покрития с найлони празен хол чегъртах от тавана стария винервайс. А малкият, мъничък като юмруче Арти се катереше по крачола на дънките ми и хич не обръщаше внимание на падащите на главата му мокри стърготини от тавана. Облещил очи нагоре, целият треперещ и впил ноктички в плата се катери и мяука, предвкусвайки как ще го взема и ще го гушна и той ще мърка, мърка от кеф толкова силно, че ще залита от мъркане направо.

Цял ден Светли и Арти свикваха с тази си близка среща. И преди са се засичали, но чак наскоро и то винаги на разстояние. Което май е било в огромна изгода на котарака — сега така бягаше от бебето, че направо ми дожаля. Хем иска да се приближи, да го подуши от по-далечко, някак явно усеща, че е “негов човек”, хем когато бебо усмихнат така изпищи от кеф, та на нас чак ни заглъхнат ушите, котаракът подскача стреснат на място и хуква през глава да търси къде да се крие от това невиждано бедствие.

А Светли все искаше да е близо до него, да го гали гушнат в мен, все тичаше да му донася нови играчки, всякакви колички и книжки и да му ги показва и сочи и да пищи пак от кеф. По едно време донесе една топка и я метна към главата му — подава му я, човекът — а котаракът се стресира.

Знам, че този контакт е много важен и критичен. От една страна детето не трябва в никакъв случай да получава някакъв травмиращ опит. Травмиращо може да бъде както животното да го нападне или уплаши, така и например да види как родителите се карат на котето или го удрят. На практика всичко това сигурно се отпечатва някъде дълбоко в съзнанието като някакъв първи модел, прототип на заучено поведение, което все по някакъв начин влияе и товари после.

От друга страна трябва да се щади и животното. Малко котки могат да издържат издевателствата на малки деца и бебета, а наш д’Артанян си е направо най-ербап котарака, който съм виждал. А и хич не е дребен, макар лятото в Троян да му се отрази определено доста “диетично” и “спортно”. Вече лека-полека малко си е повъзвърнал мащабите. Та най-опасното е бебето в еуфорията си — а децата май много се радват на животинките и се радват съвсем искрено и силно — да стресне или нарани котарака и той да е принуден да отвърне. Дори и да е чисто механичен отговор, дори да не е някаква открита и нарочна агресия, това вече е голям проблем.

Надявам се полека с такива срещи през деня за по два-три часа и под наш постоянен надзор да свикнат достатъчно, за да започнат да делят общо пространство. Искам да мога да преместя семейството си в просторна къща с двор, но като няма начин, засега трябва да се “ширим” в гарсониера. Но въпреки това искам синът ми да расте с правилно отношение към животните, да открива всеки ден общуването с тях и да е адекватен в тяхно присъствие. И най-вече да му е интересно и да се забавлява.

Тъй де, кой като него — има си свое си коте вкъщи, своя си животинка, свое си “моу-моу”. Не ги гледа само по картинките в бебешките книжки, не ги гледа само отдалече на разходка по улиците и площадите. Аз навремето нямах. Молех нашите за коте, за куче, но все не можеше. А Светли си има Арти и двамата са сладури :)

Arcane Lore - animal

Отглеждане на дете. Среща с котката.