Tag Archives: Atanas Chobanov

Избиране, но на кого?

Решението този път да гласувам беше трудно. Веднъж решил да гласувам, въпросът за кого точно вече е наистина труден. У нас има утвърдена тенденция кандидатите за депутати да ги избират с конкурс. Конкурс за селски пияници. Силни в убеждаването на масите, силни в убеждаването на чашите и с винаги бистър поглед върху съвременната геополитика, футбола и корупцията. Изразяваща се най-вече в криенето на пари от тях – порочна практика, на която са готови с един замах да сложат край, веднъж стиснали властта… за гърлото… на бутилката. Да не ми се обиждат истинските пияници. Но кандидатският ни мат’риял е под всякаква критика. Лош мат’риял.

Сега малко конкретно.

За всички партии, които не скъсват открито с тоталитаризма или вече при предишни управления са си сътрудничили с останките от него не смятам да гласувам. Затова даже няма и да им пиша имената. Също така няма да гласувам за някои съвсем малки партии и независими кандидати – не че са лоши, а просто системата ни е такава, за добро или лошо – с висок праг, а аз искам представителство все пак.

Остават Реформаторски блок, ГЕРБ, евентуално Зелените. С уговорката, че Зелените сигурно няма да влязат. Ама то и РБ и те може така… Зелените – заради Атанас Чобанов. ГЕРБ – заради Андрей Ковачев. РБ – заради Радан Кънев. Трима човека, от всички. Не казвам, че всички други са от типа селски пияница – може да има читави хора още няколко, просто тези тримата успях аз да избера.

Това е добрата новина. Лошата е, че не бих гласувал за партиите им.

Защо ми е трудно да гласувам за ГЕРБ? Ами защото има една шепа външно видимо кадърни и принципни хора там, останалите са събирани от кол и въже. Особено тези, които влизат в родния парламент. Майка плаче! Да не говорим пък за лидерите им. Трагедия! Четох доста за Андрей Ковачев, какво е правил, говорил и писал, най-вече в европармалента и съм ОК за него. Споделям и позициите му спрямо тоталитарния режим у нас. Може би и част от другите в евролистата са ОК. Но иначе, самата им партия, която след това ще се тупа в гърдите и с моя глас?

Защо ми е трудно да гласувам за РБ? Защото Костов вече неведнъж предава доверие, а ДСБ сега в РБ води доста странна политика – хем се конфронтира с Надежда Нейнски/Михайлова, хем се прегръща с Меглена Кунева (не че съм за едната или за другата, де). Хем накрая е в ненападение с ГЕРБ. Можеха да поведат целия протестен вот, можеха да съберат хора с по-голямо доверие за лидери на листата. За Малинов не ми се гласува също, писал съм преди. Единственият, когото бих одобрил, е Радан Кънев – и то само защото съм го чел още отпреди да се активизира толкова в политиката. Но пък той е по-добре да представлява тук, не в ЕП – и предполагам, че дори да бъде избран преференциално (малко вероятно), ще се върне после така и така.

Защо ми е трудно да гласувам за Зелените? Много просто – защото са неизбираеми в момента. Мой глас за тях няма да се различава принципно от невалидна бюлетина – ще вдигна процента на гласувалите и толкова. Иначе са ОК. А и съм впечатлен от Атанас Чобанов и Биволъ.

Ако листата на РБ се водеше от Андрей Ковачев и Атанас Чобанов, това щеше да е моят личен глас сега. Но както е, ми е трудно. Всяко решение ще е голям компромис. И все пак ще се водя от личността и преференцията, а не от партията.

Имам още два дни да реша. :)

П.П.: Виктор Лилов от РБ също е добър вариант.

Вътрешните избори на СДС

Тези дни политическа вълна залива блоговете. Или поне политически по-податливите от тях. Днес темата на деня е “Мартин Димитров за СДС”.

Преди да продължа, нека уточним, че всичко това не е хич ново. Такъв шум сме виждали и преди, появява се периодично. Най-вече преди избори. А избори предстоят — именно вътрешнопартийните избори в СДС. Да не гледаме чак към парламентарните, макар и те да идват по-нататък — от комата, в която изпадна след протестите и качването на Костов на стола, СДС не е в състояние да прави подвизи. Нямам идея дали е “изпята песен”, дали е “партия на прехода” — аз не вярвам в “прехода”. Точно по времето, когато дойдоха на власт от много места се чуваше за малките и по-големи далавери, за политическите назначения, за вътрешните чистки. Едно към едно с вътрешнопартийната политика от 40-тина години преди това.

Но дори и тези времена в СДС да са отминали, дори и двата мандата в опозиция да са отдалечили от тази партия прикритите интереси на властта, пак не виждам за какво толкова се шуми.

За пореден път изборно активните запяват “трябва да взимаме страна” и за пореден път всеки се застрахова, че ако избранникът му нещо сбърка и не изпълни обещанията си, той, видите ли, веднага ще оттегли подкрепата си. Чудо голямо — толкова много вече избори след “промените” все хорската “подкрепа” е решаваща и политиците все си изпълняват обещанията. Но все едно. Темата ми не е за анархизма и против представителността, а за кандидатурата на Мартин Димитров.

Казват, че Мартин Димитров е по-доброто за СДС, защото е икономист. И като е икономист… какво? И Костов е икономист, например. Много хора са икономисти. Много от тях са ни управлявали. Много от тях ни управляват.

Обяснението е, че ако икономист управлява нещо, то нещото ще има пари и няма да е бедно. Много плитко мислене, ама много. Изтъква се и това, че е прокарал в парламента поправка парите за ООД да са минимум 500 лева, а не 5000, както беше преди. За това — аплодирам!

Допадаха ми първите интервюта, с които Пламен Юруков “влезе” в медиите, след като застана начело на СДС. От една страна искрено се учудвам защо не са се събрали около него седесарите, но от друга страна ми е ясно, че с идеите, които представяше, в България не може да се излети в политиката.

Та Пламен Юруков още от времето на първите си интервюта залагаше на идеи, които са почти направо либертариански. Сещам се за цитати като “повече свобода и отговорност, по-малко държава” и “аз си имам печеливш бизнес, не се и замислям даже дали да крада”. Самият той обясняваше много разбираемо и достъпно как е важно в политиката да влизат хора с идеи и без парична мотивация от самата политика. Тоест по-добре да си имаш свои доходи, свой си бизнес и ако имаш добра идея за управление, да идеш да я направиш. А не — както е масово у нас — със или без идея, влез там да се напапаш, пък все нещо ще ти се “падне” да посвършиш — я законче, я дебатче, я нещо европейско — то си идва с работенето.

Точно тази принципна нагласа за идеите в управлението и против “професионалните политици” би трябвало да е допаднала на седесарите, нали се пишат съвременни и свободомислещи… И залагането на свободата, отговорността и собствеността, за сметка на по-малкия държавен контрол също би трябвало да съвпада с идеите на СДС. Но не би — Пламен Юруков обяви наскоро, че няма да се кандидатира на вътрешните избори за председател. Една от причините е ясна — кампанията за дискредитирането му, макар и да не даде никакви доказателства, послужи за наслагането на негативен спомен. А, колкото и да е тъжно, публиката няма “разбирания”, тя има само смътни спомени и разпознава “добрите” от лошите” най-вече по телевизионните им образи.

Другата причина била, че седесарите не са се обединили достатъчно около него и сега, за да не причинява излишно разцепление в организацията, се отказва от борбата за лидерство. Пак тъжна работа. Не защото ми е колега философ, не защото не е икономист. А защото визията му за политика е ценна. Ценна поне в тези две конкретни неща, които споменах — заставане зад свободата и отговорността, вместо зад излишния силов контрол и разбирането, че политиката не е маса за наяждане и място там за гладни безработни няма.

Всъщност точно той успя да прокара в самото СДС възможността за пряк вътрешен избор. Още една от добрите идеи, може би единствената, която за краткото си време успя да реализира. Днес никой не отбелязва тази малка победа, всеки по предизборен инстинкт е обърнат към кандидатите и раздава покрепи и славослови новите и казва колко е “важно да е икономист”.

Ама какво пък — те СДС ще си решат. Може би наистина Мартин Димитров е правилният избор, може би наистина Пламен Юруков е навредил косвено на СДС с това, че твърде дълго му се наложи да се защитава от обвиненията към него. Може пък и да е вярно, че всичко в СДС (както навсякъде в политиката) е чисто и просто борба на лобита и борбата няма да е между кандидатите, а между “кукловодите” им. Нямам идея, а и нямам как да знам. Аз съм безпартиен.

Но ако ме питат “за или против Мартин Димитров”, ще кажа “за него не зная, ама глупаво направихте, дето изпуснахте Пламен Юруков”.

А за шума из блоговете — ще отмине, всеки път е така. Спокойно :)

Разхвърляно 06

Обичам “разхвърляните”, дават повече простор. Може би не само в текстовете тук, а и наживо. Има хора, които се вманиачават по формалния, общоприет, конвенционален “Ред” и смятат, че са подредени. Аз се чувствам добре, когато мога да намирам нещата си, а не когато са подредени като аптекарски шишета. Ако двете съвпадат — хубаво. Но най-често когато някой ми “подреди” нещо след това с часове не мога да го намеря. Веднъж така пропуснах изпит в университета. Търся си аз цяла сутрин студентската книжка, преравям всички места, където съм я оставял и където е логично да е, но не я намирам, закъснявам и отивам да видя колегите на излизане, вече настроен да ходя втория ден. А майка ми точно предния ден ми била “подредила” бюрото и оставила студентската книжка на видно място подравнена в единия ъгъл. Знаела, че ще ми потрябва, но аз не съм открил реда, по който да я намеря.

Снимането е много лично занимание. Леко се скофтих, като видях, че от може би два месеца почти нямам кадър, който да ми харесва. Нещо повече, от който да съм доволен като етюд, като междинен резултат в ученето и задобряването в нещо. Просто няма. Снимах почти всяка събота може би около два месеца. Все с приятели от фоторазходките, тръгнали от urbanstyle.org, после и на сесии с модел на simplestudio.org. Страхотно е, спор няма — всеки път ми действа амбициращо и ентусиазиращо. И все си мисля, че в картата съм събрал поне няколко добри кадъра. А когато ги видя на голям размер на новия монитор, направо ми се отщява да снимам. Не зная какво ме променя, дали огромните нерви около липсата на достатъчно проекти за работа, дали грижите и тревогите около Светли, дали това че не съм снимал на филм може би цяла година вече…

Избори някакви пак се задават — този път отново ще ни лъжат, че има местно самоуправление и че наистина си избираме управата на общината. Малките кметове пак ще се назначават, доколкото разбирам, за общински събетници отново ще се гласува пропорционално по партии, доколкото разбирам. А досегашните ясни кандидати за кмет на София са един от друг по-големи гламчовци. Бойко Борисов продължава да си развява полицейския кон и да се прави на “яко момче от народа”. Тити Папазов, дето сме го виждали по телевизора как заеква в скороговорки в интервюта за баскетбол ще “спасява” града. СДС казаха нещо от сорта на “повече свобода и по-малко държава”. Пламен Юруков спечели бързо интереса ми с такова казване и не сгреших в първата преценка, че или съветниците му са философи, или той самият е забъркан така. Не зная дали изобщо може да направи нещо, но поне това, че има свой си бизнес малко го оправдава — нагледали сме се на безброй политици, които влизат в кацата с меда за да лапат, щото нямат откъде иначе. Не може само един такъв факт да приспи анахристичното в мен, но засега поне външно Юруков е доста добре премерен в казванията си. Нещо повече, обяснява ги, за разлика от останалите, дето като папагали повтарят написаното от съветниците им и знаят само да сучат локуми в интервютата.

Рекламите от автоматични кампании и тяхната приложимост към малките сайтове и личните дневници е напоследък “гореща” тема. Не, няма да казвам “за” и “против” отделен сайт за реклами, няма и да обяснявам как и защо съм сложил реклами. Който иска, може да се запише за рекламите през моя референция и да пробва сам. Но няма да агитирам — накратко не съм доволен от автоматичните реклами. Те вършат работа за сайтове с голям трафик и “случайни” потребители. Личните страници не са нито достатъчно посещавани, нито човек може да си прави гаргара с посетителите си. Правилният начин е да се рекламира нещо конкретно, като човек се договаря за твърди и реални пари. Блогът е ресурс не защото по някаква случайност този месец е “направил” еди-колко си посещения, а защото аудиторията му е профилирана. И посетителите са читатели, които се връщат, за да четат пак текстове по темите, по които се пише. Най-адекватната реклама в лични дневници е насочената към читателите и щадяща ги. А това с автоматични кампании не може да стане — дори и да са “контекстни” пак не е достатъчно премерено.

Градът се е напълнил със селяндури. Не хора от село — на село има страхотни хора. “Селяндур” е нещо като “градски идиот”, само дето си е наред психически. Та напълнил се е. Не зная кога е станало и само мога да предполагам как. Но лека-полека селянията е масовата градска култура вече. Да си “ърбън” в класическия смисъл вече е старомодно, днес най-градското нещо е да опънеш барбекю между блоковете, да извикаш родата от кюстендилско и граовско (нищо против областите, имам и аз роднини и оттам) да си докарат москветата и “новите” голфове. Да се събираш така по потник или без през ден след работа, да вмирисваш цял квартал на скара. Но да си е твое, “частно”. На общинска земя, ама какво от това? Че то тука единият ти дядо е имал къща навремето, преди лошите да му я отчуждат, да построят тия грозни блокове на нейно място. Вярно, имаш три апартамента в тях, ама това не ти пречи да се държиш навсядъке като у вас си. Не е и лошо да си бетонираш в градината пред блока две пейки с маса между тях. Не, не пейка на алеята, както го прави (тъй де, не го прави) общината — в градинката, за да може да си пиеш ракийката, да бодеш доматите и да плюеш люспите наоколо. Докато викаш “ай наздрай, комши! аа, тука ного убаво стана!”. Нищо, че майките с деца нямат къде да седнат, нали си си сковал маса с пейки в земята, дето е на единия ти дядо! Че може привечер и белотец да се удари, а така! Пък и колата ти е “паркирана” удобно, тука под балкона, дето си я ремонтираш и дето й преточваш маслото в “тревната” площ

Както ми каза един таксиметров шофьор преди месец-два “айде, айде, сега у Перник ракията че вадат от хладилнико, стига сам работил”. А твърдеше, че е от моя квартал. Сигурно “другият дядо”…

Та някой ден общината трябва да започне пак да отчуждава земи. Не масово и не на обикновените хора. А на тия, дето откраднаха толкова неща и построиха на бивши общински земи молове, автогари, бизнес-сгради и какво ли още не. Лека-полека след години общината ще започне да си събира пак ресурса, с който сега все още се хвали, че “била богата”. Ще започнат да работят и контролните общински служби. Например разните там озеленявания, строителни контроли и т.н. Трябва да започнат. Защо ли — защото цялата тая общинска земя, дето й казват “общински терен” е и моя. И твоя, и на всички, дето сме заедно в общността, жители на общината. Общият интерес е интерес на всички и затова е по-важен. А най-важен е този интерес, който крепи общността, който е жизненоважен за правилното и подреденото й съществуване. Този интерес няма начин да е частен, той винаги е общ.

Друг е въпросът, че никога не е управляван както трябва. Но все някой ден и това ще стане. Общото го изисква. Само дето не вярвам да стане с избори…