Arcane Lore

Убедителна победа за Болярка Вайс. Препоръчвам! Макар да не е най-хубавата мътна бира, която съм пил, е елексир в сравнение с претенциозно рекламираната “Резерва” на Загорка. След като наскоро писах неприятни неща за Каменица Пшенично (не съм виновен аз, те самите с тая си бира ми причиниха неприятни неща), реших да опитам бялата бира на Болярка. Опитах я и се изненадах приятно. Пак казвам, не е най-добрата мътна бяла бира на света, но за цена около левче (или по-малко без бутилката), си е страхотна.

Бях си говорил с Ванката за мътни бири преди около месец, когато пробвахме няколко в “Халбите”. Та стана дума за тия нашенски и след като и двамата неодобрихме каменицата, аз още повече се навих да си взема някой ден след работа едно шишенце “Вайс” и едно “резервно” и да видя що за риба са… ъ, бира, де. Въпреки че “резервата” изобщо не е мътна – просто ме заинтригува недомислената й реклама.

Болярка Вайс е типична бяла нефилтрирана бира, 5.4%, без допълнителни ароматизатори – само пшеница към ечемика. Има по-слаб или никакъв плодов послевкус, за разлика от Oettinger Hefeweisen, например. Всъщност много се доближава до бялото на Stephans Brau, за което бях писал наскоро. Силен бирен вкус, не много кисел и с не много тежък аромат. Има не една и две нашенски филтрирани светли бири, които са с по-тежък дъх на прокиснало. Газировката не е прекалена, напротив – това ме кара да предполагам, че не са си правили труда да я газират изкуствено с CO2 (както е масово при светлите бири, особено пък в големите PVC бутилки). Което също е много добре. Едно от нещата, заради които харесвам бира, е точно естествения процес (или поне най-близкото му приближение, ако съвсем естествено производство не е възможно в днешни дни). Не много хора знаят, че навремето са се пили точно нефилтрирани бири и тогава са се ползвали (и) за храна. След масовото навлизане на филтрираните (пилзенски и т.н.) бири, ударението много бързо се измества от хранителни качества към чисто напиващи такива. Още една причина да не съм вече голям фен на филтрираните (били те светли или тъмни) бири.

Още нещо за мътните бири. Има както светли, така и тъмни нефилтрирани (мътни) бири. Това са две различни категории. Светли и тъмни биват според това доколко захарните кристали в малца са карамелизирали. А биват мътни (нефилтрирани) и филтрирани (кристални) според това дали брашнената утайка е била премахната от бирата или не. Така че има както светли и тъмни филтрирани, така и светли и тъмни мътни. Трета категория пък са живите, но това е друга тема.

Който нарича тъмната бира “плътна” на вкус, само защото не се вижда през нея, просто не е опитвал друго освен филтрирано пиво. Което е разбираемо – у нас масово се продава именно пастьоризирано филтрирано светло и тъмно (и с всякакви цветни нюанси) пиво. Тъмната може да има по-плътен аромат заради карамела или другите си добавки, но истинската плътност във вкуса идва с мътните бири.

Нещо важно за пиенето на тези мътни бири – не ги пийте като другите, разклатете бутилките първо. Когато днес си взех поредната Болярка Вайс, се загледах в шишето – на светлина се вижда през него и изглежда бистро вътре. А то е защото утайката е на дъното и особено ако бутилката е стояла поне няколко дни на щанда, се е слегнала и слепнала там. Ако не разклатите бутилката, на практика ще си пиете най-обикновено филтрирано пиво, язък за покупката. Затова още преди да отворите капачката обърнете бутилката и с плавно, но бързо въртеливо движение “оберете” утайката от дъното. Или пък отворете капачката, излейте половината бира в чаша и след това с остатъка, пак с въртеливо движение разбийте и разбъркайте утайката. За да може после да си я сипете в чашата. Не е виновна самата бира, че се утаява – нормално си е. А и както тези бири са непопулярни у нас, явно е нормално и да позалежават по рафтовете в магазините, така че бирата си се утаява и “самофилтрира” в магазина.

Отказах се да казвам за Болярка Вайс повече – който реши, неща я опита сам. Всичко е въпрос на вкус – като в стария лаф с кучето – така че решете сами. Ако неспасяемо харесвате само и единствено филтрирани бири, това не е за вас. Ако с бирите само се напивате – също. Но ако цените бирата заради вкуса, аромата и дори заради историята и начина на производство и пиене назад във времето – запознаване с мътните бири ще ви достави удоволствие. “Вайс” е едно добро родно приближение към темата. Има и по-добри, но и тя е добра. Сериозно, това е една от най-добрите нови бири у нас. Не казвам “български”, защото почти всички “наши бири” са всъщност търговски марки на западни пивоварни, купили заводи тук.

——

Сега – за лошото. Реших да опитам и Загорка Резерва. Не знам кое точно й е “резервното”, но цялата тая рекламна кампания на бира в сандъчета за отлежало вино ми стоеше гротескно. И все пак си взех да опитам, интересно ми беше.

Загорка Резерва има дъх на леко прокиснало винце, след това на вкус горе-долу се търпи и дори в началото е леко интересна. Но накрая ефектът е като от напиване с лошо вино. Навремето Столично Тъмно имаше такъв период – не знам дали слагаха повече алкохол, отколкото принципно са свикнали, но нещо не уцелваха рецептата и аз на втората чаша бях с чело на масата, а на третата повръщах. Доста мои приятели също. Иначе беше с интересен вкус, но бързо това се отмиваше от дъха на добавен алкохол. Не зная дали случаят с “Резерва” е същият, но имах натрапливото усещане, че съм си сипал ликьор. Излишно повече 1) добавен алкохол и 2) добавена плодова есенция. Преди някой от производителя да се обиди – не съм сигурен дали има добавен алкохол, а и няма значение – такова ми беше усещането. А и фактът, че цяла нощ и на следващата сутрин бях като препил, а и с главоболие на следващия ден за мен говори достатъчно.

Вкусът е убийствено кисело-плодов, като изкуствените сладка “с горски плодове”. Как беше в рекламата, вкус на боровинки ли? Щом казват, добре. Може и боровинки да са, но по-добре да бяха направили компот. Или направо ликьор от боровинки, на какъвто ми мязаше постоянно. Интересен цвят, интересна цветна пяна – но аз не пия бира заради извънземния цвят на пяната й.

В този ред на мисли, една по-нормална и традиционна тъмна бира като Каменица Тъмно ми направи много по-добро впечатление. Без изобщо да е нещо особено, даже напротив – но поне не беше вино с бирена пяна.

Това е мнението ми – бира с вкус на леко запрокисвало вино или слаб ликьор с цветна пяна. Също както при Каменица Пшенично – изкуствените и излишни добавки просто развалят цялата работа. Да бяхте направили обикновена тъмна бира. Или пък да бяхте копирали вишнев крик – а не нещо средно, при това с вкус на оцетец.

Като казвам това, знам че тая бира ще допадне на доста хора. Но като се напият от чашка-две, ще им мине меракът. Сещам се как навремето момичетата в компаниите, които движех, се възхищаваха на Столично Тъмно – ах, какъв аромат, ах, какъв карамел, ах, колко е вкусна. Вкусна, вкусна, ама всяко чудо за три дни и днес те всички мъдро си поръчват от добрите за сезона светли пилзенски бири. Зависи коя е по-добрата – те нашите бири се надпреварват коя кой сезон да се издъни. Така че “Резерва” сигурно ще има публика. Ако и вие сте от нея – не се сърдете на критиката ми. Както казах – “на вкус и цвет товарищей нет”.

Последните седмици ми донесоха доста промени. Опитвам се да се променя и аз, да съм в крак с нещата, но е трудно – промените са големи и все още са ми някак “външни”. Лични и работни – дисертацията я слагам към работните. Личните ги приемам и преживявам вътрешно, но си е тежко и трудно, няма как. Работните ми стоят все още леко встрани, като че ли ме чакат да се успокоя, да си вляза в релсите и чак тогава ще почукат с пръст по каската “ей, ами ние?”. На всичкото отгоре работните промени донесоха със себе си и още лични неща за донагласяне. Като например да не мога да виждам децата през деня и вечер като се прибирам да се надпреварват кой първи да ме посрещне на вратата и после цяла вечер да са нервни и да плачат – единият че не е дошъл първи, а другият защото брат му плаче…

Но не е лошо. Не се оплаквам, по-скоро ми е едно такова странно и различно. Трудно, но не неприятно. Потиснато, но не от отчаяние, а от скоростта на промените. Конкретно? Ами конкретно – започнах работа на пълен ден в другия край на града. Колегите са готини, длъжността ми пасва (сървъри линукски). Точно когато се готвех да ида на следващата сутрин за първия работен ден, видях че Nick е писал за новата си фирма. Е, Opencode не е като IBM, но се надявам да ми пасне. Беше и най-доброто предложение (в тоя ред на мисли, Globul, много сте несериозни!). Засега трудността ми е битова – ставане, пътуване и т.н. За капак и сега нали са най-кратките дни и се стъмва цял час преди да тръгна. Но и това ще мине. ;)

Да дисертацията? Ами дисертацията върви, мерси. Засега е 60% готова. Или малко повече. Оставащите 60-тина страници са все още в насипна форма – записки, бележки, цитати, адреси, идеи и т.н. Планът за тях е подготвен, нещата са разпределени по подточки и с библиография – остава да ги впиша в текст, като готовите 60%. След това имам няколко редакции на спокойна глава, че ми се иска текстът да се чете плавно и да е разбираем. Поставената крайна цел е краят на месеца. Което значи, че тия последни редакции и дописвания ще са след работа, преди да заспя от умора.

——

И още нещо, което си е най-интересното и затова го оставих за накрая. Ето няколко върло добри бири и една каменица (натиснете на снимката за по-голям размер). Отляво надясно, нали сме си европейци:

Два пъти Stephans Brau, мътна (нефилтрирана) бяла (пшеничена) бира 5.3%. Hefeweizen hefetrüb (бяла бира с дрожди). Немска бира, пише че се бутилира в Германия, за Кауфланд. Номинирам я за откритието на сезона – много добра бира за цената си (към 1.50лв. в Кауфланд), с плътен вкус, некисела и съвсем леко сладка, като пшеничените бири. Най-силно алкохолната от тия на снимката е, но хич не напива като нашенските наливни с консерванти и спирт.

Два пъти OeTtinger Hefeweissbier Naturtrüb 4.9%. Пак немска, мътна бяла бира, не кауфландска – има я в доста магазини, във Фантастико със сигурност. Освен това я сервират с кенчето в О’Шипка и то на супер яка цена, почти като от магазина. Има я и в Халбите, но на двойна цена. Та в магазина беше пак към лев и половина. И тя е номинация за сезона – плътен вкус и за разлика от Щефансбрау-то има по-силно изразен плодов послевкус. На мен ми напомня леко портокалов вкус, но не кисел, а сладък – нещо като портокал с банан. Навремето при правенето на такива бири са се докарвали плодови аромати, със или без това да е било търсена цел. А и то е вкус, който е съвсем лек и трудно се улавя, ако не го търсите и се усеща чак след преглъщане. Ойтингер-ът е готина бира, даже смятам тия дни след работа да свърна в близкото Фантастико и да се почерпя за вечеря.

Бялата мишка в средата е играчката, която Светко ми остави, когато заминаваха за Троян и ми каза да нося на врата си и да се грижа през цялото време за нея. Та ето го мишокът, сред бири – кой като него.

Вдясно следва Stepnahs Brau Shwarzbier 4.8%. Пак Щефансбрау, от Кауфланд, пак на подобна цена – лев и нещо. Без да е нещо много особено, ми хареса. Типично филтрирано тъмно пиво, ароматът е леко карамелен, не кисел и цялата бира е плътна, не водниста като някои масови наливни тъмни у нас. Ако пия тъмно тая зима, нещо такова ще е.

После Kaltenberg Pils 4.8% – типично пилзенско (филтрирано) пиво. Всъщност си е Болярка. Макар че Болярка не е каквото беше навремето. Нашенска бира, но със съжаление добавям “нищо особено”. Няма да я забележа сигурно следващия път на рафтовете в магазина.

Последното, в ъгъла да се срамува, е Kamenitza Пшенично 5%. Един от актуалните родни опити да се прави мътна бяла бира. Другият опит е Болярка Вайс, нея не съм я пробвал още. Но като знам Каменицата… Мнението ми е тук. С две думи Каменица Пшенично е “нищо особено”. Даже по-лошо – не е хубава. Някои може да обяснят, че воднистият вкус, киселата жилка и липсата на по-сериозна утайка се дължи на добавките – които в Пшенично са царевичен грис и кориандър – но не вярвам аз, мълчи и стадионът. Просто не е добра бира. Цвик с лимонтузу.

Та тези бири на снимката… сигурно се чудите защо така съм ги събрал? Те са бирените представители на вдъхновението за работата по дисертацията миналия месец. За този месец няма да има такава щафета сигурно – ако пия по едно вечер след работа, или няма да пиша нищо, или писането ще е толкова късно, че няма да мога да се събуждам на сутринта.

Наздраве! Препоръчвам двете бели и тъмното. Само не да не ги изкупите, ей! Ще се презапася аз за уикенда, за всеки случай. ;)

Пловдив

Харесвам Пловдив, имам страхотни спомени от там - всякакви и най-разноцветни. Но Пловдив… как да кажа — Пловдив е ужасно тесен град. Наистина, ако имаше два пъти по-малко коли, щеше да е доволно добре, ама сега е ужасна гмеч. В София има много повече коли, но хей — тук кварталното шосе е с размерите на голям пловдивски булевард. И тук също има накацали из тротоарите и градинките колички, ама там всичко е по-малко, по-сгушено между тепетата… а колите не си поплюват — и на малкото се тъпчат. Неприятно. Централен Пловдив е малък ад, ви казвам… колкото и да го харесвам, колкото и да го харесвам иначе…

Бира на вкус

Не се сещам дали съм го казвал наскоро… ама замисляли ли сте се каква е на вкус бирата? Ами отвратителна е, честно. Аз съм от биропиещото народонаселение, така че не се оплаквам — вкусът на напитката бира е сложна смес от всякакви странични неща, като допълнителни аромати и влияние на газировката. Нищо против бирата като напитка. Говоря за бирата като… ами като бира, като това, което остава, като махнем едва доловимите странични вкусове и засилващия ги ефект на мехурчетата. Оставете малко бира да се разгазира, ама както си трябва — примерно цял ден отворена. После пийте със стайна температура — ами ето това е всъщност вкусът на бирата… “сам по себе си”. Отвратително начинание, не ме слушайте — даже не я оставяйте да се разгазира. Преди време често съм опитвал такива бълвочи, но има разлика между опитване или случайна глътка и тормоз в името на науката…

Уеб-разработката

Сигурно доста хора имат погрешна представа за нея. Тъй де, за тези, които я практикуват. Да правиш сайтове за други сигурно може и да е голям кеф, ако си по-смахнат от препоръчителното. В повечето случаи е малко по-ентусиазиращият начин да изкарваш пари, нищо повече. Тук трябва да отделим дизайнерите — те като че ли живеят извън такива правила и за тях е съвсем в реда на нещата да правят нещо сносно за някого и в същото време да правят нещо супер-манияшко за другиго. И да се самозалъгват, че едното го правят от “задължение” и “за пари”, а другото — от кеф и любов към изкуството. При уеб-програмистите не е така — винаги клиентът не знае как да използа кода както трябва. Е, той по странен начин често го използва даже по по-добър начин, но това е друга тема. Истинската “любов към изкуството” за уеб-разработчика е да прави сайтове, които сам да използва по най-добрия начин. За съжаление, въпросната любов много по-често спохожда дизайнерите и много, много рядко и съмнително програмистите.

Когато спирачките на изтормозения микробус изстенаха жално на площада на селото, бяхме едновременно щастливи и много изморени. Аз, разбира се, бях и много притеснен и изнервен - все по-често взе да ми е така при пътувания. Работата като сисадмин не прощава, определено я смятам за изхабяваща. Разбива ти нервите и човек или ще пропуши от нерви, или ще откаже цигарите от много работа и пак ще се изнерви докрай. Като добавите и неусетното привикване към кофеина, работата става ясна - аз преди почти не пиех кафета. С приятели в сгоден случай в Университета гледахме да слезем в кафенето и да ударим по бира, малка водка или джентичка. Е, не до степента на алкохолизиране - само при повод и удобен случай. А пък вече бях администратор там. Но голямото вкофеинване и големите нерви дойдоха с истинското сисадминско място - имал съм дни, в които не съм успявал да запомня бройката на кафетата. От машината нескафета - дето са и по-силни. И това не е някаква прищявка - лека-полека човек започва да има такава нужда, така се събужда. Естествено, повишава се нервността, но пък тя се компенсира с друго типично админско средство - валериан. Винаги съм казвал, че сисадмините се изхабяват. И когато следващият път дойде на интервю при вас администратор и ви поиска голяма заплата, не го гледайте опулено, моля ви… Да сте видели по-възрастни сисадмини? Има хора, които остават в сферата, но по-скоро се занимават с управление. А, и ако ще кандидатствате самите вие за сисадмин някъде, не се подценявайте и искайте висока заплата и добри условия на труд! Не си струва да си разбивате нервите и да си разваляте очите, ако сте под средната за фирмата заплата. А пък ако на някой шеф парите му се струват много, нека сам си администрира компютрите - да, не е сложно, само трябва да се научи и да свикне първо.

Та пътувахме от Варна на север. Дълго се чудех дали да казвам къде сме били всъщност, защото хората може да харесат мястото и да вземат да се “изсипят” там догодина. Което ще е много жалко, защото по северното черноморие има места, които не заслужават изобщо грозната съдба, сполетяла южните курорти през последните години. И засега някак я избягват.

Когато на площада на Крапец шофьорът слезе да отвори задната врата, за да си вземем багажите, издърпах набързо куфара ни и се отдалечих. Две французойки се засуетиха малко и после с раници на гръб тръгнаха в посоката, която после разбрахме, че е към плажа. Не казах “благодаря, довиждане” на шофьора, защото му бях сърдит и леко ядосан. Не ми хареса как се държеше с нас, как караше, не ми хареса това, че се кара, когато хората отварят прозорците, а климатикът му работи само за предните седалки. Тоест - за неговата. И това, че в Шабла слезе и отиде да си купува някакви продукти от магазина, докато ние го чакахме в задушната маршрутка без климатик при изключен двигател също не ми хареса. И затова остана без “благодаря”, ще види той.

И така почивката ни на море, първата ни за тази година, започна. Изчакахме в една от двете кръчми в центъра дъщерята на хазяина да дойде с кола от Шабла. Да, кръчмите (“заведенията”, ако предпочитате) в Крапец са точно две и са на въпросния площад. Поне заведенията, които си заслужават за редовно посещаване. Иначе има хотел с ресторант и кафене в него, има няколко хотелчета-вили, в които има механи и ресторантчета. Но тези от другите места, които посетихме, бяха все с нещо неудобни - или обслужването ще е бавно, или на теб ще ти подадат менюто, а на групата руснаци на съседната маса ще им изнесат лекция върху него с препоръки за най-добрите манджи, като добавят цял куп усмивки и подхилвания на развален руско-български. Или пък ще е неоправдано скъпо.

Но двете барчета в центъра са друго нещо. И в двете освен заведение с маси за ядене и пиене има и магазини - оттам можете да си набавите всякакви хранителни глезотии - от пъпеши и сладоледи до вносно сирене и чипсове с томболи. Едното място се казва “Журнал”, а другото - “Бриз”. “Журнал” (явно на семейство Журналови, които също така дават и квартири под наем) е малко по-близо до площадчето, точно срещу кметството и е малко по-лъскавичко и по-ново. Отвън и вътре с лакирани дървени пейки и маси, там обслужването е бързо - бързо вземат поръчката ти (освен ако вътре не е пълно с чехи и руснаци, както беше веднъж и чакахме много дълго, за което жената след това учтиво ни се извини) и бързо и вкусно я сготвят. В “Бриз” пък е малко по-евтинко, но за сметка на това е леко по-мизерно и обслужването е чувствително по-бавно. Веднъж толкова дълго чакахме пикантните запечени крилца за Краси, че си допихме и доядохме почти всичко друго и когато дойдоха, бяха вкусни, но не бяха чак “запечени”. Да се чуди човек защо толкова ги бавиха. Привечер в “Бриз” се събират повечко местни, отколкото в “Журнал” и макар и в двете заведения да има климатици и да се поддържа приятна температура и чист въздух, в “Бриз” става по-задимено от усиленото пафкане на рибарите и младежите от къмпинга. А и често след мръкване можете да станете свидетели на редовна местна лека пиянска свада. Определено си заслужава да останете по-докъсно някоя вечер, като не правите впечатление и не се заговаряте, само за да видите малка селска кръчма в действие.

Като казвам, че в едното от тия барчета е малко по-скъпо, нека ви ориентирам за цените - в по-евтиното бирата е между 0.30 и 0.90 лева. 30 стотинки е 300мл наливна “Шуменско”, а 90 стотинки са най-скъпите бири - разни “Стела Артоа”, “Туборг” и подобни. Масово рибарите пият “Шуменско Светло” - от бутилките 500мл, с капачка без пръстен. За 50 стотинки. Два лева струва една порция скумрия на скара и е ужасно вкусна - препоръчвам там да опитате рибните ястия! Без пържената цаца, разбира се - на много малко места по морето могат да приготвят хубава цаца. Наистина не разбирам защо, може да е от някакво пренебрежение, но там цаца няма и ако има, не си заслужава. Но пък в Крапец порциите са стабилни - пържените картофи са по 350гр., порцията цаца също е 350гр. За сравнение - в София редовно цацата е 100 - 150гр., а картофките над 200гр. рядко се намират. Но там практически всичко от менюто на тия две заведения си заслужава да се опита. Без цацата, както казах. Но пък на кого ще му се яде някаква цаца, при условие, че има евтин и чудно вкусен всякакъв друг рибок?

Отбелязвам си, че Крапец е още едно от местата, където знаят как да приготвят джента. Джентата изобщо не е претенциозен коктейл (50% джин, 50% мента и лед в отделна чашка; някои слагат лимон за вкус, но ако се прекали, става гадно; гадно става и ако джинът и ментата не са точно 1 към 1). Но на много места ме питат най-подробно, преди да се съгласят. Да не говорим, че на много места не го знаят като “джента” и трябва да си кълча езика и да казвам “джин с мента”. Все пак джента ми правиха във въпросните две заведения, “Журнал” и “Бриз” - в механата на една вила бях поръчал, но първия път ми донесоха “погрешка” мента с водка, а вторият път не беше вкусна, явно съотношението не е било 1 към 1. Интересното е, че ментата отделно е неприятно за мен питие, джин отделно също не понасям. Мента във всякакви комбинации “1 към 1” става, универсална съставка е - върви и с водка, и с ракия, дори и с всякакви безалкохолни и т.н. Джинът пък е много капризен за смесване - на пръстите на едната ръка мога да изброя коктейлите с джин, които си заслужават. Но комбинацията с мента е уникална! Това питие може да разхлажда в най-топлите дни и да сгрява в най-студените. И е вкусно - сладостта на ментата и парфюмът на джина се неутрализират взаимно. И особено за жегите една малка джента (тоест 100мл общо:) определено е много по-приятно нещо от няколко бири.

Толкова за заведенията в Крапец. Имам много впечатления, но нека не досаждам :)

Следващия път ще ви разкажа за морето и плажовете. Дотогава ще подготвя част от снимките. Кръчмите не съм ги снимал и тази статия си е ок без снимки. Но морето е прекрасно и поне един-два кадъра може да излязат добри за показване.

После пък ще разкажа за някои случки там и за общото ми впечатление. За усещането ми за Крапец и “Къмпинга”, повлияно от видяното сега и от детските ми спомени. И най-вече повлияно от силната ми надежда това място на север да се запази горе-долу каквото е и каквото е било дълги години наред. Затова пак ви казвам - ходете там с малки компании и рядко. Пестете Крапец, за да има за по-дълго :)

Снощи успя да приключи успешно “иху-аху”-то по повод излизането на Гном 2.6, организирано от Сашо Шопов. В “При кмета”. Хм, събирането беше организирано от Шопов, не “излизането” ;) Въпреки че кой го знае мискинина, може да има пръст и той ;) Гледах го снощи, имаше, определено, даже май докъм десетина му преброих ;)

Всъщност цялата вечер беше особена - след работа се разбрах да се видя с Калин a.k.a. Majestic. Закъсня, оркът му с орк, а аз го чаках… така де, да беше лето, да бе’ме у Варна… ама не - дъжд пръска, а изчадието мордорско го няма. Е, събрахме се и потеглихме по следите на изчезнала кръчма в центъра. Той вика “тука требе да е”, аз викам “бе нема такава опера”… - все едно, важното е, че се шмугнахме в едно място със стари табели по стените и наливна бира. От ония табели, готините, дето събрани така, на едно място, те карат да се сещаш с умиление за предучилищната възраст ;) “Пази се от стрелата”, “Генерален секретар” и тем подобни ;)

Обсъждането на нещата от живота премина през изпитанията на теми за Линукс, SuSE и HastyMail, по който, последния, и двамата сме луднали. Аз ползвам най-“яката” за мен тема - “black”, но нашият познайник леко отстъпил от хевиметъл фронта и позлзвал нещо розово или от вида на розовото ;)

Все едно, стигнахме до единомислие по въпроса за износа на магданоСа, тоест вдигахме наздравици с халбите и се навивахме тия дни да се обадим на други от тайфата и да се съберем. И двамата неглижираме напоследък китарките си, особено моите, горките, прашасват в ъгъла на стаята… Зарекохме се да не се дадем на врага без бой и да направим сбирка с много джангър, приятели и хорово пеене на баладични тъжни песни под акомпанимента на кухарките ;)

Винаги съм се стряскал от думата “кухарка”… Наистина, звучи странно, дори мисля, че бих могъл да се обидя, ако съм… “кухарка” и ме нарекат ;) Все едно ;)

——

Гном-срещата мина еуфорично; в други сайтове на някои от участниците могат да се намерят описания. Разменени бири с Дончо ;) Но най-готиното беше, че имаше време за всичко - както за разговор “на крак” с Йовко, така и обмен на идеи и дори софтуер с другия Йовко. Много реплики и по-дълги разговаряния с Крис, Илит, Сале. Щом даже имахме време с Пейо да кажем две думи за поезия и после достатъчно дълго да помълчим, загледани в бирите си ;) На входа се “сблъсках” с Жоро и открих още един вело-линуксер ;) Жоро, дано си се прибрал безпроблемно; аз няколко пъти съм карал в натоварена София по тъмно и имах кошмари след това. Затова гледам да не замръквам - те и без това шофьорите тук са за убиване. Ама някакво бавно и по възможност много, много болезнено :( Именно те и бездомните песове са най-голямата заплаха за гражданина - велосипедист ;) Но това е друга тема; да живеят засега ;)

Вечерта завърши подобаващо с посещение на едно заведение на гърба на двореца с Никола и едно друго момче, фен на Систем5 и BSD-лиценза с рекламната клауза. Онзи, който Дебиан, с право според мен, не смятат за свободен и недолюбват.

Във въпросното кръчме се довършвахме безметежно с кафета, млечни шейкове, следходени от каберне. Като стигнахме на “етапа” с виното, бяхме в стихията си; мисля, че персоналът ни се радваше искрено - говорехме за средновековна музика, Ингви Малмстийн и Сатриани, шахмат (между другото, с Никола се разбрахме вече на сбирките да се носи малък шах, така че гответе се!;), уменията на ди-джея, който ни слушаше на две педи разстояние, тъй като бяхме на бара. Говорихме за ниски честоти, октависти и мецосопрани, дори започнахме “леко” безплодния спор “Мейдън - блек метъл” ;)

——

Уникална вечер, която ме лиши от някои неща все пак. Едното от тях е възможността да поговоря с Краси - тази сутрин видях, че имам пропуснато повикване от телефон, започващ с +3349 - предполагам, че това значи Франция… Дано се чуем днес - имам впечатления да й разказвам, а и тя сигурно има оттам ;)

Друга тъжност беше Арти, който, горкият, пак нямаше шанс да прекара повечко време с мен - вечерта, смъртно уморен, го затворих в коридора, а сутринта бързо-бързо се изнизах с колелото. Все пак той успя да се шмугне през вратата и излезе на площадката да наблюдава света през големия прозорец. Слязох до там, вдигнах го на ръце и дълго стояхме така, до прозореца. Едно момче и неговото коте, загледани навън. На животинката й беше далеч по-интересно, но нямаше време, трябваше да се прибира в апартамента, да яде и да се ближе, а пък аз поемах по пътя през кварталите, колите и кучетата към работата. Към това писане тук…

Когато ми е притиснато и ограничено, помислям си за Арти, сещам се как го водихме на море миналата година, виждам го в ръцете на Краси, тя - със сламената шапка, той - с ей-такива очи, разглежда наоколо и души, души…

И се сещам колко лесно е да бъде откриван светът.

Просто трябва да имаме смелостта да го погледнем.