Arcane Lore

Грижата за околната среда и като цяло балансираното, екологично мислене за развитието върви много зле в България. Ако екологията е знанието за равновесието в природата, разбирано най-общо, то у нас определено няма въжеиграчи. Не обвинявам природозащитниците — тук обвинявам всички инвеститори, които търсят печалба на всяка цена и всички собственици на земи, които позволяват инвеститорите да им промиват мозъците.

Но, както казах, спасение явно няма. Иракли е на път от доста време и вече май даже не е новина за медиите. На Рила копаят и строят, защото само ако успеем да привлечем всичките скиори по света, представяте ли си… То ще е един туризъм, то ще е един кеф, едни доходи, пари, пари. Пред такава перспектива на кого му пука за някакви пършиви езера. Пък и те езерата ще останат, ама само какви яки хотели ще вдигнат наоколо, че и пътища, и яко туристи — абе голям кеф, нали? То по цялото море всичко като е застроено да не би да е зле, а? Даже там има още място за хотели, дори и да няма достатъчно вода за пиене и да няма канализация — абе на кого му пука, бе-е-е…

Странджа? И Странджа ще наакат, само гледайте! Единствената мъничка победа преди време беше обявяването за незаконен на един строеж край Варвара — а дали го бутнаха? Май не, нали… Нищо — ще го узаконят като утихнат нещата и него.

Днес гледах репортаж от протеста в София и от решението в министерството, че всичко било наред и около 5000 декара от парка влизат в устройствения план на община Царево. Предвидени са за застрояване. Кметът на Царево, известният вече рушител Петко Арнаудов от БСП стоеше мазен и доволен на масата до министъра Чакъров и грееше от кеф. Предвиждат се докъм 60 000 легломеста. Всъщност май са “предложили” от общината повечко — 9000 декара със 100 000 легла — но са им одобрили “орязана версия”. Така се прави — казваш нарочно повече, за да може после да намалиш и да кажеш “ето виждате ли, ние даже намалихме площта за застрояване”. Тарикати дребни. Ама нямало да се застроява чак всичко — една малка част от земите били предвидени за инфраструктура и обслужващи постройки. И-и-ха, верно ли бе?

Така че не се надяват, ами направо вече потриват ръце и се канят да пуснат багерите и да застроят почти 100% от крайбрежието. Ще останат само мънички точици — устието на Велека и Силистар.

Тъпо ми е за местните, които не разбират как яко ги работят. Да, наистина може част от тях да поспечелят някой лев от застрояването — но голЕмата парА ще падне в джобовете на малцина избрани. Дядо и баба на село пак ще си останат с пръст в устата и без пари за хляб, най-често защото са продали на уж изгодна цена имота си на инвеститор. Имота, дето техните баба и дядо още са го събирали, кътали са го и са казвали на децата си “имот не се оставя” и “тая земя ще ви храни, ако я копаете”.

Факт е, че в мрежата “Натура 2000” влизат доста земеделски земи и частни гори. Но е факт също така, че за всяко ниво на защита в мрежата се полага на собственика съответно обезщетение. Така че дори и изобщо да не работи земята си, собственикът на имот в границите на “Натура 2000” ще получава постоянно компенсация от държавата. Е, вярно — не са много пари накуп, но пък са постоянен доход. Ако човек реши да обработва имота си в защитената територия, като се съобразява със съответните конкретни ограничения, може освен обезщетението от държавата да реализира и печалби от реколтата.

Ама е много по-яко да продадеш имота на инвеститор и да гушнеш една топла-топла пачка наведнъж, нали? Вярно, ще ги изпиеш за нула време, ама все пак тръпката е по-друга от някакво си обезщетение и някакви си реколти. Да, някои няма да продадат на инвеститори, ще издържат на натиска им и ще си направят сами свои си хотелчета. Колко време ще издържат на конкуренцията на големите и колко усилия по поддръжката ще им коства, какво качество изобщо ще успеят да поддържат и накрая колко пари ще могат да спечелват е друг въпрос.

Но искат хората бе, искат да си осерат земите, защото били техни. Частен имот, разбираш ли, мога да правя каквото си искам с него. И защитен да е, няма проблем — ще се обадим на бай кмета Арнаудов и той ще ни уреди, ще пусне там далаверката с министъра Чакъров. Няма оправия ви казвам, няма!

——

Защо го пиша това? Всъщност не иронизирам — наистина, няма оправия. Преди време писах, писах много и гледах да са все разбираеми и важни неща, да не се повтарям и да не пиша глупости. Някои може би са забелязали, че от известно време вече избягвам да пиша на такива теми.

 
http://yasen.lindeas.com/tag/ecology
http://yasen.lindeas.com/tag/irakli
http://yasen.lindeas.com/tag/strandja

Резултат няма. Официален резултат няма — иначе блогъри наоколо също пишат и някои от читателите сигурно мислят подобни неща. Но щом властта си е навила на пръста да застроява — не виждам как някой може да каже копче. И то всякаква власт — изпълнителната в столицата, местната в общините, всякаквите контролни органи, дето уж са експертни, а всъщност са купени и платени, самите инвеститори с интересите и плановете си. Какво говорим, даже някакъв беше вадил пистолет в Рила и беше заплашвал съвсем директно.

Решението?

Решението е у всеки от нас поотделно. Няма общо решение, което статуквото да позволи, няма смисъл да го чакаме. Всеки от нас трябва сам за себе си да реши дали е за застрояването или не, какво е отношението му към екологията по принцип и конкретно за всеки проблем. И съответно сам за себе си да реши как да пристъпя към всяка такава гореща тема.

Аз не карам ски. Няма и да се уча. Това е моят начин да не участвам в замърсяването на планините и урбанизирането на заснежените склонове. Ски-туризмът е основната причина за застрояването на планините. Нещо повече — ски-туризмът е почти единствената причина за застрояването на планините.

Вече няма да ходя на море в малък курорт. Ще ходя на море със семейството си и с приятели с автомобил и ще отсядаме в голям град. От големия град ще се придвижваме до желания плаж пеша, с колела, с градски транспорт или с автомобила, ако е по-далечко. Няма да използвам никакви услуги на местни малки хотели. Храна има в изобилие на други места и не е нужно да спонсорирам виновниците за застрояването на Черноморието. А пък и не отивам на море за да се тъпча, я!

Да не говорим, че в България по морето няма толкова отдалечени плажове, до които да не може да се стигне за нула време с автомобил след закуска от близкия голям град. Вярно, автомобилите замърсяват въздуха — но много повече замърсяват природата малките курортни селища. А и аз някой ден ще си правя електромобил, така че и това отпада като притеснение.

——

Екологията не е някаква политическа концепция или лозунг от преди изборите. Както и свободата, демокрацията, изкуството, образованието на децата ни, дори пресичането само на зелено — всичко това зависи от нас.

Имам предвид от всеки от нас. Поотделно, не заедно и не показно. От мен. От теб.

Преди малко, докато зяпах серия от “Загубени” (аз тъй им викам) по една от телевизиите, мина рекламен блок с анонс на новините. Казаха, че в “Яйлата” при Камен бряг се строи. Дадоха и кадри на строителни материали, бетонни плочи и подобни. Отвратих се. Стана ми обидно, че някои хора могат да живеят заедно на места, за които да се грижат и които да ценят, а аз съм вързан тук.

Първо за пореден път ми стана неприятно заради управата, която позволява такива неща. Така бяха представили нещата в анонса, типично по “жълт” маниер хвърлиха разни казвания набързо, за да привлекат внимание. Пролича, че някой някъде е допуснал да се строи в резервата. После, докато пиша това, догледах самите новини и видях целия двуминутен репортаж. Оказа се, че управата не е виновна, а напротив — точно общинската управа и историците и археолозите са пуснали сигнала и са издействали бързата реакция на държавата срещу строящия.

Оказа се, че някакъв си собственик вложил едни пари в имот там преди не знам си колко години и на тоя имот, пак преди хиляда години, имало някаква си хижа. И сега, видите ли, той тръгвал да я възстановява. На практика си я строеше наново. Та второто ми възмущение беше от него и от многото, които мислят като него. Казва на репортера, че ако сме щели да започваме да нулираме нотариални (тъй де, “натурални”, нали знаете, че така им казват на село) актове и да ограничаваме граждани, дето са инвестирали в имота и честно и съвестно са си плащали таксите през годините, били сме се връщали към някакви отминали времена.

Никой ли не разбра най-накрая, че в България има резервати? Не, не е само “Сребърна”, има много други и не, не са направени, за да пречат на честните и съвестни данъкоплатци.

А, и за “Натура 2000” — никой ли не разбра най-накрая от тези “собственици на земи”, че имат по-голяма сметка да си задържат земите, земите им да влязат в “Натура 2000” и държавата и ЕС ежегодно да им плаща обезщетения за ограниченията на защитената територия? Всички ли са толкова тъпи, че се юрват веднага да строят бетонни плочи и да канят поредния измислен чуждоземен строителен инвеститор? Казвам “измислен”, защото в Иракли е пределно ясно, че инвеститорът не е точно швейцарски, а по-скоро “Русалко”-музикантски с подставени лица?

Не си продавайте земите на строителната мафия, а ако е в резерват, буферна зона или защитена територия без право на строеж, и вие не я застроявайте! Пазете си земята, за да я дадете на внуците си някой ден! Имот се събира трудно, а се продава винаги евтино! Затова му казват “недвижим”, защото е нещо стабилно, нещо, на което можете да разчитате след години.

——

Работя (отскоро, дано продължава безпроблемно) отдалечено за един англичанин. Няма значение каква е работата точно, и без това засега е много, много малко, за да ме изхранва добре, а и е друга тема. Но друго е по-интересно — този човек живее и работи в един от големите паркове на Великобритания — долината на река Тамар. Всъщност официално се води не национален парк, а AONB (Area of Outstanding Natural Beauty) — разликата между такъв район и парковете е в начина на управление и степента на местна самостоятелност. Иначе си е национален парк практически.

Та той може да живее в селце с няколко хиляди души, пръснати из махалите наоколо. Като освен всичко си имат и център с обществени сгради и кей с лодки (навремето са били рибарски, в днешни дни са за разходки и спорт) и всичко в това селище изглежда излъскано, подстригано, излизано. А наоколо — хълмове с гори и поляни. Част от хората са заети в земеделски бизнес и произвеждат екологично чисти плодове, с които са известни в цяла югозападна Англия и Уелс.

Та моят колега излиза сутрин от вкъщи и отива в офиса си, който е през две къщи. Работи там ИТ-проекти, които сам е създал или спечелил, грижи се за бизнеса си, който сам е развил, когато е решил да започне свободната си ИТ-практика. Следобед се “прибира” при жена си и децата, през уикендите не работи, защото са за почивка и за игри с хлапетата му.

Отплеснах се. Темата за истинската свободна практика, а не тази подигравка, която се получава тук е друга и непременно ще я зачекна отделно. Ставаше дума за хората, които живеят заедно в райско кътче и това не им пречи да са технологично интегрирани, ако поискат. Но също така не застрояват резерватите и парковете си, а произвеждат екологично чисти плодове.

Сигурно е много изкушаващо и лесно за някой от тия тукашните “строителни предприемачи” като види хълмовете край долината на Тамар да се почеше по мазното теме и да предвкуси какви печалби само може да направи от застрояването там, какви инвестиции може да предложи на общините и на собствениците. Как може да им завърти главите с обещания и еднократни хилядарки, за да му продадат имотите си и да нареди край реката хотел до хотела, мила моя майно льо…

Но има една огромна разлика — там хората не страдат от глупави комплекси, че живеят на село и че единственият им доход би бил ако продадат земята си. Лондон е на няколко часа път, между другото, а в селцето има поне две-три ИТ-фирми и бърз Интернет. Но не са само физическите удобства и добрата инфраструктура — без хора, които всекидневно да се грижат за оцеляването на тази нагласа нищо не става. Без хора, които да виждат важните неща наоколо и да ги ценят, защото са си вкъщи, а не “временно на гурбет в Гърция”, да речем, не става.

У нас, имам чувството, и оптична връзка да закарат в най-красивите села, и хеликоптери да има дотам, пак няма да се събере общност с магическа пръчка. Все ще се намери някой, който като тоя “собственик” от Камен бряг да изсече, застрои, замърси. Да изхвърли боклука си в двора на съседа, да източи маслото от колата си край засадената от оня от долния етаж фиданка, да клюкарства и все да знае най-много. За всичко — за политика, жени, коли и футбол.

А ми се живее в нормално място, с мотивирана общност от ценящи общите неща хора. Но няма начин.

Мислел съм си какво ли ще е, ако ИТ-специалисти се съберат в някое село и си заформят такава истинска община. Въртели са ми се планове за фирма, която се развива и инвестира в обновяване на такова село, което да стане работно място и в същото време дом, кампус на служителите. В ИТ е лесно да стане така — няма специални суровини, нито нужда от транспорт за продукта. Трябва само спокойствие, креативна и амбицираща и в същото време не-стресова среда. А, и бърза интернет-връзка. Другото са няколко пицарии и бара, кино и други подобни, малко спортни съоръжения и, разбира се, хубаво шосе, по което хората за час-два максимум да могат да идат до големия град, ако имат нужда.

Мечти…

Варвара - малко село на няколко километра северно от Ахтопол, най-южния ни черноморски град. Селце, известно на “старите момчета” като място на изгревно откровение в пъвите часове на месец юли. Предхождано, разбира се, от дълги чакания и подготовки в песни през нощта преди Джулай-а.

И достатъчно неизвестно селце за “големия” български морски летен туризъм. Въпреки че там разбрахме, че наскоро ЛукОйл (може и да греша, ако фирмата е друга - моите извинения) изпонакупили почти цялата земя в регулация и “около нея”, в посока морския бряг. Това може да значи почти във всички случаи само едно - застрояване, застрояване, застрояване.

——

Някои гледат на такива инвестиции с добро око, дори приветстват урбанизирането на черноморието. Толкова много хора казваха пред мен “Ама видяхте ли какво са направили на “Дюни”? Красота, ама то е един хотел, ама един замък, огромно нещо, браво, браво…” или “На Синеморец са направили огромен хотел, като крепост на единия нос, догодина ще направят подобен на другия нос и ще стане хубаво, браво, браво…”.

Да им се чуди човек… Не разбирам кое е хубавото на изчезването на поляни, баири, горички и зацапването на гледката с безброй сгради. Да не говорим за недобрата хигиена, прекалено многото боклуци, съпътстващи такива ърбан-проекти.

И кое всъщност е геройското в заличаването на цели комплекси, детски лагери, станции, лагери с бунгала? Ама те хотелите били по-хубави. Добре де, идете в Албена, идете в Златни, Слънчев или в най-измисленото, чисто курортно село Китен. Защо трябва цялата ивица да е застроена? Преди време бях чул, че имало проект за голям хотел и съпътстващ комплекс и на Иракли. Оттогава не съм и помислял да ходя пак на Иракли - за мен очарованието на това място е в неговото диво съчетание на планина и море. Не просто на възвишение с хотели, а на истинска гора - с пепелянки, чакали, изсъхнали дървета, влажни листа… - с една дума - Балкан.

Все едно. Думата ми е за Варвара ;)

——

На Варвара си часлужава човек да иде с приятели на палатка. В краен случай - на квартира в селото. Но не в нова къща с претенции за “хотелски комфорт”.

Първият ни ден на море тази година започна с пристигане в Бургас, после във Варвара и накрая - в къщата на хазяите там. Нова постройка, със сателитна телевизия (май само тя беше истинската “екстра”, но пък ние не сме отишли на почивка, за да гледаме телевизия, а точно обратното). И хазяи, които не те оставят на мира - две вечери седях на терасата до малките часове, само защото ми беше неудобно да откажа на ”наздраве”-настояванията.

Дойдоха им и гости - Саня и мъжът й. Въпросната Саня беше едно време репортер в предаването на Бригита Чолакова по БНТ1, не помня фамилията й. Понастоящем - галеристка и нова собственичка на хотел в Созопол. Нищо против хората нямам, но ме подразни, че бяхме настойчиво “помолени” да присъстваме на обилната и тържествена вечеря. Уж “за нас”, уж защото ни уважават и се радват, че сме им на гости. А всъщност за да “изпъкнат” хазяите пред видните си гости-приятели.

——

Местата, които си заслужава човек да види във Варвара са достатъчно, но пак казвам - идете с приятели и то на палатка. Освен скалите, които са достатъчно различни и винаги може да намерите някое място и гледка само за вас, почти няма нещо по-особено. Варвара всъщност “е” тези скали, другото са подробности.

Ако търсите място за хапване и пийване, идете в “Ергенската мъка” - намира се на улицата (единствената централна;) след хотел “Южни нощи” (първият вдясно при влизане в селото) и преди “центъра” със спирката и смесения магазин. В “Мъката” готвят прекрасно и ястията са пресни. Цените са повече от разумни - в София е чувствително по-скъпо ;)

——

След два дни престой във Варвара напуснахме селото.

Два дни, през които не отидохме ни веднъж на мъничкото плажче, но за сметка на това видяхме безбройните скали и скални заливи, прибоя в тях отвисоко в късния следобед и пред-залез.

Два дни, в които Арти беше на върха на щастието и постоянно изследваше обширните ливади и гонеше скакалец след скакалеца. Връщаше се по тъмно, зажаднял за сгушване и наше внимание.

Два дни, стрували ни много нерви и притеснения, много оплаквания, които нямаше с кого да споделим, защото не намерихме приятели, но всичко това - компенсирано от свободата, на която се радваше милият ни котарак.

——

След тези два дни заминахме на север след кратко двоумене дали да поемем на юг, към познатия и близък ни Ахтопол или предвидения за посещение Синеморец.

——

Дано това е поне малко полезно за тези, които решат да наминат към Варвара.

Иначе, за нас това беше част от дълго чаканата ни почивка и си е обвито в магичност. Винаги успявахме да намираме хубавите мигове, въпреки трудностите. Да не говорим за Арти - той беше господарят на ливадите ;)