Arcane Lore

През пролетта в зала “Универсиада” ще свирят HammerFall. Заедно със Sabaton и Bloodbound. По-конкретно — на 10-ти април 2009г. И аз не повярвах в началото, затова за невярващите — афиш. “Наздраве!”, както би казал Мечо Пух. :D

Хамърфол не са същите като в началото, а и точно този стил мелодичен пауър метъл (дали уцелих журналистическото клише?) за някои може би е леко демоде вече. Но нещата не са каквито са, крият истината от нас, но ние знаем къде е истината, да — “истината е някъде там”. Май се отклоних прекалено, но за Хамърфол ми е странно да пиша. За първи път ги открих, ако не се лъжа, някъде във втори курс в университета. Бях си взел няколко нови касетки. На черно, разбира се, по това време легална музика си купуваха само дискарите и чалгарите от “Унисон” на Витошка. Поправка — може вече да са си били легални, от “Уизард”-а на ъгъла на Солунска при Славейков. Днес го няма този магазин, но навремето беше голям кеф и класика.

Та сещам се, че бяха неща като Hollow, Primal Fear и май станалите ми тотални любимци Shadow Gallery. И някаква съвсем странна група, HammerFall. Всъщност си бяха все първи албуми. Shadow Gallery ми влязоха в ума и оттогава не излизат, от албума на Hollow си спомням само един кънтящ гаражен звук и една песен, в която се повтаряше “hold your banners high” и не ми хареса. Primal Fear пък също не ми допаднаха на първо слушане. Макар да знаех вече кои са хората в проекта и от това да предполагах, че ще е нещо супер. С повечко слушане гласът на Ralf Scheepers е просто мания.

Но HammerFall ми се видяха на този фон някак… стандартни. И наистина — музика с много енергия, много хъс и караща те веднага да започнеш да припяваш и тръскаш глава. Хевиметъл от истинска класа. Но… като че ли повечето от нещата в музиката “разчитаха” на метъл-“подсъзнанието” ми. Съвсем лесно забелязваш клишета, но изсвирени перфектно и, както казваха “критиците” по списанията, когато не можеха да изсмучат друго от палците си, “късат глави”. И прощаваш клишето. :)

“Glory to the brave” беше нещо, което можех да слушам постоянно и да не ми омръзва.

Днес не зная, не съм ги слушал от известно време. Защото не съм слушал изобщо музика напоследък. Но ще си пусна, още сега. А през април, надявам се, ще ги чуя и наживо заедно с още две добри групи. Няма да стане като разминаването ми с Blind Guardian…

——

Не бях проверявал отдавна нищо за Shadow Gallery и чак сега разбрах, че Mike Baker е починал през октомври 2008г. от инфаркт. На само 45 години. Стана ми тъжно. Вярно, че е някак егоистично тъжно — познавам го само от албумите и ми се щеше да можех да се изненадвам още от нови и нови песни и да пускам новия албум с онази тръпка на нетърпение, съмнение и предусещано удоволствие. Много посредствени музиканти доживяват до дълбока старост с техните наркотици, алкохол и комерсиални парчета. Но нищо — имаме си старите записи. Shadow Gallery готвят нов албум, между другото, само не се е разбрало кой ще пее на мястото на Майк Бейкър.

——

Покрай HammerFall се сетих и за една друга любима група, датчаните Pretty Maids. За мен те са голяма група, нищо че в доста от албумите звучат доста по-мелодично от “пауър”-звука на въпросните HammerFall. Та точно Хамърфол във всеки албум имаха и по един кавър. Едно от тези парчета беше “Back to back” на Pretty Maids. Става за нахъсване в очакване на метъл-концерт, мисля:

 
They came at dawn into the morning light
Black shadows riding on the mist
Prepared for battle, swords were shining bright
Filled with anger and harm
Came to kill not to charm
 
The sound of metal screaming in the air
The time has come when justice rules
The endless victims looking up in fear
Now, who are the fools
 
Oh, here they come, riders of the sun
And they will fight
Back to back
…
 
from “Back to back” by Pretty Maids

Взе да ми липсва възможността да се виждам наживо с някои хора, да си бъбрим на кафе и после или да говорим за философията над още питиета, или пък за фотографията из улиците на града. Вярно е, че някъде откакто випускът ми завърши лека-полека започнах все по-рядко да виждам приятели. Само добавях неща към интересите си и съответно хора към компаниите — първо покрай философията, после покрай GNU/Linux, после покрай любителската фотография… И тъй като всички все работим нещо, все по-рядко се виждаме. Но пък да съм далеч географски и въпросът “абе дали да се видим с еди-кой си на кафе” да не стои изобщо — това взема да става леко досадно.

Определено усещам лиспата на кола. Все си повтарям, че ако имам удобен транспорт, няма значение къде точно живея. Най-важните хора сред приятелите ми са все още събрани в един град, но се оказва, че България не е толкова мъничка, колкото изглежда. Само като си помисля, че например в Щатите човек може да е на цяла седмица шофиране… То същото като да си тук, но без кола. “Една човешка длан”, ама друг път.

Да си съставя кратко планче. Догодина по това време да съм взел кола, която ми харесва. Да съм отишъл на поне два концерта в другия край на страната — все ще дойдат и другата година готини групи. Да съм отишъл да видя приятели някъде наоколо и да сме завели малкия на почивка. То това лято скоро ще свършва, значи ще се кара доста зимно. Без да се вманиачавам в автомобилизма, все пак “трябва да празнуваме всичките си празници” е само празно казване, ако не се събираме наистина.

Мейдън цепят мрака буквално, дошли на концерт в града ми, в квартала ми. Не само че предишния път дълго се бях настройвал за концерта им, дето не се състоя, ами и никога не съм гледал Iron Maiden наживо. Е, какво пък - не е толкова лошо. Пропуснах и концерта на Blind Guardian. Ще си слушам записи.

По-важното е, че казах на сина си, когато днес се прибрахме вкъщи и Мейдън кънтеше в мрака навън, че някой ден ще идем заедно на концерт. Или на повече от един. Може на Гардиън, може на Мейдън или на каквото тогава ще слушаме и двамата. Може да не е много прието тогава да се ходи на рок-концерт с татко, но всичко е до нагласа към нещата. Както решим - важното е да сме щастливи и да не съжаляваме за такива странични неща. Като изпуснат концерт, пък бил той и на известна любима група, бил той и през десетина преки.

Каква ли ще е хубавата музика след петнадесетина години…? Да, хубава - ясно, но как ли ще звучи? Сигурно ще е готина ;)

В този момент сигурно свирят Blind Guardian във “Фестивална” или може би по-скоро вече приключват. Съвсем скоро хората там ще се разотидат, ако вече не са започнали. Може би е раничко, но след половин-един час най-много всичко ще свърши, “Фестивална” ще стане пак тъпата кръгла сграда в “Слатина”. Или както там се казва, то е място между три квартала.

Аз съм си вкъщи и явно не съм на концерт, щом пиша това. Бях решил да си заредя доста песни на Гардиън и да компенсирам настолно, но имахме други тревоги. Явно и Светли имаше доста свои си тревоги днес, та накрая ни попритесни допълнително с редуване на рев и хълцане от рев. Не съм слушал днес още нищо, освен станалият редовен диск с Бах, така любим на бебо. И на преминаване през кухнята по някое и друго парче от радио “Ретро”. Готино радио, преди малко танцувахме тримата с мъника под звуците на “My oh my” на Слейд.

Та някъде там, в дъждовна Слатина или дъждовен Редут или както там се води, точно сега Калин мята коси и повтаря след Ханси Кюрш “don’t break the circle” и посред разказите за елфи и гоблини вдига показалци и малки пръсти и се оставя на музиките от “Damned for all time” до “The bard’s song”.

Бях казал, че и аз ще ида и както преди време из коридорите на ректората пеехме “Valhala deliverance, why’ve you ever forgotten me” така и сега, там… Калинский е обещал да разправя, аз си стоя без музика и бавно довършвам този текст и все повече се чудя какво правя с живота си в представяните, мечтаните подробности. В общите неща и в непредвиденото ежедневно живеене се справям, сигурно успявам да свърша и някои неща наистина както трябва, или поне се надявам. Но защо малките нещица, на пръв поглед незначителните подробности, които съм си ги представял някак, сега все ми се изплъзват. Не ходя на концерти, рядко се виждам с доста от важните ми хора, често липсва сякаш онова авантюристко “да правим каквото искаме, да става каквото трябва”.

Какво, остарявам? Брргх, да бе да. Може би просто продължавам да планирам, продължавам да мечтая. А трябва да отделям по някое малко местенце всеки ден и за осъществяване. На някое от тези, малките нещица. Да ходя на концерти, да свиря на “Уембли”, да обиколя с ветроходна яхта моретата, да пиша книги, да рисувам отново… Е, може би без това за “Уембли” - то е малко на шега, стига ми само да свиря. Може и да е другаде.

Не е новина, знае се от известно време - Iron Maiden ще свирят наживо в София. За първи път, като не броим идването им с Blaze Bayley, на което не отидох и идването им в новия златен състав, с Adrian Smith, Dave Murray и Janick Gers… на което пак не отидох, просто защото те не дойдоха. А като се сетя, че точно бях събрал парички и точно щях да ходя да си взимам билет, когато баща ми ме събуди с “тези твоите музиканти нещо се били пребили и май няма да свирят”. Не беше точно с тези думи, но пък на мен какви неща ми минаха през сънената глава…

Не зная дали ще отида на стадион “Локомотив”. Една причина може да са парите - докато се навия ще останат от по-скъпите билети само, а като нямам постоянна работа и разчитам на проекти на парче ще е трудно. Особено в близките месеци.

Другото нещо, заради което се колебая е страхът да не си разваля представите. Въпреки че сигурно Мейдън ще забият яко и само ще затвърдят метълското в музикантската ми страна. Остава леко техническо притеснение - да не стане като на концерта на Малмстийн в НДК, където озвучаването беше манджа с грозде. След концерта на Ингви два месеца ходих като ударен с парцал - толкова време не съм се и надявал да дойде да го слушам, а пък те така да омажат всичко. Зала 1 на НДК е конгресна зала, не е концертна - за нищо не става тая каца, не трябва да се правят рок-концерти там. Нещо по-тихо може, Lord of the Dance например там беше супер. Също на Сатриани се изкефихме много с Краси - вярно отдалече, от последен балкон, та може просто да сме уцелили акустично добра точка.

Но Malmsteen и Satriani предразполагат към по-друг вид слушане все пак. Мейдън са си Мейдън - то дори Брус Дикинсън не пее вярно, та аз за едната акустика ли. :)

Стадион “Локомотив” не е толкова голям, като нищо може да посвършат билетите. Не искам седящо място, нито седящо с безплатна напитка - истинското място на концерт на Мейдън е на тревата отпред, пред сцената. Не чак при самата сцена, но определено прав.

Ще си помисля още. Снощи изрових китарите си и посвирих. Страхотно е първото докосване до струни след като дълго време не съм свирил. Всичко е леко, идеите идват една след друга, има тръпка и ентусиазъм. При редовно свирене това трябва да се гради и търси - при първо свирене след дълго време идва само, напира. Намерих и самоделния ми кабел, тези дни може да напиша как се прави за без пари почти. Ако успея да му направя готини снимки. Опитах да се вържа към компютъра, но като не съм се грижил за звуковите програми вътре, нищо не стана. Пуста ALSA, пуст JACKd.