Arcane Lore

“Мюзик айдъл” не струва. И в това няма нищо лошо, защото това определено не е музиката и тези определено не са “певците на сцената”. Това, което се случва пред очите ни, докато си мислим, че гледаме поредния много интересен певчески конкурс, е едно въртене на пари с есемеси. Добра идея е SMS да се включи някак в националната символика. От доста време, може би откакто мама и татко започнаха да подаряват на детето джиесем, бизнесът с есемеси е навсякъде. Може би го бие само търговията с полуобгоряла дървесина лятно време. Ако имаме възобновими ресурси по тия земи, то сигурно един от тях е пращането на есемеси “с увеличение на тарифата”.

Правя грешката да гледам предаването, признавам. Може би защото родната музикална сцена ме интересува и може би защото все лековерно се надявам да видя нещо истински ценно. Моята позиция иначе е лесна за възприемане — като махнем всякаквата чалга и прикрита под “поп” чалга, родната сцена живее изцяло извън телевизора. Мястото за музика у нас са клубовете. Там ходят и тези от ценителите, които имат време и възможност. Преди години всички мрънкахме, че няма никаква рок-сцена в градовете, че няма клубове, че няма концерти — ами ето, бе, днес има! Всяка седмица има поне няколко събития в София, даже всеки ден човек може да слуша наживо музика. Стига наистина да е фен и наистина да го има времето. Нещо повече, ценни клубни събития има и в други градове — разделът за събития в Last.fm все повече се пълни със съдържание на български и хората въвеждат събития в доста градове.

Така че това по телевизията не е музикално събитие, нито някакво надпяване, а чиста проба бизнес с есемеси. Нито е качествено като съдържание, нито е представително като резултати. Има много начини да се направи по-представителен конкурс, но никой няма да го проведе, защото ако няма цъкане на SMS-и, няма файда.

Журито

Първо журито… Тук е най-тегаво, да се чуди човек откъде да ги подхване. Хайде да ги караме отляво надясно. Люси (не-знам-си-коя), била спечелила немския мюзикайдъл май и имала някаква световно неизвестна група, с която правели хитове. Ах, как харесвам такива с работилница за хитове… “Хит”-ът всъщност е много ценна вещ, ама много — ако не си го чувал и не го знаеш като хит, само фактът, че е “хит” вече те прави негов фен и така си засилва “хитовостта”. Хитовете са вируси, които превземат публиката и не отминават, докато не я изтощят и използват съвсем. До последна капка доларче. Зараза някаква — не е важно да е хубава и ценна музиката, важното е вирусният елемент да е добре изработен. Всичко друго след него е рутинен маркетинг.

Сега трябва да уточня, че може пък току-виж някой от читателите да е чувал и преди за Люси, или даже да е слушал нейна песен. Възможно е, да — на това му се вика допустима отклонение в статистиката. Тоест ако знаете за Люси, сте изключение. Поправка — “бяхте”, защото след рекламата от мюзикайдъл вече всеки я знае като “тая отляво на Вили”.

Следва Вили Казасян, но нека го оставим за накрая, той все пак заслужава. От другата му страна — пак световно неизвестна, този път чалга-певица. Есил Дюран (успях да го транскрибирам, нали) била супер, била върхът, но за разлика от Глория (от предишното издание на мюзикайдъл) тази са я чували наистина само чалгаджиите. Всъщност добре се движат мадамите, правилно — каква по-добра реклама от това да си жури в телевизионен конкурс в праймтайм-а на работните дни? Така не Есил, ами и всяка друга ще стане известна. След това пътят до добра оценка от музикалните медии е кратък. Нали за да те оценяват отново и отново, трябва първо редовно да чуват за теб.

Предаването има обидно малко концерти и прекалено много “риалити-епизоди”. Та в един такъв “епизод” интервюираха Глория, седнала някъде до Азис и я питаха нещо за въпросната Есил. И тя казва с леко усмихната сериозност че била много учудена, че никой не бил казал и никой не се бил възхитил от това, че преди поп-фолк (така си му викат те), Есил била джаз-певица. Е, това прозвуча като “той не чете само жълти вестници, той има Шекспир на рафта вкъщи, как така не знаете и не се възхищавате?” Честно, хич не ми пука кой певец какво образование има, къде е работил в Скандинавия и дали е пял някога джаз или не. Есил Дюран прави ли джаз днес? Не. Прави поп-фолк. Ами значи не е никаква джаз-певица. Джазът, както и много други неща, са начин на живот, стил, отношение към всичко. Не става иначе.

Като намекнахме за музикални недоразумения, някак по естествен път стигнахме до Фънки. Милият, толкова се прави, толкова време вече се прави, а все накрая стои смешен. Аз харесвам “Ера”, не ме разбирайте погрешно. Радвам се също, че фирмата му успя да покани доста от големите музиканти и да направи доста добри концерти и фестивали. Но това все пак е бизнес, нали? Говорим за музика, не за организиране на концерти. Оставяме и “Ера” настрана, защото Фънки не е отишъл да свири — нито е събрал рок-група, нито свири фънкажи на баса. И премълчаваме, понеже за “Ера” никой не чува нищо от доста време. А има едно казване “който почива на лаврите си, ги е поставил не там, където трябва”.

Фънки е и един от най-непоследователните от журито. Чак ме досрамява, че съм рокаджия. Докато Есил си има пет-шест редовни реплики, като “този път ти се представи най-добре”, “аз съм изненадана” или “радвам се, че показа себе си, но това не е подходящата ти песен”, Фънки все се прави на някакъв олигофрен-бунтар, опитва се да говори глупости и все не му се получава. Или бунтарството му е жалко и смешно, или глупостите се размиват от невротичното повтаряне на “мен” в обръщенията към момчетата. Всъщност дотук, от тези трима члена на журито нищо музикантско не се появи. Нищо ценно като критика не казаха, нищо създаващо търсена нагласа и настроение у зрителите не казаха.

Миналата година, колкото и глупости да говореше Слави Трифонов, все пак опитваше да казва някакви неща за самата музика. Да обръща внимание на участника и на зрителите към трудни моменти и към успешни музикални внушения. Глория и тя му пригласяше в това. Не казвам, че миналата година като цяло всичко пак не беше боза с повръщано — беше. Просто опитвам да намеря нещо готино — не успявам, но поне се правя ;)

Вили Казасян е приятно да го гледа човек как се майтапи и гледа със сладко-безпомощна физиономия. Пуска свежи лафове понякога и за разлика от другите трима не се изживява като най-висшия музикален цензор. Това е готино, но пак се изгубва музикалното. Предпочитам да слушам оркестъра на Вили Казасян, предпочитам да го гледам на гости в предавания, в които се говори само за музика. А не само за мюзикайдъл — както е сега. Всички участници и жури ги изпопоканиха в разните теле-викторини и на практика пред екрана вече се живее целодневно с техните физиономии.

Участниците

Горките, жална им музикална кариера. Тия момчета и момичета плюят на цялото си евентуално самостоятелно музикално развитие за сметка на едното участие. Миналата година имаше победител — някой да я е чувал? А, да — наскоро издаде албум, рекламираха го по телевизията. За друго говоря — някой да го е слушал, да си го е купил, да го харесва и да търси концертите й? Е, сигурно има и такива хора. Пак както казах по-горе — това е в рамките на статистическата грешка. Тоест ако сте от феновете на Невена (честно, търсих името й в Гугъл, за да го напиша тук…), спокойно — изключение сте.

Мюзикайдъл можеше да е ценен конкурс, ако беше само конкурс. След като решиха да е “риалити” и това означава да показват кой с какво се напива, кой с кого се целува, кой с кого спи, кой носи бельо и кой — не, това значи само едно — тези деца ще са музикално използвани. Отвсякъде, по всякакъв възможен начин. И това ще означава, че всеки от тях, ако реши след време да прави музикална кариера, ще трябва да полага в пъти повече усилия за налагането си. Първо ще трябва да разбие айдъл-имиджа и отделно ще трябва да гради своя си личен.

Нормално — имало е и музикални конкурси по телевизията, но не са печелили пари, поне далеч не толкова. А това е друго — като показват голия задник на Иван или ония двамата, дето се целуват в джакузито, може и да не е музикален конкурс, ама гледай пък какво хубаво риалити се получава! И валят есемеси, валят… На кого му пука за някаква си музика, като валят толкова много есемеси…?!?

Не допуснаха до второто ниво доста хора, които явно можеха да пеят, но не се връзваха иначе с идеята на предаването. Нито един, който евентуално би правил проблеми, не допуснаха. Нямам предвид “проблемното дете” Иван — той изобщо не е грешка, а част от машинката, която цъка още и още есемеси.

Едно от момчетата, Тома, се прави на метъл. Носи тениски на Мейдън, Уайтснейк, Сабат. Всеки може да носи фланелки. Дадоха му да пее поп-фолк, дадоха му песен на Азис. И той си я репетира и сигурно ще я изпее днес. Нали бил рокаджия, нали бил метъл? Защо не откаже, защо не им тегли една майна на всички и не напусне мюзикайдъл? Не ми се вярва договорите да са им толкова ограничаващи, че да му забраняват да напуска. Няма такива договори, не е законно. Значи може да ги напсува, да каже на Азис, че е тъп чалгаджия-педераст и да напусне?

Сто на сто след това много по-лесно ще може да започне своята си кариера на рок-певец. Не на клиширан “професионалист” от мюзикайдъл, тоест поошлайфан кръчмарски певец. А на певец с глас и лице. Доста хора ще го харесат и ще искат да идат да го слушат някъде с група, сигурно и музиканти ще го потърсят да пробват да свирят. И ето — нещата тръгват. Но не, най-вероятно ще си изпее чалгичката момчето, ще помрънка и камерите ще го дават как се плези и мръщи на чалгата. Това си е една от предвидените ръчки за още и още SMS-и. За парички от риалити трябва скандал, трябва малки проблеми и малки интриги, дето да не дават мира на хлапетата, дето пускат есемеси. Не трябва пеене, не трябва изобщо пък рок или метъл…

Това е всеки работен ден в най-гледаното време. Предаване, в което има поне три или четири рекламни прекъсвания. Не от кратките, не като в “Канал 1” — по “Битиви” рекламите са си тлъстички. И в праймтайм-а са си скъпи. Значи хем яко кинти от реклами, хем пълна подигравка и чалга вътре, хем накрая ще искате и да ме убеждавате да ви пускам SMS-и?

Абе… вие ЛУДИ ЛИ СТЕ?!?…

Исках да не пиша за това, поне не толкова често и не в отделна тема, но този коментар на Вени ме накара да размисля. Има обявено състезание по SEO. Казано накратко, това е борба за първо място в резултатите на Google за България при търсене на низа “яицазимитпо лъгуг”. Оптимизацията на сайтове има много други и много по-сложни аспекти, но у нас явно все още е “модерно” само популяризирането на адреса в гугъл.

Това състезание има хиляда лева награда за първо място. Някои хора в мрежата подкрепят Бого Шопов и неговото решение да дари парите на save-darina, ако спечели. И открито агитират и скандират за него. Има два проблема, които разбуниха духовете покрай състезанието — единият е по-скоро формален, с правилата на състезанието. Питаше се дали така Бого не нарушава правилата. Отговорът е, че не, не ги нарушава, това си е чисто SEO, разбирано като популяризиране на адреса — печелене на свързвания.

Другото нещо, което всъщност може да е проблемно, е някакъв морален аспект на нещата. Не казвам, че Бого да дари сумата е нещо лошо, не. Но определено проблемно е да се агитира за това даряване по начин, който внася вина сред участниците. Ако някой друг утре спечели състезанието, ще му бъде ли натяквано как е “похабил” парите и не ги е дарил? Масово може би не, но със сигурност ще има и такива гласове. Защо? Ако състезанието беше по математика, нямаше да е така “модерно” да се агитира за благотворителност от джоба на победителя, нали?

При състезание по оптимизация основният ресурс за спечелване е именно “гърбът” на популярни сайтове. Каквито са например активните блогове. Така че от гледна точка на SEO Бого Шопов води състезаването си идеално. Всякакви “протести” от сорта на “ама той така прецаква малките, защото е батко с блог” са неадекватни. А защо сте малки? Защо нямате блог? Искате с новосъздадено сайтче да “излъжете” търсачката и да се наредите над човека, който има освен всичко и четено съдържание на страниците си? Това е несериозно “оплакване”, ясно ;)

Но че състезанието е SEO-актив за всички участващи в него и в обсъжданията около него е ясно също. Защото след края на състезанието Google и Yahoo няма да изтрият от индекса си всичко, свързано с него. Темите за яицазимитпо лъгуг дълго ще стоят автоматично намърдани в индексите и ще се котират, докато лека-полека човешкият коректив не ги избута по-надолу.

И какво остава? Остава пак моралният проблем, въпросът “Щом искате да дарите и имате възможност, защо не го направите сами? Защо искате да дарите чужди пари — в случая чужда награда в състезание? Ако пък искате точно тези пари да идат за дарение, защо не участвате самите вие и не ги дарите накрая сами, като победител?”

Моля коментирайте по същество и не скачайте на вестоносеца ;)

Аз съм от тези, за които SEO (оптимизиране на сайтове за търсачките) е като заклинание, като магия — може да е бяла или черна, но на практика никой не знае как работи. Дори и самите “специалисти” само ползват инструменти и техники, но не разбират самия процес. Тоест разбират част от него, но масово за “SEO” се възприема някаква друга, “вълшебна” част. Ще обясня.

Много модерно стана изведнъж да се говори за seo, за рейтинги и успеваемост на търсенето, за реклами и статистики. Тази вълна мина на запад преди време и както винаги ние тук сме някакво ехо в ИТ. Всичко при нас е със закъснение. Това, между другото, е добре дошло за всякакви малки компании (то у нас в мрежата “големи” няма тъй или иначе) да правят набързо и да пускат поредния супер-“оригинален” продукт. Който всъщност копира, при това лошо, някоя успешна концепция от “английския уеб”. Това е една от причините да съм казвал и преди, че хората, живеещи повече в мрежата и особено блогърите като не само обитаващи, но и огласящи тоя свят, трябва да градят новите уеб-концепции и да правят новите уеб-проекти. И това време ще дойде. Но думата ми беше за seo-то.

Представете си следната картинка — имате някакъв сайт, който, да си кажем правичката, е куц та дрънка. Както огромната част от другите подобни му сайтове в мрежата. Почти никой не ви го посещава, и има защо. Или направо никой практически, но не сте открили още (вие или момчето при вас, което се нарича “администратор” или “уебмастър”, но не знае основния синтаксис на SQL или PHP даже), че посещенията ви са от автоматични роботи на индексиращите машини. Нейсе, никой не е идеален, пък и фирмата ви в сферата си на дейност си е добра. Просто сайт нямате… тоест имате, но е шум в канала.

Тук изключваме личните страници, при които грижата е друга — там и да се впечатлите от seo-магиите, няма да платите на външен експерт за оптимизация, а ще прочетете Уикипедия, ще поровите в Гугъл, Яху, Алтависта и ще разберете как да си подобрите сайта. Като нищо може и интерес към seo да придобиете и да задълбаете там. И правилно, онези с куците фирмени сайтове са готови за прилапване.

Та значи чува фирмаджията, че има някакво си “сеу” и решава да инвестира, за да излиза на първо място в гугъла и да има рейтинг 5 и нагоре, абе изобщо да е намбаруан. Намесва се seo-експертът и какво се случва? На практика се довършва работата на уеб-разработчика, който е направил преди няколко месеца сайт на нищо неразбиращия фирмаджия и му е взел два пъти по-малко пари от нормалното, като му е дал сайт, който е двайсет пъти по-зле то нормалното. Seo-то оправя грешките на пишман-програмистите, включва малко мозък, за да обмисли качествен начин за навигация, разположение на елементите в дизайна, рекламите, подобрява поне малко общото усещане за използваемост на супер-куция преди това сайт. Добавя някои банално стандартни неща, като валидиране на кода, ключови думи, говорящи категории, карта на сайта за търсачките… (И още подобни, но да не се отклоняваме — хората са го описали най-подробно из сайтове и енциклопедии.) И о, чудо — сайтът наистина вече е по-добър за ползване. И се “качва” в търсачката (преди даже може би просто не се е откривал).

И какво прави seo? Довършва работата на уеб-“студиата” у нас, които в огромната си част са или 1) две-три хлапета от квартала, които за сто лева правят сайт в MS Word, защото това могат и знаят и защото останалите парички над стоте идват от мама и татко и 2) средно големи студиа с щатни специалисти, които за да спечелят повече проекти и да си наберат повече клиенти и проекти за портфолиото подбиват цената и после сгърчват дизайнерите и програмистите си, за да се “вместят” в парите. Няма смисъл да казвам, че и в двата случая качеството страда. Може би във втория по-малко, защото се прави все пак от специалисти. Но тогава пък в това “конвейерно” писане изчезва иновативността. Да, има и готини студиа, съгласен съм. Но масово са такива измислени.

И се заформя някакъв култ към оптимизирането. При условие, че общите неща в него са все най-нормални и задължителни, присъщи на правилно построените сайтове. А тези неща, които са по-специфични, всякаквите трикове и трикчета са или “black hat”, измамни и подли, или са точно “заклинания”, които и самият seo-специалист не разбира как работят. Например целият този шум с класиранията в търсачките. Първо на първо Гугъл хич не е единствената търсачка. Дори в сферата на търсенето не е най-иновативната, нито най-старата и оригиналната. Такава беше AltaVista преди време, Google са иновативни все в другите си услуги. И второ — почти всички алгоритми за изчисляване на класиране в резултатите са фирмена тайна на съответната търсачка. Да, има публикувани неща, но те са на маргинални проекти — никой не знае как точно се преценява Google PageRank или Yahoo WebRank, например. Тоест има хора, които знаят, но те имат NDA-клаузи в договора си с Google и да ги питате, “не знаят”.

С две думи — обгрижвайте си сайтовете, правете ги кадърно и читаво. Има изписана литература по въпроса, ако ползвате готова платформа, част от оптимизациите ви идват с нея, най-малкото във вид на документация и препоръки. Ако сте достатъчно добри в това, можете да печелите пари от фирми, подлъгали се да си купят некачествени сайтове. Такива винаги ще има, малко или много. Но SEO не е панацея, в никакъв случай. Истински ценното за едно търсене е намирането, а хората намират съдържание. Ботовете понякога се подлъгват по формални неща, разбираемо е. Но корективът на рейтингите в мрежата е човешкото търсене, тя заради него е изградена.

Проблемното разбиране на SEO е мисленето му като тактика. Всъщност качествената SEO може да бъде стратегия. Част от проекта, не от етапната задача.

Има хора, които приемат предизвикателството на оптимизирането на сайтове като отделно занимание, като упражнение. Преди време, може би две години някъде, беше нашумяло у нас световно състезание по SEO, което целеше възможно по-високо класиране в Google на израза “v7ndotcom elursrebmem”. Организирано от John Scott от компанията v7n.com. С награди за от първо до пето място. Втората част на израза е изписаното наобратно “membersrule”.

Сега има български вариант на това. В много по-малки мащаби, локално за българия и с награди далеч под тези на световното на v7n, DAO.BG Social Network спонсорира SEO състезание с низ за търсене “яицазимитпо лъгуг”. “Гугъл оптимизация”, изписано наобратно. Условията за участвие са тук. На мен лично ми прави впечатление, че исканият линк към спонсора е даден точно и явно е забранено да се добавя отношение с “rel”. Очевидно заради възможността хората да сложат “nofollow” и така да запазят “изтичане” на рейтинг. Колкото и да е спорно дали и как точно работи тази система в търсачката на Google.

Чийто сайт е на първо място при търсене на “яицазимитпо лъгуг” в българската версия на Google на 1 декември 2007г., той ще спечели хиляда лева. Интересно занимание, и състезанието ще е весело. Вече има огромен брой страници, специално създадени за битката за наградата. Много от тях опитват да ползват всякакви мръсни хитринки за формално покачване в класирането. Други залагат на съдържанието. И както състезанието на v7n отбеляза края на истерията по “вълшебството” на SEO на запад, така и това състезание сега ще ни покаже докъде всъщност е разбирането на нашенеца за оптимизацията. Ще ни го покаже безпристрастно машина — индексът на Гугъл.

Така пееха Контрол, помните ли? Когато все още бяха истинска група. “Рокът е животно — гладно и огромно, храниш го от шепите си.” Обичам рока, много мои неща са в него, много спомени и много мечти за бъдещето. Не ви карам да ми казвате “ами щом нещо не ти харесва рок-индустрията, слушай други неща — дръм-енд-бейс, хип-хоп”. Всъщност това не е оплакване от проблем за търсене на други решения и други музики. Ако е оплакване, то е вик в лицето на родния ни рок. Не че имаме всъщност истинска индустрия. Да кажем, че има група музикални журналисти, критици, издатели и други подобни странични елементи. Които систематично влияят зле на музикантите. Водят ги и ги събират на лъскави събития заради медийното присъствие. Убеждават ги, че трябва да следват зададени от тях пазарни концепции. А те трябва, напротив, да крещят срещу стените на статуквото.

Убеждават ни от медиите, че музикантите трябвало “да представят България”, “да ни прославят по света” и други глупости. Днешната рок-звезда е някакъв особен вид спортист, който трябва да печели конкурси, да му пращат sms-и и да дава хляб на клюкарните журналисти и поводи за партита на разните измислени светски “лъвове”. Отврат.

Не приемам и турнирния спорт — това е подигравка и със състезателя и със зрителя. Все едно човек да иде някъде в прашен и задушен хамбар и да наддава на незаконни боеве с петли, да кажем. И да каже, че си “пада по спорт”. Трябва някой ден да прехвърля отново “Зелената книга” на небезизвестния напоследък (а, да — “Искаме да сме сами!” вече; смешно става с тия безмислени лентички) Кадафи. В тая книга сигурно има много пълнеж, но все се сещам за някои готини попадения. Едното беше, че в джамахирията няма да има стадиони с трибуни. Ами прав е човекът — стадионите наистина трябва да са без трибуни. Трябва да имат писти, игрища, зали, врати, мрежи и уреди — ама за какво са трибуните? Как всъщност “спортуват” спортните фенове, които киснат там?

Рокът трябва да се прави. Трябва да се свири, пее, трябва да се чувства и изживява. Не трябва да има големи концерти, с много камери и не трябва да има спечелени конкурси със sms-и. Нито пък трябва да се прославя България или която и да е друга държава. Въпросът съвсем не е в славата, да не говорим, че няма нищо общо с лобиране за държавната власт. Рокът е животно.

Рокът е животно. Трябва да го храниш от шепите си. Всеки ден. Всичко друго е вятър работа като поредна телевизионна sms-викторина. Не пускай sms за модна тенденция, а храни своето музикално животно. Най-малко ти трябва да се озърта гладно.

Не следя конкурса “Евровизия” и наистина не ми е интересен. Това, с което малко привлече интереса ми тази година, беше отличената песен. Финландска, различна. И макар да миришеше на поп отвсякъде (няма начин, просто няма начин…), все пак беше юмрук в лицето на лъскавия, лесно манипулиран и безмислен конкурс. Да, сигурно е вярно, че всички музикални конкурси се манипулират и всъщност всичките са безмислени. С малки изключения от култови издания на отделни конкурси. Издания, които “маркират” появата на ново течение в музиката, нова и различна група, нова концепция. Но тези изключения са наистина малко.

Не чился тазгодишния телевизионен конкурс към изключителните и жанрово определящи. Макар Lordi да са нещо различно на блудкавия евровизионен фон, не са нищо особено. И все пак “Евровизия” стана добре. Говоря за крайното класиране, разбира се - погледах някои от парчетата, чувал съм и нашата простотия, дето се опита да се намърда там. Но нищо от музикалната част не ме накара дори да изслушам всички състезаващи се песни. И отличената песен не знаех - чак когато към края на класирането превключвах каналите и видях финландците в гротескните им костюми да размахват метълски знаци, реших да видя края.

Защо ми хареса класирането ли? Ами защото мазната поп-музика си го получи тъпкано. И най-вече си го получиха гърците, които не просто не разбират от музика, ами и масово са си простаци. Няма какво да се лъжем. Сигурно има свестни хора, сигурно си имат и ценна култура. Но масовата им култура като че ли е по-зле от нашата “чалга”. Чувал съм го за първи път в интервю на една гръцка хардрок група преди години. Бях още в гимназията, когато въпросните фенове се оплакаха от масовата гръцка музикална култура и силно се възхищаваха на нашата градска рок-среда. А по това време нямаше кой знае какви постижения родната рок-сцена. Имаше няколко яки групи и другото беше маса от ту кадърни, ту не толкова кадърни банди, които се бореха за запазване на часове в порутените репетиционни. Знам го, защото и аз съм записвал така часове за нашата група…

Може би точно това е харесало на тия гърци - многото ентусиазъм тук. Днес и у нас е по-друго, и ние сме станали като южните ни съседи - на всеки ъгъл дъни чалга и почти всеки си казва “е, какво да се прави, музиката трябва да е такава, каквато се слуша”. И съответно всеки прави чалга - музикална, всякаква друга… Е, не всеки, но това вече май не се забелязва много…

——

Та въпросните финландци въобще не покриха критериите ми за финландски метъл. Дори не се доближиха много, защото в песента им има прекалено много клишета от близките жанрове. Но все пак си е нещо много, много по-свежо от редовните евровизионни тъпни. Не е чак като да излязат Nightwish и Таря Турунен да извиси глас над море от разлюлени коси. Например :) Но и Lordi свършиха работата и изритаха в задника телевизионния ”поп”.

——

Още повече се зарадвах, когато разбрах, че в Гърция имало някакви малоумни кампании песента да се забраняла, гласуването да се повторело, да се дисквалифицирали финландците. Познайте защо - ами много ясно, финландската група била сатанинска. Какво друго може да се измисли от затъналите в гръцката халтура. Ако не знаете, въпросното гръцко “обществено мнение” тотално се ръководи от суеверия. Пълни суеверия, които наричат “християнство” - самите гърци всъщност нищо не отбират от християнство, обаче са суеверни до немай къде. Може би е нормално за тях - там да си завършил средно училище е постижение, което те отличава от хората в целия квартал. Да можеш да четеш, без да сричаш пък си е направо препоръка за работа в телевизията.

Звучи гадно и не искам да обиждам всички гърци, но наистина има ужасно много неграмотни там. Погледнете която искате официална статистика. Може би по неграмотност ги бият само американците…

——

Като се сетя, май от нашите песни, които се “натискаха” за телевизионния конкурс със sms-четата по 1 лев (без ДДС) май ми хареса само тази на Дони и Нети. Сещате ли се? “…този филм е за лято от рая, този филм ще свърши зимата…” По-различно някак, увличащо, ангажиращо. Може би защото “ние с тебе ще измислим римата” :) Естествено, песента отпадна и на конкурса отиде простотия на английски език.