Arcane Lore - Creative Commons

Libre.fm — свобода за музиката

turin — Wed, 29 Apr 2009 14:54:04 +0000

Вече заканите на Last.fm за спиране на безплатната музика се изпълниха, но заедно с това се изпълнява и друго — Libre.fm, проектът на хора от общността на свободния софтуер и свободната култура за алтернатива на централизирания и ограничен достъп до музика. Всички, които са били свикнали с различните видове удобства на ластфм могат да бъдат спокойни — libre.fm започна преди има-няма месец, а по статистики от вчера в сайта има вече въведени два милиона песни, които се слушат от 3244 потребителя. Днес вече със сигурност са доста повече.

Ценността на ластфм за потребителите беше, общо казано, в две неща — едното е това, че можеше човек да определя и описва вкуса си и съответно сайтът да му предлага сходни песни, жанрове, потребители с подобен вкус. В основата на това е т.нар. scrobbling (от audioscrobbler, програмата, с която става това и с която всичко започна преди години). Другото нещо, което задържаше хората в ластфм беше възможността всичката тази музика да си я слушат, без да се налага да търсят, теглят и каталогизират локално музикални файлове. Или през някой от многобройните настолни клиенти, или през флаш-плеъра на самия сайт можеха да се слушат отделни песни, албуми и най-вече тематични радиостанции.

При комерсиалната реформа на last.fm и практическия край на славата му като един от най-добрите, най-успешни и най-стари web2.0 сайтове, едната от тези две употреби беше прекъсната. Слушането на музика от хранилището на сайта ще става вече само с плащане на такса. Другата “екстра”, скроблингът, си остава безплатен, най-малкото защото самият софтуер е свободен, лицензиран под GPL.

От друга страна, откри се повече за света Jamendo.com — сайт и хранилище за музика, която е лицензирана под лицензи Криейтив Комънс или други подобни, позволяващи свободното й слушане и разпространение. Джамендо от доста време работи в тази посока, но едва напоследък, след края на ластфм-истерията от последните години, хората започнаха да обръщат внимание на факта, че музиката не е нужно да е публикувана от Вирджиния, Уорнър или всякаквите други подобни, за да е качествена, за да е добра, за да въздейства естетически. В Джамендо днес има вече огромен брой автори и албуми и човек може да слуша много и добра музика. Невъобразимо много, по стандартите от вчера.

Jamendo е в голяма степен подобен на Last, с тази разлика, че някои функционалности липсват или са все още недокрай развити (например няма такъв подробен календар със събития и концерти). Но пък всичката музика може да се слуша без никакво ограничение. Нещо повече — може да се изтегли (директно или през торент) и да се слуша настолно или в плеъра, когато няма наоколо интернет-връзка.

——

Но Jamendo е стар проект, просто получава много внимание, и то заслужено внимание, от феновете напоследък. Другото интересно развитие на провала на lastfm е появата и бързото узряване на Libre.fm. Преди около месец Matt Lee, един от FSF, решава, че нещо трябва да се направи, и то колкото може по-бързо, преди ластфм да затръшне вратите пред феновете и да има разочаровани и огорчени потребители. Така се появява идеята за Libre.fm — свободният вариант на Last.fm. Или, по-правилно казано — проектът за свободна онлайн музика.

Libre.fm ползва кода на audioscrobbler, за да гради същата база от данни, която беше ценното в Last.fm. Когато човек слуша дадена песен, ако пожелае, данните за песента могат да се изпращат в сървъра и да се записват в профила му. Така след време може да се оценява приблизително вкуса и да се препоръчват песни, които е по-вероятно да се харесат и да се свързват хора, които е по-вероятно да намерят общ език на тема музика.

Освен това, Libre.fm се създава като свободен софтуер, който всеки може при желание да инсталира на свой компютър и да създава своя база от данни за себе си или група потребители. Лицензът AGPL, за разлика от GPL, задължава публикуването на кода на уеб-базираните програми и гарантира свободността им. Също както Identi.ca е програма за микроблогове и споделяне на състояние, подобна на Twitter, но може да се инсталира, ползва и променя от всеки свободно, така и Libre.fm има за цел да стане разпределена, федерирана среда от сървъри, работещи като Last.fm (плюс още нещо). Това “още нещо” са всички идеи, постоянно набелязвани от все по-разрастващата се общност около разработцичите на проекта. Само например, това са синхронизиране на имена и обложки на албуми, засичане на местоположението и препоръчване на местни концерти, внасяне и изнасяне от потребителя на пълните му данни от сайта, свързаност с Jabber/XMPP, интеграция с други, подобни на Jamendo свободни банки с музика. Скоро Libre.fm и изграждащите го отделни програми ще станат част от проекта GNU.

В момента тече и малък предварителен конкурс за лого. След това ще има доста работа по дизайна на целия сайт и на отделните функционалности, клиенти и лога към него. Освен това се подготвя поддръжка на gettext, което значи че в скоро време всичко по сайта ще може да се превежда, както масово се превеждат и другите свободни програми. Така че ако имате интерес, можете да се включите с програмиране, с дизайн, с превеждане. Или направо с участие в проекта — ако last.fm е бил изкушение за вас, то гаранитрано такова експлозивно развитие, като това на Libre.fm ще ви допадне.

Още повече, че може да си прехвърлите целия профил, заедно с цялата история на слушаните песни от Last.fm към Libre.fm! Има готови скриптове за това. Аз не можах да ги пробвам лично, защото след първото обявление за реформите в last.fm отделих време и нарочно изтрих целия си профил там. Не съжалявам, разбира се — но който иска да си запази музикалния профил, може да използва тези скриптове и поне вече да знае, че данните му са на сигурно място и му принадлежат.

Приятно слушане!

Грижа за блог-емисиите

turin — Sun, 26 Oct 2008 08:43:00 +0000

От месец и нещо опитвам да пусна новата версия на “Свободна планета” на новия адрес. Техническата работа по сайта и доизпипването на нови функционалности е нищо, нищо, нищо в сравнение с обгрижването на самите емисии. Редакция, преосмисляне и преподреждане е нужно практически всеки ден. Преди имах само бегла представа, днес вече знам — масово хората не се грижат за емисиите си, нито етикират и категоризират статиите си, да не говорим пък за такива “екстри” като вграждане на емисия за коментарите към всяка съответна статия. Защо?…

Идеята на новата “Свободна планета” е да е профилиран агрегатор. Това беше искано от много хора и най-накрая се надявам да го направя. Основните теми (“континенти”) засега са някакъв краен брой и донякъде случайни. Случайни в смисъл, че са такива, каквито съм намерил в темите на досегашните записани блогове в стария агрегатор. И в дългия списък на настолния ми четец. Но с всеки изминал ден се убеждавам, че поддържане на профилиран агрегатор е огромна занимавка и хиляда пъти по-лесно е да се пусне един Planet или Venus или каквото там и само периодично да се добавят “интересни блогове”. “Дневник” това правят и от това печелят, пускат реклами — е, в новата версия и аз ще въведа начин за някакво монетаризиране. Няма да се натрапват, няма да пречат, малко ще са, но все пак ще са реклами. Според мен хвърляният труд по сайта го оправдава стократно. Разбира се, ще има дълъг период на уточняване на това с хората, които публикуват с Non-Commercial клауза.

——

Друго ми е чудно. Как да отделям тематични емисии от сайтовете, като масово хората са луднали по тая глупост FeedBurner? И преди съм писал, пак казвам — моля ви, не правете това на емисиите си! Чудо голямо, че FeedBurner ви нормализира емисията! Можете и сами да я пипнете да стане ок, а дори и да не е съвсем валидна, чудо голямо! Чудо голямо, че FeedBurner ви дава статистики — за чий са ви тия статистики? Пука ви за тъпите статистики на тая некадърна услуга!

FeedBurner взима всички статии от сайта и ги сплесква в една единствена емисия. Няма категории. Няма етикети. Няма автори. Няма архиви. Няма нищо, бе! Има само feeds.feedburner.com/alabaladrundrun. Как нормалният читател да може да се абонира за определена категория от блога и да чете само нея? И какво да прави, ако изведнъж се окаже, че адресът, за който се е бил записал, пренасочва към емисията във FeedBurner, която вече започва да бълва всичко?

Някои спазват “препоръката” на некадърниците от FeedBurner и си пренасочват всички заявки за емисии към акаунта във FeedBurner. И така дори и да знам точния URL в съответния блог-софтуер на търсената категория или етикет, пак не мога да извлека тематична емисия. Защото всичко се мята към… FeedBurner.

Не казвам, че хората не пишат интересни неща. Нямам нищо против да чета пълните емисии на блоговете — и го правя. Но с FeedBurner никакво тематично разделение не може да се направи. И за какво са ви тогава категории, за какво са ви етикети? Може да пишете всичко в една категория “Uncategorized” (или която ви е по подразбиране в блог-софтуера) и без етикети и готово!

——

Другата трудност е точно с пишещите без категории и етикети. Пак казвам — нищо против съдържанието на хората, говоря принципно и оперативно за трудностите при правенето на агрегатор. За невъзможността направо в някои случаи. Когато няма категории, няма начин да бъдат отделени темите, които влизат в обхвата на “Свободна планета” от другите, които са извън него. Няма и начин статиите да бъдат разпределени по “континенти”. Защото просто няма никакъв начин машинно да бъде поставена статията на съответния рафт в съответния раздел…

Имена на категориите в WordPress. И това е мъка. Ако категориите са с числа и ни интересуват три броя, да кажем 3, 11 и 21, винаги можем да заявим емисия от вида /?cat=3,11,21&feed=rss2. Но ако категориите са именувани, няма начин да стане с изброяване. Става при етикетите — при категориите не става.

Някои стигат още, още по-далеч. Всички заявки с параметър “feed” се пренасочват в сървъра към адреса на основната емисия. И независимо дали търся емисия на категория, емисия на етикет или дори емисия на коментари към отделна статия — пльоска ми се основната емисия със статии. Кеф, кеф ви разправям… И за чий…?

Мислил съм си да започна агрегатора начисто и да включвам само емисии, за които хората специално сами са ми се обадили и са ми дали. Но така къде отива идеята за свободна споделимост, която всъщност всички заявяваме с тези ни CC-лицензи? А и понякога ми е било малко кофти, когато са ме търсели нарочно за включване в планетата. Моята представа е, че един такъв агрегатор трябва да се поддържа от редактора и от читателите, а не от автори, които си “промотират” сайтовете сами. Заради някакво “SEO”, заради чест и слава или каквото там…

Моля, не правете това на емисиите си! На вас не ви е нужно, а на другите само пречи! :)

Big Buck Bunny — втори кеф от Blender

turin — Sat, 31 May 2008 11:38:39 +0000

Излезе официално вторият свободен филм — “Big Buck Bunny” на Blender Foundation. Както и предишният “Elephants Dream” и този е създаден изцяло със свободната програма за триизмерна графика и анимация Blender. Филмът е крайният вариант на това, което от известно време беше познато в мрежата от слухове, съобщения от самия екип и трейлъри като “Project Peach”.

Налични за изтегляне са файлове в различни формати, но ако интересът ви към филма не е само на базата на “безплатността” му, препоръчвам ви да изтеглите версията в OGG Vorbis и то през Torrent. Vorbis, защото това е свободният формат за видео — безпроблемно ще го видите под всякакви операционни системи и с всякакви програми, дори да ползвате несвободна система, това не е причина да теглите веднага AVI-версията. А Torrent, защото така всички облекчаваме сървърите, даващи съдържанието. Докато пиша това, моят торент-клиент вече засече няколкостотин разпръскващи клиента, към които да се закачи. Вярвам, че и след време все ще има кой да разпръсква файла, затова торент е добър избор.

Още не съм гледал филма, затова това не е някакво ревю на съдържанието. Всъщност още не съм го изтеглил даже, новината разбрах преди малко през съобщения в блогове от планетата на Дебиан.

Накрая, но все пак много важно — ако някой хареса филма и има въможност да отдели пари за версията на DVD, може да си купи диск. По този начин ще даде своята малка лепта за идеята за следващ свободен филм. Хората от Блендер вече обмислят следващото си начинание.

“Big Buck Bunny” се разпространява с отказ от някои права под условията на лиценза “Криейтив Комънс признание, версия 3.0”. Можете свободно да препубликувате и разпространявате филма, всъщност да правите каквото си поискате с него — производни филми, клипове, каквото ви душа иска. Единственото условие е да посочвате авторството на оригиналния филм на Blender Foundation.

СимпълСтудио, сезон 1

turin — Fri, 30 Nov 2007 16:05:01 +0000

Първият сезон на СимпълСтудио започна! От утре, 1 декември до 10 декември в екипа на проекта ще очакваме вашите идеи.

SimpleStudio е проект за развитие на свободната фотография, който се задвижва от първоначалния си замисъл през всичките си досегашни работни перипетии от yovko. Наоколо сме другите, малък екип, които засега само с ентусиазма си, свободното си време и с трезвата преценка на “още две очи” опитваме да помагаме нещата да сработват. Целта на този проект е да популяризира и подпомага свободното изкуство, разбирано като творене от лична, вътрешна принуда и в културна среда, основана са свободното споделяне.

Продуктите, които студиото в сезоните и отделните си сесии създава, се публикуват и разпространяват с отказ от някои права. Съгласно концепцията на CreativeCommons-лицензиите.

Нагласата на свободната култура е такава, че при казването “някои права запазени” се акцентира не на запазването на “поне част” от авторските права, а на споделянето и достъпността. Много по-важно в този смисъл е хората да могат да се докоснат до дадена творба, отколкото да й бъдат запазени определени авторски (издателски) права.

Разбира се, всичко това е за сметка на много по-голямата отчетливост на автора и творбата му. Защото “авторство” е нещо съвсем различно от “авторско право” и всеки автор на свободна творба си остава такъв — с подобаващото му внимание, респект и признание. На практика от свободното изкуство (и свободната фотография в случая) печелят само авторите и публиката. Може би донякъде губи издателската индустрия, но то е защото упорито си закрива очите и се прави, че такова нещо като легално свободно изкуство няма. А го има. ;)

Всеки, който има любов към фотографията и някакъв свой проект, за който има нужда от помощта на студиото, нека се чувства официално поканен да изпрати идеята си. Всяко описание на конкретен фото-проект ще бъде разглеждано внимателно и навреме. СимпълСтудио е достатъчно ентусиазиращ проект, за да ни събира за обсъждане и преценка на всеки ваш проект.

От получените проекти за фотосесии ще бъдат избрани няколко — колкото е възможно да бъдат изпълнени през сезона. А сезонът официално приключва в края на месец февруари, когато резултатът от проектите през него ще бъдат публикувани и представени.

Повече и по-подробна информация за формалната страна на пускането на проект към студиото прочетете тук.

Trackback "Първи сезон на SimpleStudio" from UrbanStyle.org :: Creative Commons Photo Community on 30 November, 2007 - 18:53

SimpleStudio, проект близък в много отношения на UrbanStyle, открива днес своя първи сезон. От 1 до 10 декемви ще се приемат описания на идеи за фотосес…

SimpleStudio - любов трябва на изкуството

turin — Sun, 24 Jun 2007 16:09:17 +0000

Преди десет месеца Йовко обяви началото на един проект, който като всяко ново и различно нещо беше ясно че ще бъде труден за извървяване. Така е с интересните и ценни неща - иначе е леко да вървиш по утъпкани пътеки и макар нещо да не е точно както трябва, да се успокояваш, че така правят хората, така стават нещата и значи все пак всичко си е в реда на нещата.

Точно реда на нещата има за цел да преустрои проектът “SimpleStudio”. Да покаже нови начини, да открие за фотографията нови начини и нови разбирания. Е, нови за България - но и това е много и трудно.

“SimpleStudio” с радост “изтърпя” свое представяне и свой призив на конференцията OpenFest миналата година. Усещаше се зарядът в цялата зала - очи, вперени в познатото от другите издания на фестивала лице, изненадващо с новата, различна идея този път. Притаили се, хората наостряха слух да чуят наживо раждащата се идея. Обявявана на подуима на една друга идея, самата тя така започната с подобен ентусиазъм преди няколко години.

Минаха десет месеца, в които имаше бюрократични разочарования и радости от преливащия ентусиазъм. Какво има днес - има една малка група хора, почти всички фотографи, почти всички любители. Основен двигател на проекта е Йовко, но такъв проект трябва да се случи не от един човек, а да завихри около себе си интереса на цяла общност.

Много хора се интересуват как да помогнат, как да се включат. Може би няма точна рецепта, може би всеки изкушен от нещо фотографско трябва да потърси сам пътя до “SimpleStudio”. Това, което мога да кажа за проекта е, че не е институция, а постоянно събитие. Няма начин да идем някъде, да попълним бланка, да купим билет, да се подпишем и да сме част от “SimpleStudio”. Трябва да случваме “SimpleStudio” всеки ден, да поддържаме идеята с ентусиазма и да развиваме проекта с усилията си.

Идеята на студиото е хората да могат да в света на фотографията да творят свободно и да споделят. Зад това стои идеята на CreativeCommons за свободно споделяне. В студиото за некомерсиални цели и при споделяне след това творбата свободно могат да се изработват всякакви фотографски визии. Отворена е вратата и за комерсиална употреба - разбира се, тогава използващият ресурса на студиото ще заплаща такса за наем.

Ако сте фризьор или гримьор, фотограф или модел, ако искате, но не сте били такива, защото не сте имали възможност за развитие, заповядайте в “SimpleStudio”! Не е нужно задължително да имате професионално отношение към тези неща - любителският ентусиазъм е по-ценен.

Моите запазени права

turin — Wed, 12 Oct 2005 08:10:32 +0000

Наскоро Жоро Чорбаджийски (gf) е имал препирни леки с едно родно телевизионно предаване. Казвам “имал”, защото през последните дни нямах време за четене и едва днес започнах с “прегледа на печата”. Става дума за снимка, която е публикувана под CC-BY. Случаят с тревогите на Жоро стана повод за поредното ми размишление върху адекватността на самото CC-лицензиране.

Договорът на CC-BY гласи, с две думи казано, че единственото право, което авторът си запазва, е това да изисква авторството му да бъде упоменавано при използване на творбата по какъвто и да е начин. Всъщност изпълнението на това се урежда автоматично от лизенза и законите за авторско право, тоест не е нужно всеки път авторът да налага правото си - то се прилага автоматично. Когато някой е публикувал нещо под лиценз CC-BY (CreativeCommons Attribution), значи чисто и просто вссеки е длъжен да споменава авторството при всяка употреба на творбата. Естествено, става дума за публична употреба - никой закон за авторско право не е толкова извратен, че да изисква от хората да си мърморят под сурдинка, когато разглеждат албум, четат книга или тананикат под душа - все сами.

Всъщност нека не бъдем категорични - както вървят нещата с авторското право, няма да е за учудване, ако някой ден се пръкне и такова изискване. Най-вероятно в САЩ - страната с лицензионно най-извратената правна система…

За сведение на несведущите, наборът от лицензи “CC” (CreativeCommons) е създаден за защита на авторите от “защитата на правата им”. И донякъде - за защита на потребителите на творбите. Не е тайна, че най-добре се защитават потребителите, ако няма защита на авторските права. Но според някои хора авторите нямат естествения механизъм да печелят достатъчно от творбите си, ако те не са достатъчно защитени. И когато на преден план идва отношението между тези две “достатъчно” по-горе, тогава се проявява силата на CC-лицензите. Най-слабата форма на защита е CC-BY, но има и по-крути изисквания, като CC-BY-NC, който забранява комерсиалната употреба без съгласието на автора (който, разбира се, може да дава винаги всякакви права, да издава различни лицензи, изобщо да предоговаря всичко, свързано с творбата му…) и CC-BY-NC-ND, което изглежда май най-жестоката комбинация, включваща забрана на производни версии. Всякакви комбинации на “BY’, “NC” и “ND” са възможни - въпрос на вкус и на степен на садиъм у избиращия лиценза.

Като казах, че “CC-BY” е най-слабата форма на защита, имах предвид буквално това. Когато става дума за правна защита, тоззи е най-щадящият потребителите лиценз. Поне от групата на CC-лицензите.

Но ако приемем, че най-слабата защита е липсващата ;)), тогава най-добре за потребителите е творбите да бъдат обявени като такива за обществено ползване (Public Domain).

Това е съвсем кратко описание на начина на действие на CC-лицензите, както аз го виждам. Надявам се да помага на незапознатите за първата им среща с такъв вид запазване на права - “някои права запазени”.

Личното ми мнение е, че CC-лицензите са преход, те са замислени като преходни, като компромисни от Л.Лесиг (поне в началото, преди еуфорията от прилагането им…). Целта е била винаги по-лесното и по-бързо преминаване на творбите в областта за обществено ползване.

Защото ще е абсурдно, ако не можеш да свириш “Буре” на Бах пред приятели, само защото има вечно авторско право върху него и не си си платил лицензната такса за изпълнение. Също толкова абсурдно би било, ако не можеш да го изсвириш, без преди това да кажеш “а това сега е Буре от Й.С.Бах”.

Абсурдно. Безмислено.

Защо ли? Ами защото CC-лицензите промениха и променят много облика на културата ни. Наистина, тепърва ще има още много влияние от страна на CC. Но основното бяга на заден план - масовото използавне на CC-лицензи, дори в случаи, когато това не е нужно, не решава първоначалния проблем с авторските права, а точно обрантото - затвърждава го като проблем.

С думи прости - когато нямам нужда от защита на авторските ми права, аз пускам творбите си в PublicDomain. Освобождавам ги от оковите на легалното ми авторство. Само така творбата ми може да има свой си живот още преди да изтече ужасно дългият период на авторското право, както е заложен във всички законодателства на западната ни цивилизация.

Най-много ме учудват художествените творци, които настояват да използват CC. Наистина не го разбирам. Значи някой пише разказ, композира албум или поставя пиеса и не иска пари за използването на творбата му. Нищо не иска. Само евентуално да му споменават името. И ако им хареса на хората творбата, да дадат някакъв ресурс в замяна, например пари.

Едно не разбирам - как може тези творци да не разбират, че много по-стимулиращо художествения интерес, много по-ефективно в този смисъл е творбата да бъде свободна от авторски права. Тоест ако аз съм харесал пиесата, ще мина след края, ще кажа “поздравления, вживях се, разчувствах се” или каквото там реша, че е уместно за казване. Ще предложа да платя равностоимостта на нормален билет за театър. Ако съм слушал музика, която ми е харесала, ще се обадя на музиканта/ите и ще предложа да платя колкото мога и колкото искам. И ще направя всичко възможно да ида на концерта им. Или да посетя пак постановката на пиесата.

Това е истинският живот на изкуството. Това, а не задължението, давано от CC-лицензите.

Един приятел и съратник в борбата за свободен софтуер скоро ми каза, че CC-лицензите се харесват толкова на компютърджийте, защото с такъв лиценз “не губят нищо”. Всъщност казахме го почти едновременно. Съгласни бяхме изцяло.

Един програмист така и така не печели нищо като деньги от малка програмка, ако я пусне като shareware. Ако е платена изцяло, тогава - ‘бсолютно хич. И това е хубаво, това е победа на ограничителните свободни лицензи от типа на GNU GPL.

Какъв е изходът за човек, който не може “да си остави каруцата в калта” и трябва да има гаранция, че ще печели нещо? Ами много просто - CC-лиценз. Няма да загуби нищо, но току-виж спечелил ;)

Това е съвсем нормално за компютърджийте! Наистина, дори е прекрасно, че така помагат да се затрие най-гадния тип лицензии - т.нар. “freeware”.

Не казвам нищо и против гореописаната реакция на Жоро - похвално е, че успя да защити правата си пред голяма медия. А пък и той лицензира така снимките си, когато става дума за софтуер, не налага CC, а го издава като свободен софтуер.

Но той е любител-фотограф, естествено е CC-BY, което изисква толкова малко - “снимката е направена от”. Моето лично решение, например, е да се откажа и от това и да публикувам и снимките си без запазени права. Но това е лично решение.

Това, на което се учудвам е, че хора, чието основно занимание е изкуството и които явно опитват да печелят от него, избират CC-лицензиране за разпространение в България. Защо? След като е ясно, че ограничението на CC няма да “свърши работа” и не се нуждаете от него, защо не пуснете творбите без права?

Защо, например, “Балканджи” издават албума си под CC-BY лиценз? Ако аз реша да правя кавър-версия на тяхно парче, ще трябва ли да ги търся за съгласие? Или ще съм длъжен да споменавам авторството им? Пак казвам - който харесва групата, ще плати и концертите, и албумите, и тениските (например). Начинът групата да стане популярна е да прави хубава музика и тази музика да е достъпна. За мен е притеснение, а не облекчение фактът, че една рок-група, при това в България (“негър, и то в Америка”;) иска от мен нещо, което бих направил и без да ми го искат.

Отново: ако искам, аз така или иначе ще дам “признание”. Ако не искам, CC не може да ме задължи - най-малкото няма да ползвам творбите. А не това е целта, нали?

Малко дълго стана, но пък нали не пиша често напоследък, значи се ядва ;) Това е преповторено моето мнение за CC-лицензите и освобождаването от авторски права. Аз не запазвам права върху нещата, които публикувам тук и смятам, че това е правилният начин за мен - нито нещата ми са толкова добри, че да заслужават признание a priori, нито ако са добри, могат да си “позволят” да чакат години ;)