Arcane Lore

Година шофьорски стаж и вече преживях първото си “спиране за проверка”. Тъй де — година за книжката, стажът е по-малко. Странно усещане беше в първия момент, като видях насочената към мен палка. Но не бях изобщо в никакво нарушение и не се притесних за наказания и подобни — реших, че е чисто и просто някаква катаджийска “тука има, тука нема” игра. Примерно кесят си някъде и броят червените коли и спират всеки, минаващ след двадесетата червена кола. И после същото в другата посока. Нали знаете откъде идват думичките “кука” и “ченге”? Куката и ченгелът са неща, които се закачват. Та така — стоиш си някъде и чакаш “да закачиш”. Майтапя се.

Спирам аз, а то се случва точно срещу общината на район “Сердика”. Май “Мария Луиза” №88 беше — е моята случка е в уличката, пряка на булеварда. Трябва да е “Клокотница”, в разбойническото 48-мо от другата страна на Новотела съм учил една година, а то май беше на “Клокотница”. Все едно, няма значение. Завивам надясно, след като вече почти час кръжа в района, за да намеря къде да паркирам — отивах в магазин за авточасти на “Козлодуй”, а там е “кон до коня, мила моя майно льо”.

Вика ми пичът така и така, добър ден, еди-какво си, проверка, столично не знам си какво, Владимиров май се представи, та дайте докюментити за проверка. Аз вече съм се бръкнал и почвам трансфера — книжка и талон на колата, а той чака и вадя нататък гражданска, преглед. Вика а талончето — давам му и моя талон. Откъдето и да ги гледа — таман са си.

Стоя си и аз като него разсеяно и той ми вика “Та, господин Праматаров, много ли беше спешен разговорът?” Гледам тъпо. Ама много. Нещо импулсивно ме човърка, че трябва да отговоря на въпроса, щото така трябва — някакъв казармен импулс требе да е. Ама целият ми останал ум се съпротивлява — ъъъ, какво ме питат, какви пет лева, какъв разговор…?

След вцепенението изведнъж се усмихвам много широко на господин полицая и викам “А, ама мислите, че съм говорил по телефон ли? Не съм говорил. А, ама мислите… а, не — тук отдясно имам някаква рана и нещо ме дразнеше и се потърквах…” И съм напълно убеден, че това е достатъчно обяснение — защото си беше чистата истина!

“Хехе — обръща се назад някъде — сърбяло го, чешел се… хехе, честен бе, честен, и-ии!” “Я, къде” Показвам му — отдясно пред ухото съм се кръцнал преди около месец и от бръсненето все не можеше да заздравее и изчезне и сега нарочно съм си пуснал няколкодневни бакенбарди, за да щадя това място. Точно там се пипнах без да се усетя, докато (явно за тях “най-нагло”) преминавайки гледах полицаите.

“Бе нищо ти нема бе” “Как да не си говорил” “Къде ти е телефонът” Беше в десния джоб на ризата ми — признавам, много удобно място за бързо скриване при проверка след разговор. Седя си в колата и се пуля — вдигнал съм телефона към вратата и му казвам на куката — “Ама той вътре си има история на обажданията, може ей-сега да ги проверим — не съм говорил, ама изобщо”.

Накрая ми върна тескеретата и ми вика че айде нема нищо и да си ходя. А аз разбира се, че не съм си и помислял, че “има нещо” и затова продължавам да гледам с невярваща усмивка. И му викам “Ама вие верно ли…” — като имах предвид “Ама вие верно ли си помислихте, че говоря по телефон, и то че ще говоря, след като съм ви видял още на кръстовището и докато ви гледам и минавам край вас с 15 км/ч?” Но толкова бях шашнат от причината за проверката, че само повторих още един-два пъти “Ама верно ли…?” А той, моля ти се, ми отговяра “Да бе да, пускаме те.” Естествено, че ще ме пускате, аз не на това ви се учудвах. :)

Тъпо ми стана, защото в разгара на “обвинението”, като вадех телефона си, почна да ми прилага разни евтини психо-трикове. “Защо трепериш, а” — един вид, като си невинен, що се разтрепери, а, ‘фанах ли те с’а? Отговарям му веднага “Ми щото ме стресна, бе”.

Нищо против полицията да си върши работата, разбирай да следи за нарушенията и да ги наказва и предотвратява и т.н. Ама това да се забиеш навътре в ниско натоварена пряка и да причакваш е друго. Да идат двайсет метра встрани, на самата “Мария Луиза” — там всеки десети кара с джиесем до ухото. И това е най-малкото. Да вземат да изпонавдигат всичките коли, дето бяха спрели на тая уличка в местата, забранени за паркиране. Да вдигнат колите из цяла София, паркирали неправилно — то човек не може да се движи в тоя град, защото властта е решила да се бори с неправилното паркиране чрез идиотската платена “синя зона”. Да спират такситата и маршрутките, които карат като ненормални. Толкова каране досега и не съм видял да спрат и накажат шофьор на автобус, примерно.

Така че да ми е честито сефтето и ако има занапред, все такива безмислени, заблудени и неопасни случаи да са. ;)

Защо не съм писал нищо напоследък? Причината е комплексна. Вземах изпити за шофьорска книжка, тъща ми си дойде при нас в Троян, имах кратки пътувания до София и обратно. И общо взето ми се бложеше, но не ми беше до техническата част на заниманието — отваряне на лаптопа точно с тая цел, настройка и писане на текст и т.н. Конкретните причини няма да коментирам много, или поне едната от тях.

Шофирането

Шоферлъка явно си ми се отдава, и макар доста време да беше минало откакто съм карал първоначално курсовете, си се справих. През 2000-та заради недоспиване и малко студентско следпразнично (да го наречем) невнимание изгорях с минимума грешки на листовките. Сега всичко мина ок, взех си от първия път теорията и днес ме одобриха и на практическата част. Всъщност точно се връщам от изпита по кормуване в Ловеч. Имам много какво да разказвам, може да пиша по-подробно за нещо около шофирането по-нататък. Но най-забелязващото се е това, за което съм писал и преди — тук всички някак живеят “по-бавно”. Няма го нечовешкия юруш на София и не само че опреснителните часове по кормуване бяха по-спокойни, не само че и самият изпит беше далеч по-непритеснителен, а и имах много време между отделните часове. В София сигурно щяха да ме “пробутат” за два дни да взема опреснителните и да мина на изпитите. Просто там всички си прекарват ежедневието на педали и никой няма да ти каже “ела след десет дни за следващите 40 минути кормуване”. Примерно, де. ;)

Но това на мен не ми пречи. Даже като млад шофьор ще се замислям много дали изобщо да карам в София. Честно казано, като знам какво е движението, като съм го видял и като пешеходец, и като велосипедист, а и като шофьор още на курса навремето, хич не ме и влече да се бутам там. Разбира се, ако се наложи — няма проблем ;)

Пътуванията

Пътуването до София беше заради среща по работа в офиса, но така се случи, че се разминах с хората и отложиха уговорката за тази седмица. Имах евентуална уговорка с едни колеги от “Философия”, искам да обсъдя някои, да ги наречем академични въпроси — но и с тях се разминах, защото служебната работа беше с предимство. Успях да се видя с наколко колеги в ранния следобяд и преди да пътувам обратно за Троян. Открили една готина кръчма, ама на много теферич място. Няма да казвам, че хем ще вземе да почне да се пълни с хора, хем пък и то всички си имате/имаме вече такива кръчми из града. Тази е типично “бандитска”, както ги класифицират Дени и Андрей — малко дворче с асма и на проветриво място. Хич не е лъскаво, но е много спокойно място и готвят вкусно, а и къде другаде да мога да пия на истинско спокойствие и на маса с приятели джента? Пък и момчето да знае как се приготвя. ;)

Работа и сайтове

Сега имам още документи за уреждане около шофьорството, но вече трудните моменти отминаха и залягам пред лаптопа да довърша задачката, която последно ми бяха възложили от работата. Малко е сложно с работното място сега, когато сме повечко хора тук, но ще се справя. Когато има спокойствие и кодът и той си върви по-леко и бързо.

Имам и някои набързо оформени сайтове, които отдавна се каня да обновя. “Свободна планета” ще има нов интерфейс скоро, засега на адрес http://svobodnaplaneta.com е изцяло тестова постановка. Има още някакъв малък брой неща за доизглаждане и като са готови ще я обявя малко по-“официално”. Тоест да не се притеснява някой за смяна на адреси, емисии и т.н. Ако и когато има някаква промяна в сегашните, ще предупреждавам. Другото, което съм пуснал, но пак съм отложил за след служебните ми неща, е http://seo.lindeas.com. Раздел към Линдеас за уеб-оптимизация отдавна беше планиран, даже преди време бяхме говорили съвсем предварително с Калин по въпроса. Така че поне мястото вече го има. Между другото, сайта съм записал и за участие във второто българско състезание по SEO. Има много време до края на състезанието, даже може би прекалено много, за да се казва каквото и да е отсега, но когато имам/имаме време за работа там, който иска да го подкрепи — това ще е адресът.

Микросток

Смятам тази есен да започна лека-полека пак да се занимавам по-сериозно с микросток-фотография. Присетих се от Fotolia, където пак ми се бяха събрали количеството кредити за изтегляне. Други сайтове, които си заслужават, както и преди съм казвал, са IStockPhoto и Dreamstime. Но на мен най-добре ми върви точно Фотолия-та, не зная защо. Бях писал в микросток-форума на Роби за един нов сайт, YAY Micro, но там още нямам нито една продажба. Макар във форума на въпросния YAY вече доста хора да започват да се хвалят с първи продажби, тоест сайтът прави добър старт. Като се има предвид, че е съвсем нов и пресен е ясно, че няма да е с нивото на продажби в утвърдените агенции. Но фактът, че се развива приемливо бързо е много радващ. Аз нямам нови кадри, а от старите не всички са ок, така че ми се ще да залегна там.

Бебе и коте

Котаракът се радва (тъй де, не се радва хич, ама…) на рядко допускане вътре. Преди си го пускахме когато поиска да си похапне или да си поспинка, а сега почти през цялото време е низвергнат навън. Но и това ще се оправи, а и той го понася по котарашки гордо. Дано всичко е наред с него, а пък сега таман да си походи на чист въздух и спокойствие. Бебо расте с всеки изминал ден и всичко разбира. “Говори” с възгласи и подвиквания, но повечето от нещата, които му казваме си личи, че ги разбира. И или се подхилква дяволито, или ни отговаря с бърборене, че не, не иска да се прибира, а иска на люлчиците. Или пък сутрин направо ни носи чехли и обувки — да ставаме и да го извеждаме на разходка, какво се размотаваме, а-ма-ха! Детската кухня в Троян отново заработи след едномесечна почивка и така малко готвенето и храненето се пооблекчи. Добре, че тукашните манджички ги яде — тези в София и аз се отвращавах като ги опитвах, а той изобщо отказваше и да ги вкусва.

Следващата голяма патардия предполагам ще е около избора на автомобил. Надявам се всичко друго да е наред около нас и това да ни е грижата за есента.

Стига с тия клаксони в града! Маса шофьори си избиват комплексите, като постоянно се пресягат към бутона на волана. И защо бибипкате бе, идиоти? Трябвало да се спазва закона и правилника, важно било да се кара съобразено, не знам си какво. Глупости — точно тия, дето се изживяват като много велики шофьори, дето пресичат кръстовището не когато имат право, а когато преценят, че е “съобразено”, дето карат с по 30 или повече над ограничението, щото “това ограничение е остаряло, моята кола е съвременна и стабилна” — точно тия са градските свирчовци.

Ползването на звуков сигнал в населено място, освен ако не е с цел избягване на произшествие, е забранено. Нямате право да бибипкате, анадънму? Ама си ядосан, ама ти кипва, ама всички наоколо в движението са тъпаци и само ти си геният, ама как искаш да се развикаш на някого или да го напсуваш или набиеш, ама нямаш начин, затова нервно замахваш към волана и го “освиркваш”? Няма значение, нямаш право! Ако толкова те е сецнал градският стрес, ако толкова те е стиснал за топките, иди във фитнес или се запиши за бокс, карате, айкидо, каквото ти душа сака. Или иди на село, тъй де, върни се на село, иди на някой пуст баир и викай с цяло гърло.

Или си намери хоби. Все едно, само не ми бибипкай! Две неща ми се виждат крайно логични като развитие на автомобилостроенето — първо да се махнат мигачите. Така и така никой не ги използва и най-много само да объркват русите каки в SUV-ове. Второ — махнете ги тия клаксони, не ги монтирайте! Първото е на шега, второто е съвсем сериозно.

За какво изобщо в една кола трябва да има клаксон?!? Да не говорим, че такива сирени имат и рейсовете и тировете. А там какъв звук е, не е истина… Обезкостява печено пиле от пет метра. И тоя тормоз — в града?!? Около училища и детски градини? Около къщи със спящи бебета? Простотия.

След неприятно и натоварващо блъскане с бюрокрацията на ДАИ (или ИААА, както се казват сега), завършило с неуспех и след бърза консултация с препатили вече приятели, най-накрая успях да подам молба за прехвърляне на шофьорския ми изпит. Бюрокрацията живее в голямата сграда на министерството на транспорта в началото на ул. Гурко в центъра. Там няма оцеляване, има само мачкане на клиента, който както за всички други държавни институции е поредната мръсна мижитурка, дето си позволява да занимава държавата с незначителното си битие. И по канален ред бива упътен да се разкара, разбира се не преди да му бъде прехвърлено едно прилично количество от гнева, нервите и беса на отделните служители. А както знаем, няма държавни служители, дето да не са гневни, или да са спокойни. Това е ежедневието в ДАИ на Гурко. Не ходете там — уважавайте нервите си…

Допитването до приятели много бързо разкри една малка тайна — истинският оборот на документите става не в оборудваната със светещи табла с поредни номерца и компютри със софтуери за документооборот централа на Гурко, а в сградите на ул. Витиня №1. Това е на границата между кварталите Сухата река и Левски. Минава наблизо тролей 1. Това последното е полезна информация наистина, спестява доста маршировки из затънтените гранични области на едни от определено нецентралните квартали на София. Аз не го знаех и си помарширувах бая.

Накратко, ако искате да си карате изпитите за шофьор в друг град, различен от този, в който сте карали курсовете, трябва да отидете там и да подадете молба. Всичко е ултимално просто. Наоколо има разни нови строежи, разчиствания за още по-нови бъдещи строежи и т.н., но ДАИ се забелязва и няма да го подминете. Има голям паркинг и в дъното — две-три едноетажни продълговати офисни постройки от времето на РСО. Дето са един коридор и от едната страна кабинети. Ползваха се масово навремето, например нашата поликлиника дълго време беше в подобно комплексче, преди да й довършат специално издигнатата многоетажна и лъскава сграда.

Отивате в централното такова “офисно хале” и направо търсите първата врата вляво. Стаята на директора, всъщност тя е преходна стая на секретарката. Леличката там ви дава една готова бланка, подпечатва ви свидетелството за завършен щофьорски курс (а, да — трябва него да носите) и ви праща в кабинет номер 2. Логично той е в съседната стая. Там шефът на отдел “Водачи” (или нещо подобно), също много учтив и любезен чичко, ви подпечатва молбата, допопълва нещо на гърба на свидетелството и ви обяснява какво да направите. Две неща са — първо да върнете молбата на секретарката и да й пожелаете лек ден и приятна работа. И второ — след най-много десет работни дни да идете в желания град и да дадете подпечатаното свидетелство за курса на новия си инструктор.

Толкова. Нищо работа и даже аз, който в такива изострени бюрократични натоварвания съм готов да сея огин из пътя си, с широка усмивка на лицето благодарях и пожелавах на хората приятен ден. Искрено, между другото ;) Неприятното е, че това всичкото се намира далечко и най-удобно е човек да иде с кола. Но пък тогава… ако вече кара кола, за какво ще му е да си сменя града на шофьорския изпит. То един шофьор предполагам може да има вземане-даване с ДАИ и по други причини… Но да не си разваляме настроението все пак ;)

Разликата? Накратко, разликата е между половин час разтакаване и десет минути свършване на работата, заедно с попълването на молбата. По-подробно разликата е, че докато се добера до деловодството на сградата на Гурко, трябваше да мина през няколко подробни разпитвания. Въпросното деловодство, между другото, е на втория етаж, точно срещу стълбите, а стълбите пък са точно срещу входа — песен. Но всеки портиер или минаващ или пък пушещ с портиера дядка трябва да те пита за къде си тръгнал. После ама какво точно искаш, какво търсиш. Ама каква молба, ама за какво. И откъде си, от кой град и защо в друг. Защото имало различни видове молби, а и защо всъщност някой ще иска да си сменя града? Накрая с леко раздразнение ти посочват пътя, който така и така си е един.

Да, може на кибиците там да им е скучно — в офисите на ул. Витиня постоянно кипи някаква дейност, всякакви хора чакат в тесния коридор по-навътре пред другите кабинети, инструктори влизат и излизат, изобщо няма чак скука. Но пък от друга страна защо аз точно да правя деня на разните скучаещи дядковци портиери и други предпенсионери от ДАИ?

Самото деловодство. Четири-пет каси, над тях със светещи табла с номерца и крещящи надписи по стените, приканващи ме да си взема билетче с номер от машината и да изчакам търпеливо реда си. Оглеждах се, навеждах се, пулих се наоколо за тая машина — е не я намерих. През това време зад гишетата стоеше единствената служителка и стоически понасяше някакъв явно много скучен и бавен разговор с приятелка. По някое време затвори, аз застанах нагъл без билет и й казах за какво съм. Последва много дълго чудене и преминаване пак през същите въпроси — ама каква молба, ама вие от кой град сте, ама къде, ама защо, ама не знам може ли, ама то всъщност ние ще сме в почивка след малко… Накрая ми заобяснява как да съм идел да се обадя по вътрешния телефон на директорката на не знам си кой там отдел, понеже тя би трябвало да знае какво да се прави… Теглих й една наум, метнах ръка по нея и с насилена усмивка си тръгнах.

Аз, клиентът, който ги е намерил и има много точна представа какво иска да направи и какъв документ да подаде, трябва да ги търся и разпитвам. Отвратителна е тая нагласа на държавните (и бившите държавни, то на практика този манталитет не се маха от някаква си приватизация) институции. Вместо те да ме гонят, само и само да ме обслужат, аз трябва да се тормозя из системата им. Като че ли съм им виновен за нещо. Пък да не отваряме старата, но съвсем правилна теза — че всъщност на тия хора ние, гражданите им плащаме заплатите през всякаквите държавни вземания.

Следва изпитването.

Тази сутрин по радиото чух, че до края на годината (или до есента, не помня) всички 25 хиляди таксиметрови шофьори трябвало да завършат специален курс по етика. Измислили го в новоучредена браншова организация на всички таксиметрови фирми, големи и не чак толкова големи, от столицата и не толкова от там.

Целта е да се стигне положение, в което шофьорът първи ще казва “добър ден” или съответно “добро утро” и “добър вечер”. Няма да е позволено да се кара колата с облекло гащета и потник, ще има специални изисквания за музиката, разговорите по радиостанцията, разговорите с клиентите и пушенето.

Всичко е насочено към това поведението на шофьора да е точно такова, каквото е удобно и полезно за клиента. Сещам се как са ми разказвали, че за да стане човек шофьор на такси в Лондон първо няколко години кара скутер с подробна карта на града, докато запомни всяка улица и всеки номер. И след това системата е такава, че трябва да пази престижа на професията. И да се държи добре с клиентите. Които винаги са прави, разбира се.

Представяте ли си да стане така и у нас, тези проекти за етичен кодекс на таксиджиите да се осъществят? И да е наистина отговорна, трудна и ценена работа. Тъй де, издействаха си толкова много привилегии, дори КАТ почти не ги спира - крайно време е да се променят. Да са пример за добро и съобразено шофиране, пример и за учтивост на пътя и в колата.

Може пък да стане. Дано!