Arcane Lore

Малко грижа за блога – вече има аватари за коментарите. Теглят се от gravatar.com. Отлагах дълго, защото не ми допадат услуги като Gravatar, при които даваш част от онлайн идентичността си някъде, на някакво си сайтче. Тоест харесва ми по принцип идеята за аватари, но не ми харесва начинът, по който се осъществява тя с Gravatar.

Много по-готино е с Pavatar – на практика, за читателя е същото, но вътрешната разлика е, че всеки си държи аватара при себе си, на сайта си. Много е просто – или с X-Pavatar заглавка, или с rel=”pavatar”, или чисто и просто с файлче “pavatar.png” в основната директория. За още по-мързеливите, сега видях, имало и приставка за WordPress. Но въпреки всичко не получи достатъчно слава и блясък – всичко отиде у Gravatar – може би неслучайно, все пак последният е творение на уърдпресовци.

Все едно, тия дни реших, че не си струва толкова дълго да се занимавам с такъв малък проблем и между две приспивания на бебетата метнах приставката Gravatar за Drupal. Първо се учудих защо не работи, после полека избеснях и накрая отворих модула да видя какво прави. Ами… прави уж каквото трябва, но аватарите не се показват и стоят картинките по подразбиране. Лека-полека разбирам какво се случва – цялата идея е да се показват друпал-ските аватари на профила първо и чак ако липсват или ако човекът няма профил в сайта, да се търси граватар.

Минах бързо из модула с “//”, изрязах почти всичко, всякаквите ненужни ми проверки и засилих $variables[‘account’]->mail (което съдържа адреса на пощата на коментиращия) за генериране на аватарчето. Всичко заспа. Но после се зачудих за какво ми е цял модул за нещо, което е на практика един-два реда. Порових из настройките и какво да видя – по подразбиране модулът задава адрес в gravatar.com, който се различава от дадения в документацията на самите Gravatar. Изчистих го, дадох gravatar.com/avatar/ и всичко си заработи. Проработи даже и сток модулът, с всичките му проверки. Преди да се занимавам, рових из докладите за модула в drupal.org. Някои хора се бяха оплаквали, но авторът пише “бе при мен си работи” и затваря доклада.

Drupal все повече ми отеснява някак. Особено откакто взе да става популярен и даже стана някак “модно” да се правят местни събирания на “друпалисти” – все едно е нещо чак пък толкова сложно, трудно или пък фенско, а не е само един инструмент за сложни, трудни и фенски неща. На приставките вече не може да им се хване краят – за каквото се сетиш има вече написан модул, а за каквото не се сетиш има views, panels и CCK. :) Вярно – повечето са много по-прегледно писани и по-поддържани от нещата за WP. С доклади за грешки и т.н. Обаче все по-лесно става прост и малък сайт да се направи незареждаем на по-бавен хостинг, ако е с Drupal.

Имаше една приказка – “да стреляш по врабчета с атомна бомба”. Е, нещо такова е. Та поразкършете прашасалото си PHP-fu. Например в най-близкото дожо, да кажем с CodeIgniter :) Или изберете българското – Огнян Банков от доста време бие рибата с Tangra Framework. Или още по-добре – Geany е малък, бърз и си има всичко, без да ви досажда и отклонява вниманието с безброй лъскавини и “екстри”. Най-добре се конусмира с празни файлчета, започващи с <?php и после писани на ръка.

Накратко – след дозата “мрън”, вече има аватари в коментарите. За капак на неприязънта ми към Gravatar, тия дни ще пипна модула да проверява първо за pavatar-и и така всички ще пляснат с ръце и ще има световен мир. :P

Какво по-удобно място да продължа блогването от “разхвърляния” раздел? Не че не ми се пише, не че и нямам за какво да пиша – причината да отварям малкото поле на микроблога или направо единия ред на identica е, че нямам много ентусиазъм. По-точно… хм, тази част на ентусиазма, която те сграбчва за яката, тръшва те на стола и ти набутва писалка в ръката.

Офис или гараж?

За да изляза от този затворен кръг, опитвам или да се успокоя и да я карам както досега, или да потърся място за кабинет. Кабинет както за работа по сайтове за пари, така и за моите си проекти. Дето все очаквам в някой приятен скорошен ден да махнат изцяло нуждата от занимание с чужд уеб. Тъй де – всеки да си прави уеб-а, а-ма-ха! Всяка мацка да си знае мол-а, така ли беше? :)

Истински, ставащ за работа офис да наема сам в този момент е непосилно, а и бая измислено и ненужно. Наскоро Краси ми даде страхотната идея за гараж. Не помня дали имаше предвид точно същото, но аз бързо взех идеята и я развих така – вземам някакъв готин гараж наоколо и хем си държа колата вътре, хем в единия край на малко бюрце си сядам с лаптопа и си върша работа на спокойствие. Няколко часа на ден са достатъчни, даже предостатъчни на първо време. А и добрата страна на всичко е, че Рошко ще стои на сушинка и на сигурно, пък и когато за пореден път реша да човъркам по него, само се обръщам, правя две-три крачки и започвам. :)

Лошото е, че в Надежда масово колите се държат в едни коптори, дето да ти е кофти колата да си оставиш, камо ли да има място и за теб. А трябва да е и чистичко (поне приемливо чисто), и някаква светлина да има. Трудна работа. Единствените обяви в мрежата засега са за два гаража във 2-ра част, в нови блокчета, чистак-бърсак, вътрешни дворове, щори, вътре с вода и отделен електромер. Песен, обаче са ми далечко. А е някак тъпо да биеш път до колата си. Цените вървят около 90-тина лева. Когато търсех къща или квартира под наем наскоро, цената на допълнителен гараж към наема винаги беше около 50 евро – явно сега леко са паднали още наемите. Но няма местенца наоколо, та все още търся.

Пиене или каране?

Бих казал, не съвсем сигурен, каране. Не че преди съм се наливал, но харесвах да пия някои видове бира. Откакто съм с кола, почти не пия и смея да кажа, че май не ми липсва. Има добри страни – винаги мога да отскоча да се видя с приятели или да ида до нашите, без да изчислявам идиотския маршрут и график на грАдския транспорт. Особено с тия безумия с копаенето на метрото това си става полека нещо за притесняване. Хубавото е и че мога да си тръгна точно когато трябва, а не все да си гледам часовника, да смятам до кога е маршрутката и колко време ще ми отнеме с рейс и накрая просто да оставам за още едно, и още едно, и…

Лошото да си непиещ в компания на черпещи се е, че… не пиеш. Но за мен е добре дошло, защото когато съм тревожен и притиснат от всякакви грижи (както съм напоследък), още първата бира ме прави обстоятелствен и бъбрив. Такъв съм и когато съм уморен. Добре де, може би на околните не им пречи, но лично мен си ме дразни.

БАН или не е БАН? :)

Покрай всички промени и жуженета в БАН ми става отегчително. Вече съм преполовил докторантстването си, а съм присъствал на има-няма 5-6 семинара в института. Задължен съм да ходя всяка седмица на събрание и почти винаги се говорят административни (в по-добрия случай) и скандално-реформени (в по-лошия случай) неща.

Каквото и да направят с философския институт в БАН, а и с целия БАН, ще е неефективно за науката. Може да е ефективно за взимане на едни имоти и прибиране на едни пари, може да е ефективно за разчистване на някакви отношения, но ако изобщо искаха истинска реформа, не е това начинът. И по-скоро – не е това проблемът за решаване.

Истинската реформа в научната ни среда трябва да включи категорично и отведнъж разграничаване на научния от административния персонал. Не може “чин и длъжност” да вървят заедно – това е казармено мислене. Но за съжаление и в БАН, и в СУ научната титла и административната длъжност се мислят заедно.

Ще пиша за това друг път, скоро. Но накратко – ако някой е толкова добър администратор, защо изобщо си е губил (и си губи) времето с научна работа? И обратно, ако някой е много добър преподавател или изследовател, за чий изобщо се бута в кабинетите на администрацията? И БАН, и СУ трябва да вземат счетоводители, юристи и организационни психолози, които да се занимават с наемите, заплатите, отпуските, правните неща и набирането на персонал и всичко останало да е изцяло научна и преподавателска работа. Даже не е нужно административните директори да са специалисти от същата дисциплина – напротив, нека са си добри специалисти в своите си, административни неща.

Ама няма да стане, защото се мисли казармено. Също както не стана и реформата в СУ навремето. Дето още я тътрят и толкова години им трябваше, за да въведат и доизмислят (да, в този ред) това с кредитите. А толкова лесно и ефективно щеше да е да се въведат на първо време паралелни курсове по основните задължителни дисциплини, да има конкуренция между “големите” професори. И всичко щеше да тръгне само към реформа и оправяне. Но не, казарменото мислене не допуска такива модерни волности… Все едно.

Електромобили? Да, само да намеря начин.

Вече от около две години ме тресе треската за електромобилни конверсии. Обмислял съм и мои проекти, обмислял съм и идеи за малък собствен бизнес. Има и хора наоколо, които също са кимали одобрително на такива идеи. Вече сякаш съм изчел всичко в мрежата по темата, следя най-големия пощенски списък и най-активните форуми, правя и българския форум за електромобили.

Остава само да намеря някой ден пари. Даже например Рошко затова получава грижи по другите си системи, но свързаните с двигателя му все са нещо на заден план. Поне критичните неща по двигателя ще ги сменя, когато имам парички, но как, примерно, да му сменя цялата генерация, за да не му дрънчат гърнетата, когато все си викам “ми той по-добре скоро да стане електромобилче”? :)

Има и у нас вече тук-там ентусиасти, които правят проекти, има и начинания с комерсиален уклон, даже чисто нови проекти за коли. Но щом имат пари хората – правят.

Drupal 7 – уотда фак?

Като че ли съм отраснал с Drupal, вече бая години и даже ми е втръснал. Може би от година време не се занимавам да пиша мои си модулчета или да редактирам готови, не променям темите. Цялата концепция за обновяване на Drupal е такава, че промените, ако не са станали официални, с времето се губят или стават ужасно трудни за поддържане и мигриране. А уж иначе по претенция е лесна система.

Ето и сега – седмицата е тотално различна, поне на външен вид. Каквото попрочетох тук-там с досада, и вътре в api-то има критични промени. Да бе, да – за “по-добро” са… Ама са промени.

Не разбирам как всеки ден си обноявявам Debian-а и всичко продължава да си върви, и нещата, които съм писал аз си работят и те. А това да мигрираш Друпал от 5-та към 6-та версия или сега от 6-та към 7-ма си е PITA. Не, знам защо е така – GNU/Linux се разработва с друга идея, нещата вършат конкретна работа, измислени са отначало, идеята на всеки компонент е изчистена и ясна и затова доработката е лека надстройка и пребоядисване, а не смяна всеки път на основите.

Вярно, с Drupal за половин час може да се сглоби всякакъв сайт и след това за още час-два да се “облече”. Но с всеки ден и с всяка нова версия започвам все по-често да отварям или CodeIgniter, или направо текстовия ми редактор с празни php-файлчета. Пък нека ми е лошо, нека ми е трудно. :)

От вчера, 12-ти декември, Movable Type е свободен софтуер. Както казват в началото на обявлението, “от днес и занапред”. Лицензът, който е избран е GNU GPL версия 2. Тази новина се очакваше вече доста месеци, в сайта на MT имаше раздел за MTOS (Movable Type OpenSource), който до днес си стоеше практически празен. Сега цялата разработка и цялата енергия на общността около MT се насочва към свободната версия на платформата. Хранилище за кода, управлявано от Subversion, Уики-раздел, инструкции за инсталиране под различните системи, част от наличните приставки и те са под GPL. Предполагам, че с развитието на проекта като свободен софтуер вниманието към свободността и на приставките ще е все по-голямо. Както е например с приставките на Drupal — там код не може да се качи в сайта, ако не е със свободен лиценз.

За тези, които не знаят — Movable Type е блог-платформата, която промени света на блоговете преди няколко години. Ако знаете за WordPress, представете си нещо, което до съвсем скоро беше много по-мощно като основа за градене на сайт. Според някои и днес WP е технологично по-ограничена среда от MT, но свободността на WP беше това, което винаги даваше тласък и увеличаваше общността на потребителите му. Някои типични за блогсферата неща, като обратните свързвания (trackbacks) са измислени и въведени именно от Movable Type.

MT отдавна се опитват да излязат съвсем “начисто”, като свободен софтуер. Кодът и преди си беше достъпен, но не беше свободен — не беше гарантирано достъпен. Както сами казват в обявлението, едно от решаващите влияния за решението им е била фигурата на Джоичи Ито. Ито инвестира в Six Apart, компанията зад MT още в началото й. Бидейки сам един от най-влиятелните в света на свободната култура и web2.0-предприемачеството, няма как да не въздейства.

Новата свободна версия на MT на практика е даже малко по-богата функционално от последната несвободна версия MT 4.0. Всички приставки, теми и шаблони, целият API от старата версия са напълно съвместими с MTOS. Това прави безпроблемна миграцията на сегашните потребители на MT4 към MTOS.

Вече и аз се изкушавам да разгледам по-подробно и “отвътре” MT. Досега ме привличаха функционалностите, но ме отблъскваше несвободността. За мен тя е по-важна, затова никога не съм пробвал да развия по-обширен уеб-проект с нещо като MT. Затова и тук ползвам Drupal. Но определено вече и MT си заслужава вниманието. За малки сайтове и единични блогове WordPress сигурно пак ще е по-подходящ, най-малкото много хора са му свикнали. Но за всеки проект, който би се чувствал по-удобно в кожата на Drupal вече подходяща свободна алтернатива е и Movable Type.

След излизането на версия 5 в началото на годината Drupal получава все по-видими грижи в една от винаги слабите части на всеки общ CMS — неофициалните приставки. Стигна се дотам, че доста от нововъведенията в ядрото на очакваната скоро версия 6 са в основата си идеи, дошли от полезни и добре измислени приставки. “Update status”, която проверява за обновления в приставките и в ядрото, с настройка на степента им на важност, възможност за избирателно игнориране вече е практически в ядрото. “OpenID”, за влизане в сайта през Open ID също си проправи път бързо. И това са само две от най-видимите подобрения.

Не това ме впечатли, до излизането на Drupal 6 предполагам има поне още една бета-версия и някои неща ще се променят още. Това, което ме впечатлява е все по-внимателното обгрижване на допълнителните приставки. В Друпал, за разлика от други известни подобни проекти, като Joomla например, само приставките, качени на основния сайт drupal.org се толерират официално от разработчиците и огромния сайт с критична маса консултанти и потребители.

Така човек винаги може да е сигурен, че най-качествените модули, най-обмислените и най-обстойно тестваните са тези на сайта на проекта. Има много страници, посветени на Друпал в мрежата, но за разлика от Джумла пак (не конфронтирам нарочно двете програми, просто наистина това е основната им разлика) тези външни сайтове почти никога не съдържат приставки, а са предимно сайтове със статии, новини, дискусии и анализи. Или ако съдържат приставка, то или тя е качена и на сайта на Друпал, или е мъничко парче код, което е за някакви маргинални цели.

Защо тръгнах да разказвам така общо за това? Защото две приставки ми привлякоха вниманието тези дни — “Drupal for Facebook” и “Drupal Wordpress”.

Първата е, както си личи от името, възможност да се създават приложения (applications) за Facebook с Друпал. Авторът е пуснал и примерно приложение. С малко код от Фейсбук за връзка с API (несвободен код, за съжаление) и малко настройки всичките възможности на Друпал могат да се впрегнат за създаване и поддържане на… поредното безсмислено фейсбук-приложение… :) Явно Facebook е голяма мода за “масовия” потребител. Но не е нещо чак толкова интересно за самоцелно занимание. И все пак ако човек има някаква наистина гениална идея за фейсбук-приложение (хайде де, и чудеса стават;), Друпал е удобен инструмент. Поне за запознатите с него ;)

Втората приставка е по-интересна. Като казах, че почти винаги приставките са на сайта на проекта, това не важи за “Drupal Wordpress”, поне не все още. Авторът казва, че е много зает и затова не го е качил. Всъщност понякога хората се “оправдават” с това, а имат други причини. Да се постави кодът в хранилището на сайта далеч не е трудно, а може да има само ползи в интерес, посещения, всякакъв уеб-ресурс. Но целият код в Drupal, включително този на хостваните на сайта приставки се лицензира под GNU GPL. Странно, но се срещат и разработчици, които имат проблем с това ;)

Та “Drupal Wordpress” дава цяла и работеща инсталация на Wordpress, “вмъкната” вътре в Drupal. Интеграцията достига до ниво потребители, те могат да се синхронизират. Единственото условие е WP да е инсталиран в под-директория на инсталацията на Drupal. За да бъде “виждан”. Разбира се, комбинация от донастройван Друпал с вграден в него Уърдпрес май не е от нещата, за които мечтая и няма да тръгна да показвам работещ WP тук. Но идеята ми хареса. Авторът твърди, че му е хрумнала, като е гледал другите налични вече приставки за интеграция, тези с Gallery или PhpBB например, които работят на подобен принцип. Интересно дали ще има и синхронизация на съдържанието — ако не сега, то поне в следваща версия. Това може да се окаже по-лесният начин за миграция.

Но едно е да интегрираш CMS със специализирана галерия или форум, а малко по-различно — с блог. Стандартната функционалност за блог в Друпал си се справя доста добре, но с развитието на някои нови хрумки в Уърдпрес може би ще има място и за такава интеграция…

И тук е мястото за една игрива усмивка към WP-феновете — “Resistance is futile!” Не издържах просто ;) Ама да не прекалявам, че току-виж някой написал плъгин “Wordpress Drupal”… мнеее, едва ли ;)

След няколко месеца вече без постоянна работа и два - с бебе явно имам нужда от леки пренареждания на проектите ми. Някои ще приближа, други ще отдалеча във времето - зависи за кое имам сили и в кое виждам смисъл. Продължавам да опитвам изкарване на насъщния с уеб-разработка на парче и консултации за Drupal. Нищо не минава без трудности, разбира се, и един от проектите с Drupal ме затруднява и отрезвява през последните седмици. У нас като че ли има малко хора, имащи понятие от Drupal, но това само по себе си не е достатъчен актив - трябва човек не само да познава общо общ CMS, а и да може да го използва по най-неочакван и подробен начин.

С все по-голямото ми ангажиране с уеб-неща проличават някои близки промени.

Lindeas. Линдеас (Linux Ideas) беше преосмислян много пъти и може би вече е крайно време да започна по-конкретно с него. Основният домейн lindeas.com ще събере новини, статии и услуги за интересуващите се от GNU/Linux и свободен софтуер по принцип. Имам идеи за наченки на социална мрежа вътре - но само наченки, нещо основно. Във времето преди семантичната мрежа създаването на затворени социални мрежи, с тяхното заключване на лични данни и отношения е нещо лошо. А и неефективно - вижте в момента, всеки социален сайт, който по някакъв начин не се отваря или затихва, или е част от Google. Без второто да е нещо хубаво само по себе си. ;)

Lindeas News. Отдавна не е публикувано нещо ново там, но има хора, които явно проверяват. По едно време това беше най-активната част от Lindeas, изключая личния ми сайт. Новините ще се преместят в lindeas.com - и там също ще бъдат основно съдържание.

Lindeas Web. Така и не съм получил поръчка през web.lindeas.com, макар преди време да имаше повече съдържание в него и да беше по-подреден. Не нахвърлян, както е сега. Беше събран и малък екип, който да прави тези уеб-проекти. Сега участвам в правенето на нов уеб-екип, може би и с едно от момчетата отпреди. Сайтът на студиото ни май няма да е в Lindeas, но каквото и да стане в lindeas.com изработката, оптимизирането и промотирането на уеб-проекти ще е част от услугите. Дори и само като линк към новото уеб-студио.

Lindeas Pub. Пак като част от услугите на новия lindeas.com ще бъде и сървърът за реклами. Мисля да може да се ползва и от други. Няма нищо срамно или нередно в добре преценената реклама - никой не е казал, че в Интернет съдържанието трябва да е безплатно. Особено пък когато в магазина сиренето не е. Големите сайтове си пускат свои си системи, но хората с лични сайтове, блогове и дори малки проекти с услуги нямат ресурса за това.

Тоест всички неща освен личния ми сайт (yasen.lindeas.com) се събират в lindeas.com. Централно място за новини, достъпно място за статии и видими услуги. В услугите лека-полека ще навлизат нещата, за които само съм писал и нищо не съм направил засега - управление на проекти, софтуерно консултиране и поддръжка, разработка на софтуер, философско консултиране, работа по текстове, изследвания, анкети.

Философското консултиране звучи най-странно може би. Не става дума за кандидатстудентски курсове, макар май и това да не е лоша идея :) Става дума за вид консултиране, който свързва в едно проектите, управлението им и нуждата на средата. Философско е, защото при консултирането се набляга не върху спецификата на дейността, а пряко върху осмислянето. Казано накратко, ползата от него е, че се работи върху понятия, идеи. Нещо като мета-консултиране. :)

В повечето места ще има място за реклами, макар ненатрапващи се и достатъчно малко на брой.

Ново 20 ще се премести от novo20.lindeas.com на негов си домейн. Сайтът е работещ от 3 март и е време да премине от вътрешното тестване към публична бета. Има много неща за доизглаждане, но какво пък - в движение ще е по-интересно. :)

PhotoClubs претърпя най-много метаморфози. Още не съм сигурен какъв ще бъде крайният проект на photo-clubs.net, но докато работя по него можете да видите forum.photo-clubs.net. Първоначално този форум се правеше от george и за няколко месеца събра много интересни теми и снимки в себе си.