Arcane Lore

Ще има OpenFest 2008 в София. Ако и вие като мен през има-няма ден-два сте се зачудвали какво става в опънфестската правителница и сте отваряли сайта на инициативата, значи и вие сте се чудили какво става. Е, вече е ясно — десет дни преди самия фестивал хората от кухнята му изпуснаха инфо, че фестивал ще има, сто на сто ще го бъде пак на същото място и обявиха дати.

Мястото е Военният клуб в София. Датите са 1-ви и 2-ри ноември (не мога да вдяна как има хора, които пишат месеците на български език с главни букви, справка — сайта на ОпънФест, ако не са го коригирали, де).

Програмата все още не е ясна. Както пише Йовко, правенето на такова голямо събитие без почти никакви ресурси си е трудна работа. Иска се много ентусиазъм и много свободно време. Получава се някаква маргинална слава, но както сами виждате, заради правописни грешки и затворена организация на събитието лесно и тая слава се рискува в очите на по-критичните блогъри. ;)

Не е това начинът, по който си представях фестивала, докато Йовко ми разказваше за него, когато се срещахме в градинката пред НДК и бавно вървяхме към мястото на софийската линукска среща. То беше във времето, когато такава среща имаше. Да, днес няма. Няма го и същият OpenFest — може би е за добро, кой знае. Зная, че много хора са подкрепили идеята и са помагали на Йовко и другите, когато организираха най-натоварените и разгласявани издания на фестивала. Когато месеци предварително всички знаеха кога и къде и събираха пари за рейсове и влакове, за бири “за след това”, събираха ентусиазъм и идеи.

Всъщност много от тези хора и днес сигурно се тормозят с OpenFest 2008 Sofia и може би хич не им е полезно едно такова поредно мрънкане като моето. Но аз си имам право на мрънкане! И аз съм казвал с ентусиазъм “да, страхотно, давай” в началото. Вярно — не съм помагал много. Моите сили тогава хвръкнаха по сдружение “Свободен софтуер” — и хвръкнаха още в началото му. Защото то среда си нямаше, разми се бързо-бързо. Даже като гледам как си стои все още сайтът му, горкото даже и край си няма. Ей-така си хвръкна и хората се пръснаха и даже не ми се вярва повечето от тях да се домъкнат за днес обявения ОпенФест след десет дни.

Но има и нещо хубаво в това ново превъплъщение на ОпънФест-а. Хубавото е, че идеята lives on и някъде другаде хората си правят ОпънФест и не се притесняват седмици и месеци предварително да го казват. Ако можех, бих се вдигнал до изданието на фестивала в Русе. И може би бих жертвал посещението на софийското. Може би можеше в София да има OpenArt като миналата година. Доколкото се разбира от постното (надявам се засега) обявление на сайта, тази година няма да има. Може би сред организаторите няма хора, които да се интересуват от такъв раздел. Не ги интересува — не го правят. Ами да — ама то затова идеята беше да се обявява рано, предварително в средите и да се работи със самата тази общност, а не на мускули срещу нея и с десетдневни предизвестия.

Но нищо, де. На никого не се бъркам вече. Аз ще си бъда в София. Не заради OpenFest 2008, а просто защото… ще си бъда в София. Ще ми е приятно да ида на събитието. Не защото е безплатно и не защото за десет дни ще се събере супер-страхотна програма (hint: засега я няма изобщо). А защото темата ме интересува. И защото ще мога да се видя с поне част от хората, в чиято интернет-среда вирея и аз. Поне с част, поне с тези, които не са заети следващия уикенд.

Иска ми се това да е някакво оттласкване и догодина нещата да задобреят. Но знам нещо друго, нещо, за което в разговори с няколко вече хора от същата тази общност все повече се съгласяваме. Успешните проекти са лични. Може да не са еднолични, макар че най-лесно и чисто е да са си еднолични. Може да са на двама или максимум трима единомислещи. Но са лични, свои и се правят на всяка цена и по най-добрия начин. Някога си мислех, че е тъжно, но днес знам, че е прекрасно. Защото така трябва. Общите, безлични и откъснати неща, които се измислят в затворени стаи и затворени кръгове и се обявяват десет дни предварително… просто не струват.

Софийският OpenFest 2008 е изключение, разбира се — елате на празника на софтуерната свобода! И аз ще съм там, и аз ще слушам, ще снимам и бира ще капе по брадата ми. ;)

OpenFest свърши, както казах на майтап на Йовко във фоайето, “свъъъършииии:(“. Останах с много впечатления - както добри, така и лоши. За мен фестивалът за пореден път ми внася двойнствено усещане - има неща, които ми харесват, но има и такива, които ме отблъскват леко. Не защото са някакви много големи и зловредни пропуски, а защото са малки, понякога все пак принципни, но все таки малки неща, но се повтарят и няма отърване от тях. Не искам да се занимавам с тези негативни страни сега - пиша това с въодушевлението на човек, прибрал се скоро вкъщи от най-голямото и най-значимото публично събитие в света на свободния софтуер у нас.

Да, може да звучи помпозно, но OpenFest не се интересува как звучи. Никой фестивал не се интересува от това - изглеждането и звученето на фестивала, наблюдаван отвън е подробност неважна. Фестивалът е стихия, която е като захарния памук - има я и е сладка, докато се топи в устата ти. И най-важното е как човек се е чувствал, докато е танцувал из улиците и докато е ял захарния памук. Ясно е, че след това няма фестивал, няма и памук - това, което остава, е малко мускулна треска и лепнещи от захарта ръце. В нашия случай - спомени за чутите идеи, видяните лица, кратките разговори със стари приятели и набързо срещнатите погледи на нови.

При мен има и още нещо, което ми остава от фестивала - над 60 снимки от двата дни. Не снимах всичко, опитвах се повечето кадри да са премерени някак - или подготвени, или моментни. Но са си доста за тази вечер, а и дори да ги подготвя, не съм решил още как да ги представя.

Мисля си да направя галерия тук, но само галерия със снимки ми стои много стерилно. Това е репортаж, трябва да има коментар. Най-пасващо на визията ми е блог-изложението, но блог-статия с шейсетина снимки ще е прекалено. Освен за страниците на Arcane Lore искам да събера нещо и за UrbanStyle, което да се впише в основната му идея, да е онлайн градска медия. Но точно това, което така ми харесва тук, блогерското, го има и там. Може да опитам да накъсам разказа на няколко епизода.

Жалко, че половин ден ми се губи, вчера след представянето на C3 си тръгнах, натоварен с най-различни мисли и планове, провокирани от феста. Изпуснал съм много ценни неща, но хей, какво пък - това е фестивал, захарен памук - истински важното е преживяването. А за мен точно този OpenFest имаше взривния заряд почти като на най-първото издание, което за мен беше страхотно събитие и дори поне малко опитвах да помагам в организирането му. Тогава все още бях в ССС, все още ССС беше важна част от живота на доста други хора. Хубави времена, фестивални. Вече чакам с нетърпение следващия OpenFest!

Тази събота и неделя (4 и 5 ноември) ще се проведе за четвърти път OpenFest, фестивалът на софтуерната свобода. Както писах наскоро, основната “атракция” на тазгодишното издание на фестивала ще е посещението на Branden Robinson. Брандън е известен сред общността на Дебиан с това, че дълго време ръководеше екипа в Debian GNU/Linux, който е отговорен за X-сървъра. Това, най-кратко казано, е платформата, върху която стъпват всички настолни среди, системи за прозорци и цялата графична шарения, която все повече се харесва на новите потребители на GNU/Linux. И не само че публично беше най-известната личност в X Strike Force, но и наистина успяваше да координира така работата, че освен Дебиан да си има Х-сървър, и самият той да има време да участва в “политическия” живот на общността.

След като пет пъти участва в надпреварата за избор на едногодишен представителен лидер на проекта Дебиан (DPL, Debian Project Leader), Брандън спечели изборите миналата година и заедно с неформалния си екип “Project Scud” зае позицията през април 2005г. На тазгодишните избори не участва и днес мястото му се заема от друга известна фигура в Дебиан-общността - Антъни Таунс (“aj”).

Лекцията в събота ще е на тема “Debian Democracy”, а тази в неделя - “Debian Package Management System”. Една на философска тематика и една на технологична.

Самият фестивал е разпределен в двата дни, като програмата му включва различни лекции, представяния, работни групи и изложби.

Два дни във военния клуб в центъра на София - не е казано, че всеки трябва да изтърпи всичко от началото до края, нито че всички трябва да отидат. Но това събитие е едно от много, много малкото с акцент върху свободния софтуер и култура. Не си заслужава да го изпускате. Най-малкото… има цяла година до следващия, а пък и Брандън Робинсън за Дебиан е нещо като Джоичи Ито за блоговете. Както казват в далечни земи “a must see”.

Новината на деня, поне за мен - Бранден Робинсън (Branden Robinson) ще участва в техническата конференция на фестивала OpenFest. Йовко пише за това и от статията му личи ентусиазмът от все пак явно успешно проведената подготовка за тазгодишния OpenFest. Покрай сътресенията в сдружение “Свободен софтуер” миналата година не бяха малко хората, които се опасявахме, че фестивалът може да не се проведе. Не че сдружението е единственият организатор, не че и около фестивала не са останали хора, които да го организират - просто след практическото разбиване на ССС от вътрешните му проблеми и последвалите напускания е естествено да е останало такова притеснение.
Много ми е приятно, че организаторите не са се повлияли от атмосферата в последните месеци на сдружението и са продължили напред без един от формалните партньори, но с мотивиран екип от хора. И резултатът е налице - тази година фестивалът ще се проведе в залите на втория етаж на Военния клуб на 4 и 5 ноември. Две дни празник с технически лекции и обсъждания (OpenTech), презентации на свободно изкуство (OpenArt) и лекции за бизнеса, свободата и връзката между тях (OpenBiz).
Както стана вече традиционно (за трета година) редом с OpenFest ще се проведе и годишната конференция на BSD.

След като първият OpenFest беше точно на рождения ми ден и тогава на шега казвах на Йовко и другите като се срещахме “благодаря, благодаря”, а вторият беше изместен в октомври, доколкото помня, тазгодишният вече се установява в началото на ноември. Дано датата да успява да бъде сравнително постоянна, за да го започнят хората. Да знаят - дойде ли “циганско лято”, значи трябва да се ходи на OpenFest :)

Миналата година пропуснах да вляза в залата в Интер Експо Център и след като въртях педалите на колелото от другия край на София се върнах обратно. Може би неприятното усещане от разбиването на общността на ССС на две ми попречи да се настроя празнично, като за фестивал. Но тази година съм там - не само заради основния участник Бранден Робинсън (доскоро заемал годишния пост “ръководител на проекта Дебиан”), а и за да усетя от вкуса на срещата със съмишленици, с хора с близки интереси и убеждения, с приятели от общността. За да имам поне два дни празник в мрачните есенни дни между едно връщане от работа в петък и едно отиване на работа в понеделник.

Ще се видим там :)

Тази година няма да има “Monsters of rock” във Варна. Тъжно, но факт. Аз така и нямаше да мога да ида — не само че нямам кога, а и нямам пари за пътуването, престоя и за билетите (а билетите струваха между 150 и 180 лева). И все пак новината идва като гръм от ясно небе. Фестивалът се отменя. Защо?

Официалната причина, поне обявената засега от организатора “Universum Entertainment” е съзнателното и нарочно проваляне на фестивала от Кирил Йорданов, кмета на град Варна. След като всичко е било уговорено и организацията е предвидила всички изисквания на общината, изведнъж тези дни кметът променя изцяло отношението към музикалния фестивал. Опитал се дори да забрани консумацията на алкохол и даже да промени вечерния час на концертите. И какво е искал — рок-концерт без бира и с “осем часът е, хайде по леглата, деца”?

Обвинението към общината и лично към кмета Йорданов е отправено от Меди Крос, шеф на агенцията “Универсум”, която уж щеше да организира и проведе фестивала.

Ако тези са истинските причини за провала на концертите, нямам думи. По-глупаво и недалновидно действие на общинската власт не съм виждал отдавна. На фона на това провалянето преди години на фестивала “Берксток” в Берковица е като детска игра. И там кметството беше “писнало” заради концертите цяла нощ и заради многото хора в градското паркче. Нищо, че тези хора бяха там само за три дни и две нощи, нищо че с купената храна и бира през тези три дни правеха оборота на малките магазинчета за половин година напред, нищо че събираха всички боклуци след себе си. Не, наистина - имаше “бригади” от доброволци всяка сутрин, които почистваха и за компенсация и стимул им се даваше по нещо от наградите от томболите и игрите. Я празна касетка, я фланелка — такива неща. Но кметът забрани музиката късно вечер и тогава почти никой не отиде на “детското матине” и фестивалът пропадна. Чак след години сега опитват да го възстановят, ама никога няма да е същото.

“Monsters of rock — Bulgaria” (или както се обявяваше от организатора “Чудовища на рока в България”) щеше да бъде най-големият от всички фестивали от “веригата”, правен някога. Още от започването на традицията на фестивала през 1980г. в “Донингтън парк” рок и метъл светът не беше виждал афиши с толкова много групи на едно място за фестивал, продължаващ цели пет последователни дни. А в поляните край Донингтън са виждали какво ли не — освен “Monsters of rock”, там са се провеждали един куп други по-малко известни фестивали — “Ozzfest” на две сцени, тридневният “Download”…

Със своите пет дни музика и с огромния списък световноизвестни групи второто родно издание на “Monsters of rock” щеше да е нещо незабравимо. Дълги години вече порасналите фенове сигурно щяха да разказват на децата и внуците си как са отишли под Аспаруховия мост във Варна и са слушали наживо най-големите имена в рока и метъла. Били са пред сцената на няколко поколения в рок-музиката, слушали са песните, с които са се учели как да изразяват социалния си протест в годините, когато разделенията между две политически системи са се рушали, падали са стени в Берлин, комсомолци са горели книжките си и цял народ се е събирал на митинги с надеждата за по-добро бъдеще.

Не е чак като “Woodstock”, но все пак е нещо. Нещо важно в културната история — не на страната, а поотделно личната на всеки, който слуша такава музика.

Кой е виновен за провала на така планирания фестивал? Може би виновна е община Варна, не знам. А може би виновни са организаторите от “Универсум”, най-вече шефът Меди Крос. Все повече си мисля, че май истинският виновник е именно Крос.

Колко некадърен promoter трябва да си, за да вдигнеш шум за нещо толкова мащабно и грандиозно, като петдневен фестивал със страшно много групи в афиша си, без да сключиш договор с общината? Колко невнимателен в планирането трябва да си, за да уговориш всички тези много групи, да започнеш дори да продаваш билети (май са продадени някъде над 2000 билета по 150 лева…), без да се уговориш с най-важния в цялата схема — този, който разрешава цялата проява и я “приютява” на общинска земя, кмета на града? И накрая, колко нагъл трябва да си, за да обвиниш веднага кметската управа, след като за кратката си кариера на импресарио в България си успял вече да провалиш концертите на “Scorpions”, Gary Moore… и да не си върнал все още парите за провалените концерти, между другото… Колко?

Ами много — много некадърен, много невнимателен и много нагъл.

О, да — Меди Крос е организирал един концерт, да. “Организатор” си е — единственият концерт, който е направил, е този на Бъста Раймс в София. Страхотно. Лично за мен нямаше да има разлика и ако не го беше организирал тоя концерт, ама нейсе…

На всички рокаджии и метъли, включително и на мен самия, пожелавам някой ден да имаме възможност да станем сутрин, да си опаковаме две-три фланелки с надписи на групи, да си вземем четка за зъби (кой знае, може и да решим да си ги мием, не пречи:), да метнем това в лека раничка и с достатъчно парички в джоба за път и за бири да идем на фестивал. На истински фестивал. Не на лъжа, организирана от Меди Крос, а на действителен рок-фестивал — някъде в друга държава. Например в Англия, на поляните край Донингтън. Където хората знаят как се правят концерти и където няма да треперим дали в последния момент няма да отменят фестивала.

Някъде, където рокът е начин на живот и където и импресариа, и кметове са възпитани в културата на свободната младежка музика и на фестивалите със социални послания. Някъде, но не в България.

А, и тогава да се видим, за да изпием по една бира заедно! :)