Arcane Lore

Вече заканите на Last.fm за спиране на безплатната музика се изпълниха, но заедно с това се изпълнява и друго — Libre.fm, проектът на хора от общността на свободния софтуер и свободната култура за алтернатива на централизирания и ограничен достъп до музика. Всички, които са били свикнали с различните видове удобства на ластфм могат да бъдат спокойни — libre.fm започна преди има-няма месец, а по статистики от вчера в сайта има вече въведени два милиона песни, които се слушат от 3244 потребителя. Днес вече със сигурност са доста повече.

Ценността на ластфм за потребителите беше, общо казано, в две неща — едното е това, че можеше човек да определя и описва вкуса си и съответно сайтът да му предлага сходни песни, жанрове, потребители с подобен вкус. В основата на това е т.нар. scrobbling (от audioscrobbler, програмата, с която става това и с която всичко започна преди години). Другото нещо, което задържаше хората в ластфм беше възможността всичката тази музика да си я слушат, без да се налага да търсят, теглят и каталогизират локално музикални файлове. Или през някой от многобройните настолни клиенти, или през флаш-плеъра на самия сайт можеха да се слушат отделни песни, албуми и най-вече тематични радиостанции.

При комерсиалната реформа на last.fm и практическия край на славата му като един от най-добрите, най-успешни и най-стари web2.0 сайтове, едната от тези две употреби беше прекъсната. Слушането на музика от хранилището на сайта ще става вече само с плащане на такса. Другата “екстра”, скроблингът, си остава безплатен, най-малкото защото самият софтуер е свободен, лицензиран под GPL.

От друга страна, откри се повече за света Jamendo.com — сайт и хранилище за музика, която е лицензирана под лицензи Криейтив Комънс или други подобни, позволяващи свободното й слушане и разпространение. Джамендо от доста време работи в тази посока, но едва напоследък, след края на ластфм-истерията от последните години, хората започнаха да обръщат внимание на факта, че музиката не е нужно да е публикувана от Вирджиния, Уорнър или всякаквите други подобни, за да е качествена, за да е добра, за да въздейства естетически. В Джамендо днес има вече огромен брой автори и албуми и човек може да слуша много и добра музика. Невъобразимо много, по стандартите от вчера.

Jamendo е в голяма степен подобен на Last, с тази разлика, че някои функционалности липсват или са все още недокрай развити (например няма такъв подробен календар със събития и концерти). Но пък всичката музика може да се слуша без никакво ограничение. Нещо повече — може да се изтегли (директно или през торент) и да се слуша настолно или в плеъра, когато няма наоколо интернет-връзка.

——

Но Jamendo е стар проект, просто получава много внимание, и то заслужено внимание, от феновете напоследък. Другото интересно развитие на провала на lastfm е появата и бързото узряване на Libre.fm. Преди около месец Matt Lee, един от FSF, решава, че нещо трябва да се направи, и то колкото може по-бързо, преди ластфм да затръшне вратите пред феновете и да има разочаровани и огорчени потребители. Така се появява идеята за Libre.fm — свободният вариант на Last.fm. Или, по-правилно казано — проектът за свободна онлайн музика.

Libre.fm ползва кода на audioscrobbler, за да гради същата база от данни, която беше ценното в Last.fm. Когато човек слуша дадена песен, ако пожелае, данните за песента могат да се изпращат в сървъра и да се записват в профила му. Така след време може да се оценява приблизително вкуса и да се препоръчват песни, които е по-вероятно да се харесат и да се свързват хора, които е по-вероятно да намерят общ език на тема музика.

Освен това, Libre.fm се създава като свободен софтуер, който всеки може при желание да инсталира на свой компютър и да създава своя база от данни за себе си или група потребители. Лицензът AGPL, за разлика от GPL, задължава публикуването на кода на уеб-базираните програми и гарантира свободността им. Също както Identi.ca е програма за микроблогове и споделяне на състояние, подобна на Twitter, но може да се инсталира, ползва и променя от всеки свободно, така и Libre.fm има за цел да стане разпределена, федерирана среда от сървъри, работещи като Last.fm (плюс още нещо). Това “още нещо” са всички идеи, постоянно набелязвани от все по-разрастващата се общност около разработцичите на проекта. Само например, това са синхронизиране на имена и обложки на албуми, засичане на местоположението и препоръчване на местни концерти, внасяне и изнасяне от потребителя на пълните му данни от сайта, свързаност с Jabber/XMPP, интеграция с други, подобни на Jamendo свободни банки с музика. Скоро Libre.fm и изграждащите го отделни програми ще станат част от проекта GNU.

В момента тече и малък предварителен конкурс за лого. След това ще има доста работа по дизайна на целия сайт и на отделните функционалности, клиенти и лога към него. Освен това се подготвя поддръжка на gettext, което значи че в скоро време всичко по сайта ще може да се превежда, както масово се превеждат и другите свободни програми. Така че ако имате интерес, можете да се включите с програмиране, с дизайн, с превеждане. Или направо с участие в проекта — ако last.fm е бил изкушение за вас, то гаранитрано такова експлозивно развитие, като това на Libre.fm ще ви допадне.

Още повече, че може да си прехвърлите целия профил, заедно с цялата история на слушаните песни от Last.fm към Libre.fm! Има готови скриптове за това. Аз не можах да ги пробвам лично, защото след първото обявление за реформите в last.fm отделих време и нарочно изтрих целия си профил там. Не съжалявам, разбира се — но който иска да си запази музикалния профил, може да използва тези скриптове и поне вече да знае, че данните му са на сигурно място и му принадлежат.

Приятно слушане!

Излезе официално вторият свободен филм — “Big Buck Bunny” на Blender Foundation. Както и предишният “Elephants Dream” и този е създаден изцяло със свободната програма за триизмерна графика и анимация Blender. Филмът е крайният вариант на това, което от известно време беше познато в мрежата от слухове, съобщения от самия екип и трейлъри като “Project Peach”.

Налични за изтегляне са файлове в различни формати, но ако интересът ви към филма не е само на базата на “безплатността” му, препоръчвам ви да изтеглите версията в OGG Vorbis и то през Torrent. Vorbis, защото това е свободният формат за видео — безпроблемно ще го видите под всякакви операционни системи и с всякакви програми, дори да ползвате несвободна система, това не е причина да теглите веднага AVI-версията. А Torrent, защото така всички облекчаваме сървърите, даващи съдържанието. Докато пиша това, моят торент-клиент вече засече няколкостотин разпръскващи клиента, към които да се закачи. Вярвам, че и след време все ще има кой да разпръсква файла, затова торент е добър избор.

Още не съм гледал филма, затова това не е някакво ревю на съдържанието. Всъщност още не съм го изтеглил даже, новината разбрах преди малко през съобщения в блогове от планетата на Дебиан.

Накрая, но все пак много важно — ако някой хареса филма и има въможност да отдели пари за версията на DVD, може да си купи диск. По този начин ще даде своята малка лепта за идеята за следващ свободен филм. Хората от Блендер вече обмислят следващото си начинание.

“Big Buck Bunny” се разпространява с отказ от някои права под условията на лиценза “Криейтив Комънс признание, версия 3.0”. Можете свободно да препубликувате и разпространявате филма, всъщност да правите каквото си поискате с него — производни филми, клипове, каквото ви душа иска. Единственото условие е да посочвате авторството на оригиналния филм на Blender Foundation.

Тази събота и неделя (4 и 5 ноември) ще се проведе за четвърти път OpenFest, фестивалът на софтуерната свобода. Както писах наскоро, основната “атракция” на тазгодишното издание на фестивала ще е посещението на Branden Robinson. Брандън е известен сред общността на Дебиан с това, че дълго време ръководеше екипа в Debian GNU/Linux, който е отговорен за X-сървъра. Това, най-кратко казано, е платформата, върху която стъпват всички настолни среди, системи за прозорци и цялата графична шарения, която все повече се харесва на новите потребители на GNU/Linux. И не само че публично беше най-известната личност в X Strike Force, но и наистина успяваше да координира така работата, че освен Дебиан да си има Х-сървър, и самият той да има време да участва в “политическия” живот на общността.

След като пет пъти участва в надпреварата за избор на едногодишен представителен лидер на проекта Дебиан (DPL, Debian Project Leader), Брандън спечели изборите миналата година и заедно с неформалния си екип “Project Scud” зае позицията през април 2005г. На тазгодишните избори не участва и днес мястото му се заема от друга известна фигура в Дебиан-общността - Антъни Таунс (“aj”).

Лекцията в събота ще е на тема “Debian Democracy”, а тази в неделя - “Debian Package Management System”. Една на философска тематика и една на технологична.

Самият фестивал е разпределен в двата дни, като програмата му включва различни лекции, представяния, работни групи и изложби.

Два дни във военния клуб в центъра на София - не е казано, че всеки трябва да изтърпи всичко от началото до края, нито че всички трябва да отидат. Но това събитие е едно от много, много малкото с акцент върху свободния софтуер и култура. Не си заслужава да го изпускате. Най-малкото… има цяла година до следващия, а пък и Брандън Робинсън за Дебиан е нещо като Джоичи Ито за блоговете. Както казват в далечни земи “a must see”.

Joichi Ito говори пред 30-40 слушателя в 65 аудитория на Философски факултет в СУ. И след това говори с тях. Лекцията му беше интересна и в обстановката на познатата аудитория, седнал на изтърканата и изписана с надписи банка се усмихвах отвътре, че на моменти виждам как Джоичи нарочно обяснява странични подробности за илюстрация и за улеснение на публиката, а пък в същото време самата публика кимва леко с глава и учтиво изчаква отклонението. Повечето хора, вярвам, разбираха доста от нещата, но е в рамките на добрия тон да оставиш лектора сам да води представянето си. Сигурно е нормално да има такива паралелни “изтърпявания”, когато лекторът не познава аудиторията си. Ние знаехме за него, сигурен съм - кой повече, кой по-малко, но той едва ли е следил българския интернет и онлайн- и офлайн-процесите около него. Беше приятно, отдаван не се бях чувствал така.

Отидох горе-долу навреме за лекцията, защото “кръшнах” малко от работа - излязох с 15 минути по-рано, като се обадих само на колегата ми, друтия линукс-админ. Не е готино да се излиза така от място, където всичко се отчита с магнитни карти, но какво пък - Джоичи Ито няма да дойде пак в СУ, само защото предишния път Ясен не е успял да излезе от работа :)

На една от вратите на 65-та мернах Каладан, но ми стана неудобно да му се обадя и влязох направо. Изчакването пред вратите на аудиторията ми е познато, 65-та е единствена на етажа и дава добър обзор към стълбите - не можеш да пропуснеш идването на лектора. А докато го чакаш, защо да не побъбриш с колеги. Сега се сещам, че пред аудитория 41 (на долния етаж, другата “философска” аудитория в Ректората) веднъж в първи курс изпуснахме проф. Ради Радев - човекът минал покрай нас, потърсил с очи погледите ни и като не ги намерил, влязъл вътре. И казал на малкото хора вътре, че поради недостатъчно присъствие отменя лекцията. Академичен хумор :)

Владо (Каладан) ми каза вътре в аудиторията, че 65-та била на историческия факултет. Хм, вярно, че историците я ползват почти постоянно, но много добре помня как като четях за изпит в библиотеката, изрових отнякъде прашен годишник на Университета някъде от средата на миналия век. И там, на първата страница на представянето на философския факултет имаше голяма чернобяла снимка на аудитория 65, препълнена догоре. А отдолу - надпис от сорта на “най-голямата аудитория в южното крило на Alma Mater, 65 във Философски факултет”. Все едно.

Видях и Пейо и Йовко и на трима им с Владо се зарадвах много. Винаги свързвам цялото това крило на СУ със студентските ми години, с лекциите и упражненията по философия, с колегите и приятелите ми оттогава. Та аз дори щях да ходя на една от конференциите на сайта “Линукс за българи” и една от причините да не се кача беше точно че е в аудитория в южното крило. Затова като видях Владо, Пейо и Йовко се поуспокоих - за мен интересът и дейността ми в мрежата е свързан много здраво с философията, а тях пък няма как да не ги свържа с дейности в мрежата. Сетих се, че с Владо не сме разговаряли от цяла вечност. Трябва да намерим някой хубав китайски и да се запасим с проблеми по проекта за превод на Gnome за обсъждане :)

Самата лекция на Джоичи Ито беше интересна и ценна по различни начини. Не мога да кажа, че е казал нещо, което никой не е очаквал, че са направени някакви мащабни разкрития - изобщо медийна новина няма да измисля. Но хубавото е точно това, че повечето неща или вече съм ги чувал или чел някъде и съм се съгласявал и ентусиазирал от тях, или ми се струва, че сам съм ги имал поне като настроения. Много пъти се улавях как се подсмихвам или изтръпвам, все защото чувам неща, които и аз съм си мислил по някакъв подобен начин. Голяма част от представянето съдържаше обяснения на основни положения в развитието на Интернет и макар интересни, не бяха чак запленяващи. Но ми направи впечатление, че Джои е от онези хора, които успяват да се ентусиазират в плановете си и с въодушевение всеки път да разсъждават върху прогнозите си. Именно от проектите на Джои за развитието на Интернет, на корпоративните структури във фирмите и на обществото като цяло изтръпвах. Страхотно е да виждаш ентусиазма на човек, разбрал, че идеите са за да се осъществяват и точно осъществяването “важи”. А Джои явно го е изпитал всичко това от първо лице - бил е свидетел и пряк участник на големия наплив на идеи в Интернет и на тяхното осъществяване.

След премерения академичен тон на Лорънс Лесиг, след искрения и жив патос на Ричард Столман този ентусиазъм на осъществяващия идеи Джоичи Ито ми допадна. Дойде на място - зае още едно от празните места в пъзела на разбирането ми на обществото. Не просто “за” обществото - всеки има такова и то винаги е пълно. Общото разбиране е това, което е истинското предизвикателство и Джои Ито показа първи уроци по разбиране на мрежата. Много от присъстващите сигурно разбират доста, но това не е важно - винаги важно е основното разбиране. Като топлата вода, която всеки път трябва да се “открива”, за да… я има.

Проектът “Нов живот за стари книги” е инициатива в Интернет, която има за цел да доведе до българската публика класически, известни ни още от детството преводни книги. Сегашните преводи на някои от тези книги, с които в ръка сме заспивали, са със запазени от издателствата права. Затова не може тези преводи да се публикуват свободно и да са обществено достъпни. Можем единствено да се надяваме издателствата да решат да пуснат ново издание и да имаме парите да си ги купим. Решението на проблема е в създаване на конкурентна среда, в която да можем да четем различни преводи и да избираме по-добрия и по-достъпния.

Продуктите на проекта за нови преводи ще бъдат лицензирани с някои права запазени (с лицензите от групана Creative Commons) или без никакви запазени права. Това означава, че преводите ще могат да се четат, разпространяват, изтеглят от Интернет и споделят с приятели. Редом с напълно свободната електронна версия на превода ще бъде налична и възможността за поръчване през Интернет на отпечатано тяло, като печалбите от тези продажби ще се разпределят между създалите продукта преводачи, редактори и дизайнери на текста и корицата.

Какво може да промени този проект?
Новите преводи могат да съберат енергията и ентусиазма на много преводачи, които искат да превеждат за хората, а не само за пазарните стратегии на издателите. Много филолози, които днес работят в друга сфера, не по специалността си и няма да имат възможността да преведат нещо за голям издател, могат да се включат в проекта и да зарадват читателите.
Имената на тези преводачи ще бъдат вписани в преводите и преведените текстове, след графично оформление, ще бъдат предоставени за публикуване в интернет-издателства. Това означава, че всеки, който иска да притежава хартиено копие на преведената книга, ще може да си я поръча срещу малка сума и ще знае, че цената, която плаща, отива в джоба на преводачите, редакторите и дизайнерите. И че с всяко купуване на книга от проекта подпомага пряко развитието му. Участва в осигуряването на прехрана на тези хора, като заплаща работата по специалността им. Вместо да продават по сергии и да работят в барове, те ще могат да превеждат, редактират, рисуват корици…

Какво е състоянието в момента?
Всяка книга, както и всяка друга творба на изкуството след създаването си автоматично получава защита на т.нар. “авторски права” от закона. В различните страни законите за авторско право са различни, но в съвременния западен свят (тоест и у нас, а и почти навсякъде по света) са сходни помежду си. Тези “авторски права” гарантират пълен монопол върху разпореждането с творбата след създаването и публикуването й през целия живот на автора и дори след смъртта му - у нас срокът е 70 години след смъртта на автора. Монополът на “авторските права” може да се преотстъпва и откупува - това е в основата на издателския бизнес, най-ценният ресурс там е откупеното авторско право. Понякога с договора издателите го откупуват временно, при определени условия, за определени употреби или направо откупуват пълните права от автора.

Авторите най-често нямат възможността сами да издават книгите си, затова подписват такива договори с издателите. И се прехранват с хонорари за творбите си. Както например навремето Ван Гог е рисувал или Достоевски е писал - следващата картина или следващият разказ е бил авансово изплатен и парите са отишли за наем и храна. Истинските права, които урежда законът, не са авторски, а издателски. Възникването на идеята за авторските права е свързано с началото на масовото издаване на печатни книги. Целта е регулиране на издателския бизнес и съответното му държавно облагане. Затова на практика законите за авторски права служат най-често и най-видимо на издателите, по-незабележимо за държавни такси и едва на последно място идва авторът.
Но какво става, когато авторът умре? Ако е бил собственик на правата си и ако книгите му се продават, може наистина да има малко пари за децата му. Но защо трябва давността на правата да е цели 70 години след смъртта на автора? Статистиките сочат, че почти всички книги са продаваеми масово през първата година на издаването си. Малка част - и през втората година. Едва много малко от книгите - тези, които издържат второ и трето поредно издание, могат да носят печалби повече години. Но във всички случаи става дума за период под десет години.

Книгите, които продължават да печелят пари от допълнителни тиражи и от постоянното си преиздаване, са много малко и са известни световни класики. Всички останали произведения попадат в пазарната им сянка и изчакват 70-годишния законов срок. Недостъпни за свободно обществено използване. Не става дума, че не са безплатни - тези книги нямат тираж, нямат нови издания, няма дори и бройки в по-малките библиотеки. Дори и за човек, който иска да плати за тях, те остават недостъпни.
Същата е и съдбата на филмите, между другото - много ясен и отрезвяващ пример е този с авторските права в киното. Огромен брой стари киноленти са безвъзвратно загубени вече, защото са се разпаднали химически, докато “чакат” изтичането на правата им. След като са стояли дълги години в хранилищата на филмовите компании, днес в кутиите им има само сив прах. Не е било легално възможно дори да се копират с цел физическо запазване - законът за авторското право се занимава именно с ограничаване на копирането.

Как можете да се включите и вие?
Проектът “Нов живот за стари книги” е постоянен, няма срокове и можете да го подпомагате както намерите за добре и когато имате възможност. Най-вече проектът ще има нужда от преводачи и редактори. Всеки, който има интерес към графичното и текстово предпечатно оформление също може да бъде полезен. Икономическата схема, по която ще се получават евентуалните печалби от продуктите на проекта не е съвсем уточнена, но едно е сигурно - основният ресурс винаги ще бъде връщан на самите преводачи, редактори и дизайнери. Това означава, че ако проектът успява да продава част от творбите, печалбите ще бъдат за създалите ги.

И по-конкретно?
Засега адресът на проекта е този:
http://yasen.lindeas.com/wiki/OldBooks.
Там ще се извършва работата по текстовете. В скоро време описанията там ще бъдат по-удобно подредени и работата ще бъде улеснена. Всеки е добре дошъл да добавя предложения за конкретни нови преводи и да се добавя в списъците като преводач или редактор.

В скоро време очаквам да се появят подобни проекти и в други сайтове. Дори призовавам който има интерес към идеята, да я подкрепи с проект на своя си сайт. Инициативата може да избегне неудобствата на централизирането си и да се развие разпределено. Когато отделните проекти в различните сайтове напреднат достатъчно и имат конкретни резултати, готови преводи на текстове, може да се започне събиране на хората на периодични срещи - на живо или, при невъзможност, през мрежата. Тези срещи ще имат възможността да прераснат в свободни литературни клубове. Посоките за развитие на проекта след това са много, различни и интересни. Най-добре да ги оставим на бъдещето :)