Arcane Lore

Не понасям системата за предупреждение и оповестяване на аварии и бедствия у нас и не вярвам, че би вършила добра работа при нужда. Не харесвам сирените. Не ги понасям още от годините, когато аз бях в училище, а те – актуално и модерно достижение на техническия прогрес. Когато бяхме в “Студена война”, Турция все се мъчеше да прегази южната ни граница, в Западна Германия имаше само деца на фашисти, а САЩ и целият империализъм бяха постоянната заплаха на свободните народни републики по света, тяхна пречка за прогресивното им развитие, електрификацията и съветската им власт. Когато “Круз” бяха ракети, при това крилати – а не като сега модел автомобили. Когато воят на сирените не беше нищо особено на фона на новините и предаванията, в които говореха за “противостоене”, “високо ниво”, “ядрена зима” и “комюнике”, особено в чувствително по-дългата и подробна “Панорама”. Когато имаше програма “Звездни войни” и всяко дете знаеше, че това е нещо различно от “Междузвездни войни”. И когато всички имахме късмета, че за нас се грижат и нас ни защитават – защото другаде по цял ден живееха в гета, имаха ракети със “среден радио-снадействие” и си нямаха нито пионери, нито НВО (начално военно, каква ти тук телевизия).

Днес сирените са глупави, ненужни и колкото и да искат да помагат, да са “нащрек” – само пречат. Защото в годините на Интернет (какво говоря, вече направо в зрелите му години) ако някой иска наистина да предупреди и да оповести, трябва да използва работещите днес средства за предупреждаване и оповестяване.

Наредба за ранното предупреждение и оповестяването при бедствия, чл. 28:
(1) Системата за ранно предупреждение и оповестяване на населението се тества всеки последен работен ден от месеца от НКВ чрез “Безшумен тест” и два пъти годишно на 1 април и на 1 октомври в 11,00 часа - чрез задействане на акустичните сигнали.

Докато вие такава сирена, не един и двама ще са пред мониторите, в мрежата и зад плътно затворените изолиращи стъклопакети и няма да чуят нищо – дори и да са без слушалки в момента.

А съвременни системи има. Е, не съм сигурен, че има, но знам, че имаше няколко и различни мащабни идеи за оповестяване през мрежата. Имаше и примерни реализации преди няколко години, през 2004-та, когато цунами заля Индонезия и погуби 230 хиляди. Сигурен съм, че по света има работещи такива системи, но не – у нас по-добре да вием със сирените.

Всъщност всичкият този шум може би не е за предупреждение, а за успокоение. Успокояват ни, че се грижат за нас, че ни защитават – както ни успокояваха навремето, като ни мъкнеха в разни катакомби да ни показват химически костюми, противогази, херметични врати и снимки на пораженията от различните видове масови оръжия. Не че ако, не дай си боже, нещо беше станало, щяха да ни приютят в такива образцови скривалища – не, даже още се сещам какъв шок съм изпитал като малък, когато след такова посещение огледах внимателно една от металните врати на мазето на блока ни. И видях, че уж е защитна метална врата, уж е херметична, а няма никакво гумено уплътнение. Някой “забравил” да го сложи. Такава е цялата ни държава, от време оно – “забравена”. С един кратък проблясък от 5-10 години точно преди 9-ти.

Та всичко е за успокоение – да сме нащрек, бодри за защита на родината, винаги готови за гласуване на избори, уплашени, но и спокойни. Спокойни, че някой се грижи за нас, някой горе (не на небето, разбира се) ни обича и ни защитава. И при опасност за живота ни, при заплаха за здравето ще ни предупреди и ще ни държи информирани, ще ни оповестява. За да знаем. Да се пазим и да си слагаме противогазите навреме, че да избегнем ядрен взрив…

Да ни предупреди… Както не ни предупредиха и в дните след 26 април 1986г. Когато аз и момчета от махалата цял следобед бяхме на джанката зад блока.

Та благодаря ви, “Гражданска защита”! Освен за всички грижи за защитата ми, дето сте полагали от чернобилско време насам, благодаря и за това, че днес стреснахте насън бебето ни, докато спеше вкъщи на отворен прозорец. И че сте събудили големия ни син в детската градина. Уж пише за 11, а сирените завиха точно в 13ч. Сирени… Връзвам се за мачтата на кораба си, за да не се изкушавам да ги намеря и потроша.

И продължавам да чакам някой ден с парите, които държавата всеки ден смуче всеки ден от данъците ни, да се направи истинска, обща, мащабна, прозрачно работеща система за ранно предупреждение за различни видове аварии и бедствия. Ползваща адекватни канали, а не звуци, сирени, телефони и димни сигнали. Но може да си остана с чакането… като си знам държавата.

Преди няколко месеца писах за това, че истинската, работеща общност е тази, в която има съзнаване на ценността на общото. За това, че е важно да се постъпва отговорно в ежедневните малки неща, а не да се лае на мегдана колко ни е лоша управата и какъв ни е лош “манталитетът” и каква ни е презряна “народопсихологията”. Че управата е лоша, лоша си е. Но властта има една своя досадна характеристика — тя не става по-добра с натиск отвън, а с разпределението и отслабването си. Силната централизирана власт е еднакво лоша, независимо дали вашата любима партия или любимата партия на съседа е на власт.

Говорех за това, че всеки ден и ежедневно всеки от нас и всички заедно изграждаме отново и отново обществото. Не е трудно да се разбере, вярвам, че не е и трудно да се повярва. Както свободата, която е хляб, дето всеки ден се замесва, пече се и се изяжда. Сещате се, нали? Затова според мен кампаниите са глупаво нещо. Истински ценното е граденето на нагласа, работа по разбирането в обществото, работа по толерантността, свободата. Всеки ден. В малките неща, но ежедневно.

——

Вчера съм получил коментар към въпросната статия, който няма да публикувам под нея. Не крия, че бях бесен и отвратен. Но първо нека цитирам тук коментара:

Знаеш ли, всеки ден правя тези малки неща и нищо не ми струва да ги правя — това е твърде лесно. И хич, ама хич не ми стига това за успокояване на съвестта в една поробена страна. Или може би не забелязваш че е такава? Че имаме проблем с това кой държи властта и как я употребява? Няма проблем, така ли? Метете си двора, усмихвайте се, садете дръвчета и не гледайте как изнасят България, не е ваша работа. Ако не си от ТЯХ, няма да изтриеш това.

Теди

Не мога да си представя колко злоба трябва да е събрана, за да се напише такова нещо под една от най-позитивните ми статии. Нямам вече ищах никакъв да се обяснявам с въпросния Теди, щом не е разбрал какво съм му говорел с текста си, негова си работа. Пропускам и параноичните подмятания за поробване, злоупотреба с власт — дето може и да ги има, но са неща толкова далеч от темата ми, толкова далеч…

А и ми е писнало вече от два типа поведение в родния Интернет напоследък. Едното е истеричното защитаване на властта, дори и когато видимо греши, защото не било “хубаво” да се “потъпква” или злепоставя властта. Един вид, видите ли, властта тя трябвало да се уважава — не е вярно, на властта човек се подчинява, законите ги спазва. А уважението — уважението, драги, е нещо различно и то е от нещата, които трябва да се спечелват.

Другото е обратното, постоянното плюене срещу властта, но разбирана не като принципи на управление, а като отделни хора. Ах, колко са ни виновни еди-кой си и еди-кой си! Ах, тоя разграбва, оня ни поробва! Знаете ли какво, пука ми — всичките разграбват! Проблемът на властта у нас не е кадрови, а проблем на разбирането на тази власт.

——

И накрая… Друг път няма да обръщам никакво внимание на такива коментари с “ако ме изтриеш, значи си еди-какъв си”. Ниц, бе! Много знаеш аз какъв съм! Никой няма право да ми държи такъв тон в коментарите, особено под статия, в която и моят тон е мек и посланието ми е позитивно! Откакто коментарите тук се одобряват съм се възползвал от възможността за триене много рядко, в голяма част от случаите заради дублиране на коментари.

Но следващия път, когато видя такъв коментар, без да се ядосвам допълнително го трия и продължавам напред. Егати наглеците са се навъдили, ей…

Както знаете, оставена без внимание, хорската глупост не знае граници. А когато иде реч за родни интернет-доставчици, те като че ли за книгата на рекордите се борят. Наскоро cybercrackerbg писа за абсурдното отношение към клиентите на Мегалан. Преди година и половина някъде аз се бях възмущавал от стигащото почти до обиди пренебрегване от Хоумлан на клиентите с GNU/Linux. Преди месец пък разбрах, че един приятел е имал същите премеждия със Спектър Нет — като имам повече информация ще пиша, но накратко местният “админ” на SpectrumNet е отказал да му помогне, защото “щом си с Линукс, значи сам можеш да се оправяш, а и твоята дистрибуция е от куците”.

Има обяснение за истерията на малките ISP-та в София. В момента от няколко месеца може би тече преразпределение на пазара на кварталните LAN-мрежи. Масово малките лан-ки се изкупуват от няколко (двама или трима) големи играча. Единият е “Megalan”, вторият би трябвало да е “SpectrumNet”. Изкупуват се малките мрежи, направени най-често от нищо неразбиращи пубери из кварталите. Пробил двадесетина стени, прокарал няколко километра кабели над блокове и градинки и вече е “спец” и “фирмаджия”. Не че е лошо, лошото идва после. Когато голямата лан-ка изкупува малката лан-ка и оставя същия персонал да работи с клиентите на квартално ниво.

Да, има големи специалисти в централите на доставчиците. Аз лично се изненадах съвсем искрено, когато разбрах, че е имало проблем със Спектър Нет. Познавам поне двама специалисти по *NIX и мрежи, на чието експертно мнение бих се доверил. А двама са много — на повечето ми бивши местоработи нямаше и двама ;) Проблемът идва с централизацията — в голямата фирма, в централния офис продължават да работят специалистите, но на квартално ниво “колят и бесят” разни измисльовци.

Проблемът на Селинет ли? Не зная дали ги изкупуват, дали са ги изкупили или пък се готвят да си вдигнат цената, та да се продадат на сметка. Може и да искат да конкурират пряко големите — всъщност няма значение. Проблемът на такива маргинални доставчици като Sellinet е, че не могат да издържат на темпото и в бясното търсене на критерии за равняване по “големите” започват да правят откровени глупости.

Да напишеш писмо, да ангажираш адвоката си да го пусне от свое име — писмо, което всеки здравомислещ ще види, че има опасност веднага да излезе в публичността и да гръмне в лицето на фирмата — това е да рискуваш. Браво, всъщност! Селинет рискуваха и написаха заплашително писмо до Силвина. Вярно — прецакаха се и сега ще си сърбат попарата, но колко други фирми биха заложили всичко на никакви карти, на един гол блъф?

Пазарът на ISP-тата в София се прекроява и явно всеки гледа да настъпи и заплюе по-голямо парче от баницата. Някои рискуват и пишат заплашителни писма без никаква правна стойност, разчитайки на вероятността клиентът да се поуплаши и да се скатае. Други се защитават остро, но когато разговорът с тях се публикува в четен блог, оказва се че нещата могат да бъдат разрешени. Дори и да си “Мега”, пак трябва да слушаш клиентите си. Дори и да имаш адвокат, готов да състави FUD-писмо, трябва да си готов да понесеш последствията от това за бизнеса си. Мда, настъпват и заплюват — но забравят, че така си рушат сами пазара и дори да спечелят, реномето им страда. Защото никой не иска да яде стъпкана и наплюта баница.

Аз лично чакам час по-скоро тази война на лан-ките с техните мутроподобни шефове да приключи час по-скоро. Искам конкуренция, искам избор, но да не е на квартално ниво, моля!

Още по темата от Силвина, Пейо, Йовко, Бого, Делян, Васил, Алекс, Григор, Иван Бедров, Сашо Панов, Ники Горчилов, Сашо Стоянов, Влади, Тери Няголов, Y.Blog

След като преди време с груба кампания и от несправедлива позиция издателството “Труд” сплаши сайта bezmonitor.com и принуди списващия го Виктор да свали съдържание, сега небезизвестното издателство тръгва отново на марш. Този път срещу страницата “Народна библиотека”. Атаката се води отново от Румен Стефанов и отново е със същия груб тон и тотално непознаване на изключенията в ЗАПСП (Закон за авторското право и сродните му права). Издателството настоява сайтът да свали съдържание от страниците си и твърди, че прави всичко това в името на добрия тон и “с добри чувства”.

Истината е, че “Труд” много искат да печелят все повече и повече от монополното си положение на българския книжен пазар. Искат и да са основни играчи на пазара на детски книжки. Искат дори и интернет-търговия да правят — пак с текстовете на класиците. И забравят съвсем случайно и явно съвсем нарочно, че в закона за авторските права има изрично упоменати изключения. Тези изключения защитават изцяло дейността на сайтове като “Народна библиотека”, в случая.

Колко удобно е да “забравиш” точно това, нали? След като целият закон защитава именно издателя, след като концепцията за авторски права (на български има подвеждаща близост с “авторство” — всъщност двете понятия нямат нищо задължително общо помежду си) е измислена навремето да защитава именно издателя, след като в областта на книжната литература издателят така или иначе е защитен пазарно е най-малкото нагло да “забравиш”, че в закона има изключение от гарантираните ти иначе тотално права.

“Народна библиотека” не са се стреснали от махленските заплахи на издателството и са поискали развитие на проблема. Това е правилната защита от такива нападки — щом някой твърди, че има проблем, нека отиде отвъд него — нека го обясни и покаже. Винаги може издателството да си твърди, че е в правото си, но докато не докаже поне едно от скалъпените си обвинения, развитие на общото разбиране няма. И ако човек каже “добре, няма да съм ви проблем вече, само не ме закачайте”, не се променя тази нагласа, в която могат да те обвинят, заплашат с полиция и да ти запушат устата неправомерно и безнаказано.

Преди няколко месеца Виктор от bezmonitor.com води дълга борба със същото това издателство и без да търси помощ от блог-общността у нас, я получи. Накрая Виктор не можеше да води това недоволство в мрежата и ресурсите на блогерите се разпределиха в различни сайтове, като периодично бяха “събирани наново” в централния за кампанията протестен блог.

Изтръпвам при мисълта колко други по-малки страници са били така заплашени или сами са свалили съдържание след масовите мозъчни промивки из медиите на тема “пиратство”. Най-новата реклама по телевизията с мото “пиратството ограбва” е само върхът на айсберга — спомнете си само колко много плакати имаше из градовете на всякаква подобна заплашваща тематика — от софтуер с белезници до предупреждения за “пиратски” билети за концерти и аудио-касети. А в Интернет — там е страшно дори да се заглеждаш в тези заплахи и да се замисляш за тях, защото винаги остава мисълта “ами ако наистина ме хванат, че взимам или публикувам съдържание?”.

Издателство “Труд” за пореден път доказва, че не разбира идеите зад текстовете на ЗАПСП и не уважава изключенията от иначе гарантираното му в другите случаи пълно издателско право. За пореден път опитват да налагат своя си некачествен сайт за платен достъп до литература и го правят по лош начин. Всички тези нападки към свободните библиотеки в мрежата ще им изиграят много лоша шега — идва интернет-поколение, което е свикнало да ги възприема негативно. А интернет-поколенията са много по-динамични от другите — през 3-4 години са. Не искам да съм на мястото на измислилия тази стратегия със “сплашването” след няколко години… Не искам и да работя за ”Труд”!

“Народна библиотека” реагират адекватно на заплахите, но се надявам да имат предвид разпръснатостта на подкрепата, която получават от блог-средите. Тази разпределеност на блоговете е нещо, което може и трябва да бъде използвано за по-добър и бърз достъп до читателите. Личните дневници, блоговете на кампании и тематичните агрегатори могат да бъдат по-добрата, по-пряката медия.

Но е опасно да се “обляга” човек на подкрепа по проблеми, излизащи извън мрежата от така разпределена общност, защото извън мрежата тя има доста по-слабо влияние. Не познавам екипа на “Народна библиотека”, но им пожелавам успех в спирането на тази несправедлива кампания на издателството. И както аз, така и предполагам много други от пишещите в мрежата ще предложим подкрепата си.

Най-малкото и това, с което следва да започне тази наша подкрепа е да обявим проблема. Една трудност не може да започне да се преодолява преди да е забелязана.

——

Повече по темата в статии от:
протестния блог, Пейо, Антония, Косьо, Йовко, Жоро, Тери, Таня, Григор, Йовко (2), Величков, sinth